Определение по дело №1231/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1823
Дата: 16 юни 2022 г.
Съдия: Ралица Добрева Андонова
Дело: 20227050701231
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 май 2022 г.

Съдържание на акта


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                 /16.06.2022 год., гр.Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ състав, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията адм.дело №1231/2022г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на „Поларис-8” ООД - Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя В.К.Р, чрез пълномощника му адв.С.Б. ***, против отказ на Изпълнителния директор на изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав”, обективиран в  писмо изх.№ВО-8#1-136/28.03.2022г. за съгласуване на 2 броя схеми за участък за ползване на повърхностен воден обект - р.Дунав, с цел изземване на наносни отложения със закотвено плавателно средство. С жалбата са изложени съображения за наличие на правен интерес от оспорване на писмото, за неговия характер като индивидуален административен акт, и за незаконосъобразността му по същество, въз основа на които се претендира отмяната му, както и присъждане на разноски.

С писмо изх.№ІІІ-5-610#1/15.06.2022г ответникът е изразил становище за нейната недопустимост с позоваване на чл.21 ал.5 от АПК, като настоява за оставянето й без разглеждане и прекратяване на производството.

След преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заявление рег.индекс ВО-8/18.03.2022г дружеството-жалбоподател е поискало от Изп. директор на ИА „ППРД“ съгласуване на две схеми на два участъка за ползване на повърхностен воден обект р.Дунав, с цел изземване на наносни отложения със закотвено плаващо средство; към заявлението са приложени снимки с ориентировъчно разположение на двата участъка, съотв. участък №1 от р. км.381.900 до р.км.382.300, и участък № 2 от р.км.382.900 до р.км.384.00, като е посочено, че разположението на участъците на съответните снимки е условно и желаните параметри (р.км.) са относителни, т.е. не са с точност съобразени с нормативните изисквания. В отговор е получено оспореното понастоящем посми изх.№ВО-8#1-136/28.03.2022г, с което сезираният административен орган е посочил, че изземването и в двата участъка по схемите е забрането с изрични правни норми. За първият участък това е чл.118з т.2 б.“б“ от ЗВ (посоченото място за изземване се намира в участък на по-малко от 500м преди и след изградени хидротехнически съоръжения; а за втория – чл.119а ал.1 т.5 от ЗВ, понеже попада изцяло в границите на защитена зона от Екологичната мрежа „Натура 2000“, и не представлява изключение по реда на чл.140 ал.6 от Закона.

Съгласно чл.46 ал.1 т.4 от Закона за водите (ЗВ) разрешително за ползване на воден обект се издава и в случаите на изземване на наносни отложения от повърхностни водни обекти (§1 ал.1 т.34 от ДР на ЗВ), каквото намерение е заявено в настоящия казус. Според чл.52 ал.1 т.3 от ЗВ компетентен да издава разрешителни за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав е изпълнителният директор на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав.

За откриване на процедура за издаване на разрешително кандидатите подават заявление по образец, одобрен от министъра на околната среда и водите, в което се посочват изброените в чл.60 ал.1- ал.10 данни и придружаващи документи. Според относимата към казуса разпоредбата на чл.60 ал.4 т.2 от ЗВ, за изземване на наносни отложения от река Дунав към заявлението се прилагат: а) схема на заявения участък, посочваща местоположението на участъка с географски координати на границите на участъка; б) предпроектни проучвания, доказващи, че няма да има негативни влияния върху корабоплавателния път, бреговете, островите и хидротехническите съоръжения; в идентичен смисъл е и предвиждането на чл.34 ал.1 и ал.2 т.7 от Наредбата от 14.12.2016г. за ползването на повърхностните води. Съгл.чл.61 ал.2 от ЗВ в двадесетдневен срок компетентният орган проверява дали заявлението съдържа изискващата се информация и приложения съгласно обявения образец, както и съдържанието на приложените документи по чл. 60, и конкретно – дали то отговаря  на изискванията на закона. Ако те не са изпълнени, компетентният орган уведомява заявителя да отстрани несъответствията в срок до два месеца. При неотстраняване на недостатъците в срок, документите не се разглеждат и не се открива процедура, за което заявителят се уведомява писмено в срок до три дни съгл. чл.61 ал.2 – 4 от ЗВ.

В 20-дневен срок след изтичане на срока по чл.61 ал.2 и ако не са налице основания за отказ, органът по чл.61 ал.1 от ЗВ изготвя съобщение, което следва да отговаря на описаното в чл.62а съдържание. Когато искането не съответства на изискванията на чл.62 ал.1 от специалния закон, и са налице условията по чл.68, органът по чл.52 ал.1 издава решение с мотивиран отказ за издаване на разрешително. Случаите, в които компетентният орган отказва издаване на разрешително, са изброени изчерпателно с чл.61 ал.5 и чл.68 ал.1 т.1 – т.10 от ЗВ, а защитата срещу отказите е регламентирана в чл.71 от ЗВ, препращащ към реда на чл.145 и сл. от АПК.

В конкретния случай дружеството-жалбоподател поддържа, че със заявление рег.индекс ВО-8/18.03.2022г е поискало съгласуване на схема по см.чл.60 ал.4 т.2 б.“а“ от ЗВ, като необходимо приложение към заявлението за издаване на разрешително за изземване на наносни отложения от река Дунав. Съдът споделя становището, че издаването на такава скица е самостоятелна административна процедура, но противно на поддържаното от жалбоподателя възприема възражението на ответника, че писмото, съдържащо отказ за такова съгласуване, няма характер на индивидуален административен акт, поради което не подлежи на самостоятелно обжалване по съдебен ред.

На първо място цитираният от дружеството-жалбоподател чл.60 ал.4 т.2 б.“а“ от ЗВ изисква прилагането на схема на заявения участък, посочваща местоположението на участъка с географски координати на границите на участъка. Такива схеми в случая не са поискани – напротив, в заявлението изрично е посочено, че разположението на участъците на съответните снимки е условно и желаните параметри (речни километри) са относителни. На практика дружеството е поискало съгласуване на участък за добив по см.чл.34 ал.3 от Наредбата от 14.12.2016г. за ползването на повърхностните води, и тъй като бъдещото им искане би било с предмет издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав, компетентни да извършат поисканото писмено съгласуване по силата на ал.1 на същия текст са Министерството на отбраната и съответната дирекция „Речен надзор“ на Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Поради това Изп.директор на ИА „ППРД“ изобщо не е компетентен да се произнесе по тяхното искане, респективно – писмото му от 28.03.2022г не представлява ИАА.

В тази връзка и на второ място, с оспореното писмо не се засягат права и не се създават задължения за дружеството-жалбоподателя или за други лица по чл.147 ал.1 от АПК. То не съдържа властническо волеизявление на оправомощен орган, а има единствено информационен характер за наложените законови ограничения по отношение на посочените от жалбоподателя участъци за изземване на наносни отложения. Въз основа на тази информация дружеството може да прецени дали да избере тези или други участъци, попадащи извън защитени или забранени зони, за да упражнява – евентуално – планираната от него икономическа дейност. Това писмо само по себе си обаче нито ограничава, нито осуетява възможността дружеството да инициира производство по издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект за изземване на наносни отложения, нито предрешава изхода от него.

Не на последно място – дори противно на данните по делото да се приеме, че Изп.директор на ИА „ППРД“ е постановил отказ за съгласуване на схеми (какъвто липсва), той би бил част от производството по издаване на ИАА, подлежащ на оспорване по реда на чл.71 от ЗВ, поради което не би подлежал на самостоятелно оспорване по съдебен ред на осн.чл.21 ал.5 от АПК. Законосъобразността на оспореното писмо като евентуална част от процедурата по издаване на индивидуален административен акт е допустимо да бъде проверена само в съдебното производство, образувано по жалба срещу индивидуален административен акт – разрешение или отказ на компетентния административен орган. При това право на такова оспорване ще могат да упражнят и ще имат правен интерес да го сторят само лица, които участват в процедура по издаване на разрешително - заявители, респ. заинтересовани, очертани в нормата на чл.70 от ЗВ, каквъвто към настоящия момент дружеството-жалбоподател не представлява.

Предвид изложеното и на осн.чл.159 т.1 и т.4 от АПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалбата на „Поларис-8”ООД - Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя В.К.Р, чрез пълномощника му адв.С.Б. ***, против отказ на Изпълнителния директор на изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав”, обективиран в  писмо изх.№ВО-8#1-136/28.03.2022г., и

ПРЕКРАТЯВА образуваното по нея производство по адм. дело № 1231/2022г  по описа на Административен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на РБ.

Преписи от определението да се връчат на страните.

 

 

                                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: