№ 121
гр. Пловдив, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело №
20215300900670 по описа за 2021 година
Искове с правно основание чл.53 от Конвенцията на ООН за международна продажба на
стоки.
Предявен е иск от СТО ЕПИТЬОАНЯГ КФТ., дружество съществуващо по правото на
Унгария, вписано в регистъра на Будапеща под номер Cg. 13-09-079457, с адрес: 2230
Дунахарасти, ул. „Андрьош Йедлик“ № 17, Унгария, представлявано от *** П.Ф.,
извършващо дейност в България чрез СТО ЕПИТЬОАНЯГ КФТ. – КЛОН БЪЛГАРИЯ КЧТ,
ЕИК: *********, с адрес: София, п.к. 1756, бул. „Климент Охридски“ № 14, представлявано
от П.Ф., против „БД КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК: *********, гр. Пловдив, р-н Централен, бул.
„Марица“ № 82, ет.1, ап.1, за заплащане на сумата от 18 048,05 евро, представляваща
незаплатената от ответника цена на продадените му стоки от ищеца, както и за заплащане на
сумата от 10 373,09 евро, представляваща мораторната лихва от забавата по всяка една от
доставките до предявяване на исковата молба, законната лихва от датата на исковата молба
до окончателното плащане на задължението, както и всички сторени в производството
разноски. Твърди се от ищеца, че е доставил и продал на ответника стоки, а именно
строителна химия и подови покрития на обща стойност 39 291,98 евро, чрез пет отделни
доставки, обективирани в пет самостоятелни фактури, а именно: фактура № КЗ-186/2016 от
12.08.2016 г., фактура № ********** от 07.02.2017 г., фактура № ********** от 20.02.2017
г., фактура № ********** от 21.11.20217 г. и фактура № ********** от 22.01.2018 г. След
постъпили частични плащания от ответника в размер на 21 243,93 евро е остана дължима
исковата сума.
Ответникът не е взел становище по исковете.
1
Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, 18 състав, като обсъди обстоятелствата по
делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за
установено следното:
При заявените от страните твърдения и искания съдът намира, че е сезиран с иск с правно
основание чл. 53 от Конвенцията на ООН за международна продажба на стоки /Виенска
конвенция/ за заплащане на цената на закупени стоки и обезщетение за забавеното
изпълнение на задължението.
Съгласно чл. 4, т.1, б."а" от Регламент (ЕО) № 593/2008 относно приложимото право към
договорни задължения, при договори с международен елемент, договорът за продажба на
стоки се урежда от правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на
продавача /в случай, че страните по договора не са договорили приложимо право/. Ищецът-
продавач е дружество, регистрирано в Унгария, поради което правото на продавача е
правото на Унгария, в което се включват и международните актове, подписани и
ратифицирани от държавата по седалището на продавача. България и Унгария са подписали
и ратифицирали Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на стоки
(Виенска конвенция), която има примат над националното им право. От друга страна
правоотношението между страните не включва договорено приложимо право, поради което
отношенията между тях по договорите за покупко-продажба се уреждат по правилата на
Виенската конвенция като част от унгарското право, което се прилага по отношение на
договори за продажба на стоки между страни, чиито места на дейност е в различни държави,
когато те са договарящи се държави, каквито са България и Унгария / чл. 1, т. 1 от Виенската
конвенция/.
Съобразно чл.53 от Виенската конвенция при доставка възниква задължение на купувача да
плати цената. По делото, съобразно съдържанието на изслушаната ССЕ, очевидно е налице
изправно поведение на ищеца. Вещото лице е установило, че процесните пет броя фактури
са включени в дневниците за покупки по ДДС на ответника, т.е. фактурите са осчетоводени
в счетоводството на БД КОНСУЛТ ЕООД. Този правно релевантен факт е съответно
доказателство за извършената стопанска операция по доставка на процесните стоки от
страна на ищеца. Ето защо и е възникнало за ответника да заплати цената. При лежаща
върху купувача доказателствена тежест, ответникът не ангажира никакви доказателства за
своето договоросъобразно поведение. Поради това и искът за заплащане на остатъка от
дължимата цена е основателен, като също така е основателен и акцесорния иск за заплащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Воден от така изложените мотиви Пловдивски Окръжен Съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БД КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК: *********, гр. Пловдив, р-н Централен, бул.
2
„Марица“ № 82, ет.1, ап.1 да заплати на основание чл.53 от Конвенцията на ООН за
международна продажба на стоки /Виенска конвенция/ на СТО ЕПИТЬОАНЯГ КФТ.,
дружество съществуващо по правото на Унгария, вписано в регистъра на Будапеща под
номер Cg. 13-09-079457, с адрес: 2230 Дунахарасти, ул. „Андрьош Йедлик“ № 17, Унгария,
представлявано от *** П.Ф., извършващо дейност в България чрез СТО ЕПИТЬОАНЯГ
КФТ. – КЛОН БЪЛГАРИЯ КЧТ, ЕИК: *********, с адрес: София, п.к. 1756, бул. „Климент
Охридски“ № 14 сумата от 18 048,05 евро, представляваща останалата незаплатената от
ответника цена на продадените му стоки от ищеца по следните фактури а именно: фактура
№ КЗ-186/2016 от 12.08.2016 г., фактура № ********** от 07.02.2017 г., фактура №
********** от 20.02.2017 г., фактура № ********** от 21.11.20217 г. и фактура №
********** от 22.01.2018 г., както и да заплати сумата от 10 373,09 евро, представляваща
мораторната лихва от забавата по всяка една от доставките до предявяване на исковата
молба, ведно със законната лихва върху главницата начиная от 10.09.2012г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 6670. 43 лева направени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Пловдивски Апелативен Съд.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
3