Р Е
Ш
Е
Н
И
Е
№
260001
гр. ВРАЦА,
17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публичното заседание на
19.07.2023 год. в състав:
Председател: НАДЯ
ПЕЛОВСКА
Членове: М. ДОСОВ
БОРИС
ДИНЕВ
при участието на секретаря Виолета Вълкова, като разгледа
докладваното от съдията Досов възз. гр.дело № 146 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на К.И.Ц., чрез пълномощника му адв.С.Ч. от САК, против
Решение № 1/04.01.2021 год. по гр.дело 1918/2020 год. на Районен съд - Враца, с
което е отхвърлен предявения от въззивника против ЗД "Бул Инс" АД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***, иск за сумата в размер на 5000.00
лв. - главница, предявен като частичен иск от сумата 15000.00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, понесени от К.Ц.
вследствие смъртта на неговия брат М. И.Ц.,
настъпила на 06.06.2015 год. при ПТП, виновно причинено от застрахован при ЗД
"Бул Инс" АД по застраховка "ГО" водач, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на
обезщетението.
В жалбата се
поддържа, че решението е неправилно - постановено при нарушаване на материалния
закон и процесуалните правила, и необосновано. Посочва се, че районният
неправилно е приел, че в хода на производството не е установено, че причинените
морални болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене нормално
присъщите за тази родствена връзка и че не е обосновано в достатъчна степен
основанието за изключение от разрешението, залегнало в ПП № 4/1961 год. на ВС и
ПП № 5/1969 год. на ВС, че в случай на смърт право на обезщетение имат
най-близките на починалия. Навеждат се доводи, че районният съд е коментирал
превратно и незадълбочено показанията на
разпитаните свидетели Богданов и
Карагьозова, като не е отчел изложените от тях обстоятелства, от които
безспорно е установено, че между ищеца и неговия починал брат е била установена
трайна и дълбока емоционална връзка, освен формалната връзка на родство.
Въззивникът счита, че са налице предпоставките на чл.439а, ал.4 от КЗ и искът е
доказан по основание, а при съобразяване със залегналия в чл.52 от ЗЗД принцип
за справедливост - и по размер.
Въззивникът
моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът уважен изцяло с присъждане
на законна лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на
обезщетението, както и на разноски за двете съдебни инстанции, включително
адвокатско възнаграждение.
Не заявява
доказателствени искания.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемото ЗД "Бул Инс"
АД, чрез пълномощника адв.М. Г., който поддържа, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и
процесуалния закон. Твърди, че по делото не е доказана изключително близка
връзка между ищеца и починалия му брат, която е задължително условие за
присъждане на обезщетение, който извод се подкрепя и от факта, че ищецът не е
търсил медицинска помощ и не е приемал медикаменти за преодоляване на
психическата травма и преживения стрес.
Моли
обжалваното решение на Районен съд-Враца да бъде потвърдено, а жалбата да бъде
оставена без уважение. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Не сочи и не
представя нови доказателства.
Н.П. В. -
трето лице помагач на страната на ЗД
"Бул Инс" АД, не е подала отговор.
При
извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259,
ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. При констатираната
допустимост на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта -в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно
и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.
За да се
произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди
събраните пред районния съд доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във
връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното от
фактическа страна:
РС-Враца е
бил сезиран и се е произнесъл по предявен от К.И.Ц. иск с правно основание
чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ за осъждането на ответника да му заплати сумата в
размер на 5000.00 лв. - главница, предявен като частичен иск от сумата 15000.00
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, понесени от К.Ц.
вследствие смъртта на неговия брат М. И.Ц.,
настъпила на 06.06.2015 год. при ПТП, виновно причинено от застрахован при ЗД
"Бул Инс" АД по застраховка "ГО" водач, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на
обезщетението.
В исковата
молба се твърди, че на 06.06.2015 г. при ПТП била причинена смъртта на М. И.Ц.
с ЕГН ********** - брат на ищеца К.И.Ц.. На датата Н.П. В. управлявала лек
автомобил "Мицубиши Паджеро" с рег. № ВН *** ВТ по път ІІ-13, като при
км.34 /до язовира на с.Девене/ нарушила правилата за движение по пътищата,
движейки се със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка и
законовите ограничения, вследствие на което изгубила контрол над лекия
автомобил и реализирала ПТП, при което била причинена смъртта на пътуващия в
лекия автомобил М. Ц.. Твърди се, че водачът на лекия автомобил е нарушила правилата
за движение по пътищата, а именно чл.21, ал.1 от ЗДвП като се движила със
скорост, несъобразена със законовите ограничения; чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП като
създала опасност за живота и здравето на участниците в движението и чл.20, ал.1
от ЗДвП като не контролирала непрекъснато управляваното от нея МПС. Водачът е
имала възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е била нарушила
посочените правила за движение по пътищата.
Твърди се,
че смъртта на М. Ц. е причинена вследствие от получените при ПТП несъвместими с
живота тежки увреждания, като ищецът счита, че прекият деликвент е извършил
деянието виновно при формата на вината непредпазливост. Водачът на лекия
автомобил не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, а
именно, че ще причини ПТП, в резултат на което ще пострада починалият М. Ц., но
е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не е допуснал
посочените по-горе нарушения на правилата за движение по пътищата.
Посочва се,
че съгласно влязла в законна сила на 21.06.2017 год. Присъда № 23/20.07.2016
год., постановена по НОХД № 75/2016 год. по описа на ВрОС, ведно с мотивите към
нея и решение № 143/28.03.2017 год., постановено по ВНОХД № 58/2017 год. по
описа на САС, Н.П. В. е призната за виновна в това, че на 06.06.2015 г. е
нарушила правилата за движение с управлявания от нея л.а. "Мицубиши
Паджеро" с рег. № ВН *** ВТ и при движение по път ІІ-13, като при км.34
/до язовира на с.Девене/ с превишена скорост
е изгубила контрол над управляваното от нея МПС и е реализирала ПТП. При
удара била причинена смъртта на пътника в автомобила - М. Ц..
Поддържа се,
че ищецът преживява изключително тежко смъртта на своя брат. Близката връзка на
братята им позволила да създадат изключително дълбоки отношения - те имали обща
среда, приятели и доста сходно ежедневие. Били отгледани заедно, били
неразделни дори и вече пораснали. К. много разчитал на по-големия си брат М.,
който му помагал винаги, с каквото е необходимо. Ищецът много разчитал на брат
си, негова опора в живота и надежда за сигурност в бъдещето.Със смъртта му животът
му коренно се променил, ищецът потънал в отчаяние,чувство за безнадеждност и
празнина. Изживявал стрес, подтиснатост, безпокойство, изострена
чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата
и усещане за разрив в отношенията с другите и живота като цяло. В подкрепа на
изложените от него твърдения, ищецът се позовава както на ТР № 1/2016 г. по
тълк.дело № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК, така и на ППВС 4/1961 г. и ППВС № 5/1969
г.
Сочи още, че
лекият автомобил марка "Мицубиши", модел "Паджеро" с рег. №
ВН *** ВТ, при управлението на който виновно е причинено ПТП, има сключена
"ГО" в ЗД "Бул Инс" АД, застрахователна полица №
02115001189828, валидна от 28.04.2015 г. до 12.08.2015 г., което ангажира
отговорността на ЗД "Бул Инс" АД за обезщетение на причинените
вследствие на ПТП имуществени и неимуществени вреди.
С оглед
изложеното, ищецът обосновава наличието на правен интерес от предявяване на
исковата си претенция по съдебен ред.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът ЗД "Бул Инс" АД е представил писмен отговор,
чрез адв.М. Г., с който оспорва иска като неоснователен. На първо място, ответникът
възразява за изтекла погасителна давност. На следващо място, поддържа, че ищецът
не бил от кръга лица, имащи право на обезщетение, тъй като не е била налице
особено близка връзка между ищеца и брат му. Също така, размерът на претенцията
бил прекомерен. Отделно от това, сочи, че съществувала Методика, съгласно която
максималният размер на обезщетението бил 5 000 лв. Релевира възражение за съпричиняване
на вредата от страна на пострадалия, тъй като той бил без предпазен колан.
Можело да се приеме дори, че това била единствената причина за смъртта му.
По искане на
ответника, като трето лице - помагач е била привлечена водачът на лекия автомобил,
която не е ангажирала становище.
В подкрепа
на така наведените в исковата молба и отговора твърдения на страните, в производството
пред районния съд са събрани писмени доказателства и е изслушана
съдебно-психиатрична експертиза, от които се установява следното:
При ПТП на
06.06.2015 год. е загинал М. И.Ц., роден на *** ***, брат на ищеца.Лицето е
пътувало в лек автомобил марка "Мицубиши" модел "Паджеро" с
рег. № ВН *** ВТ, който се е преобърнал, при което лицето е изпаднало от купето
и притиснато от него е получило гръдна травма, довела до смъртта му. Водачът на
лекия автомобил Н.П. В. с ЕГН ********** *** е била призната за виновна за ПТП
и за смъртта на лицето.
Видно от
представените по делото препис-извлечение от акт за смърт, удостоверения за
раждане, присъда № 23/20.07.2016 г., постановена по НОХД № 75/2016 г. по описа
на ВрОС и решение № 143/28.03.2017 г. по ВНОХД № 58/2017 г. на САС, в наказателното
производство е било установено, че загиналото лице е ползвало автомобила и го е
предоставило за управление на водача, който е бил неправоспособен /и ненавършил
пълнолетие/. Лекият автомобил се е движел с превишена скорост и след като е
напуснал лентата си за движение загиналото лице е дръпнало волана в опит да
коригира посоката на движение, но лекият автомобил е загубил устойчивост и се е
преобърнал.
Установява
се от представената справка от базата данни на Информационния център към
Гаранционния фонд, че задължителната за автомобила застраховка "Гражданска
отговорност" е била сключена с ответника.
По делото са
разпитани доведени от ищеца свидетели и е била допусната и изслушана съдебно-психиатрична
експертиза.
Видно от показанията
на свидетеля В. Б., който живее на семейни начала с майката на ищеца от 15
години, първоначално всички живеели при дядото в с.Голямо Пещене, обл.Враца.
След известно време М. се оженил и отишъл в с.***, но си идвал често, тъй като
с ищеца гледали крави 3-4 години. След смъртта на брат му, стоката първо
намаляла, а след това била махната съвсем. Сочи, че смъртта на брат му се
отразила много лошо на ищеца. Умълчал се, затворил се в себе си. Приятелите му
го викали да излиза, но той не искал, а само се грижел за стоката. Сочи още, че
двамата братя имали и сестри от друг баща, но те са омъжени и живеят отделно.
Свидетелят установява още, че братята много се майтапели помежду си, като така
изразявали близостта си. На майтап спорели кой повече се грижи за кравите.
Установява
се от показанията на свидетелката М. К., че братята били близки, най-вече в
работата си, гледали животни. След като се оженил, М. се преместил в с. ***.
Там била и повечето от стоката, защото било по-широко. Когато загинал, М.
живеел в с.***. Въпреки, че бил в друго село, тъй много често си идвал да види майка
си, баба си, сестра си. Сочи, че ищецът се променил много след смъртта на брат си.
Не се събирал с приятелите си, тъй като му напомняли за брат му. Не плаче
постоянно, но се случвало да се разплаче при спомена за брат си. Не е споделял
да ходи по доктори.
Според
вещото лице д-р Б. К., изготвила експертното заключение на съдебно-психиатрична
експертиза, ищецът след загубата на брат си е преживял остра стресова реакция,
изразяваща се в тревожност, потиснатост, разстройство на съня, плач и тъга.
Острата стресова реакция е преминала в разстройство на адаптацията,изразяващо
се в невъзможност да изпълнява обичайните си задължения, за период от 1-2
месеца. Медикаменти не са приемани. След двата месеца, симптоматиката е започнала
да намалява интензивността си и да отзвучава. Споменът за травмата е налице, но
болестни психологически преживявания няма.Към момента на прегледа, ищецът е
психически здрав.Остава със спомена за загубата на брат си.
При така
установеното от фактическа страна въззивният съдебен състав достигна до
следните правни изводи:
С ТР № 1/21.06.2018
г. по т. д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК са изяснени критериите за определяне на
лицата, активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт
на друго лице, като е обявено за изгубило сила ППВС № 2/1984 г., ограничаващо
кръга на правоимащите до лицата, изброени в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г.
Според т.1
от ТР, "материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/1961 г. и
ППВС № 5/1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
В съобразителната му част е разяснено, че възможността за обезщетяване на други
лица, извън изброените в ППВС № 4/61 г. и № 5/69 г., следва да се допусне като
изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и съответното лице да се породи особена
близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те
не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). Особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови баби/дядовци и внуци
(както и братя/сестри). В традиционните за българското общество семейни
отношения бабите/дядовците и внуците и братя/сестри са част от най-близкия
семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо
да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек, преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен да обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., че в случай на
смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия при наличието на
особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда въз основа на
фактите и доказателствата по делото и обезщетение следва да се присъди само
тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето,
което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания.
От събраните по делото доказателства, според настоящия
съдебен състав, не може да се направи обоснован извод, че в настоящия случай е
налице това изключение от общите правила за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие смъртта на близък роднина. Въззивният съд не
подлага под съмнение болките и страданията на ищеца, продължаващата тъга от
непрежалимата загуба на брат му, но те не са от вида на тези, които подлежат на
репариране по изключение. В процесния случай не са твърдени и установени
конкретни особени житейски обстоятелства по смисъла на тълкувателното решение,
при които привързаността на ищеца с починалия му брат да е била по-силна и
надхвърляща интензитета на нормално присъщите за родствената връзка отношения,
налагащо присъждане на обезщетение в негова полза. В този смисъл са решение №
50155/04.11.2022
г. по т.д. № 1712/2021 г. на ВКС, Iт.о.; решение № 45/10.05.2021 г. по т.д. № 370/2020г. на ВКС,
II т.о.; решение № 60070/29.06.2021 г. по т.д. № 904/2020
г. на ВКС; Решение № 17/16.03.2021г. по т. д. № 291/2020г. на ВКС, ІІ т. о.; решение
№ 92/17.11.2020 г. по т.д. № 1275/2019г. на ВКС; решение № 372/14.01.2019 г. по
т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о. и т.н., с които е прието, че за да е
налице особено близка връзка, е необходимо, освен формалното родство с
произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни
житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта,
считана за нормална за съответната родствена връзка. Например такова
обстоятелство, което е относимо към връзката между бабите/дядовците и внуците,
представлява отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини
напр. заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина,
дезинтересиране на родителя/родителите и др./, а за връзката между братята и
сестрите - напр.израстването им сами като деца поради продължително отсъствие
на родителите за работа в чужбина.
В процесия
казус, въззивният съд намира, че подобен извод не може да бъде направен от
събраните по делото доказателства. Показанията на свидетелите В. Б. и М. К.не
установяват взаимоотношения, надхвърлящи присъщите за родствената връзка между
братя. Със същите се потвърждава изложеното в исковата молба, че ищецът и брат
му са имали добри взаимоотношения, силна връзка, комуникирали често, тъй като отглеждали
заедно добитък. Установява се още, че ищецът и досега тъгува за загубата на
брат си, но посоченото не показва наличието на развили се
дълготрайно/необратимо житейски ситуации, от които да би се установила
изключителност на връзката. Видно и от заключението на СПЕ е, че не се установяват
търпими от ищеца К.Ц. чрезвичайни болки и страдания, надхвърлящи по интензитет
обичайно търпимите от смъртта на обичан брат.
Така
изложените съображения обуславят недоказаност на предявения иск за заплащане на
застрахователно обезщетение. Акцесорният иск за присъждане на мораторно
обезщетение е обусловен от главния и поради неоснователността на последния също
следва да бъде отхвърлен. Достигайки до същия краен извод, районният съд е
постановил решение, което ще следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този
изход на делото жалбоподателят К.И.Ц. ще следва да бъде осъдено да заплати на
въззиваемата страна ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК ***, направените от
ответното застрахователно дружество разноски за адвокатско възнаграждение пред
настоящата инстанция.
Въззиваемият
претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 960.00
лв. с ДДС, като представяна доказателства за извършване на разноските и техния
размер. Но въззивникът чрез своя пълномощник е въвел възражение за
прекомерност, което настоящият съдебен състав намира за основателно,
съобразявайки фактическата и правна сложност на въззивното производство и извършените от пълномощника на страна ЗД "Бул Инс"
АД процесуални действия, изразяващи се в депозиране на писмен отговор в срока
по чл.263,ал.1 от ГПК и становище по съществото на спора, отново в писмен вид. Ето защо, съдът намира, че следва да присъди разноски на въззиваемия в размер на 580.00 лв.,
представяващи минималния размер на адв. възнаграждение с вкл.ДДС по Наредба №1/2004
г. за минималните размери на адв. възнаграждения в редакцията към датата на
извършване на разхода. Наредба №1/2004 г. не е задължителна, но служи за
ориентир при преценката на съда, в какъвто смисъл е налице неизолирана практика
на ВКС.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
1/04.01.2021 год. по гр.дело 1918/2020 год. на Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА К.И.Ц. с ЕГН **********о***,
да заплати на ЗД "Бул инс"АД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителните
директори С. С. П.и К. Д. К., сумата от 580.00 лв. с ДДС, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението е
постановено при участието на трето подпомагащо ответника лице Н.П. В. с ЕГН **********
***.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........