ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито заседание на осемнадесети
август две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стоян Попов СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
Р.Р.С.И.
като разгледа докладваното
от съдията НОХД № 1426 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.
Делото е образувано по молба на ВОП, в която е отразено
искане за връщане на веществено доказателство по делото - т.а „М 307 Д" с ДК
№ ********, тъй като в постановената присъда нямало произнасяне относно тази вещ.
Съдът като се запозна с материалите по делото намери следното:
Настоящото наказателно дело от общ характер е приключило
с постановяване на Присъда № 23 от 25.02.2015 г. на ВОС, ВЗС на 13.03.2015 г., като
поде. М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„в" от НК.
Към делото, в едно с OA под № 54 / 14 са внесени по опис веществени доказателства.
Видно от съдържанието на присъдата, съдът се е произнесъл по смисъла на чл.
301, ал. 1, т. 11 от НПК, като постановил тяхното отнемане и унищожаване.
Искането следва да бъде оставено без уважение.
Освен, че искането е заявено близо 6 г. след приключване
на делото, то е и неоснователно.
Според искането на ВОП, като веществено доказателство в
хода на досъдебното производство е било иззето едно от участвалите в ПТП МПС - т.а
„М" с ДК № ********. Безспорно е, че такова вписване е извършено в протокол
за оглед на местопроизшествие от 24.09.2013 г. /л.12 от д.п./ От материалите по
делото още се установя, че към момента на разследването посоченият товарен автомобил
е оставен на съхранение в РУ Провадия при МВР-Варна.
Описаният автомобил не е внасян по реда на чл. 110, ал.
3 от НПК в съда - не фигурира в описа на ВД по делото № 54 /14 г. /л.9 от делото/, поради което и в хода на съдебното производство,
процедура по чл. 284 от НПК не е провеждана. В тази връзка в мотивите към съдебния
акт, недвусмислено е посочена доказателната съвкупност, въз основа на която са изградени
правните изводи, а вещта за която се твърди, че е веществено доказателство не е
сред тях.
Тук следва да се отвори една скоба. Сред най-афишираните
клишета е това, че прокурорът е господар на досъдебното производство. И това е вярно,
но като такъв, изцяло в негов прерогатив е да прецени от какви и от кои доказателства
събрани в ДП ще се ползва пред съда за установяване на обвинителната си теза. Това
правомощие му дава право да посочи кои свидетели от общо разпитаните да предложи
на съда, кои вещи или ВД да ползва за установяване на правно относимите към предмета
на доказване факти и т.н..
Многогодишна заблуда е това, че невнесените съгласно чл.
110, ал. 3 от НПК вещи, или такива, които съдът не е приобщил по делото като ВД
в съдебната фаза, респ. предявил на страните, могат да придобият качеството на споменатите
косвени доказателства. Още по-голяма заблуда е, че съдът винаги може да свърши несвършената
работа на прокурора, а както и се вмъква в искането /не се е произнесъл/, да поеме
и отговорност за шест годишното пребиваване на т.а. със значителна стойност на паркинг
на полицията, без каквото и да е основание. След като преценката на прокуратурата
е била, че функциите на държавното обвинение могат да се изпълнят с обема и вида
на доказателствата представени на съда и след като същия е постановил влязъл в сила
съдебен акт, върху същата тази доказателствена съвкупност, то разпореждането с вещи
иззети по тяхна инициатива и намиращи се в тяхно владение, е изключително и тяхно
правомощие.
Изрично следва да се отбележи, че производството по чл.
306 от НПК е една възможност за произнасяне на съда по конкретно посочените от закона
обстоятелства имащи правно значение. Те са неразривно свързани с въпросите, които
съдът решава с присъдата посочени в чл. 301 от НПК и само по отношение на „режима
на изтърпяване на наказанието" закона предвижда това да е „пропуск" в
постановената присъда, какъвто смисъл се предава в искането на ВОП по настоящото
дело.
И накрая не без внимание следва да остане факта, че с действията
си, органите на досъдебното производство са ограничили правата /юридическото лице
„Б.Г" ЕООД/ на владение, ползване и разпореждане по отношение на иззетия автомобил,
а надлежна съдебна санкция няма в протокола оглед. Това е самостоятелно основание
за отказ, тъй като ангажира съда да върне незаконосъобразно иззета вещ.
С оглед на изложеното
съдът намира, че не следва да се разпорежда с вещи, които нямат характер на веществени
доказателства приобщени на надлежния процесуален ред, поради което и следва да постанови
отказ в посочения смисъл.
Предвид горното, съдът
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Варненска окръжна прокуратура за връщане на
вещ описана като товарен автомобил марка „М 307 Д" с ДК № ******** иззета с
протокол за оглед на местопроизшествие от 24.09.2013 г. по досъдебно производство
№ 281 / 2013 г. по описа на ОД на МВР Варна.
Определението подлежи на обжалване в 15 - дневен срок от
уведомяване на страните пред ВАпС.
Препис да се изпрати на Варненска окръжна прокуратура,
осъденото лице В.М. и „Б.Г“ЕООД гр. П.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ