№ 401
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина И.а
Мила П. Лазарова
при участието на секретаря ДИАНА Г. ДИМИТРОВА
в присъствието на прокурора Х. Люцк. А.
като разгледа докладваното от Мила П. Лазарова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100601965 по описа за 2024 година
С присъда от 31.01.2024г. по НОХД № 1889/2023г. СРС, НО, 104 състав
е признал подсъдимият О. Ц. И. за виновен в това, че в периода от 01.12.2021
г. до месец август 2022 г. включително, в гр. София, ж.к. ****, след като бил
осъден с Решение №178526/24.07.2017 г. на Софийски районен съд, III
Гражданско Отделение, 80-ти състав, по гр. дело №70831/2016 г., влязло в
сила на 17.08.2017 г., да издържа свой низходящ - непълнолетната си дъщеря
Е.О.И., родена на **** г. като й заплаща месечна издръжка в размер на 160,00
/сто и шестдесет/ лв., чрез нейната майка и законен представител Д.И.С.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 9 /девет/ пълни месечни вноски по 160,00 лв. всяка, всичко в
общ размер 1440,00 /хиляда четиристотин и четиридесет/ лв. – престъпление
по чл.183, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК го
освобождава от наказателна отговорност и му налага наказание ГЛОБА в
размер на 1000,00 /хиляда/ лева.
Присъдата не е влязла в сила. Преди изтичане на срока за обжалването й
е постъпил протест от прокурор към СРП, както и въззивна жалба от адв. А., в
1
качеството му на защитника на подс. И..
В протеста се сочи, че при постановяване на присъдата е допуснато
нарушение на материалния закон в частта за прилагането на чл. 78а от НК.
Според СРС след влизане в сила на решението с което И. е бил осъден да
заплаща издръжка на детето си, влязло в сила на 17.08.2017г., като след тази
дата са били образувани две наказателни производства, с които бил
инкриминиран периода м.12.2017г.-м.04.2018г. и м.07.2018г.-м.05.2022г. – по
н.о.х.д. 331/21г. по описа на СРС и по н.о.х.д. 1195/222г. по описа на СРС за
периода м.05.20г. до м.11.21г, което дело е приключило с прилагане на чл.
183, ал. 3 от НК с присъда, влязла в сила на 12.07.2022г. Твърди се, че
въпреки че към момента на внасяне на ОА по настоящето производство
н.о.х.д. 331/21г. все още е било висящо, както и към този момент и към
момента на извършване на престъплението И. не е бил осъждан, но въпреки
това нормата на чл. 78а от НК е неприложима, тъй като са извършени
множество престъпления. Според СРП И. е извършил множество
престъпления за които не е бил влязъл в сила съдебен акт и съответно
разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 НК забранява приложението на чл. 78а при
множество престъпления. Счита се, че настоящето престъпление е извършено
в съвкупност с престъплението по н.о.х.д. 331/21г. и това препятства
приложението на чл. 78а от НК. Иска се налагане на наказанието „пробация”
за срок от 6 месеца с налагане на двете задължителни мерки по чл. 42а, ал. 2,
т. 1 и т. 2 от НК.
Във въззивната жалба се сочи, че присъдата е неправилна,
незаконосъобразна и несъобразена с доказателствата с делото. Твърди се
обективна невъзможност за изпълнение на задължението на подсъдимия, като
се сочат 37 жалби срещу майката на детето му, че се укрива и не му позволява
контакт с дъщеря му, както и че същата е закрила банковата си сметка и
реално е възпрепятствала изплащането на издръжката. Иска се отмяна на
присъдата и оправдаването на подсъдимия.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд страните излагат
доводи със следното кратко съдържание:
В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът поддържа протеста
по изложените съображения, като сочи, че при постановяване на присъдата не
са допуснати съществени процесуални нарушения, но неправилно е
2
определен вида на наказанието и е приложен чл. 78а от НК.
Защитникът на подсъдимия адв. А. поддържа въззивната си жалба и
излага, че подзащитния му живее в чужбина и наказание „пробация” би го
затруднило. Твърди, че присъдата е неправилна, като И. е бил фактически
възпрепятстван от майката на детето си да изпълнява задълженията си.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, предмет
на проверка в настоящето въззивно производство, намира за установено
следното:
В доказателствената маса, послужила за формиране на вътрешното
убеждение на първоинстанционния съд, са включени и обсъдени следните
доказателствени източници: показанията на свидетелите Д.С. и Е.И.,
заключението на експерта Д.К. по съдебно-оценителната експертиза,
изготвено по реда на съдебното следствие, писмените доказателства, събрани
по д.п.№813/2022 г. по описа на 01 РУ-СДВР, приети по реда на чл.283 от
НПК, заверени преписи от бюлетиние за съдимост на О. Ц. И. и останалаите,
прочетени и приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Наличната доказателствена съвкупност позволява да се приеме за
установено от фактическа страна следното:
Подс. О. Ц. И. и св. Д.И.С. сключили граждански брак през 2001 г. През
2005г. им се родила дъщеря – Е.О.И.. Бракът между О. И. и Д.С. бил
прекратен през 2013г. с решение на СРС, ГО, като упражняването на
родителските права по отношение на детето били предоставени на св. Д.С.. С
решение №178526/24.07.2017 г. на СРС, III ГО, 80-ти състав, по гр. дело
№70831/2016г. по описа на СРС, ГО, О. Ц. И. бил осъден да заплаща месечна
издръжка на дъщеря си Е.О.И., чрез нейната майка и законен представител
Д.И.С., в размер на 160,00 лв., до настъпване на законна причина, изменяща
размера на издръжката или водеща до нейното прекратяване. Решението
влязло в сила на 17.08.2017г. След влизане в сила на съдебния акт О. И.
заплащал дължимата издръжка, като през м. декември 2017г. преустановил
плащането за няколко месеца, след което отново започнал да плаща. В
продължение на няколко години О. И. не плащал регулярно месечната
издръжка на дъщеря си, поради което св. Д.С. сезирала компетентните органи
и били образувани две наказателни производства, предхождащи настоящото –
3
НОХД №331/2021 г. по описа на СРС, НО, по внесен обвинителен акт, в който
е инкриминиран периодът от м.декември 2017г. до м. април 2018г.,
включително и от м. юли 2018г. до м. май 2022г., включително и НОХД
№1195/2022г. по описа на СРС, НО, в което е инкриминиран периодът от
м.май 2020г. до м.ноември 2021г., включително. По НОХД №1195/2022г. по
описа на СРС, НО, О. И. платил в пълен размер задължението си в хода на
съдебното следствие и спрямо него бил приложен привилегирования състав
на чл.183, ал.3 от НК с присъда, постановена на 24.06.2022 г., влязла в сила на
12.07.2022г. Св.Д.С. решила да закрие банковата си сметка в „Юробанк
България“ АД /„Пощенска банка“/ на 20.02.2018 г., ден след направен превод
в размер на 320 лв. по същата сметка за дължима издръжка от подс. О. И.. Св.
Д. И.а сезирала СРП с поредна жалба по повод на която било образувано
настоящото наказателно производство, в хода на което се установи, че за
периода от 01.12.2021г. до м. август 2022г. , включително, О. И. не е
изпълнил задължението си за заплащане на издръжка на дъщеря си Е. чрез
нейната майка, а именно девет пълни месечни вноски по 160,00 лв. всяка,
всичко в общ размер 1440,00лв. Горната сума била издължена изцяло на
17.01.2023г., преди внасянето на обвинителния акт в съда. О. Ц. И. е
неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
По доказателствата.
Първоинстанционният съд в мотивите си щателно е изследвал
доказателствения материал, при която аналитична дейност не са допуснати
необоснованост и погрешна преценка на доказателствата по делото.
Основателно СРС е посочил, че от показанията на св. Д.С. и Е.И., които са
категорични относно хронологичността на заплащане на издръжката,
внесените суми и пропуснатите такива. Безспорно показанията на
свидетелките следва да бъдат кредитирани напълно, в каквато насока са и
доводите на първоинстанционния съд. СОЕ също спомага за това. Тя е
изготвена от вещо лице, разполагащо със специални знания в конкретната
област и спомагаща за установяване периодите на заплащане и незаплащане
на дължимата издръжка и като такова правилно е било кредитирано.
Фактологията по делото е изяснена от първоинстанционния съдебен
състав в необходимата степен и достатъчна пълнота. Фактическите
4
констатации на СРС са правилно установени, изведени при липса на
съществени нарушения на процесуалните правила, като при оценката на
наличния доказателствен материал не са допуснати логически грешки.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба за обективна
невъзможност за изпълнение на задължението на подсъдимия, като се сочат
37 жалби срещу майката на детето му, че се укрива и не му позволява контакт
с дъщеря му, както и че същата е закрила банковата си сметка и реално е
възпрепятствала изплащането на издръжката. Така изложените доводи са
неотносими към настоящето обвинение. Дали подсъдимият е общувал с
дъщеря си или не в определен предмет излиза извън предмета на настоящето
производство и съществува друг ред за търсене на нарушените му права от
това. Закриването на банковата сметка от св. Спасова също не може да се
разглежда като абсолютна пречка за изпълнение на задължението му, а само
като затрудняваща го, което е било отчетено от СРС като смекчаващо
отговорността обстоятелство.
Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства
първоинстанционният съд е направил законосъобразни изводи за правната
оценка на деянието, извършено от подсъдимия. Присъдата е правно
обоснована.
Основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил
верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност
на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в
мотивите. Приетата правна квалификация на деянието на подсъдимия по чл.
183, ал.1 от НК е правилна и обоснована. Доказателствената съвкупност по
делото е категорична при формирането на този извод.
Правилно първоинстанционният съд е анализирал обективната страна
на престъплението извършено от подсъдимия, а именно, че в периода от
01.12.2021 г. до месец август 2022 г. включително, в гр. София, ж.к. ****,
след като бил осъден с Решение №178526/24.07.2017 г. на Софийски районен
съд, III Гражданско Отделение, 80-ти състав, по гр. дело №70831/2016 г.,
влязло в сила на 17.08.2017 г., да издържа свой низходящ - непълнолетната си
дъщеря Е.О.И., родена на **** г. като й заплаща месечна издръжка в размер
на 160,00 /сто и шестдесет/ лв., чрез нейната майка и законен представител
Д.И.С., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
5
месечни вноски, а именно 9 /девет/ пълни месечни вноски по 160,00 лв. всяка,
всичко в общ размер 1440,00 /хиляда четиристотин и четиридесет/ лв.
Правилна е преценката на СРС, че от обективна страна обект на
престъплението са обществените отношения, свързани с брака и семейството.
Подсъдимият О. Ц. И. не е изпълнил свое законно задължение да заплаща на
детето си издръжка в размер на повече от две месечни вноски за един
продължителен период от време. Това негово задължение произтича от
влязло в сила решение по гражданско дело, като изпълнителното деяние е
осъществено от дееца чрез бездействие и се изразява в съзнателно
неизпълнение на задължението за издръжка в размер на повече от две
месечни вноски. Престъплението е на просто извършване. Издръжката е за
задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в чиято полза е присъдена. В
конкретния случай пострадал от деянието е низходящ на подсъдимия, в чиято
полза е постановеното решение на съда.
Правилни са изводите на СРС, че от субективна страна подсъдимият О.
Ц. И. е осъществил престъплението при форма на вина пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като е съзнавал общественоопасният
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяяхното настъпване.
Поради това настоящата инстанция счете, че са налице и достатъчно
доказателства, че обжалваният акт не е необоснован и не са допуснати
процесуални нарушения при анализа на доказателствата, изготвянето на
мотивите и приложението на материалния закон по отношение на деянието на
подсъдимия. В тази връзка се явяват неоснователни доводите на защитата, че
присъдата е неправилна, незаконосъобразна и несъобразена с доказателствата
с делото
При определяне на размера и вида на наказанието първоинстанционният
съд правилно е съобразил, че са налице предпоставките на чл.78А, ал.1 НК за
освобождаване на подсъдимия О. Ц. И. от наказателна отговорност.
Неоснователни са доводите изложени в протеста, че при постановяване на
присъдата е допуснато нарушение на материалния закон в частта за
прилагането на чл. 78а от НК. Към момента на внасяне на ОА по настоящето
производство, както и към момента на извършване на престъплението И. не е
бил осъждан и не е съществувала пречка за приложението на чл. 78а от НК.
6
Неоснователни и неверни са доводите на представителят на СРП, че в случая
се касае за множество престъпления.
Според въззивния съд, нормата на чл. 78а НК се прилага винаги, когато
деецът е неосъждан към датата на деянието. Тук следва да се посочи на първо
място, че по своята същност визираната разпоредба е материално-правна
такава и на второ място и то изводимо от горното, при нейното приложение
се отчита общият принцип на чл. 2, ал. 1 НК. В случая извън съмнение е, че
към инкриминираната дата - в периода от 01.12.2021 г. до месец август 2022
г. включително, подс. И. е неосъждан и именно този времеви момент е
правнозначимият такъв, съгласно повелята на чл. 2, ал. 1 НК. Действително
според правната доктрина, "множество престъпления" е особена форма на
осъществяване престъпна дейност и е налице, когато деецът извърши
едновременно или последователно не едно, а две или повече престъпления,
при които, с оглед реализираните или не осъждания за отделните
посегателства, са възможни две хипотези - съответно или между отделните
престъпления да няма влязла в сила присъда за нито едно от тях или новото
престъпление да е извършено след като деецът е вече осъден с влязла в сила
присъда за друго предходно престъпление (рецидив).
Водим от горното, може да се заключи, че в случая и двете деяния
сочени от СРП са реализирани в условията на реална съвкупност, за която
обаче се изисква наличие на осъдителна присъда. Едва влязлата в законна
сила осъдителна присъда придава на определено поведение качеството на
престъпление. Т.е. наблюдава се определено взаимно припокриване между
условията на чл. 78а, ал. 1 НК и тези по, ал. 7 на чл. 78а НК - наличието на
множество престъпления се обвързва с факта на осъждане на съответното
лице, което е основно изискване по чл. 78а, ал. 1 НК. Постановление по чл.
375 НПК, отбелязва, че в случая неминуемо следва да се държи сметка за
ограничителния характер на нормата на чл. 78а, ал. 7 НК. При принципното
положение за законоустановеност на престъпленията и наказанията
разширителното или стеснително тълкуване на ограничителната правна норма
е недопустимо, защото по този начин, извън закона, се увеличава или
стеснява наказателната отговорност, поради което съдържанието на чл. 78а,
ал. 7 НК подлежи единствено на буквално граматическо и семантично
изясняване. Т.е. отново условието "множество престъпления" изисква не само
няколко отделни деяния, но и постановяване на осъдителна присъда за тях
7
(било то след тяхното извършване или след осъществяване на някое от тези
деяния), тъй като само и единствено при тази хипотеза говорим за извършено
престъпление. Дори и разп. на чл. 23 и чл.25 НК при регламентиране на
реалната съвкупност от множество престъпления държи сметка именно за
наличие на осъдителен съдебен акт. 3а допълнителен аргумент се оценява и
това, че забраната за прилагане на чл. 78а НК при "множество престъпления"
не съдържа буквално препращане към Раздел ІV, Гл. Втора от Общата част
на НК. По тази причина не би следвало ограничението по чл. 78а, ал. 7 НК за
"множество престъпления" да се идентифицира с Раздел ІV, Гл. Втора от
Общата част на НК. Обратното би могло да постави приложението на чл. 78а
НК в зависимост от определени извън законови обстоятелства, напр. от
продължителността на разследването или продължителността на съдебното
производство.
При индивидуализацита на наказанието първоинстанционния съд
правилно е приел, че деецът е пълнолетно лице, което не е осъждано и не е
освобождавано от наказателна отговорност по реда на глава осма на раздел IV
от НК. Причинени имуществени вреди са изцяло възстановени преди
внасянето на обвинителния акт в съда, като административното наказание е
единственото законосъобразно в настоящия случай и би способствало в
достатъчна степен за осъществяване на целите на наказанието и за
осъществяване на превенцията по отношение на О. Ц. И., поради което и на
осн. чл.78а, ал.1 от НК и чл.378, ал.4, т.1 от НПК И. правилно е бил
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание „глоба” в минимален размер от 1000лв.
Основателно СРС е отчел като смекчаващо отговорността
обстоятелство закриването на банковата сметка по което И. е привеждал
издръжката. Правилно и на основание чл.189, ал.3 от НПК О. Ц. И. е бил
осъден да заплати разноски в размер на 207,00 лева по сметка на Софийски
районен съд, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК 5,00 лева за служебно
издаване на изпълнителен лист по сметка на Софийски районен съд, а на
основание чл.189, ал.3 от НПК на Д.И.С. направените разноски в размер на
500,00 /петстотин/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното протеста на СРП и жалбата на защитника на
подс. И., адв. А. се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без
8
уважение.
При служебната проверка не бяха установени нарушения на
процесуалните правила, които да са основание за отмяна на присъдата или
връщане на делото за ново разглеждане.
Тъй като не са налице основания за отмяна или изменяне на присъдата,
тя следва да бъде потвърдена
Водим от изложеното и на основание чл. 338 от НПК Софийски градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 31.01.2024г. по НОХД № 1889/2023г.
СРС, НО, 104 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9