МОТИВИ към решение по НЧД 1948/2019г. на
СГС - НО, 2 състав
Производството е по реда на чл.
32, ал. 1 вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения
за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Образувано
е по повод изпратено от румънските власти удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции заедно с наказателно решение. Това решение е
постановено на 01.11.2018г. от съдия при съд Д.Т.С.,
Република Румъния. Както бе описано, към удостоверението е приложено и самото
решение за осъждане за заплащане на съдебните разноски по водено наказателно
производство в размер на 1500.00 леи на българския гражданин А.Г.Н. - родена на
***г***, неомъжена, с ЕГН: **********.
В съдебно
заседание прокурорът изразява позицията, че са налице предпоставките за
признаване на решението за налагане на финансова санкция. Счита, че решението,
изпратено за изпълнение, съдържа всички изискуеми реквизити и не са налице
основания за отказ, поради което и моли то да бъде признато и изпратено за
изпълнение.
Упълномощеният
защитник на засегнатото лице моли да бъде постановено „признание на
наказателната присъда с определените пробационни мерки“. Счита, че са налице
законовите основания за адаптиране на присъдата и приспособяването й към
българския закон.
Засегнатото лице А.Н. е редовно
призована, но не се явява, за да заяви личната си позиция по делото.
Процесуалният й представител представя документ, удостоверяващ нейна служебна
ангажираност и заявява, че Н. не възразява делото да се разгледа без нейно
участие.
Съдът, преценявайки писмените
доказателства по делото, становището на страните и разпоредбите на закона,
установи следното от фактическа и правна страна:
А.Г.Н. e родена на ***г***, жив. в гр. София, кв. „Овча купел“, ул. „********,
българска гражданка, неомъжена, ЕГН: **********.
С наказателно решение съдебен
орган на Република Румъния – съд в Д.Т.С. - решение № 1882 от 01.11.2018г., е
осъдил А.Н. на наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, чието
изпълнение е отложено за изпитателен срок от две години, през който срок спрямо
нея е постановено да се изпълняват пробационни мерки. С решението тя е осъдена
да заплати и съдебните разноски по делото в размер на 1500.00 леи. Санкцията
била постановена за това, че Н. заедно с други лица са отнемали от владението
на различни румънски граждани катализатори от техни автомобили. Тези действия
на Н. са субсумирани под състава на пет престъпления, касаещи съучастие в
квалифицирана кражба - по чл. 228, ал.1, чл.229, ал.1, б. „б“ и „г“, чл.77 и
чл. 48 от Наказателния кодекс на Република Румъния. Това решение е влязло в
сила на 01.04.2019г. С решението Н. е осъдена да заплати и съдебните разноски в
размер на 1500.00 леи, предмет на разглеждане в това производство.
Въз основа на това съдебно
решение на съда в Д.Т.С., Република Румъния е издадено и удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции.
Видно от удостоверението, решението
за налагане на финансова санкция е издадено от съдебен орган на решаващата
държава въз основа на наказуемо деяние по националния й закон, като
санкционираният е бил уведомен за делото и за възможността, съгласно
законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва и
респективно – сроковете за обжалване. От текста на удостоверението се
установяват данните на засегнатото лице – посочено собствено и фамилно име, рождената
му дата и адреса в България. От удостоверението по чл. 4 от Рамковото решение и
от решението се установява, че актът на съдебния орган е постановен на 01.11.2018г.
за извършени престъпления по чл.228, ал.1, чл. 229, ал.1, б. „б“ и „г“, чл.77 и
чл. 48 от Наказателния кодекс на Република Румъния като предмет на разглеждане
в настоящото производство е решението в частта относно присъдените съдебни
разноски в размер на 1500.00 леи, които А.Н. следва да заплати. Във формуляра
на удостоверението е отбелязано, че решението е влязло в сила на 01.04.2019г.
Въз основа на тази фактология,
съдебният състав обоснова и своите правни изводи:
Рамково решение 2005/214/ПВР регламентира
прилагането на принципа на взаимното признаване по отношение на финансовите
санкции, които са наложени от съдебни или административни органи с цел
улесняване изпълнението на такива санкции в държава-членка на Европейския съюз,
различна от държавата, в която са били наложени. По смисъла на Рамковото решение „решение
за налагане на финансови санкции” е влязъл в сила акт на съдебен или
административен орган за налагане на задължение за плащане на парична сума или
наложените със същия акт: обезщетение за пострадал от престъпление, разходи по
съдебните или административни процедури или парична сума в полза на обществен
фонд или организация за подпомагане на пострадали от престъпление. В конкретния случай Н. е осъдена
с влязъл в сила съдебен акт за осъществени деяния, покриващи състав на пет
престъпления съобразно румънското законодателство, описани от компетентния
румънски съд като квалифицирани кражби, извършени в съучастие, по отношение на
които не следва да бъде извършена проверка за двойна наказуемост, тъй като
попадат в списъка от лимитативно изброени деяния в чл. 30, ал.2 ЗПИКОНФС – конкретно в т.6 на този текст.
Настоящият съдебен състав
прецени, че не са налице и факултативните предпоставки, визирани в разпоредбата
на чл. 35 ЗПИКОНФС, при които признаване на решението на издаващата държава
може да бъде отказано. Деянието е осъществено на територията на Република Румъния,
удостоверението съдържа всички изискуеми реквизити и отговаря на приложеното
към него решение, като и определената финансова санкция не е под лимитирания в
чл.35, т.6 ЗПИКОНФС минимум от 70 евро.
Преценявайки, че са налице всички
изискуеми предпоставки за признаване и изпълнение на решението, с което е
сезиран в отразената част, настоящият съдебен състав, съобразявайки и
разпоредбата на чл. 32, ал.1 вр. чл. 16, ал.8 ЗПИКОНФС, се произнесе в позитивен
смисъл относно признаването на решението, определяйки левовата равностойност на
признатите за заплащане съдебни разноски на 616.35 лева, представляваща
равностойност в българска валута на частта от санкцията към датата на
произнасяне на решението.
Така
мотивиран съдът постанови своя акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.