РЕШЕНИЕ
Гр.София,22.01. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски
съд, Гражданско отделение II- В въззивен състав,
в закрито заседание
на двадесет и втори януари
през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл.с-я ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
При секретаря
И прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова
ч.гр..д.№ 296 по описа за 2020
година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.437 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД /длъжник
по изп.производство/ срещу постановление от 13.11.2019 г., постановено
по изп.дело № 20197850400351, с което от ЧСИ Л.М.,
рег.№ 785, с район на действие СГС, по възражение на „Т.С.“ ЕАД, вх.№ 2094/11.11.2019 г., е намален размера на адв.възнаграждение
до 230 лв. и съответно на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
В обстоятелствената част на жалбата се
сочи, че присъдените от ЧСИ разноски не били дължими, а и прекомерни. Счита, че
адв.възнаграждение за образуване на изп.производство следвало да бъде сведено до 200 лв. Сочи,
че в изпълнителното производство разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК също намирала
приложение. На практика от ЧСИ в полза на взискателя
били присъдени разноски за действия, които не били извършени; позовава се на ТР
№ 2/2013 г. от 26.05.2015 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 251 от 05.09.2012 г.
на ВКС по гр.д.№ 517/2011 г. на ВКС, ГК, Четвърто ГО, което било постановено по
реда на чл.290 ГПК, както и на т.3 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Иска се обжалваното постановление да
бъде отменено като адв.хонорар се сведе до минимума
по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения,
както и да реши въпроса по същество, вкл. с размера на таксата по т.26 от
ТТРЗЧСИ. Претендират се разноски.
От ЧСИ се излагат мотиви за
допустимост на жалбата, а по същество за нейната неоснователност. Сочи, че
разноските били правилно определени. Адв.възнаграждение
се дължало не само за образуването на изп.дело, но и
също по искането за изменение начина на събиране на вземането. Взискателят не бил упълномощил ЧСИ по реда на чл.18 ЗЧСИ да
определя начина на изпълнение, затова му се дължал адв.хонорар
в пълен размер. Начислените обикновени такси не можели да бъдат намалявани.
Счита, че длъжникът бил станал причина за образуване на изп.дело.
Разноските били винаги за сметка на длъжника като се позовава на решение № 266
от 19.12.2013 г. на ВКС.
Взискателят „М В.” ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи,
че размерът на адв.възнаграждение бил съобразен с
извършените от взискателя множество действия във връзка
със събиране на вземането. Освен това адв.възнаграждение
било реално изплатено. Сочи, че и към момента взискателят
не бил платил сумите. Постановлението на ЧСИ било съобразено изцяло с
практиката на ВКС. Претендира разноски.
По
допустимостта на жалбата:
За обжалваното определение
жалбоподателя е бил уведомен на 18.11.2019 г.
Жалбата е подадена на 22.11.2019 г.
Следователно същата е в срок.
По
основателността на жалбата:
Процесното
изп. дело е образувано с твърдение в молбата от
30.10.2019 г. на „М В.“ ЕООД, че длъжникът – „Т.С.“ ЕАД му дължи на основание
изпълнителен лист от 11.09.2019 г., издаден от СРС по гр.д.№ 14817/17 г. на
СРС, договор за цесия и уведомление до длъжника, за цялата сума по
изпълнителния лист, както и сумата 5,91 лв., платени за издаване на изп.лист, както и 1 лв. за преведена такса на ЧСИ. Посочени
са три начина на изпълнение –запор на движими вещи, възбрана на недвижими
имоти, запор върху дружествени дялове. Претендирано е
и адв.възнаграждение в размер на 350 лв.
От представения към молбата
изпълнителен лист от 11.09.2019 г. се установява, че се касае до събиране на
суми за разноски в производството по гр.д.№ 14817 от 2017 г. на СРС, Второ ГО,
57 състав, както следва: в размер на 26,77 лв. в исковото и 26,77 лв. в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 26,77 лв. Изпълнителният лист е бил
издаден в полза на „М.-Р“ ЕООД.
Преди това, на 25.01.2019 г.
е бил сключен договор за цесия между „М.-Р“ ЕООД и взискателя
„М В.“ ЕООД за прехвърляне на вземанията по гр.д.№ 14871 от 2017 г., , както и
това за платена държавна такса за издаване на изпълнителния лист. Относно
последната е представена разписка за плащане на сумата в размер на 5,91 лв. по
банков път с дата 03.09.2019 г.
Видно от представеното с
молбата за образуване на изп.дело споразумение,
договорен е размер на адв.възнаграждение от 350 лв.
като е уговорено, че сумата се плаща по банков път. Представено е банкова
извлечение с дата 30.10.2019 г. за заплащане на така договореното адв.възнаграждение.
С молба от 01.11.2019 г. взискателят е оттеглил посочените в първоначалната молба
способи за изпълнение и е поискал запор на банковите сметки на длъжника.
Оправена е ПДИ до длъжника
/жалбоподател/ за заплащане на сумата в
общ размер на 603,71 лв., от които разноски в размер на 53,54 лв. , 5,91 лв. такса за издаване на изп.лист/; 350 лв. – разноски по изп.дело,
1 лв. банкова комисионна, 193,26 лв. такси по Тарифата по ЗЧСИ от които т.5
включвала и три броя връчване на съобщения при прекратяване на делото-до
страните и вдигане на запор, дължими към 15.11.2019 г.
Поканата е връчена на
длъжника на 05.11.2019 г.
На 07.11.2019 г. /по пощата/
и с дата на ЧСИ 11.11.2019 г. е подадено от длъжника
възражение по чл.78, ал.5 ГПК с доводи аналогични на тези в жалбата, по която е
образувано настоящето производство. По отношение на сумата в размер на 193,26
лв. е посочено, че като такса по т.26 от ТТРЗЧСИ същата следва да бъде
съобразена с размера на задължението и да бъде намалена. А сумата 5,91 лв.- за
издаване на изп.лист и 1 лв. комисионна били неотносими по изп.дело.
Взискателят
е изразил становище за намаляване на адв.възнаграждение.
Издадено е от ТД на НАП
удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки.
С обжалваното постановление ЧСИ
е намалил адв.възнаграждение до 230 лв., а по таксата
по т.26 е посочил, че същата следва да бъде съответна, но без да е
конкретизирана в цифрово изражение. По отношение на последната липсва обективирана такава в представените по изп.дело
сметки.
По съществото на спора:
Отговорността за разноски цели не да
обогати кредитора, а да възстанови реално направените разноски.
В конкретния случай единственото действие, което
е предприето от
взискателя е това по образуването на изп.дело.
Съгласно чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство,
защита и съдействие на страната по
изпълнително дело възнаграждението е:
1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.
Длъжникът не е длъжен да
плаща адв.възнаграждение при положение, че по нито
един способ не са предприети мерки от СИ за събиране на вземането. Нито един от
способите не е реализиран без за това да има вина длъжника, т.е. не е обективирана нужда от замяна на посочените в молбата за
образуване на изп.дело способи. Съгласно приетото в т.6
от ТР № 2/13 от 26.05.2015 г. на ОСГТК на ВКС длъжникът не отговаря за разноските
на взискателя, направени за изпълнителни способи,
които не са приложени.
Съдебната практика на ВКС приема, че
разпоредбата на пар.2 а от ДР на същата е
неприложима, тъй като е приета извън предвидената за това възможност по ЗАдв.
Налага се извод, че жалбата е основателна по отношение
определения от ЧСИ размер на адв.възнаграждение, а
обжалваното постановление ще следва да бъде отменено в частта за адв.възнаграждение за разликата над присъдената сума от 200
лв.
Точното определяне, начисляване и събиране на дължимите
такси по ТТРЗЧСИ е задължение на частния съдебен изпълнител. Неизпълнението на
тези задължения представлява несъответствие между правно дължимото и
фактическото поведение, т.е. налице е противоправно
поведение, виж в този смисъл ТР № 2/13 от 26.05.2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Тъй като ЧСИ не е определил
в цифров размер дължимата от длъжника такса по т.26 ТТРЗЧСИ и съдът не може за
първи път да определи такава, в тази й част жалбата ще бъде оставена без
разглеждане, а делото върнато на ЧСИ за определяне на конкретен размер на таксата
по т.26 ТТРЗЧСИ съобразно мотивите на настоящето определение. Следва да се има предвид и, че според забележка 4 към т. 26 от Тарифата,
в размера на паричното вземане не се включват
авансовите такси. В същия не следва
да се включват
и никакви такси и разноски по самото
изпълнително дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист. Съгласно забележка 27а към т. 26 от Тарифата, максималният
размер на пропорционалната такса по т. 26 не може
да надвишава една десета от
вземането.
По разноските:
На жалбоподателя се
следват разноски и такива му се присъждат в размер на 50 лв.- юриск.възнаграждение и 25 лв.-държавна такса за обжалване
пред СГС, както и 48 лв. –такса за администриране на жалбата. С оглед приетото
по-горе досежно поведението на ЧСИ във връзка с
неизпълнение на задължението му за определяне на конкретен размер на дължимата
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в
пълен размер.
На ответника по жалбата разноски
не се следват.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ постановление от 13.11.2019 г., постановено по изп.дело
№ 20197850400351, с което от ЧСИ Л.М., рег.№ 785, с район на действие СГС, по
възражение на „Т.С.“ ЕАД, вх.№ 2094/11.11.2019 г., е
определен размер на адв.възнаграждение за разликата
над 200 лв.
ОСТАВЯ жалбата, подадена от „Т.С.“ ЕАД /длъжник по изп.производство/ срещу постановление от 13.11.2019 г.,
постановено по изп.дело № 20197850400351 от ЧСИ Л.М.,
рег.№ 785, с район на действие СГС, по възражение на „Т.С.“ ЕАД, вх.№ 2094/11.11.2019 г., по отношение на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ,
без разглеждане
и
ВРЪЩА делото на ЧСИ Л.М., рег.№ 785, с район на
действие СГС, за определяне на
конкретен размер на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ съобразно мотивите на настоящето
определение.
ОСЪЖДА „М В.“, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, офис-партер- адв.
Н. И. И., да заплати в полза на "Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
Б, сумата в размер на 50 лв.-юриск.възнаграждение
за процесуално представителство пред въззивната
инстанция, 25 лв.-държавна такса за обжалване пред СГС, както и 48
лв. –такса за администриране на жалбата.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: