РЕШЕНИЕ
№ 406
гр. Кюстендил, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20231520102437 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Тр.“,
бул. „Б.“ № **В, ап.*, представлявано от пълномощника на управителите
юрисконсулт Е. Ц., против В. И. Р., с ЕГН **********, адрес: гр. К., ул.“В.“
№*. Иска се съдът да приеме за установено, че ответницата дължи на
ищцовото търговско дружество сума в общ размер 7 555,63 лв., формирана
както следва: 2 149,43 лв./две хиляди сто четиридесет и девет лева и
четиридесет и три стотинки/ – главница по договор за потребителски кредит
№ 853792; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на
903,34 лв./деветстотин и три лева и тридесет и четири стотинки/ за периода
от 03.04.2017 г. до 20.04.2019 г.; законна лихва за забава върху главницата в
размер на 1 358,10 лв./хиляда триста и петдесет и осем лева и десет стотинки/
за периода от 03.04.2017 г. до 04.09.2023 г.; възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство от 03.04.2017 г. в размер на 2 071,04 лв./две
хиляди седемдесет и един лева и четири стотинки/; законна лихва за забава по
договора за предоставяне на поръчителство в размер на 1 073,72 лв./хиляда
седемдесет и три лева и седемдесет и две стотинки/, както и лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземанията. За
тези суми е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 1898/2023 по описа на КРС.
Претендират се и сторените по настоящото и по заповедното производство
разноски.
1
С Определение № 1513 от 12.12.2023г. КРС прекрати производството в
частта относно предявените искове за възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство от 03.04.2017 г. в размер на 2 071,04 лв./две
хиляди седемдесет и един лева и четири стотинки/ и за законна лихва за
забава по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 1 073,72
лв./хиляда седемдесет и три лева и седемдесет и две стотинки/ поради липса
на обоснован правен интерес.
В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК ответникът е
взел становище по допустимостта основателността на предявените искове.
В проведеното на 10.04.2024 г. открито съдебно заседание, включително
ищцовото дружество не се представлява, не е направено и искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие,не е взето становище по отговора
на ИМ,депозиран своевременно от ответника.От процесуалния представител
на ответника е отправена молба за постановяване на неприсъствено решение
на основание чл.238, ал.2 ГПК.
С оглед отправеното искане, което съдът приема за допустимо като
заявено в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна, КРС
на осн. чл.239 ГПК следва да извърши преценка относно наличието на
предвидените в ал.1, т.1 и т.2 на същия член предпоставки.
На първо място, ищцовото дружество е редовно призовано за
насроченото открито съдебно заседание като съобщението е връчено чрез
юрк. Б. Т. на 26.03.2024г. Видно от приложената призовка за страна, на
ищцовото дружество е указано, че при неподаване в срок на писмен отговор и
неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване
на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане
на разноски. Следователно е налице хипотезата на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК. В
исковата молба и в последващата молба с вх.№ 12741/08.12.2023г. от името
на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не е отправено искане за разглеждане на
делото в отсъствието на ищеца.
На следващо място, КРС следва да прецени дали искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, или вероятно неоснователен с оглед
възраженията на ответника.
В исковата молба се твърди, че на 03.04.2017 г. бил сключен Договор за
потребителски кредит № 853792 между В. И. Р. и „Кредисимо“ ЕАД.
Договорът бил сключен по електронен път съгласно ЗПФУР като част от
системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от кредитодателя.
По силата на така сключения договор страните се били договорили
отпуснатият заем да бъде в размер на 2 350 лева. Длъжникът се съгласил да
върне сумата в срок до 20.04.2019 г. посредством 24 вноски в размер на
145,37 лева всяка. Изтъква се, че размерът на годишната лихва бил уговорен в
размер 41,24%, а годишният процент на разходите (ГПР) – 50 %. Сочи се, че в
Раздел Х, чл. 2 от Общите условия по договора било уговорено, че длъжникът
2
ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва
върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски по
събиране на вземането. Съгласно Раздел IV, чл. 7 от ОУ към договора,
длъжникът се съгласил да заплаща всички разноски свързани с
неизпълнението му по договора. В Раздел VII, чл. 2. 6 от ОУ се предвиждало
„Кредисимо“ ЕАД да уведомява длъжника за забавата му чрез водене на
кореспонденция, писма, покани, съобщения и т. н. На същата дата бил
сключен и Договор за предоставяне на поръчителство между ответницата и
„Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който дружеството се задължило да сключи
договор с „Кредисимо“ ЕАД и да отговаря пред него солидарно с ответника за
всички поети от него задължения по Договор за потребителски кредит №
853792. На 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД уведомило длъжника за
извършеното от дружеството-поръчител плащане съгласно сключения
Договор за предоставяне на поръчителство, както и за встъпването на „Ай
Тръст“ ЕООД в правата на кредитора по Договора за потребителски кредит.
Твърди се, че на 02.03.2021 г. процесните вземания на „Кредисимо“
ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД срещу ответника били прехвърлени на ищцовото
дружество на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/. Длъжникът бил уведомен за извършената цесия
посредством предоставената от него по договора електронна поща на
30.03.2021 г. Ответницата не изпълнила задълженията си по Договора за
потребителски кредит до изтичане на крайния срок за погасяване на кредита,
с оглед на което, ищецът депозирал заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК
С оглед горното е отправено искане съдът да приеме за установено, че
ответницата дължи на ищцовото търговско дружество сума, формирана както
следва: 2 149,43 лв./две хиляди сто четиридесет и девет лева и четиридесет и
три стотинки/ – главница по договор за потребителски кредит № 853792;
договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 903,34
лв./деветстотин и три лева и тридесет и четири стотинки/ за периода от
03.04.2017 г. до 20.04.2019 г.; законна лихва за забава върху главницата в
размер на 1 358,10 лв./хиляда триста и петдесет и осем лева и десет стотинки/
за периода от 03.04.2017 г. до 04.09.2023 г., както и лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземанията.
Претендират се и сторените разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е подала писмен отговор на
исковата молба. Иска се предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.
Оспорва се ответницата да е сключвала от разстояние процесните
договори, като са изложени твърдения, че липсват каквито и да било
доказателства за съставянето на електронни документи във връзка със
сключването на Договор за кредит и Договор за предоставяне на
поръчителство.
На следващо място се оспорва кредитодателят да е предоставял
3
парична сума или други заместими вещи на ответника. В условията на
евентуалност са направени възражение за изтекла погасителна давност, както
и възражение за надлежно уведомяване на длъжника за твърдяната цесия.
Излагат се и подробни съображения относно недействителността на така
сключените договори, като се твърди че същите са в нарушение на
разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, регламентиращи задължителните
реквизити на договорите за потребителски кредит. Твърди се, че посоченият в
договора за кредит размер на ГПР не съответства на действителния, тъй като
в него не е било включено възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, което е част от общите разходи по кредита по смисъла на пар.
1, т. 1 от ДР на ЗПК. Прави се възражение и за наличието на неравноправни
клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Изложени са подробни съображения за
нищожност на двата договора поради противоречието им с добрите нрави. На
последно място, в случай че съдът приеме процесните договори за
действителни, ответната страна твърди, че изцяло е погасила задълженията си
по тях.
От приложените към исковата молба писмени доказателства, а именно:
договор за потребителски кредит № 853792 от 03.04.2017 г., ведно с
приложимите Общи условия за предоставяне на кредити, Приложение №1
към договора, СЕФ, договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 02.03.2021 г., уведомление за цесия, договор за поръчителство, договор за
предоставяне на поръчителство, извлечения от ТРРЮЛНЦ по партидите на
„Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД, не се установява наличието на
действителна облигационна връзка между страните, доколкото липсват
подписи на ответницата, положени на договор за потребителски кредит №
853792 от 03.04.2017 г.
С оглед на това и на твърдението на същата, че не е отправяла
волеизявление за сключване на процесния договор за кредит с дружеството
цедент на ищеца, съдът счита предявените искове за вероятно неоснователни
с оглед направените възражения и подкрепящите ги доказателства, тоест
налице е и хипотезата на чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Ищцовото дружество не
представя доказателства за действителното усвояване от ищцата на заемната
сума.
При посочените констатации и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, КРС не
намира за необходимо да мотивира настоящото неприсъствено решение по
същество, а следва да отхвърли предявените искове изцяло.
По разноските:
На основание чл.78, ал.3 ГПК и т.12 от Тълкувателно решение №4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело №4/2013 г. на ОСГТК, ВКС съдът ще разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство, като осъди ищцовото дружество да заплати на ответника
сторените разноски, посочени в представения в срок списък съгласно чл.80
ГПК, а именно: 200,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение в
заповедното производство и 1 400,00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение в исковото производство. Представени са и съответните
4
договори за правна защита и съдействие, сключени между ответницата и
процесуалния й представител. На това основание съдът ще осъди ищцовото
дружество да заплати на ответницата сторените от нея разноски по делото,
съразмерно с отхвърлената част на иска, тоест в пълен размер.
По обжалваемостта:
Решението не подлежи на обжалване – арг. от чл.239, ал.4 ГПК. На
основание чл.240 ГПК страната, срещу която е постановено неприсъственото
решение може да поиска от въззивния съд – Окръжен съд – Кюстендил,
неговата отмяна в едномесечен срок от връчването, ако счита, че са налице
предпоставките на чл.240, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Водим от горното и на осн. чл.238 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Тр.“, бул. „Б.“ №
**В, ап.*, представлявано от пълномощника на управителите юрисконсулт Е.
Ц., против В. И. Р., с ЕГН **********, адрес: гр. К., ул.“В.“ №*, искове съдът
да приеме за установено, че ответницата дължи на ищцовото търговско
дружество сума, формирана както следва: 2 149,43 лв./две хиляди сто
четиридесет и девет лева и четиридесет и три стотинки/ – главница по
договор за потребителски кредит № 853792; договорна възнаградителна лихва
върху главницата в размер на 903,34 лв./деветстотин и три лева и тридесет и
четири стотинки/ за периода от 03.04.2017 г. до 20.04.2019 г.; законна лихва за
забава върху главницата в размер на 1 358,10 лв./хиляда триста и петдесет и
осем лева и десет стотинки/ за периода от 03.04.2017 г. до 04.09.2023 г., както
и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното
изплащане на вземанията, ведно със сторените разноски.
ОСЪЖДА „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище
и адрес на управление: гр. С., район „Тр.“, бул. „Б.“ № **В, ап.3, ДА
ЗАПЛАТИ на В. И. Р., с ЕГН **********, адрес: гр. К., ул.“В.“ №*, сумата от
1 600,00 лева /хиляди и шестстотин лева/, представляваща сторени деловодни
разноски по настоящото и по ч.гр.д. № 1898/2023 г. КРС.
Препис от настоящото да се връчи на страните – арг. от чл.7, ал.2 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване – арг. от чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5