ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 529
гр.Хасково, 06.07.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ХАСКОВО, в закрито заседание на шести юли две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА
ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия В.Желева ЧКАН дело №516 по описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава тринадесета от АПК, във вр. с чл.248, ал.3, изр.второ от ГПК, вр.
чл.144 от АПК, вр. чл.143 от АПК, вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по частна
жалба от адвокат Д.А., пълномощник на Я.Д.Т. ***, с посочен по делото съдебен
адрес:***, срещу Определение от закрито заседание на 04.04.2022 г. (в частната жалба датата е посочена като
06.04.2022 г.),
постановено по АНД №505 по описа на Димитровградския районен съд за 2021 г., с
което е допуснато на основание чл.248, ал.1 от ГПК изменение на постановеното
Решение №175/20.12.2021 г. по АНД №505/2021 г. на Районен съд – Димитровград в
частта му за разноските и е осъдена ОД МВР гр.Хасково на основание чл.63д от ЗАНН да заплати на Я.Д.Т. *** направените разноски по делото в размер на 300 (триста) лева, произтичащи от адвокатско
възнаграждение.
В частната жалба се
твърди, че обжалваното Определение било недопустимо, неправилно и необосновано.
Същото било постановено по искане, което не било направено. Определението
противоречало и на определението на касационната инстанция, с което делото било
върнато и дадени задължителни указания по приложението на закона, а именно да
се разгледа искането на адвоката, който е оказал безплатна правна помощ на
жалбоподателя, за осъждане на ответника да заплати на адвоката адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Излагат се съображения,
че по делото своевременно било направено искане съдът да присъди на адвоката,
който оказва безплатната правна помощ на жалбоподателя, а не на жалбоподателя,
адвокатско възнаграждение. Такова искане било направено и в молбата за
изменение на Решението в частта относно разноските. С обжалваното определение
обаче съдът вместо да осъди ответника да заплати адвокатското възнаграждение на
адвоката, присъдил тези разноски на жалбоподателя. Сочи се, че това било
основание за отмяна на обжалваното определение, като се цитират разпоредбите на
чл.38, ал.1 и ал.2, и чл.36, ал.1 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.7,
ал.2, т.1, във връзка с чл.18, ал.2 (в приложимите редакции на нормите) от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, и се сочи съдебна практика
на касационната инстанция по случая.
Претендира се
обжалваното определение да бъде отменено, и ответникът да бъде осъден да
заплати на адвоката, който оказва безплатна правна помощ на жалбоподателя,
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, както и
разноските в производството по частната жалба.
Ответната страна, Областна
дирекция на МВР – Хасково, не ангажира становище по частната жалба.
Административен съд –
Хасково, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
Производството по АНД №505/2021
г. по описа на Районен съд – Димитровград е образувано по жалба от Я.Д.Т. ***,
срещу Наказателно постановление №254р-623 от 11.06.2021 г. на Директора на
ОДМВР Хасково.
Жалбата е била подадена
чрез пълномощник – адвокат Д.А., с приложено пълномощно от дата 20.08.2021 г. и
Договор за правна защита и съдействие, сключен на 20.08.2021 г. между Я.Д.Т.
като клиент, и адвокат Д.Г.А., в раздел III от който е отразено, че договореното
възнаграждение е безплатно по чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв – близък.
С постановеното по делото
Решение №175 от 20.12.2021 г. Димитровградският районен съд е отменил
Наказателното постановление и е оставил без уважение като неоснователно
искането на процесуалния представител на жалбоподателя Я.Т. за присъждане на
направените по делото разноски.
Решение №175 от
20.12.2021 г. в частта му за разноските е било обжалвано с частна жалба, по
която е образувано частно КАНД №120/2022 г. по описа на Административен съд –
Хасково.
С Определение
№146/22.02.2022 г. състав на Административен съд – Хасково е оставил без
разглеждане касационната жалба, прекратил производството по делото и върнал
същото на Районен съд – Хасково за произнасяне по реда на чл.248 от ГПК по
същата, възприета като подадена молба относно изменение на Решение №175 от
20.12.2021 г. по АНД №505/2021 г. по описа на Районен съд – Димитровград в
частта относно разноските.
В проведено на
04.04.2022 г. закрито заседание, Районен съд – Димитровград е постановил
обжалваното Определение, като е изложил съображения, че съгласно чл.8, ал.1, т.1
от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела с определен материален интерес възнаграждението е: при
интерес до 1000 лв. – 300 лв., и съдът следва да присъди тази сума,
представляваща адвокатски хонорар, въпреки че на практика липсват направени
разноски от жалбоподателя и посочен размер на претендираните такива.
Според приложената по
делото разписка, Я.Д.Т., чрез адвокат Д.А., е получил обявление за изготвеното
Определение №53/06.04.2022 г. по АНД №505/2021 г. на 16.05.2022 г.
Под вх.№2887/27.04.2022
г. в Районен съд – Димитровград е регистрирано подадено от адвокат Д.А. искане
за изменение на така постановеното Определение, с присъждане на разноските на
адвоката, а не на представляваното от него лице. С резолюция от 28.04.2022 г.
съдът е отказал да преразгледа становището си и да допусне изменение на
определението.
Частната жалба, по която
е образувано настоящото производство, е подадена на 27.04.2022 г. в Районен съд
– Димитровград, където е регистрирана под вх.№2886 от същата дата.
Частната жалба е процесуално допустима за разглеждане, тъй като е депозирана от надлежна страна
и в законоустановения срок от съобщаването на Определението от 04.04.2022 г.,
посочено с №53/06.04.2022 г.
Административен съд –
Хасково, като прецени доводите на частния жалбоподател и представените
доказателства, и провери законосъобразността на обжалваното определение, намира частната
жалба за частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.38 от Закона за адвокатурата, адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени
лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал.2 на чл.38 от ЗА, в
случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати.
В производство пред районния съд от жалбоподателя Я.Д.Т., чрез процесуалния му представител адвокат Д.А., своевременно, още в жалбата срещу Наказателното постановление, е била заявена претенция за присъждане на разноски по делото. В представения пред този съд и съдържащ се по делото Договор за правна защита и съдействие от 20.08.2021 г. изрично е посочено, че договорените правна защита и съдействие на жалбоподателя адвокатът извършва безплатно, на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата – на свой близък.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38, ал.1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38, ал.1 от ЗА, като наличието на конкретното основание от нормата не се нуждае от доказване.
В конкретния случай производството пред районния съд е инициирано по жалба на санкционираното лице Я.Д.Т., който е бил представляван по делото от надлежно упълномощения адвокат Д.А., а оспореното от него Наказателно постановление е отменено от съда.
При тези обстоятелства безспорно е възникнало регламентираното от нормата на чл.143, ал.1 от АПК, вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН право – в производството пред районния съд страната има право на разноски, като при отмяна на обжалвания акт, възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, да се възстанови от бюджета на органа, издал отменения акт.
Предпоставките на закона за осъждане на ответника да заплати на жалбоподателя адвокатско възнаграждение са били налице, поради което правилно Димитровградският районен съд е изменил постановеното по АНД №505/2021 г. Решение №175/20.12.2021 г. в частта му за разноските и правилно е осъдил ОДМВР – Хасково за разноски в размер на 300 лева. Неправилно съдът не е приложил специалната норма на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и е присъдил тези разноски в полза на жалбоподателя, а не на неговия адвокат, чието право е самостоятелно и произтичащо от цитираната разпоредба.
Обжалваното определението не е недопустимо, тъй като е постановено след надлежно сезиране, но в посочената част е незаконосъобразно, и следва да бъде изменено, като разноските в същия размер се присъдят на адвокат Д.А., вместо на упълномощилото го лице Я.Д.Т..
Доколкото определението, с което се произнася настоящата инстанция, не е акт, с който се разрешава спора по същество, а произнасянето на съда е по оспорване на съдебен акт относно разноските, то производството няма самостоятелен характер и в него не се носи отговорност за разноски.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.236 от АПК и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от закрито заседание на 04.04.2022 г. (Определение №53/06.04.2022 г.), постановено по АНД №505 по описа на Димитровградския районен съд за 2021 година, в частта му, с която се осъжда ОД-МВР – гр.Хасково, на основание чл.63д от ЗАНН да заплати на Я.Д.Т. *** направените разноски в размер на 300 (триста) лева, вместо което
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково за заплати на адвокат Д.Г.А., ЕГН/Булстат **********,***, разноски в размер на 300 (триста) лева, представляващи адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.
ОТХВЪРЛЯ жалбата срещу Определение от закрито заседание на 04.04.2022 г. (Определение №53/06.04.2022 г.), постановено по АНД №505 по описа на Димитровградския районен съд за 2021 година в останалата й част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.