РЕШЕНИЕ
№ 189
гр. Бургас, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120205013 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод жалба на Д. С. Д. с ЕГН: **********, с адрес:
***, срещу Наказателно постановление № ***, издадено от директор на РДГ Б., с което за
нарушение на чл. 84, ал. 1, предл. 3 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), на
жалбоподателя на основание чл. 84, ал. 1, предл. 3 от ЗЛОД, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева, на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД е наложено
наказание „Лишаване от право на ловуване” за срок от 3 години и на основание чл. 95, ал. 1
от ЗЛОД е отнета в полза на държавата ловна пушка IZH 94, калибър 12/7.62х51, № ***.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се посочва,
че са налице процесуална и материална незаконосъобразност.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като се
представлява от адв. Р. Д. от АК-Б., който моли за отмяна на постнаовлението.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк. С.а,
която моли за потвърждаване на постановлението.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема,
че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като
постановлението е издадено на 20.12.2022 г., а жалбата е входирана на 23.12.2022 г. Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и
1
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
На 27.11.2022 г., около 09:00 часа свидетелите П. Л. и С. Д.- служители в РДГ Б.,
извършвали проверка на територията на ТП „ДГС Б.“, когато забелязали две лица, които
побягнали. Свидетелят Л. настигнал едното лице, което било жалбоподателят Д..
Впоследствие при тях дощъл и св. Д., който не успял да настигне другото лице. Свидетелите
извършили замереване с джипиес устройство, като преценили, че жалбоподателят се намира
в ТП „ДГС Б.“, подотдел 405:е с GPS координати 42.4042166, 27.6182952. Свителите се
свързали с ръководителя на групата ловци, в която бил Д., като всички ловци дошли на
място. Било представено разрешително за групов лов № *** за ловище „К.“, като ловът бил
прекратен в 10:12 часа от св. Л.. Жалбоподателят Д. се почувствал зле, поради което бил
транспортиран до ЦСМП-С. След прегледа му, в 11:27 часа св. Л. му съставил АУАН Серия
ЖОО № *** за нарушение по чл. 84, ал. 1, предл. 3 от ЗЛОД, като взел за отговорно пазене
ловна пушка IZH 94, калибър 12/7.62х51, № ****.
АНО възприел констатациите в акта и издал обжалваното постановление, като
записал, че жалбоподателят ловува извън определените за това места „с разрешително за
групов лов № ***, а именно в териториалния обхват на ТП „ДГС Б.“, поради което е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева, на основание чл. 94, ал.
1 от ЗЛОД е наложено наказание „Лишаване от право на ловуване” за срок от 3 години и на
основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД е отнета в полза на държавата ловна пушка IZH 94, калибър
12/7.62х51, № ***.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. Съдът приема твърдението на свидетелите Д.
и Л. за това къде се е намирал жалбоподателят Д. за тяхна преценка, а не за твърдение за
конкретен факт. Това е така, тъй като те са извършили замерване с джипиес устройство,
съпоставили са го с дигитални карти и са преценили, че се намират извън територията на
ловище „К.“.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № *** от *** г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
2
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателят нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, като всички
доводи в тази насока са свързани с въпроси по същество на делото.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва обективната страна на
вмененото нарушение, поради което и извършеното от Д. неправилно е било квалифицирано
като административно нарушение. Това е така по следните причини:
Производството по установяване на административни нарушения и налагане на
административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго
формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които
трябва да съдържат съответните актове. Съгласно чл. 36 ал. 2 от ЗАНН административно-
наказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение, а съгласно чл. 52 ал. 1 от същия закон наказващия орган е
длъжен да се произнесе по преписката. Последното означава, че наказващият орган е
сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в
АУАН лице на съответното административно нарушение - с дадената му в същия акт
фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като
нарушител лице се “повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с
индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване. От този момента за
лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в
тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП,
АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя. В този смисъл е недопустимо макар и при
същата фактическа обстановка с НП лицето да бъде наказано за административно
нарушение, с правна квалификация различна от тази дадена в АУАН или със същата правна
квалификация, но с дата или място на извършване на нарушението различна от посочената в
АУАН, както и за различно деяние.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1, предл. 3 от ЗЛОД който ловува извън
определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от
50 до 400 лв. По мнение на съда, времето на извършване на нарушението е ясно посочена в
НП- 27.11.2022 г., като посочването единствено на дата, без час, не накърнява правото на
защита на жалбоподателя. Поради това и е без значение установеното разминаване между
часа, в който ловът е бил прекратен- 10:12 часа, и часът, който е посочен в АУАН като такъв
на извършване на нарушението- 11:27 часа. Освен това, в съдебно заседание
актосъставителят посочи, че този час е моментът, когато жалбоподателят е бил прегледан с
ЦСМП-С. Липсва спор и относно обстоятелството, че Д. е ловувал на тази дата. Последният
признак на нарушението е да се установи мястото, където е ловувал деецът.
3
На първо място, липсата на съставомерност в конкретния случай произтича от самото
описание на нарушението в постановлението, където е записано, че жалбоподателят е
ловувал извън определените за това места „с разрешително за групов лов № ***, а именно в
териториалния обхват на ТП „ДГС Б.“. От показанията на свидетелите Л. и Д. обаче става
ясно, че мястото където е бил установен, че се намира жалбоподателят при проверката
всъщност попада в обхвата на ТП „ДГС Б.“. При това положение, не може да се приеме, че
Д. е извършил описаното в обжалваното постановление деяние.
По мнение на съда, не се доказва по несъмнен начин, че жалбоподателят се е намирал и
извън посоченото в с разрешително за групов лов № *** място- ловище „К.“. Както бе
посочено, преценката на св. Л. и св. Д. за това обстоятелство се основава на извършено
замерване с джипиес устройство и съпоставка с дигитални карти. По делото обаче липсват
каквито и да е подобни данни- карти, данни за устройствата, извадки от тях, от които да
може да се заключи, че преценката на двамата свидетели е вярна, т.е. че жалбоподателят е
бил извън ловището. Съмнението се засилва и от самия факт на изполване на джипиес
устройство за установяване на точното местонахождение, като очевидно и самите
служители са нямали по какъв друг начин да определят къде се намират, като всички
свидетели посочиха, че между ловището, посочено в разрешителното и мястото, където се
твърди да се е намирал Д., нямало ясна граница. В този смисъл, предвид липсата на
обективни данни по делото, няма как да се приеме по несъмнен начин къде се е намирал Д. в
момента на проверката и ако се е намирал извън ловището, посочено в разрешителното,
дали отклонението му е голямо, или не (което би могло да има значение за преценката за
наличието на маловажност на случая). Административнонаказателната отговорност не може
да почива на предположения, предвид разпоредбата на чл. 303 от НПК, поради което и
съдът счита, че не се доказва по безспорен начин вменененото във вина на жалбоподателя
нарушение.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателят, като в хода на
производството не са ангажирани доказателства за извършване на вмененото нарушение,
поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло,
включително и в частта, с която е отнета ловната пушка.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ***., издадено от директор на РДГ Б., с което
за нарушение на чл. 84, ал. 1, предл. 3 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), на Д.
С. Д. с ЕГН: **********, с адрес: ****, на основание чл. 84, ал. 1, предл. 3 от ЗЛОД, е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева, на основание чл. 94, ал.
1 от ЗЛОД е наложено наказание „Лишаване от право на ловуване” за срок от 3 години и на
основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД е отнета в полза на държавата ловна пушка IZH 94, калибър
12/7.62х51, № ***.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5