Р Е Ш Е Н И Е
№………./………2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на
дванадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
Д. МИТЕВА
при секретар Албена Янакиева,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 218 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството, първоначално образувано по реда на гл. 32 от ГПК е разгледано
по ОБЩИЯ ИСКОВ РЕД като граждански спор по иск срещу потребител.
Приети са за
разглеждане искове, предявени от
„БАНКА ДСК " ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ул. Московска № 19, представлявано от изпълнителни
директори С. и Н., чрез ю.к. И., служ. адрес *** срещу Е.А.С., ЕГН**********,***, чрез назначен особен
представител адв. В. *** като
обективно съединени претенции на заявител кредитор за установяване по
отношение на длъжника на дължимост на
вземания по издадена заповед за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.д. по
гр.д. 10573/18г на ВРС 39 с-в, евентуално за присъждане на дължими
изискуеми вземания по договор за потребителски кредит, както следва:
1. за връщане на предсрочно изискуема главница по
договор за банков ипотечен кредит в размер на 26 311,62 лева
2. за плащане на сборно вземане от 2 243,88лв,
формирано от начислени по същия договор договорни лихви като ежемесечно
възнаграждение за ползване на кредита за
периода 25.06.2017 до 05.07.2018г
3. за плащане на сборно вземане от вземане от
134,77 лева, формирано от лихвена надбавка, уговорена като обезщетение за
забава, начислена върху просрочена главница
за период 25.07.2017 до 05.07.2018г
4. за плащане на вземане от 120 лева, начислено
като заемна такса поради изискуемост,
ведно с АКСЕСОРНИ
ПОСЛЕДИЦИ от провеждане на заповедно производство.
Ищецът претендира определяне на разноски по делото,
конкретизирани в неоспорен списък по чл. 80 ГПК( л. 230). Пълномощникът на
ответницата, предоставил безплатна правна помощ, моли за възлагане на дължимото
възнаграждение в тежест на насрещната страна.
Банката основава претенцията си на твърдения за предоставен с договор от 30.07.2013г. кредит в
размер на 33 000 лв (част от пакетни услуги „Частно банкиране”), с преференциална променлива лихва от 8.7%
и уговорено връщане по погасителен план за срок
от 120 месеца на равни анюитетни месечни вноски, включващи части от главница и
начислена лихва и такса по тарифа, прилагана от банката към момента на
съответното плащане. Допълнително в общи условия е уговорено право на банката
да променя едностранно размера на лихвата по методика, оповестяване в офисите
на банката и на Интернет страница. Обосновава размерите на претенциите си с
индивидуално уговорени изменения в споразумение за промяна на условията по
кредита за лихвения процент от
30.09.2016г, при което кредиторът е опростил забава като се е отказал от
наказателни лихви и е уговорен нов погасителен план за остатъчното задължение
от главница и редовна лихва, без включени такси. С това споразумение лихвеният
процент е заместен от два компонента като променливата е установена като
пазарен индекс (6 Софибор), а към него е фиксираната надбавка 8.369%, като уговорките
по начина отчитането му и прилагането му в отчитане на вноските са възприети чрез препращане към общи
условия.
Освен лихвите,
страните са се съгласили за начисляване на допълнителни такси, чрез препращане към
тарифи, като наред с първоначалната такса, събрана при усвояването на кредита,
в общите условия са посочени
като дължими разходи на кредитополучателя за такси за поддържана на самата
сметка и такси за допълнителните услуги, чието ползване е условие за ползване
на преференции, а в тарифата са посочени разходи за принудителното събиране при
изискуемост. Допълнително са били уговорени
и два алтернативни вида обезщетения за забава, като при продължаваща забава на месечна вноска повече от 7 дни, банката е
можела да събира допълнителна надбавка от 10 % над договорната лихва върху
частта от забавено вноска представляваща главница, а след отпадане на действие
на погасителен план надбавката от 10 % над договорната лихва е уговорена върху
целия предсрочно изискуем дълг до предявяване на претенцията на кредитора пред
съд.
Като се позовава на пропуснато плащане на 12 вноски с падежи след 25.07.2017г. по погасителния план, кредиторът сочи, че на
2.07.2018г. е уведомил кредитополучателя с нотариална покана за упражняване на
правото си да иска предсрочно плащане на цялата главница. Тъй като изпълнение
не последвало, кредиторът осчетоводил обявения за предсрочно изискуем цял
дълг, договорната лихва до този момент,
начислил наказателната лихва върху цялата главница до тази дата и таксата за
предсрочната изискуемост и поискал издаване на спорната заповед за незабавно
изпълнение. Евентуалната си осъдителна претенция кредиторът обосновава с
твърдения за същите пораждащи кредитното отношение обстоятелства, но сочи, че в
случай че не се докаже надлежното отпадане на сроковете в полза на длъжника,
упражнява отново правото си на уведомяване на длъжника за предсрочна
изискуемост, като се позовава на връчването на искова молба с искане за
осъждането му за връщане на цялата главница.
В хода на размяна на книжата съдът е назначил особен
представител на ответницата С., която не е била открита въпреки издирването й
на регистрирани постоянен и настоящ адрес и на места, където е
следвало да е известна поради установени трудови или служебни правоотношения с
работодатели или регистрирани търговци и юридически лица. Адвокатът е оспорил
претенцията за предсрочната изискуемост на вземането и дължимостта на
претендираните лихви. Възразява по валидността на договарянето на неравноправни
клаузи, с които кредиторът е овластен едностранно да определя лихвения процент
и критериите за преценка на кредитора за момента на упражняване на правото му
на предсрочна изискуемост. Подробни доводи за несъответствие на клаузите от
общите условия с изискванията за добросъвестност и неприложимостта на
изключенията за кредитори, предоставящи финансови услуги поради липса на
достатъчна яснота за метода по който лихвата се индексира, ответната страна е
обосновала и допълнително, след
указанието на съда за приложимост на императивните правила за потребителска
закрила. Отделно възразява за уговарянето на автоматична предсрочна
изискуемост, пораждащо начисляване на
наказателни лихви в противоречие с установено в практиката тълкуване на
императивна норма на чл. 60 ЗКИ.
Оспорено е действието на поканата като изявление за обявяване на
изискуемост, тъй като счита, че връчването не е осъществено надлежно, а
евентуално не е можело да породи действие веднага, тъй като кредиторът не бил
дал допълнителен срок за доброволно изпълнение преди да отчете изискуемост в
цялост.
Възраженията по валидността на уговорките са репликирани
от кредитора, с позоваване на индивидуално договаряне, като на началния
продукт, така и на измененията,
съответно на индивидуалния интерес на клиента след специфичен избор на конкретните отстъпки предложени от банката кредитор на
този клиент.
По същество, пълномощникът на банката кредитор пледира за
уважаване на претенцията в цялост. В писмени бележки излага доводите за изцяло
доказан размер на задълженията, потвърдени от експерта и доказано със
свидетелските показания изпълнение на всички предпоставки за редовното връчване
на изявление за предсрочна изискуемост с нотариална покана. Сочи, че спорната клауза от общите условия не е
прилагана, а лихвата е била променена до ясно обозначен извън контрол на
кредитора показател, след индивидуалното съглашение, договорено изцяло в
интерес на клиента.
В защитата по същество, развита и в подробно писмено становище,
пълномощникът на ответницата моли за отхвърляне на предявената претенция, като се позовава на опорочаването
на договарянето на първоначалното съдържане на договора, включващо неясно
определени клаузи относно цената на кредитната услуга и начина за изменението й
и налагането им на потребителя без възможност за достатъчно информиран избор.
Поддържат се и възраженията за нередовно връчване на изявлението за предсрочна
изискуемост поради неточно изпълнени задължения на връчителя по издирване на
информация за действителното местопребиваване на адресата.
Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове са били разрешени в нарочно определение № 205/21.01.2020г. (л.104), в
което съдът е изложил по-подробни съображения по неоснователно възражение срещу
допустимост на евентуалния осъдителен иск. Окончателен устен доклад е обявен в
съдебно заседание на 12.03.2020г. (л. 231), след допълване на доводите по
обстоятелствата относно договарянето на спорните условия с потребителя в обявения на страните проект(л.108-110).
Освен мотивите на съда относно окончателната правна квалификация на
претенциите, приложимото право и по-подробно изложение на твърдения и
възражения в обхвата на предмета на спора, съдът е докладвал и общата
императивна закрила в полза на потребителите срещу неравноправно договаряне на
финансови услуга при кредитиране, съответно на задължението, установено в чл. 7
ал. 3 ГПК.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Няма спор относно договарянето на преференциално обслужване на клиент,
предложено от банката като пакет, включващ по-ниски цени или безплатни услуги
на основните финансови продукти (разкриване и поддържане на сметки, преводи,
картови услуги, кредити чрез кредитна карта, овърдрафт и обезпечени по различен
начин потребителски и жилищни кредити). С договор от 26.07.13г(л. 118)
ответницата е приела за бъде обслужвана с пакет „Частно банкиране класик” и да
заплаща месечна такса за това, като правото й да ползва преференциите е било
основано на личното й качество (получаван размер на нетен месечен доход). В
рамките на това обслужване банката е договорила с ответницата и процесния
договор за кредит, със съдържание в неоспорени писмени документи (приложени на
л. 9-14), от които се установява, че на 30.07.2013г. ищецът отпуснал на кредитополучателката сума в размер на 33 000 лв, договорена за текущо
потребление и изрична опция на размер на лихвата, прилагана при действието на
преференциалното обслужване.
Длъжницата поела задължение да
върне кредита по погасителен план за 120 месеца на равни месечни анюитетни
вноски, включващи части от главница и начислена лихва, съответно опредЕ.в чл. 8
като годишна лихва от 8.7%. Погасителен
план, разяснения относно изчисляването на ГПР 10.33 и извлечение от приложимата
тарифа са били съставени и връчени на кредитополучателя при подписване на
договора.
Страните се съгласили по приложението на общите условия за потребителски
кредити като кредитополучателката е
приела право на банката да променя едностранно тези установени от нея правила.
На клиента били предоставени (съответно подписани като приложения) екземпляр от
общи условия, в които са уредени право на банката едностранно да определя
променливия лихвен % (чл. 7.1)
въз основа на БЛП, а методиката и стойностите му е следвало да се оповестят в
офисите и Интернет страница на кредитора, като при промяна е било предвидено
потребителя да получи актуализиран погасителен план на своя адрес, респективно
да се откаже от договора в 30 дневен срок от това уведомяване като погаси
задълженията си при условията преди промяната. Също в общите условия (чл. 19.1.) са предвидени и санкции за неизпълнение, като за
срока на забава на месечна вноска повече от 7 дни, е уговорено право на
кредитора да събира допълнителна надбавка от 10 % над договорната лихва върху частта от забавена вноска
представляваща главница, като след предсрочна изискуемост същия размер надбавка
(чл. 19.2) е дължима върху цялата
главница до предявяване на претенцията
на кредитора пред съд.
Самото право на
кредитора за търсене на пълното изпълнение преди настъпване на всички падежи по
погасителния план е предвидено в общите условия като автоматична последица от
забава, продължила повече от 90 дни( чл. 19.2) или с волеизявление за отнасяне
в просрочие при изброени в чл. 20.1. условия, вкл. и всяка допусната забава или
друго неизпълнение.
В чл. 8 от общите
условия освен таксите, определени чрез препращане към тарифата на банката, са
посочени като дължими и разходи по обслужване на задължението и принудителното
му събиране, за които е уговорено да увеличават дълга, ако не се внесат от
кредитополучателя. Допълнително при изясняването на ГПР в чл. 9.1 изрично е
оповестено, че разходите на кредитополучателя освен лихви, включват и такси по
тарифата, такси за поддържана на самата сметка и такси за допълнителните
услуги, чието ползване е условие за ползване на преференции, които се включват
във формирането на вноските по погасителния план, връчван на кредитополучателя.
Съответно на тези предвиждания в тарифата, обявена от банката, са посочени
такса за разглеждане на искане с обезпечение без превод на заплата (40лв) и
такса за отпускане на кредита ( 2 % от разрешения размер или мин.130лв) и
оперативно обслужване в случай на изискуемост кредит (60лв). Тази тарифа, подписана от клиента е несъмнено оповестена като част от сключения
договор.
Изготвен е бил погасителен план с равни вноски по 424.69лв месечно, при
отчитане на преференциалната лихва 8.70% и добавени месечни такси от 12лв,
извън първоначалната такса от 629лв.
Спорни са конкретните обстоятелства, при които страните са постигнали
съгласие по това съдържание на условията. След указанията за доказване на
начина, по който е клиентът е бил запознат с предлагани от банката условия на потребителско кредитиране,
допълнителни доказателства извън съдържанието на така коментираните писмени
съглашения не са ангажирани. Договарянето на пакетната услуга е основано
единствено на различно третиране на група потенциални клиенти на банката, тъй
като самата пакетна услуга се предлага след установяване на принадлежност към
платежоспособен сегмент от потребители (чл. 2 от договора), а не от специфика
на интереса на конкретния клиент, получил ексклузивно предложение. Още повече,
че договарянето на пакета е рамково и препраща към съдържание на конкретен
финансов продукт, който допълнително следва да бъде договорен в цялост, тъй
като преференцията касае само отклонението от размери на елементите, предлагани
в други сегменти на клиентелата на този търговец. Налага се извод, че между
страните е договорено ползване на типичен за банката кредитен продукт,
разработен като предлаган при общи условия, като възможността на клиента да се
отклонява от тях е изключена още с включването в преференциалното обслужване с
типизирани продукти. Ето защо съдът приема за категорично установено, че
сделката е сключена при условия, едностранно унифицирани от доставчика за
всички потенциални негови клиенти. Съпоставката на данните от искането за
кредитиране (издирено от вещото лице и приложено към заключението на л. 213) с
окончателния вид на договора за потребителски кредит по предоставената на
клиента преференция сочи единствено, че преговори са водени само по размера на
главницата и лихвата и това се потвърждава от постигнат по-нисък от посочения
за ползватели на пакета процент. За
индивидуално договорено може да се приеме само съдържанието на първата част от
кредитния договор, в която са били посочени конкретни параметри на главница,
срок за ползване и начален размер на лихва, определени според индивидуалните
особености на клиента и продукта. Останалата част от съдържанието на този
договор и по- конкретно правото за определяна на ново съдържание на променливия
компонент, санкциите за забава и допълнителните плащания на такси не е
уговаряно по начин, отразяващ индивидуален интерес на клиента, а чрез директно
препращане към предварително съставени и неподлежащи на обсъждане общи условия
и тарифа. Именно в тази част от съдържанието на сделката остават и спорните
клаузи, уреждащи промяната на компонента БЛП и отражението му върху размера на
събираната от банката текуща възнаградителна лихва, наказателните надбавки за
забава и начислените такси.
Назначеното по делото вещо лице, чието заключение ( л. 150- 156) съдът
кредитира изцяло като съответно на специалните му знания, приложени върху
предоставените от банката счетоводни записвания, е констатирало, че заемната
сума е била предоставена в съответствие с уговорената цел на договора по сметка
на ответницата, като банката е събрала само предвидена в тарифата начална
административна такса от 2% (660лв) и таксата за разглеждане на искането( 20
лв), като е осчетоводила задълженията, изцяло в съответствие с погасителния
план за лихва от 8.7%. Вещото лице също
така е установило, че този процент не е бил променен до новото договаряне на
30.09.2016г, като до този момент всички вноски на клиента са отчетени съобразно
подписания план.
При тези факти съдът съобразява следното:
Доколкото предмет
на делото е потребителско кредитиране договорната свобода на страните е ограничена
от правилата за защита на кредитополучателя като потребител по Закона за
потребителския кредит(редакция към 26.03.2013 г.). Сключеният договор отговаря
на изискванията за писмена форма, а към този момент чл. 10 ал. 3 и чл. 11 ал.1
т. 9 са допускали както уговорка на променлива лихва, така и изменение на
фиксирания в договора размер на лихвения процент, ако е било договорено
право на кредитора да го определя едностранно. В случая именно такава е
уговорката за промяна на разходите по кредита в чл. 9, препращащ към общите
условия. За тяхното съдържание обаче следва да се приложи по-общата императивна закрила срещу
неравноправно договаряне и по специално чл. 143
т. 5, 9,12 и ал.3, чл. 144 ал. 2 т. 1 и ал. 4, чл. 146, чл. 147
ЗЗП. Съдът преценява, че както правото за изменение на променливия лихвен процент,
така и правота на определяне на допълнителни разходи в тарифа, недвусмислено
създава опасност от неравноправност в
положението на страните, тъй като кредиторът може да съхрани възможност едностранно да актуализира
получаваната от него престация като увеличава възнаграждението при
неблагоприятна за него промяната на
икономическите условия, докато същата възможност за длъжника не е била
осигурена. Действително неяснотата на клаузите, определящи съдържанието на
уговорката за приложимата към този договор лихва изцяло покрива
характеристиките на такова застрашаващо клиента договаряне. В конкретния случай
обаче, тези уговорки са без значение, тъй като не са били приложени изобщо в
отношенията между страните. Само по себе си правото на кредитора за определяне
на нов размер на лихва не е основно за съдържанието на договора и той може да
действа само в рамките на договорените две опции на лихва(ниския процент при
ползване на преференциален пакет или по-високия по стандартните условия).
Затова и игнорирането на принципно необвързваща потребителя клауза не може да
засегне действието на останалата валидно уговорена част от сделката. Съдът
следва да отчита съдържанието на сделката без тях(чл. 146 ЗЗП), без това да изключва
действието на договора като цяло, тъй като съществения му елемент – начален
лихвен процент и определени според него стойности на равните месечни анюитети
не се засягат от опорочените клаузи, а запазването на договора в
първоначалните, неизменени параметри е съответно на интереса на закриляния
кредитополучател (продължаващ да се ползва от уговорените падежи по
дългосрочния план). В този смисъл е разяснено и значението на потребителската
защита при тълкуване на Директива
93/13/ЕИО в практиката на СЕС (С92/11, С-421/14, C-415/11 и С 226/12, C-453/10
и C-397/11).
Страните са уговорили всички необходими реквизити по чл. 11 ал.1 т. 7-12 и
20 ЗПК, поради което валидността на сделката като цяло не може да се отрече.
Изпълнението на така сключеният договор, по първоначално уговорения и оповестен
надлежно на клиента погасителен план е
било дължимо и банката добросъвестно го е отчитала като текущо е приспадала
вноските на лихва, главница и такси на съответен падеж.
Освен първоначалния договор обаче, между страните е било постигнато и
допълнително съглашение, с което страните са променили срока, начина на
определяне на променливия лихвен процент и размера на ползваната главница.
Съдържанието на новото споразумение от 30.09.2016г също се установява безспорно
с неоспорените документи (л. 15).
В първата си част съглашението има установителен характер като фиксира остатък
от дълга, включващ непогасена главница и начислена на падежи, но неплатена
договорна лихва. Проверката на вещото лице(л. 162) сочи, че към този момент
кредитополучателката вече е била пропуснала четири вноски, и именно включени в
тях лихви са били обявени като дължими, а междувременно постъпленията в
разплащателната сметка, индикиращи текущия месечен доход са спаднали под
декларирания начален размер от поне 2000 лв, необходим за поддържане на
условията по преференциалното пакетно обслужване. Не са били внесени сумите за
юни, юли август и септември, вкл. и за месечната такса по пакета „Частно
банкиране”. Със споразумението от една страна кредиторът е опростил забава като
се е отказал от начислени наказателни лихви за тази допусната вече забава и е
уговорил нов погасителен план за остатъчното задължение от главница и редовна
лихва, с по- дълъг срок за ползване (до 30.09.2024г), в който е включено и облекчено
обслужване на дълга в рамките на шест месеца, с вноски, намалени само до лихва.
Новият лихвен процент, макар и посочен със същия размер е уговорен като сбор от
два компонента - фиксираната надбавка 8.369% над пазарен индекс (6 Софибор) с минимален праг в
нулева стойност, независимо от колебания под тази стойност, като уговорките по
отчитането му са възприети чрез препращане към общи условия. Опционен вариант
не е посочен, но към този момент явно клиента вече не е можел да ползва преференциалната
програма и таксата за пакетното обслужване вече не е била посочена в
договорения нов погасителен план, визиращ вноска от само 408.78 лв след първите шест
месеца на облекчението.
В чл. 7.2.2 - 7.3.2. от обявените към този момент общи условия, подписани от кредитополучателя
като приложение към споразумението (л. 121) вече са били конкретизирани начин, по който
пазарният индекс СОФИБОР ще се отчита като променлива и момент на отразяването
му върху задълженията на потребителя. Визирани са две дати (15 януари и 15 юли)
когато промяната следва да бъде отчитана по публично оповестена котировка на
БНБ.
Проверката на вещото лице по
прилагането на тези уговорки сочи, че изменението на размера на прилагания
лихвен процент е следвало само действителна динамика (с намаляване), като
възприетите от банката стойности точно са отразявали показателя в съответния
момент на промяната след обвързването на променливата с пазарния показател(
чиито стойности текущо са обявявани поне до 01.07.2018г).
За разлика от първоначалното
договаряне, съдът констатира, че в споразумението за изменение на параметрите
кредиторът явно е дал възможност на клиента си да влияе върху съдържанието на
уговорките по отношение на срока и начина на изплащане на вноските, като е
отчетен момента на временни затруднения, осуетяващи ползване на благоприятната
за кредитополучателката пакетна услуга. Банката е позволила на ответницата да
запази неоправданите вече ниски нива на лихвата (понижена при първото
договаряне под преференциалните условия на пакета), като същевременно е
опростила натрупана забава и е възстановила просрочени вноски в редовно
задължение. Явно е, че целта на споразумението е насочена към съхраняване на
отношенията по първоначалното кредитиране с предпочитан от банката изряден
клиент, чрез предлагане на отстъпки за период на временно затруднение в
съответствие с неговите очаквания. По отношение на това споразумение, съдът
установява договаряне с индивидуален характер, което изцяло изключва
възможността за отричане на валидност на неравноправни клаузи, предназначена да
защити неинформиран и неподготвен за преговорния процес потребител (чл. 146 ал.
1 ЗЗП). Отделно от това нито ясно
оповестените начини на определяне на размерите на лихвения процент, нито новите
срокове може да се считат за клаузи, пораждащи някакво предимство на банката.
Прякото обвързване на променливата с точен измерител вече изключва съмнението за запазена за
кредитора възможност сам да определя възнаграждението си по неясни критерии, а
напротив, въвежда задължение за надлежно отчитане и администриране на
показателите дори и когато динамиката им е в полза на клиента. Поставянето на
долна граница, под която такъв измерител няма да бъде отчитан също не поражда
предимство за кредитора, тъй като ако действително пазарните показатели
достоверно отчитат намаляване на цената на кредитиране от типа, ползван от
потребителя, то той като клиент винаги може да договори с друг доставчик
изгодно рефинансиране и да се освободи от обременителна за него тежест по
стария кредит без да загуби и възможността да съхрани и дългосрочното
ползване.
В заключение съдът преценява
уговорките в споразумението, променящи параметрите на начина на определяне на
лихвения процент за валидно договорени и ги зачита в отношенията между
страните.
Допълнителна
проверка на съответствие с императивни правила се налага поради ограничаването
на правото на кредитора да получи обезщетение за забава над размера на
законната лихва( чл. 33 ал.2 от ЗПК).
Принципно законодателят е допуснал обезщетението да се начислява като лихва,
т.е. да бъде уговорено предварително от страните в неустоечна клауза. Именно
такъв е характера на чл. 18.1 от актуализираните при изменението на договора
общи условия. В клаузата е посочено, че при забава подлежат на олихвяване само части
от вноски, представляващи главница, като върху тези забавени след пропускане на
падеж суми се начислява договорния лихвен процент, а само ако забавата продължи
повече от седем дни след падеж допълнително се начислява и надбавка за забава в
размер на 10 % пункта. Този начин на определяне на обезщетение за забава следва
да се съпоставя с общия ред на олихвяване на кредита, с уговорено връщане на
анюитетни вноски, тъй като при тълкуване на воля на договарящи се страни съдът
отчита отделните уговорки във връзка една с друга( чл. 20 ЗЗД). На осн. чл. 7.8
от общите условия при съставянето на погасителен план, включените във всяка
вноска лихви се отчитат върху усвоена и непогасена част от главница, като
остатък след приспадане на предходни вноски. Така съставеният план предпоставя
редовно погасяване на всяка вноска, за да се разпредели предвидимо
съотношението на главница и лихви във всяко ежемесечно задължение. Затова и при
забавено плащане размерите главницата по вноски с пропуснат падеж, които не са
били предвидени като неплатен остатък за следващ месец няма да бъдат олихвени по общия ред и за тях
следва да се извърши отделно начисляване на договорна лихва като възнаграждение
поради продължаващото ползване на тези непланирани средства от
кредитополучателя. В този случай лихвата се начислява еднократно в текущия,
прилаган по договора лихвен процент. Обезщетението за вредите, които кредиторът
понася поради неизпълнението на длъжника обаче е предвидено да се събира само в
случай на продължителна забава. Явно е, че кредиторът е отчел, че до седем дни
вредите му не са значителни и възстановената регулярност на изпълнението по
план е достатъчно за да се компенсира затруднението на банката при организиране
на входящи и изходящи парични потоци както от свои длъжници по кредити, така и
към клиенти по влогове. Затова типично обезщетение за вреди от забава (с
характер на мораторна неустойка) представлява само договорената лихвена
надбавка от 10 %, която кредиторът има право да събира от осмия ден на забавено
изпълнение. В този смисъл следва да се преценява клаузата на чл. 18.1.
Договорния процент на лихвата не участва в размера на санкциониращата лихва
наред с редовното олихвяване, а само като обозначение, че дори и да не се
приложи санкцията от 10 %, олихвявянето на невърнат кредит така или иначе
продължава.
В заключение
въззивният съд намира съмненията за обвързване на потребителя с клауза,
противоречаща на императивно правило на чл. 33 ЗПК за необосновани.
Обезщетението е договорено от банката в размер ненадхвърлящ нормативен лимит,
като размерът му е ограничен не само като номинал (само 10 пункта, а не
допустими 10 пункта над основен лихвен процент на БНБ), но и като срок на
забавата (само над 7 дни). Договорната свобода в този случай следва да бъде
зачетена и на кредитора да се признае право на вземане, възникнало валидно на
това основание.
Детайлната проверка на усвоените от кредитора средства, предоставени по
сметката от длъжника, извършена от вещото лице въз основа на счетоводните
записвания и алтернативни изчисления на обезщетение за забава, сочи, че
кредиторът не е събрал обезщетение, надхвърлящо законната лихва върху
просрочените части от вноските, формиращи главница, а само уговореното в
по-нисък размер обезщетение за текуща забава.
По отношение на
таксите в чл. 9.1 от новите общи условия отново
се препраща към тарифата на
банката и такава е връчена отново на клиента, но със идентично съдържание (л.
125). При изясняването на ГПР( оповестен по погасителния план без допълнителни
такси) в чл. 9.2 изрично е оповестено,
че разходите на кредитополучателя не покриват разходите, които биха възникнали
при неизпълнение на кредита. Вещото лице обаче е констатирало промяна в
Тарифата на банката, посочена в приложение № 7 към заключението, като е
установило и осчетоводяване като отделно вземане на такса от 120 лв обозначена
като посочено в т.10 от тази тарифа основание „разходи при изискуем кредит”.
Явно е, че кредиторът е ползвал правото си за въвеждане на нова такса, чрез промяна на
приемана едностранно от него тарифа, която обаче съответства на разход,
увеличаващ цената на кредитирането. Уговорката, гарантираща на кредитора такова
право обаче не покрива изискванията за валидност. От една страна, този разход
не е обявен конкретно в договора, както изисква чл. 11 т. 7 от ЗПК, а в тарифа,
изменена по преценка та самия кредитор. Основанието изключва връзката на тази
такса с някаква допълнителна услуга,
която да може да се прецени като престация, получена срещу допълнително възнаграждение по смисъла на
чл.10а ал.4 ЗПК. Напротив, в самата тарифа таксата от 120лв, претендирана от
кредитора в настоящото производство, е оповестена като разход, който няма да
влияе на ГПР защото не съпътства и обслужва ползването на кредита като
допълнително благо за клиента, а е предназначен да компенсира кредитора за
дейности, изцяло в негов интерес, които е извършил или възнамерява да извърши
за сметка на клиента си, ако той допусне просрочие на изискуемо плащане.
Подобно обезщетение обаче противоречи на забраната за ангажиране на отговорност
на потребителя за вреди от неизпълнение над законната лихва за забава (чл. 33
ал.1 ЗПК). Ето защо какъвто и да е характерът на действията на кредитора в
случай на пропускане на изискуем падеж, събирането на такса за тях противоречи
на специалния закон. Систематичното тълкуване на чл. 10а и чл. 19 ал.3 и чл. 33
от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на договарянето от кредитор,
предоставящ потребителски кредит на условия, при които освен обявената
договорна лихва и обезщетението за забава, на потребителя се възлагат и други
плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи.
При съобразяване на тези правни изводи следва да се кредитират вариантите
за размерите на задълженията, съставени от вещото лице с отчитане на действието на първия погасителен
план без промени до споразумението и на променливите размери на погасителните
вноски по новия погасителен план с облекченията за длъжника и актуализацията на
лихвения процент на всеки шест месеца. Според вещото лице (т. 2 от задачата)
именно този вариант изцяло съответства на счетоводните операции, осчетоводени
от банката при отчитане на текущите задължения, които са били погасявани с
вноски на длъжника до 25.07.2017г. в поредност обезщетение за забава, договорна
лихви, главница, като такси са били събирани само до споразумението. Въз основа
на констатациите на вещото лице съдът възприема за доказано пълното изпълнение
от страна на кредитора на задължението за предоставяне на уговорения кредит в
разпореждане на клиента по разкритата разплащателната сметка, и надлежно усвояване на наличностите,
предоставени чрез вноските на длъжника в поредността, предвидена в чл. 76 ЗЗД.
Към момента на подаване на заявлението на кредитора несъмнено е било налице
неизпълнение на задълженията за плащане на 12 поредни анюитета(с падежи от
25.07.2017 до 25.06.2018г), поради което към тази дата е била осъществена
хипотеза на чл. 19.1. от новите общи условия допускаща право на кредитора да
обяви вземанията за предсрочно изискуеми. С тази клауза страните изрично са се отклонили от
диспозитивно правило (чл. 71 ЗЗД), като са договорили конкретен фактически
състав, при настъпване на който кредиторът да може да лиши длъжника от
преимуществата на сроковете по погасителния план, без да е необходимо да
доказва по общия ред обективна неспособност за обслужване на плащанията. Тази
договорка принципно е допустима при уреждане на отношения със специализирани в
кредитните услуги търговци (чл. 60 ал. 2 ЗКИ), чиято дейност изисква
регулярност на разплащанията (с оглед осигуряване и регулярност на обслужването
на клиентите им по депозитите услуги). Уговорката е в допустимо отклонение и от
специалния диспозитивен ред по чл. 432 ал. 2 от ТЗ. Съдът съобразява задължително тълкуване в т.
18 от ТР4/2013г на ОСГТК, с което се приема, че предсрочната изискуемост на
договора за кредит настъпва след упражняване на правомощието на банката с
изрично изявление, достигнало до длъжника, да направи кредита предсрочно
изискуем при наличие на изрично уговорени обективни предпоставки. Съответно на
уговорката между страните, макар да не може да отчита автоматични последици от
сбъдването на условието, съдът приема, че следва да възприеме тази клауза след
като допълни към уговорената хипотеза и императивно изискуемия субективен
елемент. Съответно трансформиращ ефект на нарочно волеизявление на кредитора за
отнемане преимуществото на срока по договора, като субективно потестативно
право, установено в полза на кредитора, следва да се приема за настъпил
автоматично с връчването на уведомлението на длъжника (т.е без да се изисква и
срок за предупреждение).
Именно такова
уведомление кредиторът е адресирал с нотариална покана. Протоколът към нея, съставен от помощник-нотариус, действал по
заместване, представлява официален документ, удостоверяващ отричаното от жалбоподателката
уведомяване, чиято истинност не се опроверга, а напротив, беше потвърдена със
свидетелските показания, депозирани пред съда.
Разпитаната свидетелка П. предава личните си впечатления относно
обстоятелствата по направените посещения в две населени места, регистрирани
като постоянен и настоящ адрес на лицето. Съдът кредитира изцяло тези
показания, като последователно изложени възприятия на очевидец, съвпадащи и с
документирани по друг повод от други връчители данни за местопребиваване на
този адресат(поканите за доброволно изпълнение, връчени от съдебен изпълнител и
удостоверявания от кметства при връчване на книжата по делото). Свидетелката
посочва, че след запитване в кметство на с. Приселци е бил установен на място
имота по административен адрес, но лицето не е намерено при три различни
посещения в рамките на повече от 1 месец, като едно от тях е в неприсъствен
ден, като при последното посещение на 15.06.18г е залепено съобщение на външна
порта на ограден двор и на врата на кметството. Изискване на посещения в
различни периоди от деня в закона не е фиксирано, поради което когато и да са
направени посещенията, ако те са в различни дни и са последвани от залепяне на
уведомление, завръщащият се в дома си адресат, ако действително е обитавал
регистрирани местопребивавания би бил запознат с правата си в необходимата
според законодателя степен. Също три посещения са били извършени и в с. Осеново
в сграда, посочена също от кметство като част от жилищен комплекс, където
лицето е било познато на съседи, но не е било намерено и отново е залепено
съобщение. Съдът отчита, че в случая удостовереното от нотариуса редовно
уведомяване на адресата изцяло
съотвества на изискванията на чл. 47 ГПК приложим и в нотариалната практика
като общо процесуално правило. Затова и приема за категорично установено, че на
29.06.2018г, когато е изтекъл срока за получаване на оставени на разположение
на адресата книжа в нотариалната кантора,
фикционното неприсъствено връчване е довършено. Това обстоятелство
обосновава извод за достигнало до длъжника изявление на кредитора, с което е
удостоверен в цялост фактическия състав на упражняването на потестативното
право, така както се възприема в задължително за съдилищата тълкуване(т. 18 от
ТРОСГТК 4/2013г на ВКС).
Затова, размерите на задълженията съдът възприема по първия вариант на т.
6 на заключението с отчитане на предсрочната изискуемост от момента, в който е
била приложена от кредитора на 02.07.2018г., непосредствено след връчването на
уведомлението. Като кредитира изчисленията на вещото лице в резултат от
приложените специални знания въз основа на редовно водените счетоводни записи
на банката, съдът намира за доказан размер на дължимите към 05.0.7.2018г
(съставяне на извлечението, послужило за издаване на заповедта) суми за главица по този кредит, както следва:
2 631.71лв, включена в просрочените вноски и 23 679,91лв предсрочно
изискуем остатък по вноските до края на погасителния план.Така общия размер на
изискуем кредит възлиза на 26311.62лв. Претенцията на кредитора за това
задължение се доказа в цялост.
Договорените като възнаграждение на кредитора текущи лихви върху
ползваната сума обаче, според приложението съставено от вещото лице (л. 220) до
02.07.2018г, когато е отчетена заявената от кредитора предсрочна изискуемост
достигат само до 2181.52лв, а горницата до осчетоводената в извлечението
договорна лихва от 2243,88лв е натрупана за 10 дни, в които обаче кредиторът
вече няма право да събира възнаграждението си, тъй като е лишил насрещната
страна от срока за ползване на кредита( т.2 от ТРОСГТК 3/2017 г. ВКС). Съответно и дължимост на
вземане, заявено като договорна лихва може да бъде призната само до размера на
2181,52лв, съответно на включени във просрочени вноски части, а за горницата,
съответна на периода след 02.07.2018г претенцията следва да се отхвърли.
За разлика от
възнаградителната лихва обаче, санкционната лихва е израз на договорната
отговорност за пропускане, на който и да е от падежите и тъй като длъжникът
продължава да е в забава и след отпадане на действието на плана (така както е
бил в забава и преди това), по отношение на частите с пропуснат срок за
плащане, обезщетението за забава следва да се присъди за целия претендиран
период от 25.07.17 до 5.07.18г.
Установеното от
вещото лице обезщетение за забава като санкционна лихва в размер на 134,77лв
изцяло съвпада с претенцията на ищеца и следва да се установи в пълен размер.
По изложените
правни съображения за отричане на валидност на уговаряне на дълг за
допълнителна такса от 120 лв, поради настъпване на предсрочната изискуемост,
претенцията на кредитора за това вземане следва да се отхвърли, като лишена от
основание.
Тъй като условието
за разглеждане на евентуалните осъдителни искове е поставено от ищеца в
зависимост от отричане на предсрочната изискуемост, съдът отчита, че то не се е
сбъднало, поради което и не е породено задължение за разглеждане на такива
претенции за части, съответни на отхвърлените установителни искове.
При този резултат
от разглеждането на делото, съдът разпределя и отговорността за разноски на
насрещните страни.
Предвид направеното искане и на основание чл.81 вр. чл. 78 ал.1 от ГПК,
ответницата следва да понесе съразмерна на уважената част от сборния иск
(28627,91/28810,27) част от разходи, направени от ищеца по водения установителен
иск. Така от представения списък по чл. 80 ГПК, следва да отпадне довнесената
такса за разглеждане на осъдителен иск и да се признаят само 666.01лв
(довнесени за установителен иск над такса за заповедно производство),
депозираните 800лв, изплатени за хонорар на вещо лице и депозирани общо 1400лв,
изплатени на особен представител на насрещна страна. Съответно от сбора
2866.01лв в тежест на длъжника следва да се възложи само частта от 2847,87лв.
Приетото разрешение по т.12 на ТР 4/2013г на ОСГТК, налага съдът да се
произнесе и по разноските, включително присъдените със заповедта за изпълнение,
тъй като изпълнителната й сила в тази част е отпаднала със сезирането на съда с
иска на кредитора. В същото съотношение съдът определя като дължими само
622,25лв от общо 626,21 лв разноски
посочени в заповедта като задължение на длъжника.
Същото правило
следва да се приложи и по отношение на авансираните от съда разходи за част от
хонорара на вещото лице, работило по задача, допусната служебно в интерес на
потребителя. Съразмерно на уважената част от претенциите срещу нея ответницата
следва да възстанови в бюджета на съда част от
298,10лв от заплатените в нейна защита 300лв, на осн. чл. 78 ал. 6 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, и на осн. чл.237 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на
оспорващ длъжник, че сумите по издадена заповед за незабавно изпълнение №
3515/06.07.2018г. по ч.гр.д. 10573/18г на ВРС, 39 с-в СЕ ДЪЛЖАТ като изискуеми вземания на банка-кредитор по
договор за текущо потребление от
30.07.2013г, изменен със споразумение от 30.09.2016г, на осн. чл. 9 ЗПК, чл. 60 ал.2 ЗКИ и чл. 92 ЗЗД, както
следва:
1. сума от
26 311,62 лева, представляваща сбор от части от вноски с настъпил падеж
и предсрочно изискуем остатък от ползвана главница, ведно със законната лихва,
считано от 05.07.2018г до окончателно изплащане на тази главница
2. сума от 2181,52 лева, представляваща сбор от
начислени по същия кредит договорни лихви като ежемесечно възнаграждение
за ползване на главницата за периода 25.06.2017
до 02.07.2018г
3. сума от 134,77
лева, представляваща сбор от лихвена надбавка, уговорена като обезщетение
за забава, начислена върху просрочена главница
за период 25.07.2017 до 05.07.2018г.
по иск, предявен по реда на чл. 422 ал.1 ГПК от „БАНКА ДСК " ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. Московска №
19, представлявано от изпълнителни директори С. и Н. срещу Е.А.С., ЕГН**********,***.
ОСЪЖДА Е.А.С., ЕГН**********,*** да
заплати на „БАНКА ДСК "
ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. Московска № 19 следните суми:
2847,87лв (две хиляди
осемстотин четиридесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки)
представляващи част от общо направени 2866.01лв съдебно-деловодни разноски за разглеждане на установителен
иск, определени съразмерно на уважената част от исковете, на осн. чл. 78
ал.1 т.1 ГПК,
и само
622,25лв (шестстотин двадесет и два лева и двадесет и пет стотинки),
представляващи част от общо 626,21 лв, включени в изгубила изпълнителна сила
заповед и изпълнителен лист по заповед за незабавно изпълнение разноски за разглеждане на заповедното
производство, на осн. чл. 81 ГПК.
ОСЪЖДА Е.А.С., ЕГН**********,*** да
заплати по сметка на Окръжен съд - гр. Варна в Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC: ***,
IBAN: ***, сумата 298,10лв(двеста
деветдесет и осем лева и десет стотинки), представляваща разноски в полза на
бюджета на съдебната власт, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
УКАЗВА на длъжника Е.А.С., ЕГН**********,*** „БАНКА ДСК " ЕАД, ЕИК
********* че следва да представи доказателства за заплатената присъдена сума,
като при пропускане на 7-дневен срок след влизане в сила на решението, в полза
на бюджета ще бъде издаден служебно изпълнителен лист, като в него допълнително
ще бъде начислена и такса от 5 лв. и законна лихва по чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, на
осн. чл. 109 от ПАС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БАНКА ДСК " ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, ул. Московска № 19, представлявано от изпълнителни директори С. и Н.срещу Е.А.С., ЕГН**********,***
искове за установяване на вземания по издадена заповед за незабавно
изпълнение № 3515/06.07.2018г. по ч.гр.д. 10573/18г на ВРС, 39 с-в:
за горницата над 2181,52 лева до сбора от 2 243,88 лева, заявен като формиран
от начислени по същия договор договорни
лихви като ежемесечно възнаграждение за ползване на кредита за периода след 02.07.2018г до 05.07.2018г
и за сума от 120 лева, заявена като
начислена заемна такса поради изискуемост, на осн. на основание
чл. 10а, чл. 19 ал.3 и чл. 33 от ЗПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните (чрез пълномощниците им) със
съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: