Р Е Ш Е Н И Е № 41
Гр. Сливен, 11.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иглика
Жекова административно дело № 455 по описа на Административен съд гр. Сливен за
2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от Е. т.Д. М. К. с фирма „Б. – Д.
К.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Г.С. Р.“ № **срещу
Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-321-0047839/26.10.2020 г., издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено
запечатване на търговски обект – р. „Е.“, находящ се
в гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № .., с.от ЕТ „Б. – Д. К.“, ЕИК *******и забрана за
достъп до него за срок от 3 (три) дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з. Оспорването
намира правното си основание в разпоредбата на чл. 186 ал. 4 от ЗДДС, като
образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт. Твърди се, че установената от проверяващите контролни органи на НАП
фактическа обстановка не съответства на реалните факти. Търговецът извършвал р.дейност
и нормално услугите се предоставяли с 9 % ДДС. В случая било спорно как да се
отчитат извършваните от търговеца к. услуги, предоставяни чрез платформата „TAKEAWAY“. Счита, че извършваната доставка на заявени х.до дома или офиса
отговарят на дефиницията за „к.услуга“, дадена в § 1 т. 61 от ДР на ЗДДС, тъй
като не се извършвало просто предоставяне на храната до дома на клиента, а и
множество допълнителни услуги, като: приготвяне на храната според
индивидуалните предпочитания на клиента за температура, гарнитура, сос, степен
на готовност; доставка на тишлайфери, съдове за сосове, сачета,
бен – марита, специфична
посуда за индийска кухня; осигуряване на лице, приемащо заявките, на лице от
персонала за транспорт, на сервитьор, съпътстващ доставката; всяка доставка
включвала и прибори за индивидуална консумация – вилица, нож, лъжица, опаковка
за салфетки, контейнер, индивидуален знак с лого на р.а, разградим до 18 м. и
др. Въпреки извършването на множество допълнителни услуги, крайната цена на
доставката била една и съща. Твърди, че самият факт, че няма маркиран оборот в
група „Б“ с начислен 20 % ДДС, а всички продажби са маркирани в група „Г“ с
начислен 9 % ДДС по никакъв начин не можел да обоснове извода за нарушение по
чл. 27 ал. 1 т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, възприето в оспорената
заповед. За абсолютно неразбиране на бизнеса говорел направеният без мотиви
извод в акта, че средно дневния оборот от дейността, възлизащ на 466,64 лв. е
нереално нисък. Твърди още, че в обекта никога не е констатирано неиздаване на
фискален бон от проверяващ орган. Напротив, проверяващите закупили и
консумирали неща при контролна покупка и за същата получили фискален бон. В
заповедта било прието, че вредата от нарушението на чл. 118 от ЗДДС и чл. 3 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. се изразява в неиздаване на касова бележка за
документиране на продажба, а е в размера на дължимия данък върху дохода на ФЛ,
който не се внася върху неотчетените приходи от продажби. Такова нарушение нито
било допуснато, нито констатирано. Моли съда да отмени атакуваната
административна заповед.
В с.з. оспорващият търговец, редовно и своевременно призован, се
представлява от надлежно упълномощен адв. Д. П. ***, който поддържа жалбата и
моли съда да я уважи. Претендира разноски.
В с.з. административният орган Началник отдел „Оперативни дейности“
Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. В
писмено становище заявява неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли.
Позовава се на § 1 т. 61 от ЗДДС, с твърдение, че кетъринга не може да
представлява само доставка на храна, а следва да включва и доставка на услуга
по предоставянето на храната – сервиране, подготовка на помещението, транспорт
на храната и др. Счита, че от обхвата на нормата са изключени обикновената доставка
на приготвена или неприготвена храна за вкъщи от р.и, супермаркети и др.
подобни, доставката на приготвена храна за вкъщи от р.а и доставката, състояща
се в приготвяне и доставка на храна и/или напитки без друга подпомагаща услуга.
Предвид така заложените изключения, не можело да се приеме, че доставката на
храна, без съпътстваща услуга по нейното предоставяне и сервиране на клиента не
представляват к.и р.услуга. Във връзка с това твърди, че дейността на
жалбоподателя представлява доставка на храна и следва да се облага с 20 % ДДС. Заявява
материална и процесуална законосъобразност на наложената принудителна
административна мярка и моли съда да отхвърли жалбата, с претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 20.10.2020 г. длъжностни лица при ЦУ на НАП – инспектори по
приходите направили два неуспешни опита за поръчка по телефон на доставка на
храна от р. „Е.“, гр. С., с отговор, че такава от обекта не се извършва. На
място в р.а извършили контролна покупка на стойност 26,49 лв., за която бил
издаден фискален касов бон и след легитимация
извършили проверка за спазване на данъчно – осигурителното
законодателства в търговския обект – р. „Е.“, находящ
се в гр. С., ул. „Г.С. Р.“ № .., с.от ЕТ „Б. – Д. К.“. Установено било, че в обекта функционира
фискално устройство, като за периода 03.09.2020 г. – 22.09.2020 г. няма
маркиран оборот в група „Б“ с начислено ДДС от 20 %, като за цитирания период
бил представен документ за логистични услуги, извършени от р. „Е.“ и „А. БГ“
ООД с извършени доставки на храна. Разлика между фактическата наличност на
парични средства и разчетената такава от ФУ не била установена при проверката. Резултатите
от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка сер. АА, № 0047839/20.10.2020 г., с час на приключване на
проверката 17:40 ч.
На 26.10.2020 г. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение сер. AN, № F577003, в който било прието административно нарушение, изразяващо се от
фактическа страна в приети поръчки и извършени доставки на храна за дома на
03.09.2020 г. и 22.09.2020 г., като от изведените ДФО със запис и нулиране на
ФП за същите дати от ФУ е установено, че няма маркиран оборот в група „Б“ с начислен 20 % ДДС, като продажбите за тези две дати са
отчетени в група „Г“ с начислен 9 % ДДС.
Така установеното актосъставителят
квалифицирал като нарушение по чл. 27 ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. и чл. 66
ал. 2 от ЗДДС, във вр. с § 1 т. 61 и 62 от ДР на
ЗДДС.
На същата дата - 26.10.2020 г. Началник отдел „Оперативни дейности“
Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП издал Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-321-0047839,
с която разпоредил запечатване на търговски обект – р. „Е.“, находящ се в гр. С., ул. „Г.С. Р.“ № .., с.от ЕТ „Б. – Д.
К.“, ЕИК *******и забрана за достъп до него за срок от 3 дни на основание чл.
186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл.
187 ал. 1 от с.з. Заповедта била връчена на нейния адресат на 27.10.2020 г.
Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020
г., издадена от Изпълнителния директор на НАП, с която на началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са определени правомощия по издаване на заповеди
за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл.
186 от ЗДДС и издадените заповеди по чл. 28 от ЗАРИДСНПНП.
Жалбата срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ ФК-321-0047839/26.10.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е
подадена до настоящия съд, чрез административния орган на 10.11.2020 г.
По доказателствата са приобщени приложени по административната преписка
Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката,
фискален бон от 20.10.2020 г., с отбелязана група „Г“, дневен отчет, отпечатан
на същата дата с маркирани продажби на стоки в същата група „Г“ и ДДС от 9 %,
декларации от лицата, работещи по трудово правоотношение с търговеца от
сервитьор, двама готвачи и помощник
кухня, дневни финансови отчети за дати 03.09.2020 г. и 22.09.2020 г., фактура
от 02.10.2020 г. с издател „А. БГ“ ООД, договор за сервизно обслужване на ФУ,
декларация от търговеца, че към 20.10.2020 г. няма доставка до домовете
„кетъринг“.
Към доказателствата е приет като неоспорен от страните Доклад от п. д.
и. Й.А., ръководител на Катедра „Хранене и туризъм“ в Университет по хранителни
технологии – Пловдив, съгласно който кетърингът е социално – икономическа
дейност в сферата на услугите, насочена директно към човека за удовлетворяване
на неговите потребности от храни, напитки и съпътстващи услуги на различни
локации; к.е приготвянето на храна на място в р.а, с налична материално –
техническа база, в кухненския блок, по предварително уточнени менюта с
клиентите, посещаващи р.а, опаковането им в съответните опаковки и съдове, в
зависимост от случая и изискванията на клиента, в т.ч. и еднократна опаковка;
подреждане, натоварване на ястията и хранителните асортименти в съответните
опаковки, съгласно санитарно – хигиенните изисквания за безопасност (термофорни съдове и колички, касетки, кашони и др.);
натоварване на пакетираните х.в транспортни средства, отговарящи на санитарно –
хигиенните изисквания за безопасност на кулинарната продукция и храните и
предоставянето им на посочения от клиента адрес, предоставяне на собствено или
наето оборудване и съоръжения за поднасяне и декориране на ястията и аранжиране
на масите и мястото, в което се провежда събитието, осигуряване на необходимия
персонал за цялостно обслужване, съобразено с изискванията на клиента. Според този
доклад, к.услуги означава предоставяне на храна и напитки от предприятие, в
което основната дейност е приготвянето на кулинарна продукция, която се доставя
на друго място за консумация, с всички съпътстващи услуги, предоставящи условия
за консумацията на храни, ястия и напитки (обзавежда, специалист в сферата на
общественото хранене заявява, че при постоянно действащо меню с точни
асортименти, цени, предлагане, производство и потребление в търговската зала на
р.а и заплащане на консумацията на място, това не е кетъринг. Не е кетърингова услуга и дейност, която се свежда до поръчка,
изработка и доставка, без да е обвързано с други услуги, предоставяни от
производителя на кулинарна продукция, улесняващи, „способстващи за консумацията
на място в подходяща обстановка“ или подпомагащи консумацията на храните и
напитките.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и
допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция
като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите
реквизити, което го прави валиден. Обжалваната заповед е издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, действащ при спазване на
териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със
Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП материална
компетентност по чл. 186 ал. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност. Като
издадена от компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна
форма и съдържание, съдът приема оспорената заповед като валиден акт. Освен като
валидна, при преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства, приобщени
по делото като неоспорени от страните, обжалваната заповед се преценява от настоящата
съдебна инстанция и като издадена в съответствие с относимите
материалноправни норми и при спазване на всички
съществени административнопроизводствени правила.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
Оспорената заповед
е издадена с правно основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за данък
върху добавената стойност, съгласно която разпоредба в редакцията ѝ,
действаща към датата на издаване на акта, принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Разпоредбата възприетия като нарушен от органа законов текст на чл. 27 ал. 1 т.
2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин вменява императивно задължение лицата по чл. 3, с изключение
на случаите, когато извършват дейност по чл. 28 да регистрират всяка продажба
на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: група
"Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък
върху добавената стойност. В случая от фактическа страна компетентните
контролни органи на Национална агенция по приходите установяват нарушение на
цитираната разпоредба и обективират същото в АУАН,
след извършена проверка, при която е констатирано, че извършени от търговеца
продажби/доставки на храна за дома на 03.09.2020 г. и 22.09.2020 г. са
регистрирани във фискалното устройство в група „Г“ с начислено 9 % ДДС, вместо
в група „Б“ с 20 % начислен данък върху добавената стойност. В мотивите си в
тази насока административният орган сочи, че продажбите са ненадлежно
регистрирани – с неправилно приложена намалена ставка на ДДС от 9 %. Случаите,
при които се прилага данъчна ставка в посочения по – нисък размер са регламентирани
в нормата на чл. 66 ал. 2 от ЗДДС (в редакция, действаща от 1 юли 2020 г. до 31
декември 2021 г.), съгласно която ставката на данъка е 9 на сто за: 1.
настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето
на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг
или каравани; 2. доставка на книги на физически носители или извършвана по
електронен път или и двете (включително учебници, познавателни книжки и учебни
комплекти, детски книги с илюстрации, за рисуване или оцветяване, печатни или
ръкописни нотни издания), различни от публикации, които са изцяло или основно
предназначени за реклама, и различни от публикации, които са изцяло или основно
съставени от видеосъдържание или аудио-музикално
съдържание; 3. р.и к.услуги, които се
състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна. В § 1 от ДР на ЗДДС в
действащата към момента на постановяване на процесния административен акт понятията
„к.услуги“ и „р. услуги“ са разграничени от законодателя, следователно са
подчинени на различен правен режим. Съгласно § 1 т. 61 от ДР на ЗДДС "к.услуги"
са съвкупността от характеристики и действия, в които преобладават главно
услугите и в които доставката на храна и/или напитки е само един компонент;
Преобладаващите главно услуги са същите като р.услуги, но доставката е
осъществена извън помещенията на доставчика. Съобразно легалната дефиниция в т.
62 от § 1, "р. слуги" са услугите,
които се състоят от доставка в помещенията на доставчика на приготвена или неприготвена
храна и/или напитки за човешка консумация, следвани от достатъчно подпомагащи
услуги, които позволяват незабавното им консумиране. В същия законов текст законодателят
е въвел изрично изключения, като е указано, че не са к.услуги или р. услуги: а)
обикновената доставка на приготвена или неприготвена храна (например доставка
за вкъщи от р.и, супермаркети и други подобни); б) доставката на приготвена
храна и доставката, състояща се в храна за вкъщи от р.и; в) доставката,
състояща се в приготвяне и доставка на храна и/или напитки без друга
подпомагаща услуга. Така въведените от законодателя изключения налагат извода,
че обикновената доставка на приготвена или неприготвена храна с посочения
пример – доставка за вкъщи от р.и, супермаркети и др. подобни не попада в
обхвата на дейностите, легализирани в § 1 от ДР на ЗДДС к.и р. услуги към
периода на установяване на процесното нарушение. Следователно и не попада в
хипотезата на чл. 66 ал. 2 т. 2 от ЗДДС в посочената по – горе редакция. Според
цитираните дефиниции, между к.услугата и р.такава съществуват значителни отлики,
изразяващи се в това, че първата от тях съставлява предимно услуга, като
доставката е само един от компонентите, докато р.услуга е такава по доставка
непосредствено в помещението на доставчика. Доставката от р. до дома е изрично
изключена от понятието р.услуга по смисъла на закона (ЗДДС), следователно и не
попада в обхвата на регламентацията по чл. 66 ал. 2 от с.з. за намалена данъчна
ставка. Едновременно с това не може да се приеме, че в настоящия случай
процесните доставки могат да се квалифицират като к.услуга, доколкото не
отговарят на законовото изискване доставката да съставлява само един от
компонентите на услугата. Съгласно чл. 6, параграф 1 от Регламент за изпълнение
(ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за
прилагане на Директива 2006/112/ЕО от 28 ноември 2006 г. относно общата система
на данъка върху добавената стойност, р.услуги и к.услугите са услуги, които се
състоят в доставката на приготвени или неприготвени х.или напитки, или и на
двете, за консумация от човека, придружени от достатъчно помощни услуги, за да
могат да се консумират непосредствено; Доставката на храна, на напитки, или и
на двете е само един компонент от едно цяло, в което услугите играят по-голяма
роля. р. услугите доставката на такива услуги в заведенията на доставчика, а к.е
доставката на такива услуги извън помещенията на доставчика. Според параграф 2,
доставката на приготвени или неприготвени х.или напитки или и на двете,
независимо дали е включен превозът, но без каквито и да било други помощни
услуги, не се смята за р.услуга, нито за к.услуга по смисъла на параграф 1.
Двете разпоредби ясно разграничават обикновената доставка на х.или напитки
(приготвени или неприготвени), при която липсват други помощни услуги
(обзавеждане, помощен персонал, декорация, аранжиране и пр.) от к.и р.услуги. Параграф
2 на чл. 6 е категоричен, че липсата на помощни услуги определя услугата като
обикновена доставка, поради което и същата не попада в категорията на
упоменатите в параграф 1 к.и р. услуги. В параграф 1 пък ясно е указано, че
доставката на храни, напитки, или и двете е само един компонент от едно цяло, в
което услугите играят по – голяма роля. Следователно, както при р., така и при к.услугата
акцентът е поставен върху обслужването като специфика и съвкупност от услуги,
достигащи пряко до клиента. Доставката на храна от р. до дома, макар и
опакована, с добавени прибори, лого на р.а и пр. (каквито доводи са изложени в
жалбата) не може да се приеме като допълнителни услуги по смисъла, вложен от
законодателя в цитираните по – горе разпоредби. Опаковката, сосове, лого са
съпътстващи блюдото компоненти (прибори и пр.) и не могат да бъдат възприети
като услуга. Последната сама по себе си е действие, а в аспекта на процесния
случай – такова с нематериално изражение, насочено към пряко и
непосредствено обслужване на потребителя и реализиращо се чрез персонал,
оборудване, съоръжения, средства, транспорт и др.
Горецитираните
норми на ЗДДС като законодателно решение са били в сила към момента на
постановяване на оспорената заповед, а съобразно процесуалната норма на чл. 142
ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се
преценява към момента на постановяването му. Изложеното мотивира настоящата
съдебна инстанция да приеме, че правилно и в съответствие с материалния закон
настоящият ответник по оспорването е приел, че при регистриране на продажбите
неправилно търговецът е приложил намалена ставка на ДДС от 9 %, което само по
себе си съставлява нарушение на реда за регистрация в съответната данъчна група
по смисъла на чл. 27 ал. 1 т. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. От събраните
по делото доказателства се установява, че оспорващият търговец не е изпълнил
задължението, вменено с цитираната разпоредба. Това обстоятелство се установява
от Протокол за извършена проверка сер. АА, № 0047839/20.10.2020
г., който е съставен по установения ред, в предписаната съобразно чл. 50 ал. 2
от ДОПК форма и съдържание и от компетентни длъжностни лица. Същият е официален
документ и се ползва с материална доказателствена сила, съобразно чл. 50, ал. 1
от ДОПК. Съгласно тази разпоредба, протоколът, съставен по установения ред и
форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е
доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените
факти и обстоятелства. В процесния случай протоколът е съставен в присъствието
на търговеца и е подписан от представляващия дружеството без забележки и възражения.
Следователно, така съставеният протокол като официален документ се ползва с
материална доказателствена сила досежно вписаните в същия констатации от фактическа
страна и предвид липсата на ангажирани доказателства в обратната насока, съдът
намира, че правилно административният орган е приел, че са налице
предпоставките за налагане на принудителна административна мярка, обективирана
като запечатване на обект и забрана за достъп до него за определен срок.
Неспазването на
реда за регистриране на всяка продажба на стока или услуга по съответната
данъчна група, в случая – според вида на продажбата в група „Б“ – за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС, респ. издаване/съставяне на
фискален документ, съдържащ коректни данни в тази насока е абсолютна предпоставка за прилагане на
принудителна административна мярка по реда на чл. 186 от ЗДДС. Съгласно посочената
като правно основание за издаване на процесната заповед разпоредба на чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30
дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка. Следователно, за прилагането
на тази норма е необходимо да е налице извършено нарушение на установения ред
за документиране и отчет на извършваните продажби от търговски обект, който
ред, по арг. от чл. 27 ал. 1 т. 2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ вменява задължение за регистриране на всяка продажба
или услуга по данъчни групи, според вида на продажбата. В случая извършени
доставки настоящият оспорващ в качеството му на търговец е регистрирал по
ненадлежен начин – с неправилно прилагане на намалената ставка на ДДС от 9 % –
група „Г“, посочени във фискалния бон и отпечатаните дневни финансови отчети. Ето
защо съдът приема, че при издаване на оспорената заповед са били налице
нормативно изискуемите предпоставки за прилагане на принудителна
административна мярка. Последната е съобразена като естество с относимата норма на чл. 186 ал. 1 – „запечатване на обект“
и като срок - наложена е за 3 дни, т.е. в рамките на законоустановения такъв (до
30 дни). Процесната принудителна административна мярка е от категорията на
превантивните административни мерки, чието предназначение е предотвратяване на
противоправно деяние, респ. закононарушение и неговите вредни последици. Същата,
съобразно текста на чл. 186 ал. 1 т. 1 от ЗДДС не съставлява административно
наказание и няма санкционен характер.
Наложената ПАМ е съответна
и на целта на закона - за предотвратяването и преустановяването на
административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от
тях по арг. от чл. 22 ЗАНН. Преследваната от закона
превантивна цел в случая е налице, тъй като към момента на постановяването на
заповедта търговецът не е преустановил дейността си, т.е. съществува възможност
за извършването и на друго нарушение от категорията на процесното.
Относно срока на
наложената мярка съдът намира, че същият се определя по целесъобразност от
органа, като в настоящия случай преценката е упражнена в рамките на закона - за
3 дни. Този срок е определен при съобразяване, че с нарушението е засегнат
утвърдения ред за данъчна дисциплина, който трябва да осигурява коректна
отчетност на извършваните от лицата продажби, тяхната регистрация и
последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Този срок е
необходим и с оглед създаване на нужната организация за законосъобразно
отчитане дейността на търговеца. В процесния случай продължителността на срока
на наложената принудителна мярка е обоснована с конкретни фактически основания,
наложили именно определения от органа срок на действие, съобразно изискването
на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК. Във връзка с размера на срока са изложени мотиви
относно упражняването на правомощието на органа по приходите по целесъобразност
да определи срок за действие на мярката. При упражняване на правомощието за
определянето му, административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено
съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната
самостоятелност. В случая определеният срок за налагане на ПАМ от три дни е в
рамките на законоустановения срок, като в обжалвания акт са изложени мотиви,
позволяващи преценката за съответствие с целта на закона. Ненадлежното
регистриране на продажби с неправилно прилагане на намалена данъчна ставка за
ДДС безспорно засяга държавни интереси, свързани с отчитането на приходите от
задължените лица и плащането на данъците върху действително реализираните
обороти. Изложените в заповедта мотиви отговарят на изискването на чл. 186 ал. 3 ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за да може да се извърши проверката
за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК,
включително за съответствието на заповедта с целта на закона.
По изложените по –
горе съображения настоящата съдебна инстанция намира, че Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-321-0047839/26.10.2020 г., издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено
запечатване на търговски обект – р. „Е.“, находящ се
в гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № .., с.от ЕТ „Б. – Д. К.“, ЕИК *******и забрана за
достъп до него за срок от 3 (три) дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з. е
валидна и издадена в съответствие с относимите материалноправни норми и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила. Подадената срещу
същата жалба се явява неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на делото, основателна се явява претенцията на
административния орган за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско
възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 100,00 (сто) лева на
основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78 ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 ал. 1 от Закона за правната помощ и
чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Така определените разноски
следва да бъдат възложени в тежест на оспорващата страна.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл.
последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. т.Д. М. К. с фирма „Б. – Д. К.“,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Г.С. Р.“ № **срещу
Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-321-0047839/26.10.2020 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“
Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП, с която е разпоредено запечатване на
търговски обект – р. „Е.“, находящ се в гр. С., ул.
„Г. С. Р.“ № .., с.от ЕТ „Б. – Д. К.“, ЕИК *******и забрана за достъп до него
за срок от 3 (три) дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Е. т. Д. М. К. с фирма „Б. – Д. К.“, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление гр. С., ул. „Г.С. Р.“ № **да заплати на Национална агенция за
приходите разноски по делото в размер на 100,00 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: