Р Е Ш Е Н И Е
№
260032 27.11.2020 г. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На 27.10.2020 г.
В публично
заседание в състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар:
Милена Ташева
сложи за разглеждане докладваното от съдия Атанас
Динков гр. дело № 66 по описа на съда за 2020 г. за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен иск с
правна квалификация чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 от ГПК.
В исковата молба (ИМ) подадена от „Мелон
България“ ЕАД, с ЕИК ********* се твърди, че
на 02.04.2018 г. между „Първа
инвестиционна банка“ АД („ПИБ“ АД) и „Мелон България“ ЕАД, вписано
в Търговски регистър към Агенция по вписванията, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: област София, община Столична, гр. София, бул. „Мария
Луиза“ № 100, ет. 3, ПК 1202, представлявано от изпълнителните директори
Николаос Константинос Петракополус и Панайотис Влахос, представляващи
дружеството заедно и поотделно, бил сключен договор за
прехвърляне на вземания (цесия), с който „Първа инвестиционна банка“ АД
прехвърлила своето вземане, заедно с лихвите,
привилегиите,
обезпеченията, личните гаранции и другите им принадлежности по договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
№ *** в полза на „Мелон България“ ЕАД. Прехвърленото вземане, обект на настоящата
искова молба, фигурирало като номер 120РКО-А-0542,
съгласно приложена извадка - копие от Приложение № 1, неразделна част от
договора за цесия. Посочения размер на вземането в тази извадка бил към 05.04.2018 г. - датата на прехвърлителния ефект
на договора за цесия. Съгласно сключения договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка № *** (наричан по-долу за краткост „договора за кредит“), банката предоставила и кредитополучателят усвоил в пълен
размер банков кредит тип овърдрафт в размер на 1 000 лева (хиляда лева).
Съгласно т. 4 от договора за кредит, длъжникът се задължил да погасява предоставения овърдрафт
в сроковете и по начина, договорени в Общи условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип МаsterСаrd и
VISA, приети с Решение на УС на „ПИБ“ АД от 17.04.2007 г. и изменени и
допълнени с Решение от 24.07.2007 г. (наричани за краткост „Общите условия“).
На основание т. 11 от договора за кредит, длъжникът декларирал, че са
му предоставени, запознал се с общите условия, и приел
прилагането им при уреждане на отношенията между него и банката във връзка със
сключване и изпълнение на договора за кредит. Съгласно т. 18
от Общите условия, титулярът (длъжникът) се задължил всеки месец
до датата на падежа или на следващия работен ден, ако падежът е в неработен
ден, да внася по сметката минималната погасителна вноска,
посочена в извлечението. Съгласно т. 7 от договора за кредит, при непогасяване до
датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на
последния отчетен период, титулярят (длъжникът) заплащал на банката, след изтичане
на първите три отчетни периода, годишен лихвен процент в размери, както следва:
а) за извършване на безналични плащания на
ПОС терминал – 16 %; б) за всички останали транзакции – 18 %. На
основание т. 8 от договора за кредит, при неплащане на месечната погасителна вноска
или надвишение на разрешения кредитен лимит банката начислявала наказателна
лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12 %. Автоматичното
удължаване на срока за ползване на отпуснатия овърдрафт било изрично уговорено
в разпоредбата на т. 3 от договорът за кредит, а кредитополучателят бил запознат, че срока на договора е до 25.10.2009 г.
като същия се подновявал автоматично
при условията и по реда на общите условия на „Първа инвестиционна банка“
АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип МаsterСаrd и VISA. Съгласно
чл. 36.1. от Общите условия на „ПИБ“ АД, срока на овърдрафта се удължавал
автоматично всеки път за нов едногодишен срок, при условие, че титулярът не е
уведомил банката за прекратяване на договора най-малко 60 дни преди изтичане на
текущия
срок. Такова уведомление от длъжника към банката не било представено по
сключения договор за цесия. Въпреки поетите задължения с договора за кредит, длъжникът
не обслужвал кредита, не изпълнявал своите задължения и не извършвал плащания
за погасяване на дълга от 11.08.2015 г., когато било направено последното
плащане. Ползваният от длъжника банков кредит тип овърдрафт бил
обявен за изцяло и предсрочно
изискуем от страна на „Мелон България“ ЕАД на основание т. 28, б. „а“ от Общите условия.
Ответникът Н.Т.Л.
бил уведомен за случилото се прехвърляне на вземане чрез ЧСИ Кръстьо Ангелов,
рег. № 766 към КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Стара Загора, след
залепване на уведомление на дата - 17.04.2019 г. В рамките на двуседмичния срок
по чл. 47, ал. 2 от ГПК, ответникът не се явил да получи документите, поради
което на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 47, ал. 1 от ГПК,
уведомлението за цесия се считало за връчено. Представят копие от констативния
протокол за начина на връчване и уведомлението към настоящото заявление. На
дата 18.12.2019 г. на ищеца било връчено съобщение от Районен съд - Чирпан, с което съдът ги уведомявал, че срещу издадената заповед
за изпълнение по ч.г.д. № 559/2019 г., било подадено в срок възражение
от длъжника, в което се твърдяло, че е изпълнил изцяло задължението и не дължал
разноски по производството. В срока даден с указанията на съда и след направена
справка с цедента „ПИБ“ АД, след прехвърляне на вземането от банката на
представляваното от законния представител дружество, по сметката обслужваща
кредитната карта от третото лице Славка
Костадинова Кабакова постъпили сумите, както следва: сума в размер на 200.00 (двеста) лева, платена на
11.09.2019 г., сума в размер на 100.00 (сто) лева, платена на 28.10.2019 г., сума
в размер на 100.00 (сто) лева, платена на 02.12.2019 г. След
повторна проверка при цедента „ПИБ“ АД ищецът бил уведомен, че сумата е постъпила по
банковата сметка на ответника, която имала наложен запор от 2018 г. от ЧСИ
Атанас Атанасов. Поради това постъпилата сума в размер на 400 (четиристотин) лева щяла да бъде наредена от
банката по запора на ЧСИ Атанас Атанасов. Молят съда, да установи със сила на присъдено нещо, че ответникът Н.Т.Л., ЕГН **********, с
адрес: ***, ПК 6200, дължи към датата, на която е подадено в съда заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, на „Мелон България“
ЕАД, вписано в Търговски регистър към Агенция по вписванията, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: област София, община
Столична, гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 100, ет. 3, ПК 1202, представлявано от изпълнителните директори
Николаос Константинос Петракополус и Панайотис
Влахос, представляващи дружеството заедно и поотделно, сумата на претендираното вземане, в размер на 1 840.00 лева (хиляда осемстотин и четиридесет лева), представляваща: главница в размер на 1000.00 лева (хиляда лева) и част от просрочената наказателна лихва, начислена
на основание т. 8 от договора за кредитна карта (28% на годишна база), за
тригодишния период от 09.08.2016 г. до 09.08.2019 г. (датата на
входиране на заявлението) в размер на 840.00
лева (осемстотин и четиридесет лева). Молят, да бъде осъден ответника да им заплати
сумите в размер на 36.80 лева (тридесет
и шест лева и осемдесет стотинки), заплатена държавна такса по заповедно
производство пред Районен съд - Чирпан и 150 лева (сто и петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение,
присъдени по заповедното производство. Молят да им бъде присъдена законна лихва върху претендираната главница, считано от 09.08.2019 г. до окончателното й издължаване, както и
направените разноски в размер на 36.80 лева
(тридесет и шест лева и осемдесет стотинки) за платена държавна такса в
настоящото производство. Молят да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, в размер
на 150.00 лева (сто и петдесет лева).
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез пълномощника му
адв. И.И. ***, в който изразява становище, че претенцията е допустима, но по
същество е неоснователна, поради което моли да бъде отхвърлена. Твърди, че
ответника е погасил задълженията си към кредитора „Първа инвестиционна банка“
АД и не
дължи други плащания. Прави възражение за недължимост на претендираната наказателна
лихва, начислена на осн. чл. 8 от договора за кредитна карта за тригодишния
период от 09.08.2016г. до 09.08.2019г.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК е допустим като предявен в едномесечния срок от заявителя срещу длъжника по заповедното производство и за вземането, за което е издадена заповедта по чл. 410 от ГПК.
От приложеното ч.гр.дело № 559/2019 г. по описа на Районен съд – Чирпан се установява, че в полза на заявителя „Мелон България“ ЕАД, с ЕИК ********* срещу длъжника Н.Т.Л., ЕГН ********** е била издадена Заповед № 183 от 14.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, за сумата в размер на 1000.00 (хиляда) лева - просрочена главница, 840.00 (осемстотин и четиридесет) лева – част от непогасена наказателна лихва от 09.08.2016 г. – 09.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 13.08.2019 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за държавна такса в размер на 36.80 (тридесет и шест лева и 80 ст.) лева и 150.00 (сто и петдесет) лева - юрисконсултско възнаграждение. Идентично и с исковата молба по чл. 422, ал. 1 от ГПК се претендира същото вземане по отношение на ответника Н.Т.Л..
Между страните не се спори, че на 25.10.2007 г. между
„Първа инвестиционна банка“ АД и ответника Н.Т.Л. е бил сключен договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ***(л.
9 – 10 от делото), по силата на който банката е
предоставила на ответника възможност да ползва кредит, тип овърдрафт в размер
на 1000.00 лева, като за целта му била осигурена международна кредитна карта с
чип Visa Classic и му е била открита разплащателна (картова) сметка ***(л. 16 –
18 от делото). В чл. 3 от договора е посочено, че срокът за ползване на
овърдрафта е до 25.10.2009 г., като същият се подновява автоматично при
условията и по реда, предвидени в Общите условия на банката. В чл. 4 - че
ответникът се задължава да погасява усвоените суми в сроковете и по начините,
предвидени в Общите условия. В чл. 6 - че за ползвания овърдрафт титулярът
ползва гратисен период със срок до 45 дни, като в случай, че до датата на падежа
погаси изцяло дебитното салдо по картовата си разплащателна сметка, формирано
до края на последния отчетен период, банката не начислява лихва върху дебитното
салдо. В чл. 7 - че при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на
дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период, титулярът
заплаща, след изтичане на първите три отчетни периода, годишен лихвен процент в
размери, както следва: при безналични плащания на ПОС терминал - 16% и за
всички останали транзакции - 18%. В чл. 8 – че при неплащане на месечна
погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит банката
начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка
от 12%. В чл. 9 – че всички права и задължения на страните по договора във връзка
с издаване и ползване на кредитните карти и предоставяне и погасяване на
предоставения овърдрафт се уреждат от Общите условия на ПИБ за издаване и
ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип, неразделна част от
договора, а отношенията между страните във връзка с откриване и водене на
банкови сметки – от Общите условия на ПИБ за откриване и водене на банкови
сметки, неразделна част от договора. Съгласно т. 18 от Общите условия към
договора за кредит, длъжникът се задължава да погасява предоставения му кредит,
като всеки месец, до падежа или на следващия работен ден, ако падежът е
неработен ден, внася по сметката минималната погасителна вноска, посочена в
извлечението. Съгласно т. 19 от ОУ, титулярът има право да погасява изцяло
ползвания овърдрафт по всяко време от срока на действие на договора. Съгласно
чл. 20 от ОУ, при прекратяване на договорните отношения между страните,
независимо от причината за това, титулярът се задължава незабавно да погаси
всички задължения до размера на дебитното салдо по сметката и да осигури
средства по нея за покриване на всички забавени във времето плащания. Съгласно
т. 23 от ОУ, оправомощеният държател има право да извършва разплащания с
картата само до разрешения кредитен лимит съгласно договора. Съгласно т. 24 от
ОУ, ако титулярът не извърши което и да е плащане по овърдрафта повече от пет
работни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо, банката има
право да блокира всички, издадени към сметката карти. Съгласно т. 25 от ОУ, ако
в дадения от банката срок титулярът не погаси всички изискуеми задължения, банката
има право да деактивира картите, да обяви всичките му задължения за изцяло и
предсрочно изискуеми, и да прекрати едностранно договорните си отношения.
Между страните не се спори, че по сметката
обслужваща кредитната карта ***в полза на ответника Н.Т.Л. са постъпили сумите,
както следва: сума в размер на 200.00 (двеста) лева, платена на 11.09.2019 г.,
сума в размер на 100.00 (сто) лева, платена на 28.10.2019 г., сума в размер на
100.00 (сто) лева, платена на 02.12.2019 г. внесени от трето лице Славка
Костадинова Кабакова.
Между страните не се спори, че по сметката обслужваща кредитната карта ***в полза на ответника Н.Т.Л. са постъпили сумите,
както следва: сума в размер на 100.00 (сто) лева, платена на 29.01.2020 г.,
сума в размер на 300.00 (триста) лева, платена на 25.02.2020 г., сума в размер
на 200.00 (двеста) лева, платена на 02.03.2020 г., сума в размер на 100.00 (сто) лева, платена на 29.04.2020
г., сума в размер на 300.00
(триста) лева, платена на 11.05.2020 г., внесени от трето лице Славка
Костадинова Кабакова, които обстоятелства се установяват и от приложените към
отговора на ИМ заверени копия на вносни бележки (л. 61 – 62 от делото).
От заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно - счетоводна експертиза (ССЕ), се
установява, че през периода от 26.10.2007 г.
до 16.08.2015 г. ответникът Н.Т.Л. е извършил 236 трансакции на обща сума
3 794.24 лв. по усвояване на средствата по кредита. Дължимата главница по
договора за кредит към датата на цесията – 02.04.2018 г., е в размер
1 114.80 лв. След датата на цесията – 02.04.2018
г., по сметка с IBAN ***, с титуляр Н.Т.Л. са направени погасителни вноски на
обща сума 1400.00 лв. Дължимата лихва е в размер 936.42 лв. е изчислена за тригодишен
период от 13.08.2016 г. до 13.08.2019 г. и е формирана на основание чл. 8 от договора
за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № ***, сключен между „Първа инвестиционна
банка” АД и Н.Т.Л..
На л. 19 - 38 от делото е приложен, сключен на
02.04.2018 г. договор за прехвърляне на вземания (цесия), ведно с приложена
извадка - копие от Приложение № 1, неразделна част от договора за цесия (л. 39
от делото), по силата на който „Първа инвестиционна банка“ АД е прехвърлила на
ищцовото дружество вземанията си срещу ответника по процесния договор, възлизащи
на сума в общ размер на 1357.63 лева, от които 1000.00 лева – главница, 318.28 лева – договорна лихва, и 39.35 лева -
наказателна лихви.
На л. 45 от делото е приложено пълномощно, с което
цедента по договора за цесия упълномощава цесионера, в изпълнение изискванията
по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД да уведоми всички длъжници по прехвърлените с договора
за цесия от 02.04.2018 г. вземания за извършената цесия.
На л. 42 - 44 от делото е приложено уведомление, с
което ищецът съобщава на ответника за извършената цесия, обявява ползвания
банков кредит тип овърдрафт за изцяло предсрочно изискуем и му предлага
споразумение за погасяване на част от задълженията му.
Видно от намиращите се на л. 49 от делото уведомление и разписка, е че, уведомлението
е било връчено чрез ЧСИ на посочения от длъжника в договора за кредит постоянен
адрес, посредством залепване на уведомление, като с констативен протокол от
13.05.2019 г. (л. 41 от делото), ЧСИ е приел, че документите са редовно връчени
на адресата.
При така установените факти, съдът приема следното
от правна страна:
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 от ГПК), ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно:
че спорното главно право е възникнало (в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на облигационно правоотношение между дружеството -кредитор
и ответника), настъпване изискуемостта на паричните задължения на последния,
изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор, прехвърляне на
вземането срещу ответника чрез договор за цесия на ищцовото дружество,
съобщаване на цесията на длъжника. Ответната страна следва да установи факта на
заплащане на дължимите суми по договора.
Според теорията и съдебната практика, цесията е
договор, с който кредиторът на едно вземане – цедент го прехвърля на трето лице
– цесионер, като последният разполага с правото да го събере от длъжника.
Предмет на цесия могат да бъдат действителни вземания, които имат имуществен
характер. Цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е
намирало към момента на сключване на договора. Заедно с вземането върху
цесионера преминават и всички акцесорни права, освен ако е уговорено
противното. Законът не поставя изискване вземането, предмет на цесия да бъде
изискуемо. Изискванията са цедираните права или вземания да могат да бъдат
прехвърляни, да са реално съществуващи и престацията да бъде определена или
определяема. Длъжникът по вземането не е страна по цесията, като, съгласно чл.
99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо него от деня, когато му бъде
съобщено от предишния кредитор. Съобщаването е едностранно изявление, с което
длъжникът се известява, че вземането на кредитора му е прехвърлено на нов
кредитор. Съобщението е неформално и, за да породи действие трябва да бъде
направено от стария кредитор – чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Съобщаването на цесията
няма конститутивно действие, а е само за противопоставимост, с цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задълженията му, поради което той може
да възразява успешно за недължимост поради липса на уведомяване само, ако
твърди, че е изпълнил на стария кредитор преди да му е било съобщено за
прехвърлянето. Ето защо сама по себе си липсата на уведомяване не води до
отсъствието на дълг към новия кредитор.
Трайно установената съдебната практика, обективирана
и в Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., Решение
№ 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о. приема, че
установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника
за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането. От друга страна с Решение № 137 от 2.06.2015
г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. е прието, че по силата на принципа
за свободата на договарянето (чл. 9 от ЗЗД) няма пречка старият кредитор да
упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията.
В конкретната хипотеза се установи, че цесионера, по
силата на изрично пълномощно дадено от цедента, е изпратил от името на стария
кредитор уведомление до длъжника за прехвърляне на процесните вземания, но то
не е било получено от лицето. Що се касае до процедурата по връчване на
уведомлението от ЧСИ, запознавайки се със съдържанието на представената по
делото разписка, съдът констатира, че връчването не е било осъществено
съобразно изискванията на чл. 47, ал. 1 от ГПК, тъй като в разписката е
посочено, че служителят е извършил три посещения на адреса, но не е имало посещение
на адреса в неприсъствен ден. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че
уведомяването на длъжника по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, чрез ЧСИ е нередовно.
Уведомлението за цесия е приложено с исковата молба
и е било надлежно връчено на процесуалния представител на ответника, заедно с
препис от нея на 02.03.2020 г. (л. 59 от делото). Съобразно трайната съдебна
практика, този факт следва да бъде зачетен от съда на основание чл. 235, ал. 3
от ГПК, като длъжникът се счита за надлежно уведомен за извършеното прехвърляне
на вземанията на стария кредитор към новия с получаване на препис от исковата
молба и приложенията (В този смисъл Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. №
2352/2013 г., ІІ г. о. на ВКС).
В ИМ се твърди, че вземането е било обявено за
предсрочно изискуемо, тъй като длъжникът не обслужвал кредита, не изпълнявал
своите задължения и не извършвал плащания за погасяване на дълга от 11.08.2015
г., когато било направено последното плащане. По своята същност обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните
институции (ЗКИ) предполага изрично изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително
и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Законът не поставя строги изисквания към това изявление, но
съдебната практика категорично приема, че същото следва да бъде обективирано в
нарочен писмен документ, който трябва да е достигнал до знанието на длъжника.
Отнасянето на кредита в просрочие е счетоводна операция и няма характер на
уведомление за длъжниците. Освен това, предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, но само ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
В настоящия случай, въз основа на изложените по-горе
мотиви за нередовното връчване на уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, което
инкорпорира и изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, съдът
приема, че длъжникът не е бил уведомен надлежно за предсрочна изискуемост на
процесните вземания до завеждане на исковата молба и такава не е настъпила,
поради недовършен фактически състав. Същевременно се установи, че крайният срок
за погасяване на кредита е настъпил на 25.10.2009 г., когато е изтекъл и
крайният срок на ползване на овърдрафта, от която дата следва да се считат за
падежирали всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит
(доколкото липсват доказателства за предсрочно едностранно прекратяване на
договора по т. 25 от ОУ или за подновяване на овърдрафта при условията на чл. 3
от договора), които обстоятелства следва да бъдат съобразени от съда при
разрешаване на правния спор, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
В случая от събраните по делото писмени
доказателства, които кореспондират със заключението на изслушаната и неоспорена
от страните съдебно-счетоводна експертиза се установи, че дължимата главница по договора
за кредит към датата на сключване на договора за прехвърляне на вземания
(цесия) – 02.04.2018 г., е била в размер 1114.80 лв., като след тази дата - 02.04.2018
г., по сметка с IBAN ***, с титуляр Н.Т.Л. са били направени погасителни вноски
на обща сума 1400.00 лева (л. 89 от делото).
Ето защо, съдът счита, че ответникът доказа, че е изпълнил задължението си към стария кредитор (цедента) преди 02.03.2020 г. когато е бил уведомен за цесията, което го освобождава от отговорност пред цесионера, тъй като е престирал на ненадлежния кредитор, без да знае за прехвърления дълг.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че в полза на ищеца не съществува вземане срещу ответника за сумата от 1000.00 (хиляда) лева - просрочена главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 13.08.2019 г. до изплащане на вземането.
В отговора на ИМ се прави възражението за недължимост
претенцията на ищеца за наказателна лихва изчислена на основание чл. 8 от
процесния договор, в която клауза е предвидено, че при неплащане на месечна
погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит банката
начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка
от 12%.
Един от принципите при сключване на възмездните
сделки, е че те не трябва да противоречат на добрите нрави, които от своя
страна представляват критерии и норми на поведение, които се установяват в
обществото, поради това, че значителна част от хората, според вътрешното си
убеждение, ги приемат и се съобразяват с тях. Те не са писани, систематизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването
им, съдът следи служебно (Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по
тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК). При възмездните сделки, накърняване на добрите
нрави има най-често, когато се нарушават принципа на справедливост и
производния му - еквивалентност на престациите. В чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) се съдържа
обща дефиниция за неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, според
която това е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143, ал. 2, т.
5 от ЗЗП е посочено, че неравноправна по смисъла на ал. 1 от ЗЗП е клауза,
която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Нормите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2
от ЗПК регламентират изрично, че при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, чиито размер
не може да надвишава законната.
Съгласно процесната клауза - чл. 8 от договора, при неплащане на месечна
погасителна вноска банката начислява наказателна лихва в размер на договорения
лихвен процент с надбавка от 12%, която разпоредба, доколкото не се доказа от
ищеца, че е индивидуално уговорена, е в противоречие с императивната норма на
чл. 33, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗПК и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2,
т. 1, вр. ал. 1 от ЗЗП, поради което и на основание чл. 146 от ЗЗП, вр. чл. 24
от ЗПК и чл. 21 от ЗПК е нищожна. Наред с това, тя е нищожна и по смисъла на
чл. 26, ал. 1, пред. трето от ЗЗД, като несъответна на принципа за
справедливост и еквивалентност на престациите и противоречаща на добрите нрави.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че в
полза на ищеца не съществува вземане срещу ответника за сумата от 840.00
(осемстотин и четиридесет) лева – наказателна лихва по чл. 8 от договора за
кредит, начислена за периода от 09.08.2016 г. до 09.08.2019 г., поради
нищожност на клаузата, която я регламентира, което налага отхвърляне на иска
относно нея.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, ответникът има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска. В случая, ответникът не е поискал и не представа доказателства за
направени разноски, поради което такива не му се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.
422, ал. 1, във връзка с чл. 415 от ГПК за
признаване на установено, че Н.Т.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, ПК 6200,
дължи към датата, на която е подадено в съда
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, на „Мелон
България“ ЕАД, вписано в Търговски регистър към Агенция по вписванията, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: област София, община Столична,
гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 100, ет. 3, ПК 1202, представлявано от
изпълнителните директори Николаос Константинос Петракополус и Панайотис Влахос,
представляващи дружеството заедно и поотделно, сумата на претендираното
вземане, в размер на 1840.00 лева (хиляда осемстотин и четиридесет лева),
представляваща: главница в размер на 1000.00 лева (хиляда лева) и част от
просрочената наказателна лихва, начислена на основание т. 8 от договора за
кредитна карта (28% на годишна база), за тригодишния период от 09.08.2016 г. до
09.08.2019 г. (датата на входиране на заявлението) в размер на 840.00 лева (осемстотин
и четиридесет лева), ведно със законна лихва върху претендираната главница,
считано от 09.08.2019 г. до окончателното й издължаване, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд – Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: