Решение по дело №147/2010 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 65
Дата: 18 март 2010 г. (в сила от 18 март 2010 г.)
Съдия: Ваня Георгиева Тотолакова
Дело: 20105210200147
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 март 2010 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     65

ВЕЛИНГРАД, 18. ІІІ. 2010  год.

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в открито съдебно заседание на                           осемнадесети март, две хиляди и десета  година, в състав:

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВАНЯ ТОТОЛАКОВА

 

СЕКРЕТАР:  А.К.                                              

като разгледа докладваното от председателя А.Н.Х. дело №147 по описа за 2010  година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

                   На 18. ІІІ. 2010 година във В., М. Д. , служител на Велинградското районно управление на Министерство на вътрешните работи, е съставил акт за акт за констатиране на проява на дребно хулиганство на Й.В.Т. с ЕГН **********, българка, българска гражданка, живуща ***

 

                        За Велинградска районна прокуратура, уведомена, не се явява представител.

                        Нарушителката се признава за виновна, като заявява, че съжалява за случилото се.

                        От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

                        Нарушителката има по-малък брат, ученик в Основно училище Г.Б. ” – В.. Той й се оплакал, че негов съученик, на име М. , го “ударил и забил в леда”. Ядосана от чутото нарушителката отишла в училището за да се саморазправи със съученика на брат си. Когато пристигнала в училище, заварила на вратата свой познат, свидетеля Г.. Той се опитал да я спре, но тя го бутнала и му заявила, че търси М.. Следвана от свидетеля Г., нарушителката отишла в една от класните стаи, където се обучавал класът на М. . Преподавал свидетелят М.. Нарушителката влязла в класната стая, нарушавайки реда и поискала от свидетеля М. да освободи М.  от час, за да може нарушителката да говори с него. Виждайки, че нарушителката е ядосана, свидетелят М. не пуснал ученика М.  сам в коридора, а отвел и него, и нарушителката в дирекцията на училището. Директорката била заета и затова нарушителката, М. и двамата свидетели М. и Г. останали да чакат в коридора. Докато чакали, нарушителката започнала да говори с ученика М. . Докато разговаряли нарушителката ударила ученика с ръка по лицето без никаква видима причина и без да бъде предизвикана от него. В момента на удара от дирекцията излязла директорката на училището, свидетелката З.. След нанасянето на удара, нарушителката била изведена от училището от свидетелите М. и Г..  

                        Съдът установи горната фактическа обстановка от показанията на двамата разпитани по делото свидетели. Тъй като горните показания са непротиворечиви, съдът им дава вяра, още повече, че същите не се отричат и от нарушителката.  

            Видно от гореизложеното нарушителката на Й.В.Т. с ЕГН **********, българка, българска гражданка, живуща ***, е извършила непристойна проява, съставляващи проява на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1 от Указ № 904 от 28. ХІІ. 1963 г. за борба с дребното хулиганство, изразена в сбиване (нанасяне на удар по лицето), с което е нарушила обществения ред и спокойствие в основно училище «Георги Бенковски» - Велинград.

            Деянието й, поради своята по-ниска степен на обществена опасност, не представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс, тоест налице е и другият обективен признак за ангажиране на отговорността на нарушителят по реда на Указа за борба с дребното хулиганство.

Съдът, като взе предвид характера на проявите, мястото и времето на извършването им и личността на нарушителя Й.В.Т. с ЕГН **********, счита, че следва да й бъде наложено административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева. В този вид и размер наказанието е в състояние да осъществи целите си, съгласно чл. 12 от Закона за административните нарушения и наказания. Съдът определи горния размер на наказанието като взе предвид мястото на извършване на нарушението (училище) и възрастта на ударения ученик. 

             

                        Водим от изложеното до тук, на основание чл. 6 и чл. 1 от Указ № 904 от 28. ХІІ. 1963 г. за борба с дребното хулиганство, СЪДЪТ

                               

Р    Е    Ш    И    :

 

            ПРИЗНАВА Й.В.Т. с ЕГН **********, българка, българска гражданка, живуща *** за ВИНОВНА в това, че е извършила проява на дребно хулиганство, изразяващо се в сбиване (нанасяне на удар по лицето), с което е нарушила обществения ред и спокойствие в основно училище «Г.. Б.» - В., но поради своята по-ниска степен на обществена опасност извършеното не представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс, като й налага административно наказание “глоба” в размер на 100 (сто) лева.

 

                        На основание чл. 7, ал. 1 от Указ № 904 от 28. ХІІ. 1963 г. за борба с дребното хулиганство, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                        Препис от същото да се изпрати за сведение на Велинградското районно управление на Министерство на вътрешните работи.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: