Решение по дело №11336/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260480
Дата: 21 януари 2021 г. (в сила от 21 януари 2021 г.)
Съдия: Елена Николаева Андреева
Дело: 20201100511336
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………/21.01.2021г., гр. София

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Е. Андреева ч.гр.дело № 11336 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.436 от ГПК.

Образувано е по жалба от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, чрез пълномощник на дружеството, срещу Постановление от 31.08.2020г. по изп. дело № 20208510401499 по описа на ЧСИ М.П.с рег.№ 851, с район на действие СГС, с което ЧСИ е отказал да намали приетите разноски за адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя от 400лв. на 200лв., като се прави искане за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение и на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски.

В жалбата се твърди, че претендирания от взискателя адвокатски хонорар е прекомерно завишен, доколкото не съответства на правната и фактическа сложност на делото, както и че единствените, предприети от пълномощника на взискателя, действия са подаване на молба за образуване на изпълнителното дело с посочване в нея на способа за изпълнението, а разпоредбата на чл.10 т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неприложима, доколкото задължението е платено в срока за доброволно изпълнение и не е било необходимо предприемането на последващи действия от процесуалния представител на взискателя с цел удовлетворяване на паричното вземане.

Постъпило е възражение от взискателя по изпълнителното дело, чрез пълномощника му, в което се оспорва частната жалба и се излага, че освен първоначалната молба за образуване на делото, взискателят е подал и друга молба, с която се е отказал от посочените в първата молба изпълнителни способи и е посочил други. Поддържа се, че доколкото са предприети действия, различни от подаването на молбата за образуване на изпълнителното производство, ЧСИ законосъобразно е отказал да намали размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя.

Постъпили са и мотиви на ЧСИ за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че жалбата е процесуално допустима, а по същество я счита за основателна, поради следното:

Изп.дело № 20208510401499 по описа на ЧСИ М.П.с рег.№ 851 на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 18.08.2020г. по молба на «Г.С.Ч.» ЕООД, ЕИК *******, подадена чрез пълномощника на дружеството – адв. В.Ф.С.и въз основа на изпълнителен лист от 22.05.2020г., издаден в полза на адв. К.Б.по решение № 114722/14.05.2019г. по гр.дело № 46682/2017г. по описа на СРС, 45 състав, срещу длъжника «Т.С. ЕАД за заплащане на сумата в размер на 119,33лв., представляваща възнаграждение за процесуално представителство, на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв. в исковото производство, като вземането по изпълнителния лист е прехвърлено с договор за цесия от 06.07.2020г. на «Г.С.Ч.» ЕООД.

С молба вх.№ 56918/18.08.2020г. за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал налагане на запор на движимите вещи на длъжника, възбрана върху недвижимите имоти, които са негова собственост, както и налагането на запор върху притежавани от длъжника дружествени дялове.

С молба вх.№ 58672/24.08.2020г. за предприемане на действия по образувано изпълнително дело пълномощникът на взискателя  е оттеглил посочените от него в молбата за образуване на делото способи за събиране на вземането и е посочил друг способ – запор на банковите сметки на длъжника.

На длъжника е връчена Покана с изх.№ 42979/18.08.2020г. за доброволно изпълнение /ПДИ/ на 21.08.2020г.

С възражение вх.№ 60430/28.08.2020г. по описа на ЧСИ длъжникът „Т.С.“ ЕАД е възразил срещу присъждането на адвокатско възнаграждение по чл.10 т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по което взискателят е изразил становище за неоснователност на искането, като е направил и възражение за прекомерност на възнаграждението, предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото.

С Постановление за разноски с изх.№ 45537/31.08.2020г. ЧСИ е оставил без уважение подаденото възражение, като е посочил, че адвокатското възнаграждение е определено в минималните размери по чл.10 т.1 и 2 вр.чл.7 ал.2 от цитираната наредба, а именно: 200лв. за образуване на изпълнителното дело и 200лв. за процесуално представителство по делото.

Съдът, като съобрази конкретните извършени действия за процесуално представителство по изпълнителното дело, намира, че обжалваното постановление се явява незаконосъобразно, поради следното:

Установи се, че договореното възнаграждение по споразумение за адвокатско възнаграждение от 13.08.2020г., сключен между Адвокатско съдружие «СИ Консулт», във връзка с упълномощаването на адв. В.Ф.Симеонов, и взискателя по изпълнителното дело «Г.С.Ч.» ЕООД, е изплатено по банков път, съгласно представената по делото вносна бележка  от 13.08.2020г., като между страните по делото липсва и спор относно това обстоятелство.

Същевременно с това, от значение за преценка на основателността на частната жалба е обстоятелството, че макар пълномощникът на взискателя да е подал освен молбата за образуване на изпълнителното дело и молба за промяна на изпълнителните способи за събиране на вземането, то подаването на втората молба е станало в срока за доброволно изпълнение на длъжника, като няма събрани доказателства ЧСИ да е предприел действия във връзка с изпращането на запорни съобщения. Подаването на тази втора молба, преди още да са предприети каквито и да са изпълнителни действия от съдебния изпълнител, не може да се приеме, че представлява основание за определяне на адвокатско възнаграждение по чл.10 т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед обстоятелството, че това може да се дължи и на пропуск на пълномощника на страната при подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, а и банковите сметки на „Т.С.“ ЕАД са общоизвестни, което не налага предприемане на други изпълнителни действия за събиране на вземането по изпълнителния лист.

В изпратената от ЧСИ преписка не се съдържат доказателства да са изпращани от ЧСИ запорни съобщения до банки на територията на страната. По делото не се установи да са извършвани действия от пълномощника на взискателя във връзка с приложени от ЧСИ изпълнителни способи, водещи до събиране на дължимите суми по изпълнителното дело, като даването на становище от взискателя по възражението на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение и на размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ не представлява действие по чл.10 т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за което да се дължи заплащането на адвокатско възнаграждение от длъжника.

С оглед изложеното, съдът намира, че в случая се дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя по изпълнителното дело само по чл.10 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за образуване на изпълнително дело, а именно – 200лв., поради което и обжалваното постановление, с което е отказано да бъде изменен размера на адвокатското възнаграждение, в посока намаляването му, за разликата над 200лв. до 400лв. следва да бъде отменено, съответно и в частта относно определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ до сумата от 44,63лв., вместо определената от ЧСИ такса в размер на 63,39лв. с ДДС, съгласно посоченото в мотивите, изпратени с жалбата.

Независимо от изхода на спора и направеното искане от частния жалбоподател, като съобрази, че производството по настоящото дело е във връзка с обжалването на акт на съдебния изпълнител за разноски, определени по изпълнителното дело, съдът счита, че не следва да се присъждат такива за настоящото производство, тъй като това би довело до кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските.

Воден от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Постановление от 31.08.2020г. по изп. дело № 20208510401499 по описа на ЧСИ М.П.с рег.№ 851 на КЧСИ, с район на действие СГС, с което е отказано намаляването на приетите и претендирани от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от 200лв., както и определения по изпълнителното дело размер на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ до сумата от 44,63лв.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.437 ал.4 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                              2.