№ 34859
гр. София, 29.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110112133 по описа за 2024 година
Делото е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 72063/05.03.2024г. на СРС, подадена
от „Кондор и Сие“ ЕООД срещу Столичната община.
На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе
на:
Дата: 05 ноември 2024г.
Час: 11:00
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищецът „Кондор и Сие“ ЕООД чрез адв. М. Т. – АК-София, е предявил срещу
ответната Столична община иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване
за установено между страните, че ищецът въз основа на изтекла в негова полза
придобивна давност е собственик на недвижим имот с идентификатор 68134.4337.345
/стар 68134.4337.1 и 68134.4337.144/ по кадастралната карта и регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-51/15.07.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1063 кв.м.,
находящ се в град София, ул. „Бойчо Огнянов“, при съседни имоти с идентификатори:
38134.4337.141, 38134.4337.2255, 38134.4337.2164, 38134.4337.2166, 38134.4337.2167,
38134.4337.146, 38134.4337.344, 38134.4337.343, 38134.4337.342 и 38134.4337. 142.
Ищецът твърди, че е собственик на описания по-горе недвижим имот, тъй като от
1996г. до настоящия момент явно, безпрепятствено и необезпокоявано от никого го владее.
Дружеството се занимавало със строителство, като от 1996г. до момента използвало имота
1
като склад за строителни материали. Когато започнали да го използват, той бил част от
голямо и неизползваемо от никого място. Поставили ограда и пазач, започнали да
съхраняват там строителни материали, тъй като имотът бил в близост до техни строителни
обекти. Терените наоколо постепенно се застроили, но никой не предявявал претенции към
имота. През 2023г. инициирали обстоятелствена проверка за снабдяване с документ за
собственост, като от страна на Столичната община било възразено, че за имота има съставен
акт за общинска собственост от 2015г. Обосновава липса на основание имотът да бъде
актуван като общински, както и че съставеният акт за общинска собственост няма
обвързващо действие и общината следва да докаже правата си върху имота.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната Столична община чрез гл. юрк. Велизар
Петков е подала Писмен отговор, вх. № 273083/27.08.2024г. на СРС, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Твърди, че сама е собственик на недвижимия имот. За
него бил съставен Акт за държавна собственост № 3884/1958г. въз основа на извършена
имотна замяна по чл. 34 ПДИ, а след това и Акт за частна общинска собственост №
3635/2015г. Столичната община придобила собствеността върху него по силата на закона,
тъй като към момента на одобряването на кадастралната карта и регистри липсвали данни
той да е нечие притежание, включително, че е владян от ищеца. С оглед обстоятелството, че
имотът бил актуван като държавен/общински, то нямало как да е налице владение на същия
със своително намерение. Липсвали каквито и да било доказателства ищецът да е владял
имота. В тази връзка се прави възражение, че общината е придобила имота и по силата на
изтекла в нейна полза придобивна давност, тъй като още от 1958г. го владее с намерение да
го свои. Нещо повече – при извършени от служителите на общината проверки на място във
връзка с инициираната от ищеца обсотятелствена проверка, както и по повод на настоящето
дело, се установило, че достъпът до имота е по улица-тупик, на която е монтирана врата,
ограничаваща достъпа както до съседен частен имот, така и то общинския такъв.
Последният не бил ограден, представлявал самозалесила се гора без пътеки, следи от
ползване, от разполагане на материали и складови постройки. Възразява, че имотът винаги е
бил непроходим и никога не е ползван за склад.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по предявения
положителен установителен иск е за ищеца. Същият следва да установи, че в патримониума
му е възникнало на годно правно основание право на собственост върху процесния имот в
резултат на упражнявано владение върху имота - упражнявана фактическа власт с намерение
да го свои, продължителността на това владение и манифестирането му, както и позоваване
на изтеклата придобивна давност. В тежест на ответника е да докаже, че в неговия
патримониум е налице право, изключващо правата на ищеца, ако такива се установят. Всяка
от страните следва да докаже реализацията на фактическия състав на твърдяното от нея
придобивно основание / възникване на право на собственост, а в тежест на ищеца е да
опровергае наличието на констатираното с акта за общинска собственост такова. Във връзка
със заявеното възражение за придобиване на имота по давност в тежест на Общината е да
докаже, че е придобила имота по давност – че е упражнявала фактическа власт за определен
2
период от време с намерение да свои имота, при това необезпокоявано и манифестирано,
както и позоваване на давността. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи
фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Не са налице факти и обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените по делото писмени доказателства.
ДОПУСКА по инициатива на всяка от страните разпит на по трима свидетели
при режим на довеждане за установяване на обективното състояние на имота,
осъществяваната върху него фактическа власт и ползването му. Разпитът на свидетелите ще
се проведе в първото по делото публично съдебно заседание. УКАЗВА на страните, че
ангажиментът да осигурят присъствието на свидетелите за разпит е техен. При недовеждане
на един или няколко свидетели, определението за допускането му/им ще бъде отменено.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не
е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново
3
същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от процедурата
по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално съобразено с
желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на спора. Повече
информация за възможностите за медиация и предимствата може да бъде намерена на
сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за спогодби и
медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №54, ет. 2, ст. 204. За връзка с
координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423, 0889
515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
********@***.*******. На страните да се връчат заявления за започване на процедура
по медиация.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад,
да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и
предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако такъв е подаван).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4