№ 1243
гр. София, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20231000500819 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 30.11.2022 год. постановено по гр.д. № 77/2019 год. по описа на Окръжен съд
Монтана, ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на
Б. Н. Н., Д. Р. Л. и М. Р. Л. сумата от по 120 000 лева за всяка от тях, представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно
произшествие, станало на 31.07.2018 год. при което е починал Р. Л. Б., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 29.09.2018 год. до окончателното изплащане, като
исковете за неимуществените вреди са отхвърлени до пълните размери от по 200 000 лева за
всеки от тях, като са разпределени и разноските в производството.
Решението е обжалвано от ответника ЗД „Бул Инс“ АД, като се излагат доводи за
неправилност. Оспорват се изводите на съда с които е възприето, че ищците са активно
материално легитимирани да претендират обезвреда от смъртта на Р. Б.. Твърди се, че
неправилно съдът е възприел липса на съпричиняване, тъй като пострадалия е допринесъл
съществено за настъпване на вредите, поради това че е пътувал в автомобила без поставен
предпазен колан и вследствие на това е получил тежките телесни увреди. Отделно от това
оспорва изводите на съда по приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като определените размери на
неимуществените вреди са силно завишени и несъответстват на действително претърпените
от ищците болки и страдания. Молят съда да отмени решението и постанови ново, с което
исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноските по делото.
1
Решението е обжалвано от ищците Б. Н. Н., Д. Р. Л. и М. Р. Л., чрез процесуален
представител в отхвърлителните части за сумата от по 120 000 лева до пълния размер от по
200 000 лева за всеки от тях за причинените им неимуществени вреди, вследствие смъртта
на техния сродник Р. Б., като се излагат доводи за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД,
тъй като определените размери са силно занижени и несъответстват на действително
претърпените от ищците болки и страдания. Отделно от това определените обезщетения не
съответстват на установената съдебна практика и не са съобразени с лимитите на
отговорност. Молят съда да отмени решението в обжалваните части и постанови ново, с
което исковете да бъдат уважени до посочените размери. Претендира се разноските по
делото.
Въззиваемите взаимно оспорват жалбата на насрещната страна.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
деликта, за репариране на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при
пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по
риска „гражданска отговорност“.
Ищцата Б. Н. Н. е живяла на семейна начала с починалия, ищцата Д. Р. Л. е негова дъщеря, а
ищцата М. Р. Л. е отгледана, но неосиновена от починалия Р. Л. Б., в резултат на пътно-
транспортно произшествие, станало на 31.07.2018 год. и причинено виновно от водача П. Д.
З., който е управлявал лек автомобил „БМВ” с ДК № ********. Ответникът е застраховател
на гражданската отговорност на делинквента. Механизмът на произшествието,
противоправното поведение на водача Здравков, смъртта на Борисов и причинната връзка с
произшествието са установени от събраните пред първата инстанция доказателства и са
безспорни пред настоящата.
С оглед на заявените в жалбите оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
наличието на материално-правните предпоставки за обезвреда на причинените вреди,
размера на обезщетението за причинените на ищците неимуществени вреди и наличието или
не на принос от страна на починалия за настъпване на вредите.
Спорен въпрос по въззивната жалба на застрахователя е наличието на активна материално-
правна легитимация на ищците Б. Н. и М. Л. по предявения иск в качеството им на жена,
живеела с починалия на семейни начала и на отгледано, но неосиновено дете, при
положение, че майка му е живяла на семейни начала с починалия. Въззивния съд приема, че
лицата, които имат право на обезщетение по чл.52 от ЗЗД за неимуществени вреди в случай
на причинена при деликт смърт на друго лице, са определени по задължителен за
съдилищата в Република България начин с Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд. Воден от установения в
чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост, Пленумът на Върховния съд е въвел ограничителни
критерии като е счел, че справедливостта налага да се признае право на обезщетение за
2
неимуществени вреди само в полза на най-близките на пострадалия, за които е нормално да
се предполага, че поради степента на родствена и житейска близост действително търпят
морални болки и страдания по повод на неговата загуба. Първоначално с ППВС № 4/1961
год. кръгът на правоимащите е сведен до съпрузите, децата и родителите на починалия.
Впоследствие, с ППВС № 5/1969 год. е признато право на обезщетение по чл.52 ЗЗД и на
взетото за отглеждане и осиновяване от починалия, но все още неосиновено дете, както и на
лицето, с което починалият е съжителствал трайно на съпружески начала. Включването на
тези лица в кръга на правоимащите по чл.52 от ЗЗД е мотивирано със съображения, че
създадените между тях и починалия емоционални и житейски отношения наподобяват
биологичната връзка родител - дете и връзката между съпрузи и е справедливо те да бъдат
възмездени за претърпените неимуществени вреди. В настоящият случай от показанията на
разпитаните свидетели се установи, че между починалия и ищците Б. Н. и М. Л. са били
създадени трайни отношения като между съпруг и съпруга и баща и дъщеря. Същите са се
отнасяли помежду си така и така са приемани и от околните. Поради което съдът приема,
посочените ищци имат право на обезщетение за причинените му вследствие деликта вреди.
Не е спорно, че ищцата Д. Л. е родно дете на починалия, поради което същата попада към
кръга лица имащи право на обезщетение за причинените вреди.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и т.н.. Съдът следва да се ръководи не от субективните възприятия на ищците за
търпените страдания, а да преценява редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства като: начинът и обстоятелствата, при които е извършен деликтьт, възрастта на
увредения, общественото му положение, степента на родство и отношенията между
пострадалия и близките му, които търсят обезщетение.
В настоящия случай от разпитаните пред първоинстанционният съд свидетели С. М., Т. Т. и
П. П. се установява, че познават ищците и починалия от много дълго време. Дават
показания, че починалия Р. Б. приживе е живял на съпружески начала с Б. повече от 30
години в с.Портитовци заедно с двете им деца П. и Д.. Установява се, че голямата дъщеря Д.
е над 28 години, завършила е обучението си и вече е семейна, има детенце, което го е
кръстила на дядо му - Р. Росен се занимавал с животновъдство и той основно е осигурявал
прехраната на семейството си, което било сплотено и задружно. След смъртта му настъпила
голяма трагедия. Семейството не можело да се справя с животните, които преди това
гледали и започнали да ги продават. Често ходят на гробища, плачат, станали затворени и не
празнуват празниците. Освен това смъртта на Р. Л. настъпила на 31.07.2018 година и
станала точно на рождения ден на малката дъщеря М., която е родена на същата дата през
3
2000 година, вследствие на което тя повече не празнува рождения си ден. Вече е студентка и
трудно се издържа без помощта на баща си.
Въззивният съд след като съобрази тези изложени обстоятелства, факта на смъртта на
родител и спътник в живота, икономическите условия в страната към датата на настъпване
на ПТП - юли 2018 г., лимитите на отговорност, възрастта на починалия /49 год./ и възрастта
на всеки един от ищците, както и съдебната практика за подобни случаи, намира, че сумите
от по 120 000 лева за всеки един от тях, адекватно ще обезщети причинените от ищците
неимуществени вреди.
При така възприетите размери на обезщетението ще следва да се разгледа другото
оплакване, повдигнато с жалбата на ответната страна, относно наличието на принос за
настъпване на вредите на посочените основания.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко
поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може
да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди
би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
В настоящия случай по делото се установи от приетите автотехнически и медицински
експертизи, които се кредитират от съда, че починалият Р. Б. е бил без поставен
обезопасителен колан по време на ПТП, т.е. същият е извършил нарушение на чл. 137а, ал. 1
от ЗДвП. Този извод на вещите лица е направен с оглед на получените травматични
увреждания на починалия, механизма на настъпването им, мястото на което е седял по
време на инцидента и деформациите на автомобила. Следователно, съдът приема за
доказано по делото това обстоятелство. Същото, обаче само по себе си не съставлява
достатъчно основание да се приеме, че с поведението си той е допринесъл за настъпването
на вредоносния резултат. Необходимо е освен това по делото да е установено, че между
противоправното /от гледна точка разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП/ поведение на
пострадалия и последвалата негова смърт е налице пряка и непосредствена причинно-
следствена връзка. Предвид разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК това означава, че ответникът
следва да е провел пълно и главно доказване, че при правилно поставен предпазен колан в
конкретния случай не би настъпила смъртта на починалия Р. Б.. Установи се от приетите
единична и разширена автотехнически експертизи, че при установената сумарна скорост
към момента на удара – 94 км/ч., ако пострадалия е бил с поставен предпазен колан, най
вероятно е щял да оживее, с вторични травми от произшествието. Т.е. нямало е да получи
4
разкъсване на аортата, тежката гръдна травма и мозъчния отток. Поставения предпазен
колан е нямало да позволи тялото и лицето да достигнат до предната част на таблото /щяло е
да бъде фиксирано към седалката/ и съответно да се нарани във вида в който са получени
увредите, несъвместими с живота. Вероятно е щяло да има травми по тялото на човека от
поставения предпазен колан, който обаче организма преодолява при възстановяване.
Установява се също така, че в купето не са проникнали външни тела, които биха могли
допълнително да увредят пътника. Същевременно от експертизите се установява, че
предпазният колан предотвратява политането напред на пътника именно при челен удар.
Посочените обстоятелства дават основание на вещите лица да направят извод, че ако
починалият е бил с правилно поставен предпазен колан по време на процесното ПТП,
същият е щял да получи травматични увреждания в по-малка степен и в по-малко области
на главата и тялото. В тази връзка заключението на медика е, че смъртта на пострадалия не
би настъпила, ако същият е бил с правилно поставен предпазен колан. Съдът кредитира
довода на вещото лице медик, тъй като намира, че експертът е направил този извод, въз
основа на подробно, обосновано и логически издържано обяснение и описание на
настъпването на удара и конкретния механизъм в съответствие с констатираните
увреждания по тялото на пострадалия и състоянието на автомобила след удара.
Въз основана на изложеното, съдът намира, че в конкретния случай безспорно се обосновава
извод, че ако пострадалият е бил с поставен предпазен колан е щял да получи травматични
увреждания в по-малка степен от получените от него и описани по-горе тежки увреждания,
които безспорно са довели до неговата смърт. В тази връзка съдът намира, че с неполагането
на грижи за собствената си безопасност и нарушаването на правилата за движение
пострадалият сам се е поставил в риск и съществено е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат, поради което приема, че е налице основание за намаляване на
обезщетението на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД като приема 50 % съпричиняване от негова
страна.
С оглед на така възприетия принос за настъпване на вредите в размер на 50 % ще следва да
се редуцира определеното обезщетение за причинените на ищците вреди, вследствие
смъртта на Р. Б. от по 120 000 лева на 60 000 лева, за които суми исковите претенции са
основателни.
Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции относно размера на обезщетението
решението в обжалваната му осъдителна част ще следва да се отмени за сумата от 60 000
лева, представляваща разликата между присъденото от първата инстанция обезщетение от
120 000 лева и действително дължимото обезщетение от по 60 000 лева за всеки, за
причинените вреди, вследствие смъртта на Р. Б., като вместо това се исковата претенция за
посочените суми следва да бъде отхвърлена. В останалата обжалвана част решението следва
да се потвърди.
По отговорността за разноски.
При този изход на делото следва да се редуцират присъдените пред първата инстанция в
тежест на ответника разноски, дължими на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ над сумата
5
от 5 970 лева с ДДС до присъдения от първата инстанция размер от 11 944.80 лева с ДДС,
както и държавната такса, дължима по сметка на съда над сумата от 7 200 лева до
присъдения размер от 14 300 лева.
Съобразно изхода на спора пред въззивния съд, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ответника разноски в размер на 17 010 лева с ДДС до депозираната въззивна жалба и
сумата от 25 560 лева с ДДС по жалбите на ищцовата страна, съгласно представен списък по
чл.80 от ГПК, като съдът не уважава направеното възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, тъй като същият е определен и заплатен, съгласно
минимумите по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /ДВ, бр.88 от 04.11.2022 год./.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 30.11.2022 год. постановено по гр.д. № 77/2019 год. по описа на
Окръжен съд Монтана в частта, в която ЗД „Бул Инс” АД е осъдено на правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на Б. Н. Н., Д. Р. Л. и М. Р. Л. обезщетение за неимуществени
вреди от ПТП, станало на 31.07.2018 год. над сумата от по 60 000 лева за всеки до 120 000
лева за всеки от тях, както и в частта в която ЗД „Бул Инс” АД е осъдено да заплати на
Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ адвокатско възнаграждение над сумата от 5 970 лева до
11 944.80 лева, а по сметка на СГС да заплати на правно основание чл.78, ал.6 от ГПК
сумата над 7 200 лева до присъдения размер от 14 300 лева, И ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. Н. Н., Д. Р. Л. и М. Р. Л. против ЗД „Бул Инс” АД искове с
правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
от ПТП, настъпило на 31.07.2018 г. в размер на по 60 000 лева за всеки от тях,
представляващи разликата над 60 000 лева до 120 000 лева за всеки от тях, за причинените
им вреди, вследствие смъртта на Р. Л. Б..
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Б. Н. Н., Д. Р. Л. и М. Р. Л. да заплатят на ЗД „Бул Инс“ АД общо сумата от 42
570 лева /по 14 190 лева всяка от тях/, представляващи разноски пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва от страните при условията на чл. 280 от ГПК с касационна
жалба в едномесечен срок, считано от съобщението пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7