Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 5 състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
като разгледа докладваното от съдията т. д. № 2330 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.
Образувано е по жалба с
вх. № 2019**********, депозирана от „П.“ ООД, ЕИК *******, чрез адв. Ц.Т., против отказ №
20150629213538/28.10.2019 г. на Агенцията по вписванията - Търговски регистър,
с който е отказано обявяване на Годишни финансови отчети (ГФО) на дружеството за
2009, 2010, 2011, 2012, 2013 и 2014 г. Жалбоподателят сочи, че длъжностното
лице по регистрацията (ДЛР) незаконосъобразно постановило отказ, тъй като
редовността на свикването и провеждането на
Общо събрание на съдружниците (ОСС), на което бил приет ГФО, не бил
предмет на проверката в регистърното производство. Поддържа, че проверката във
връзка с обявяването на актове се състои в това дали подлежащият на обявяване
акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Посочва, че със
заявлението бил представен ГФО в изискуемите от закона части, както и решение
на ОСС за приемането му. Излага подробни съображения, че за съществуването на съдружниците –
чуждестранни юридически лица ДЛР може да се увери в представените при
регистрирането на дружеството-заявител документи. Жалбоподателят навежда
оплакване, че ДЛР не му е предоставило възможност за отстраняване на
констатираните нередовности, съответно представяне на липсващите документи.
Предвид изложеното,
жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания отказ и да даде задължителни
указания на Агенция по вписванията – търговски регистър за вписване на
заявените обстоятелства. Претендира присъждане на разноски в настоящото
производство.
Съдът, след като разгледа жалбата и писмените доказателства, приложени към
заявление Г2 вх. № 20150629213538, намира следното от фактическа и правна страна:
Със заявление Г2 вх. № 20150629213538, депозирано по електронен път от С.Б., в качеството на адвокат с изрично
пълномощно, е поискано обявяването на ГФО за 2009, 2010, 2011, 2012, 2013 и
2014 г. Към заявлението са представени съответните ГФО, придружени от Доклад на
независим одитор и необходимите съставни части, Покана за Общо събрание на
съдружниците на „П.“ ООД, насрочено на 26.06.2015 г., с дневен ред по т. 1 „Приемане
и одобряване на годишните финансови
отчети на дружеството за годините 2009, 2010, 2011, 2012, 2013 и 2014 г.“, отправена
до всички съдружници, ведно с обратни разписки за получаването ѝ. Представени
са още Протокол от ОСС, проведено на 26.06.2015 г., с дневен ред по т. 1 „приемане
на ГФО на дружеството за финансовата 2019 г.“; Пълномощни от съдружниците „И. Б.“
ООД, Ф. Х. С. Г., "Д. Пр." ЕООД, М. Р.О., Роберто Ф. С. У., „С. М. и
С.“ ООД в полза на П. К.Г. за участие и гласуване в насроченото общо събрание
на съдружниците на „П.“ ООД на 26.06.2015 г., представени в превод на български
език, с нотариално заверени подписи и Апостил; Справка-извлечение от Търговския
регистър на Испания от партидитие на чуждестранните търговски дружества –
съдружници в дружеството-заявител, декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ,
доказателства за платена държава такса и изрично пълномощно.
На 28.10.2019
г. ДЛР постановява обжалвания отказ с мотиви, че за съдружниците – чуждестранни
юридически лица следва да бъдат представени актуални официални документи,
установяващи съществуването им и лицата, които ги представляват заедно със
заверен превод от преводач към Министерството на външните работи, които да
съдържат и апостил. ДЛР е счело още, че е необходимо да се представят
доказателства, че поканата за свикване на ОСС е получена от неприсъствалия
съдружник. Указания в тази насока не са давани.
Жалбата е подадена
против обжалваем акт на ДЛР и в законоустановения срок – отказът е постановен
на 28.10.2019 г., а жалбата е депозирана на 04.11.2019 г. Жалбата е депозирана
от процесуално легитимирано лице – заявителя в регистърното производство,
поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, предвид следното:
Годишните
финансови отчети на дружествата с ограничена отговорност подлежат на обявяване
на основание чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закон за
счетоводството (ЗСч), като съобразно разпоредбата на чл. 62а от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за
водене, съхраняване и достъп до търговския регистър (обн., ДВ, бр. 18 от
27.02.2007 г.) – Наредбата, те се представят за обявяване със заявление по
образец съгласно приложение № Г2, към което се прилагат подлежащият на
обявяване годишен финансов отчет в оригинал (респ. нотариално удостоверен
препис или заверен от заявителя препис) и документите, които доказват
изпълнение на изисквания относно приемането на подлежащия на обявяване годишен
финансов отчет.
В
очертаните в чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ правомощия на длъжностното лице е включена
проверката дали: заявлението за исканото обявяване е подадено при спазване на
предвидените за това форма и ред; представеният акт подлежи на обявяване и не е
обявен в търговския регистър; заявлението изхожда от оправомощено лице; към
заявлението е приложен подлежащият на обявяване акт; подлежащият на обявяване
акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона.
В настоящия случай пред
Агенцията по вписванията, търговски регистър са представени за обявяване на
Годишни финансови отчети на „П.“ ООД за 2009, 2010, 2011, 2012, 2013 и 2014 г.,
изготвен в изискуемите съставни части и заверени от одитора М.К.и подписани от
управителя П.К.Г..
Законът предвижда като
изключително правомощие на общото събрание на съдружниците приемането на
годишния финансов отчет - чл. 137 ал. 1, т. 3 ТЗ, като решението за приемането
му се взима с мнозинство повече от 1/2 от капитала, доколкото не е предвидено
друго в дружествения договор – арг. чл. 137, ал. 3 ТЗ. В актуалния към датата
на приемането на ГФО дружествен договор на дружеството-заявител, липсва
различна регламентация от цитираната.
На настоящият състав е
известна противоречивата практика по повдигнатия с жалбата въпрос – едни
състави приемат, че ДЛР при обявяване на актове проверява само дали същите са
редовни от външна страна, а ако се обявява ГФО – дали е приет на ОС, но само
дали е представен протокол от проведено ОС, без да проверява неговото
законосъобразно свикване и провеждане. Според другото заемано становище ДЛР
следва да провери и законосъобразността на свикването на ОС, съотв. –
законосъобразното му провеждане, за да установи валидно приемане на обявявания
акт. Настоящият състав застъпва второто становище, изразено също в следните
примерно изброени решения на САС: решение № 1064 от 30.06.2011 г. по гр. д. №
2254/2011 г. на САС, решение № 2408 от 30.12.2013 г. по т.д. № 4670/2012 г. на
САС, решение № 238 от 11.02.2014 г. по т. д. № 240/2014 г. на САС и др.
Доказателствата за надлежно свикване осигуряват възможност за преценка дали
съответното решение е взето при изискуемия кворум и мнозинство, съотв. – дали
решението е валидно взето.
Въпреки това, в
настоящият случай не е налице основание за отказ за обявяване, тъй като и без
доказателства за надлежното свикване на ОС е възможна преценка за валидно взето
решение за приемане на ГФО, предвид следното: На събранието от 26.06.2015 г. са
присъствали 8 от 9 съдружници, притежаващи повече от половината от капитала –
90 % от дяловете в капитала на дружеството. Те са гласували единодушно за
приемане на ГФО. Тоест, ирелевантно е как би гласувал другият съдружник,
притежаващ 10% от дяловете в капитала, тъй като присъствалите самостоятелно
формират повече от ½ от капитала (неприсъствалият съдружник „Софамел„ АД
притежава дялове в размер на 500 лв. от капитала на дружеството, чийто размер е
5000 лв.). Ако членствените права на неприсъствалите съдружници са нарушени, те
могат да ги защитят посредством иска по чл. 74 ТЗ. Тази защита се упражнява по
лична преценка на всеки съдружник.
Другояче би стоял
въпросът, ако необходимото мнозинство бе повече от ½ от присъстващите.
Тогава, за да е налице това мнозинство, следва да е осигурена възможност на
всички присъстващи да гласуват, съотв. – да формират тези, чиито гласове ще
доведат до едно или друго решение. Няма как, без да има доказателства, че
всички са редовно поканени, да се прецени дали има мнозинство от присъстващите,
тъй като отсъстващи са само тези ,които са надлежно поканени, но по свой избор
са решили да не присъстват
Регистърното
производство няма за цел да защитава правата на отделните съдружници, които са
елемент от вътрешните отношения между съдружниците или съдружниците и
дружеството, а да защити основно интереса на третите лица. Съотв. –
извършваната проверка за законосъобразност не следва да се абсолютизира и да се
формализира до степен да излезе извън рамките на тази защита, както е станало в
настоящия случай.
По отношение на
констатираната от ДЛР липса на официални документи, установяващи съществуването
и представителството на съдружниците – чуждестранни юридически лица, настоящият
състав намира следното:
На първо място, поддържаното
в жалбата съществено процесуално нарушение на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ е налице.
Дори да се приеме, че в регистърното производство длъжностното лице по
регистрация следва да се увери, че всички съдружници са били надлежно
представлявани, констатираната липса на доказателство в тази насока го
задължава да укаже необходимостта да бъде представен конкретен документ и да
осигури реална възможност за представянето му. В настоящия случай ДЛР не е дало
изобщо указания на заявителя „тъй като срокът за отстраняване на
несъответствията е изтекъл“. Нормата на чл. 19, ал. 2 ЗТР визира срок от три
работни дни. При положение, че възприетата нередовност не е констатирана в
указания с чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ срок - деня на постъпване на заявлението и не
по-късно от следващия работен ден, указаното в чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ начало на
срока не е меродавно, съответно правилото на чл. 22, ал. 5 изр. последно ЗТРРЮЛНЦ - неприложимо. ДЛР е следвало да даде необходимите указания като
предостави на заявителя три работни дни за изпълнението им. Като не е сторил
това, ДЛР е постановил незаконосъобразен отказ.
В настоящото
производство съдът дължи проверка, идентична с тази, извършвана от ДЛР в
регистърното производство, като следва да съобрази представянето на липсващите
Удостоверения за актуално състояние на съдружниците „Сол Мунтаньола и
Съдружници“ ООД и „Софамел„ АД (представени в заверен с апостил препис и със
заверен превод на български език) с процесната жалба на основание чл. 278, ал.
2 ГПК вр. чл. 25, ал. 4 ЗТТРЮЛНЦ. Следва да се отбележи обаче, че дори и
последните да не бяха представени, това не би могло да мотивира отказ от
обявяване на ГФО, тъй като въпросът за представителната власт на посочените
съдружници подлежи на непосредствено изследване, ако липсата ѝ засяга
било кворума, било необходимото мнозинство за вземане на решение за приемане на
ГФО, доколкото тези двама съдружници притежават общо 15 % от дяловете в
капитала на „П.“ ООД.
Предвид изложеното и
доколкото ГФО за 2009, 2010, 2011, 2012, 2013 и 2014 г. съдържат всички
изискуеми от закона части, които са редовни от външна страна и доколкото в
регистърното производство и пред настоящата съдебна инстанция са представени
доказателства за спазване на изискванията за приемане на подлежащия на
обявяване акт, обжалваният отказ следва да бъде отменен.
Жалбоподателят е
направил искане за присъждане на направени разноски за защита в настоящото
съдебно производство, което е неоснователно. Производството по обжалване на
отказа на длъжностното лице при Агенция по вписванията е едностранно, в което
участва само жалбоподателят, като липсва насрещна страна, в тежест на която да
бъдат възложени разноските, когато подадената жалба е счетена за основателна.
Ето защо и разноски не се следва да се присъждат в полза на „П.“ ООД.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТ
МЕНЯ по жалба вх. № 20191104151106,
депозирана от „П.“ ООД, ЕИК ******* отказ
на Агенцията по вписвания, Търговски регистър с рег. № 20150629213538/28.10.2019 г.
УКАЗВА на Агенцията по вписвания, Търговски
регистър да извърши обявяване на ГФО по заявление Г2 вх. № 20150629213538 по партидата на „П.“ ООД, ЕИК *******.
Решението не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: