Решение по дело №3025/2019 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 211
Дата: 13 март 2020 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Жанет Марчева Христова
Дело: 20193630103025
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

211/13.3.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд                                                                          десети състав

На осемнадесети февруари                                          две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:                     Председател: Жанет Марчева

Секретар: П. Николова

 

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 3025 по описа на ШРС за 2019 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от  Д.Г.Д. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Д.С.от ШАК със съдебен адрес *** срещу “ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.*** представлявано от И.Д.-М.. В исковата молба се сочи, че срещу ищцата било образувано изпълнително дело № 324/2014г. на ЧСИ А.Т.(прехвърлено на ЧСИ Р.Р.и сега под № 9293/2018г.). Последното извършено действие от съдебния изпълнител било наложена възбрана от 16.06.2014г., като няма друго поискано от кредитора – взискател изпълнително действие. Има постъпили суми от запор върху трудовото възнаграждение, но били от трето лице и поради това не се прекъсвала давността.  Цитира се съдебна практика. В заключение се въвежда твърдението за изтекла погасителна тригодишна давност върху вземането. Иска се да бъде признато за установено от съда в отношенията между страните, че ищцата  не  дължи  на ответника сума в размер на 1444.78 лв., представляваща лихва, съгласно договор, заемни такси и лихва за просрочие, включително такси закъснение от 22.11.2012г. до 22.04.2013г.  по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № 1172/2013г. на ШРС, по който било образувано изпълнително дело № 324/2014г. по описа на ЧСИ А.Т.. Претендират се разноски.

            В срока на писмен отговор се излагат аргументи за недопустимост на иска, тъй като тези възражения е следвало да бъдат въведени в провелото се производство по гр.д. № 1032/2014г. на ШРС, като към момента има настъпила преклузия на тези възражения, тъй като сега се иска пререшаване на спора.  По основателността на иска се излагат съображения, че спорът е решен с решение по гр.д. № 1763/2018г. ШРС, влязло в законна сила.

В съдебно заседание ищеца не се явява лично, не изпраща представител, като се депозира становище по съществото на делото, в което се излагат аргументи за основателността на претенцията.

В съдебно заседание за ответника се явява юрисконсулт М.В., редовно упълномощена. Оспорва допустимостта на иска, като навежда и доводи по съществото на спора. Поддържат се и аргументите развити в писмения отговор, като моли иска да бъде отхвърлен и да бъдат присъдени разноските в производството.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложените по делото доказателства, заповедния съд издал Заповед за незабавно изпълнение № 772/03.06.2013г. и изпълнителен лист от 03.06.2013г. срещу Д.Г.Д. по образувано ч.гр.д. № 1172/2013г. по описа на ШРС по заявление подадено от „Банка ДСК“. Вземанията били за сума от 6931.36 лв. – главница по Договор за кредит и поръчителство от 31.05.2007г. сключен между ищцата и „Банка ДСК“, сума от 1144.78 лв. – лихва съгласно договора, заемни такси и лихва за просрочие, включително такси закъснение от 22.11.2012г. до 22.04.2013г., ведно със законната лихва от 23.04.2013г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 543.80 лв. 

Видно от приложеното по делото копие от изпълнително дело № 20189310409293 по описа на ЧСИ Р.Р.(стар номер 20148770400342 по описа на ЧСИ А.Т.)  на 24.04.2014г. била депозирана молба от „ОТП Факторинг България“ЕАД (лист 25 от гр.д. № 42102/19г. на СРС) за образуване на изпълнително дело срещу длъжника Д.Г.Д., прилагайки изпълнителен лист от 03.06.2013г. и сключен между „ОТП Факторинг България“ ЕАД и „Банка ДСК“ ЕАД Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 26.09.2013г., по силата на който банката цедирала вземането си срещу ответницата. С резолюция на ЧСИ било образувано изпълнително дело № 324/2014г. по описа на ЧСИ А.Т.. На 24.04.2014г. било изпратено съобщение до Община Шумен относно размера на дължимите публични задължения на длъжника по изпълнителното дело. На същата дата била изпратена покана за доброволно изпълнение изх.№5778/24.04.2014г. (лист 27 от гр.д. № 42102/19г. на СРС), която била получена лично от Д. на 26.04.2014г. Била извършена справка за регистрираните трудови договори на лицето, от която се установило, че работи в Териториално поделение на НОИ – Шумен. На 25.04.2014г. били изпратени справка за декларирано имущество до Община Шумен. Била извършена и справка по лице от Служба по вписвания – Шумен. Установено било притежаването от лицето на недвижим имот, находящ се в гр.***.

 На 25.04.2014г. било изпратено Запорно съобщение до ТД на НОИ – Шумен, с което бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на Д.Г.Д.  за сумите по изпълнителното дело в общ размер на 10 871.38 лв.  В отговор от 28.04.2014г. работодателят уведомил ЧСИ, че след приспадане на дължимите данъци и осигуровки, трудовото възнаграждение на длъжника е в размер под минималната работна заплата. При изплащане на допълнително възнаграждение за постигнати от служителя резултати, работодателят ще пристъпи към изпълнение на задълженията си по закон.

Видно от Протокол за извършен опис на движими вещи в имот № 416 от 21.05.2014г.  ЧСИ установил, че входа бил заключен и лицето следвало да се яви в кантората на съдия - изпълнителя. Видно от молба от длъжника, депозирана пред ЧСИ предходния ден, лицето посочвало, че е в законоустановен отпуск от 1 ден, съвпадащ с деня на описа и моли за отлагането на същия.

На 13.06.2014г. ЧСИ изпратил искане за вписване на възбрана върху имот, собствен на длъжника, представляващо ¼ ид.ч. от жилище № 12 с идентификатор № 83510.662.450.4.12 със застроена площ от 99.58 кв.м., находящ се на адрес гр.***. Било изпратено съобщение до длъжника за наложената възбрана, получено от майката на лицето на 29.06.2014г.

По делото бил присъединен взискател З.Н.В.-Н.с резолюция на ЧСИ А.Т., като длъжницата била уведомена със съобщение изх.№ 16557/11.12.2015г., че задължението ѝ общо възлизало в размер на 13 222.32 лв., като лицето получило лично съобщението на 19.12.2015г.

По делото постъпвали суми за изпълнение на парично вземане по изпълнителното дело от длъжника, за което са приложени документи и справки по изпълнителното дело, като преводите са извършвани от работодателя от трудовото възнаграждение на ищцата, при доход надхвърлящ минималната за страната работна заплата.

Фактическата обстановка по делото е възприета от съда от писмените доказателства по делото и приложените по делото изпълнително дело, като  обосновават следните правни изводи:

По допустимостта на иска: Предявения отрицателен установителен иск е депозиран от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от водене на настоящия спор. В случая наличието на предпоставките, необходими за обосноваване на извода за допустимост на специалния установителен иск по чл.439 от ГПК касаят обстоятелства настъпили след издаване на изпълнителното основание, предвид изложените твърдения в исковата молба. Налице е и пасивна легитимация  за ответника, предвид, че прехвърляне на изпълняемото право касае приемство в изпълнителния лист, а не приемство в изпълнителния процес. Основните доводи за допустимостта на иска, съдът е изложил в доклада по делото. За пълнота следва да се посочи, че доводите за изтекла погасителна тригодишна давност са въведени за първи път с настоящата искова молба, а доводът на ищцата за настъпила „перемпция“ е обсъден в мотивите на решението по гр.д. № 1763/2018г. на ШРС, както и в решението на въззивния съд по в.гр.д. № 169/2019г. на ШОС по иска по чл.55 от ЗЗД, но мотивите на съдебните решения не формират сила на присъдено нещо. Поради това съдът не възприема доводите за недопустимост на иска направени от ответника в писмения му отговор.

По отношение основателността на иска по чл.439, ал.1 от ГПК:  В исковата молба се навежда довода, за настъпила в хода на изпълнителното дело перемпция, както и изтичането на 3 годишната давност за вземането.

Разпоредбата на чл.439 от ГПК, както беше посочено и по-горе, предвижда защита на длъжника по исков ред, основаваща се само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай се установява, че заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист са издадени на 03.06.2013г., като изпълнителното производство е образувано на 24.04.2014г. и кредитора е посочил изпълнителните способи, които е искал да бъдат приложени за принудителното събиране на вземането му. В настоящия случай  от 25.04.2014г. е  започнало да тече нов давностен срок за вземането, като теченето на давността отново е прекъсната с искането за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано във връзка с изпълняваната от длъжника трудова дейност в ТД на НАП. Срокът отново е прекъснат с налагането на възбраната върху собствения на длъжницата имот, като началото на новата давност е 13.06.2014г.. Давността е прекъсната и с присъединяването на нов взискател в изпълнителното производство – на 11.12.2015г. Давността е прекъсвана многократно и с постъпването на суми от трудовото възнаграждение на лицето, като последно плащане, видно от изпълнителното дело е извършено на 03.07.2018г. Съгласно разясненията на т. 10 от Тълкувателно Решение № 2 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС действията, които прекъсват давността по чл.116, б.“в“ от ЗЗД са тези по предприемането на кое и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – налагане на запор, присъединяване на взискател,  извършване на опис, постъпване плащания от трети задължени лица, какъвто в случая е работодателят на лицето ТД на НОИ, който е задължен по силата на закона да привежда част от трудовото възнаграждение на длъжника за погасяване на задълженията по изпълнителното дело и др. Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона. В случая обаче между предхождащите същински изпълнителни действия, извършени от ЧСИ и следващите ги релевантни такива, интервалът е по-кратък от две години. С оглед на изложеното и проследявайки хронологично извършваните преводни нареждания от работодателя на длъжника, съдът намира, че не е настъпило прекратяване на изпълнителното производство на соченото от ищцата основание. В този смисъл съдът не споделя твърдението на ищцата, че същинско изпълнително действие е само извършено плащане лично и  по инициатива на длъжника. В Цитираното ТР се посочва като изпълнително действие именно плащане извършено от трето задължено лице.

 По отношение на твърдението за настъпила погасителна давност за вземането: Вземането за сума, представляваща договорна лихва по договор за банков кредит се погасява с кратката 3 годишна давност. В случая обаче сме изправени пред хипотезата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, съгласно която ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност всякога е петгодишен. В настоящия случай вземането по лихвата е установено със съдебно решение по гр.д. № 1032/2014г. на ШРС, потвърдено с Решение № 90/21.07.2015г. по в.т.д. №  232/2015г. на ШОС, влязло в законна сила на 22.01.2015г., като в периода на производството по установителните искове по чл.422 от ГПК давност не е текла.

Или съдът приема, че вземането не е погасено по давност, поради многократното прекъсване на давностния срок в хода на изпълнителното производство и поради изложените съображения съдът намира, че  предявения иск по чл.439 от ГПК следва да се отхвърли, като неоснователен.

На основание чл.78, ал.8 от ГПК на ответника следва да бъде заплатена сума в общ размер на 100 лв., представляващо юрисконсулско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.Д. с ЕГН ********** ***,  чрез адв. Д.С.от ШАК, съдебен адрес ***, иск с правно основание по чл.439 от ГПК,  за признаване на установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сума в размер на 1 444.78 лв., по изпълнителен лист от 03.06.2013г., издаден по ч.гр.д. № 1172/2013г. на ШРС, по който е образувано изпълнително дело № 20148770400324 по описа на ЧСИ А.Т.(нов № 20189310409293 по описа на ЧСИ Р.Р.), като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Д.Г.Д. с ЕГН **********  да заплати на “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********  на основание чл.78, ал.8 от ГПК сума в размер на 100 лв. (сто лева), представляваща разноски по делото за юрисконсулско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.  

                                                          

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: