№ 929
гр. Пазарджик, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20215220100276 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са при условията на обективно евентуално съединяване
следните установителни искове:
- по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.22 ЗПК за недействителност
на сключения между страните договор за кредит №*** от 22.10.2020г. поради
противоречие с добрите нрави на уговорения лихвен процент по кредита;
поради заобикаляне на ограничителната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК
относно максималния размер на ГПР; както и поради несъответствието на
съдържанието на договора с изискването на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.
- по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД за недействителност на клаузата
по чл.8 вр. чл.6.1 и чл.6.2 от договора за кредит, предвиждаща заплащането
на неустойка при непредставяне на обезпечение от страна на потребителя,
поради противоречие с добрите нрави – като прекомерна, както и поради
заобикаляне на ограничението за максимален размер на ГПР по чл.19, ал.4
ЗПК.
Ищцата Г. П. СТ. с ЕГН ********** от с.Г., обл.Пазарджик, ул. „"*" № **
твърди, че на 22.10.2020г. е сключила с ответника „Сити Кеш“ ООД, ЕИК **,
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. "**" №-** ЕТ. * договор за
1
потребителски кредит №***, в изпълнение на който е получила от ответника
кредит в размер на 700лв. при следните условия: фиксирана годишна лихва от
40.05%, годишен процент на разходите в размер на 48.13% и краен срок за
връщане на кредита до 23.08.2021г. – разсрочено на 3 месечни погасителни
вноски по 23.36лв. и 9 месечни погасителни вноски по 113.79лв. Твърди, че в
чл.8 от договора се съдържа клауза за неустойка в размер на 783.39лв.,
платима от страна на потребителя при непредставяне на обезпечение по
кредита чрез поръчителство или банкова гаранция в 3-дневен срок от
сключването на договора. Уговорено е разсрочено плащане на неустойката,
като същата се добавя на части към месечните погасителни вноски по
кредита.
Ищцата поддържа тезата, че така уговорената неустойка няма
обезпечителна функция, а представлява допълнителна скрита печалба за
кредитора, тъй като същият е създал предпоставки за неизпълнение на
задължението за представяне на обезпечение посредством поставянето на
практически неизпълними изисквания към потребителя. Поддържа, че
наличието на скрита печалба води до нарастване на възнаградителната лихва
по кредита и на ГПР над размера по чл.19, ал.4 ЗПК. Счита, че
действителният размер на възнаградителната лихва, който следва да плати,
противоречи на добрите нрави, което влече нищожност на акцесорното
лихвено задължение. Последното от своя страна води до нищожност на целия
договор, тъй като същият нормативно е уреден като лихвоносен и не би бил
сключен като безлихвен.
Ищцата поддържа и други основания за нищожност – по чл. 22 вр. чл.11,
ал.1, т.9, 10 и 20 и ал.2 ЗПК, поради непосочването в договора на
действителната лихва, действителния ГПР, дневния размер на лихвения
процент и неподписване на общите условия към договора за кредит от страна
на потребителя.
Иска обявяването на договора за недействителен, а при евентуалност –
само на клаузата за неустойка по чл.8 от него. Сочи доказателства и
претендира разноски.
Ответникът „Сити Кеш“ ООД не оспорва сключването на договора за
кредит и предоставянето на кредитната сума от ищцата.
Оспорва иска за недействителност на договора при твърдение, че същият
2
е сключен в съответствие с разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9 и 10 ЗПК, тъй като
съдържа информация за размера на ГПР, лихвения процент и неговото
разпределяне в месечните погасителните вноски, а размерите на лихвата и
ГПР не противоречат на добрите нрави тъй като са съобразени с условията на
пазара на кредити и с ограниченията по чл.19, ал.4 ЗПК /при спазване на
начина за изчисляване на ГПР, посочен в чл.19, ал.3 ЗПК/. Поддържа, че
изискването към договорното съдържание по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК се отнася
към случаите на променлив лихвен процент, а договорът с ищцата предвижда
заплащането на фиксирана възнаградителна лихва за целия срок на кредита.
Счита, че ГПР е определен правилно и в съответствие с чл.19, ал.2 ЗПК, а
задължението на потребителя за заплащане на неустойка при непредставяне
на обезпечение не е част от ГПР, тъй като в него не се включват разходите,
които потребителят заплаща при неизпълнение на договора – чл.19, ал.3 ЗПК.
При условията на евентуалност поддържа, че дори клаузата за неустойка да се
приеме за недействителна, тя не влече нищожност на целия договор, съгласно
чл.19, ал.5 ЗПК, а нищожната клауза не може да се трансформира в
задължение за заплащане на скрито възнаграждение. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до
следните правни и фактически изводи:
Исковете са допустими, тъй като са предявени между страните по едно
договорно правоотношение и при наличие на правен интерес за ищцата от
търсената с тях защита, доколкото при положително съдебно решение
неговите правни последици ще рефлектират благоприятно върху
патримониума на ищцата.
На основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК съдът е обявил за безспорни и
неподлежащи на доказване обстоятелствата, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит, по който ищцата е получила кредитната
сума.
В тежест на ответника, който претендира да се ползва от оспорения
договор е да докаже неговото съответствие с разпоредбите на ЗПК и
останалите императивни разпоредби на закона, с които ищцата твърди да е в
противоречие.
Видно от представения договор, същият е под №***, сключен е на
3
22.10.2020г. и има за предмет предоставянето на потребителски кредит в
размер на 700лв. при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.05% и
годишен процент на разходите в размер на 48.13%. Посочена е общата
дължима сума от потребителя в размер на 866.61лв. Страните са уговорили
погасяването да стане на 10 месечни погасителни вноски, от които 3 месечни
погасителни вноски по 23.36лв. и 9 месечни погасителни вноски по 113.79лв.
Посочени са и техните падежи.
Съгласно чл.6 от договора, кредитът следва да бъде обезпечен чрез
банкова гаранция или поръчител, отговарящ на изисквания, разписани в чл.23
от общите условия към договора за кредит. В чл.8 от договора е предвидена
неустойка в размер на 783.39лв., която потребителят следва да заплати, ако в
3-дневен срок от неговото сключване не представи на кредитора поне едно
обезпеченията по чл.6 или ако представеното обезпечение не отговаря на
условията по чл.23 от приложимите ОУ. Неустойката е платима разсрочено -
на 10 вноски, които се добавят към месечните погасителните вноски по
кредита.
Спорът между страните се свежда до това дали тази неустойката има
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция по
отношение на задължението, във връзка с което е уговорена, или тя е
уговорена така, че неминуемо води до нейното заплащане и по този начин
представлява скрит разход по кредита за потребителя по смисъла на чл.19,
ал.1 ЗПК, респ. увеличава цената на финансовата услуга и подлежи на
включване в годишния процент на разходите и в общата сума, дължима от
потребителя.
Съдът счита, че вземането по чл.8 от договора за потребителски кредит
няма характеристиките на неустойка, тъй като неговата действителна цел не е
да обезпечи представянето на обезпечение от страна на потребителя, нито да
обезщети евентуалните вреди от необезпечаването на кредита. Този извод се
налага от логическото тълкуването на цитираната разпоредба самостоятелно
и във връзка с уговореното в чл.6 от същия договор.
В случая така наречената неустойка би трябвало да обезпечи
изпълнението и евентуално да обезщети вредите от неизпълнението на едно
свързано с кредита акцесорно непарично задължение на потребителя - да
обезпечи кредита с банкова гаранция или поръчителство. От непредставянето
4
на обезпечение обаче не произтича вреда за кредитора, ако кредитът се
обслужва редовно. Неблагоприятните последици за кредитора са свързани с
евентуални затруднения при събирането на просрочено необезпечено
вземане, а те могат да настъпят едва след падежа на задължението. Но дори и
след това за кредитора е налице интерес от представяне на обезпечението, тъй
като ще получи банкова гаранция или поръчител, т.е. втори солидарен
длъжник, от който да претендира плащане. В контекста на горното съждение
е нелогично и неоправдано поставянето на кратък 3-дневен срок от
сключването на договора, в който потребителят да представи обезпечението,
след което това негово задължение се замества от неустойка с компенсаторен
характер, сякаш кредиторът е изгубил интерес от реалното изпълнение.
Освен това се оказва, че ако потребителят не представи обезпечението или го
представи, но след срока, той би дължал неустойката дори при редовно
обслужван кредит. Уговарянето на такъв кратък срок и възможността
задължението по чл.8 да възникне при редовен кредит показва, че целта на
кредитора не е да обезпечи кредита, за да гарантира неговото събиране, а да
получи сумата от неустойката. Следователно действителната цел на
обсъжданата договорна клауза е да породи допълнително парично
задължение за потребителя, наред с това за връщане на главницата по кредита
и заплащането на възнаградителна лихва.
Съдът счита, че това допълнително задължение представлява скрита
печалба за кредитора и увеличава цената на кредита. Същото няма
характеристиките на възнаградителна лихва, тъй като не зависи от срока за
ползване на кредита, поради което не може да доведе до увеличаване на
уговорения лихвен процент. То обаче със сигурност води до възникването на
косвени разходи за потребителя, който трябва да са включени в годишния
процент на разходите на основание чл.19, ал.1 и ал.2 ЗПК. ГПР представлява
общата цена на кредита за потребителя, изразена като годишен процент от
сумата на отпуснатия и редовно обслужван кредит, а така както е уговорена,
неустойката се дължи и при редовно обслужване на кредита. Посочването в
договора на ГПР и на общата дължима сума по кредита е важно, защото дава
представа на потребителя за пълната цена на финансовата услуга и му
позволява да я съпостави с цената на другите предлагани на пазара услуги.
Затова правилното посочване в договора на ГПР и на общата дължима сума е
въведено от законодателя като условие за действителност на самия договор –
5
чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗЗП.
От заключението на приетата СИЕ е видно, че ако паричното задължение
на потребителя по чл.8 от договора се включи в ГПР, то последният би
нараснал до 713 %, а общата дължима сума от потребителя ще се увеличи от
866.61лв. на 1650лв.
При това положение съдът намира, че ГПР и общата сума, дължима от
потребителя, не са посочени правилно в процесния договор за потребителски
кредит, поради което същият не отговаря на изискването на чл.11, ал.1 т.10
ЗЗП и съгласно чл.22 ЗПК е недействителен. Ето защо искът за
недействителност на договора е основателен. Поради уважаването на главния
иск, съдът не дължи произнасяне по евентуално предявения иск за
недействителност на клаузата по чл.8 от договора за кредит, предвиждаща
заплащането на компенсаторна неустойка при непредставяне на обезпечение
от страна на заемателя.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Сити
Кеш“ ООД следва да заплати на ищцата Г. П. СТ. направените от нея съдебни
разноски в размер на 66лв. – внесена ДТ за производството и 160лв. –
изплатено възнаграждение за вещо лице.
Ищцата е представлявана безплатно по делото от адвокат Д.Л. Ф. от АК –
София, при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. На основание чл.38, ал.2 от
същия закон, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение в размер, не
по-нисък от предвидения в Наредба №1 от 09.07.2001г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В настоящия случай предявеният
иск за недействителност на договора за кредит е с цена 1650лв. Ето защо на
адвокат следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на
345.50лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПО ИСКА на Г. П. СТ. с ЕГН ********** от с.Г., обл.Пазарджик, ул.
„"*" № ** против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. "**" №-** ЕТ. * ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на
6
основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК сключения между страните договор
за потребителски кредит №*** от 22.10.2020г.
ОСЪЖДА ответника „Сити Кеш“ ООД да заплати на ищцата Г. П. СТ.
съдебни разноски в размер на 226 лв.
ОСЪЖДА ответника „Сити Кеш“ ООД да заплати на адвокат Д.Л. Ф. от
АК – София, личен №**********, на основание чл.38, ал.2 ЗА, адвокатско
възнаграждение в размер на 345.50лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7