Р Е
Ш Е Н
И Е
№36/16.1.2020г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД Пазарджик, І-ви състав в открито заседание на шестнадесети декември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря
Тодорка Стойнова и в присъствието на прокурор Стефан Янев, като разгледа
докладваното от съдия Шотева адм.дело №1107/19г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.284 и сл.от ЗИНЗС и е образувано по искова молба от Л.И.М. с ЕГН **********, понастоящем в
Затвора Пазарджик, чрез адв.В.С.,***
против ГД“Изпълнение на наказанията „- София. Искът е в размер на 20 000
лв. Период за който се твърди, че са причинени неимуществените щети –
01.01.2017г. до 30.09.2019г.при пребиваването му в Затвора гр.Пазарджик.
Твърди , че е налице свръхнаселеност, лоша хигиена –
наличие на дървеници, хлебарки и гризачи, липса на тоалетна и течаща топла и
студена вода в килиите, в които е пребивавал.Твърди, че с оглед бездействие на
администрацията на Затвора Пазарджик са му били причинени телесни увреждания от
друг затворник – И. З. К.. Прави доказателствени искания.
С допълнителна молба 05.11.2019г. заявена и в съдебно
заседание, ищецът чрез процесуалния си представител – адв.С. прави изменение на
иска, като моли да се измени предявения иск относно времето през което е търпял
неимуществените вреди – от 27.11.2013г. до 05.11.2019г. – датата на подаване на
молбата за изменение на първоначално подадения иск.Съдът е допуснал изменение
на иска в тази насока, тъй като същият е направен своевременно.
Ищецът М. в съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител адвокат С.
моли да се приеме, че предявената молба е основателна. Счита, че
ответникът не е изпълнил задълженията по чл.84 от ЗИНЗС и са нарушили чл.3 от
ЕСПЧ. Моли да се уважи иска в цялост.
Ответникът ГД“Изпълнение на
наказанията“-София, представляван от юриск.Чолаков в писмено становище, счита жалбата за неоснователни и
недоказана. Оспорва се предявения иск по
основание и размер. Счита се, че не е налице административна дейност и не се
доказват претърпени вреди и причинна връзка. Счита се, че липсват
доказателства, относно претърпените от ищеца неимуществени вреди. Не взема
становище във връзка с изменението на иска.
Представителят на Окръжна прокуратура
Пазарджик счита, че искът е доказан по основание и следва да се уважи по
справедливост.
Съдът след като
обсъди доказателствата по делото и доводите на страните приема за установено
следното от фактическа страна:
Ищецът е постъпил в затвора Пазарджик
на 27.11.2013 г. Поставен в условията на строг режим на 17.01.2014 г. с оглед
постановената присъда.Няма данни в кои килии е пребивавал лишеният от свобода
М. за периода 27.11.2013г. – 23.11.2016г. Такава конкретика не е направил и
ищецът.
На 23.11.2016 г. е настанен в 04-то
отделение. През месец януари 2017 г. е настанен в 403-то спално помещение.
Капацитетът на килията е 20 места. Размерите на спалното помещение са
3,18x15,07-47,92 м2, в килията има
санитарен възел с размери 1,63x1,22-1,99 м 2., с течаща вода. От 01.01.2017 г.
до 09.01.2017 г. в спалното помещение са настанени 13 лиш. от свобода, от
10.01.2017 г. до 16.01.2017 г. са 10 лиш. от свобода, от 17.01.2017 г. до
31.01.2017 г. са 9 лкш. от свобода, от 01.02.2017 г. до 06.02.2017 г. са 10
лишени от свобода.
В спалното помещение е имало една маса
с размери 74/49 см. и четири стола с размери 44/35 см.
На 07.02.2017 г. е преместен в 402- ро
спално помещение, което е с капацитет 18 места. Размерите на спалното помещение
са 3,6х12,2-43,92м2, в килията има
санитарен възел с размери 1,53x1,2-1,84 м2., с течаща вода. От 07.02.2017 г. до
28.02.2017 г. в спалното помещение са настанени 16 лиш. от свобода, от
01.03.2017 г. до 10.04.2017 г. са 15 лиш. от свобода, на 11.04.2017 г. са 14
лиш. от свобода, от 12.04.2017 г. до 31.04.2017 г. са 11 лиш. от свобода, от
01.05.2017 г. до 22.05.2017 г. са 12 лиш. от свобода.
В спалното помещение е имало една маса
с размери 74/49 см. и четири стола с размери 44/35 см.
На 23.05.2017 г. е преместен в 406 - то
спално помещение. Капацитетът на килията е 18 места. От 23.05.2017 г. до 25.05.2017
г. са настанени 14 лиш. от свобода, от 26.05.2017 г. до 05,06.2017 г. са 13
лиш. от свобода, от 06.06.2017 г. до 18.06.2017 г. са 12 лиш. от свобода, от
19.06.2017 г. до 27.06.2017 г. са 11 лиш. от свобода, от 28.06.2019 г. до
06.07.2017 г. са 9 лишени от свобода, от 07.07.2017 г. до 31.07.2017 г. са
10 лиш. от свобода.
От 01.08.2017 г. до 21.08.2017 г., когато е освободен от
затвора в спалното помещение е имало 8 лишени от свобода. Размерите на
спалното помещение са 3,61х12,55-45,3м2
в килията има санитарен възел с размери 1,16x1,11-1,29м2., с течаща вода.
В спалното помещение е имало една маса
с размери 74/49 см. и четири стола с размери 44/35 см.
Размерите на всяко легло са 70/190 см.,
като всеки лишен от свобода имал персонално такова. В спалните помещения
леглата били разположени перпендикулярно на външните стени и едно над друго.
Всички легла били двойни.
За всеки лишен от свобода е налично
шкафче за съхраняване на личните им вещи. Шкафчетата са с размери 45/40 см.,
като на двама лишени от свобода се полага по едно такова. В случаите, когато
настанените в помещението са по-малко от капацитета му, някои от тях могат да
ползват самостоятелно шкафче.
Ищецът М. *** на 30.04.2018 г. в 17:20
за срок от 72 часа с Постановление на РП-Пазарджик.
На 03.05.2018 г. с определение на
РС-Пазарджик е с мярка за неотклонение „Задържане под стража".
Периодът през
които е бил задържан в ареста е от 30.04.2018г. до 28.11.2018 г.
Настаняван е както следва:
От 30.04.2018 г. до 15.04.2018 г. в
килия №309 площ 21,99кв.м 5 човека
От 16.05.2018 г.до 28.05.2018 г. в
килия №309 площ 21,99 кв.м - 3 човека.
От 29.05.2018 г. до 08. 06.2018 г. в
килия №309 площ 21,99 кв.м -4 човека.
От 09.06.2018 г. до 12.06.2018г в килия
№309 площ 21,99 кв.м 3 човека
От 13.06.2018 г до 17.06.2018 г. в
килия №309 площ 21,99 кв.м - 2 човека.
От 18.06.2018 г. до 20.06.2018 г. в
килия №309 площ 21,99 кв.м. -3 човека.
От 21.06.2018 г. до 09.07.2018 г. в
килия №309 площ 21,99кв. м 5 човека
От 09.07.2018 г. до 12.07.2018 г. в
килия №307 площ 21,23 кв. м- 3 човека.
От 13.07.2018 г. -о 16.07.2018 г. в
килия №307 площ 21,23кв. м 4 човека
От 17.07.2018 г. до 19.07.2018г. в
килия №307 площ 21,23 кв. м- 5 човека.
От 20.07.2018 г. до 22.04.2018 г. в
килия №307 площ 21,23кв. м - 4 човека.
От 23.07.2018 г. до 29.07.2018 г. в
килия №307 площ 21,23кв.м-3 човека.
От 30.07.2018 г. до 31.07.2018 г. в
килия №307 площ 21,23кв.м- 4 човека.
Ог 01.08.2018 г. до 08.08.2018 г. в
килия №307 площ 21,23кв.м-3 човека.
От 09.08.2018 г. до 10.08.2018 г. в
килия №307 площ 21,23 кв.м- 4 човека.
От 11.08.2018г до 20.08.2018 г. в килия
№307 площ 21,23 кв.м -3 човека.
От 21.08.2018 г. до 04.09.2018 г. в
килия №307 площ 21,23кв.м-4 човека.
От 05.09.2018 г. до 13.09.2018 г. в
килия №307 площ 21,23кв.м-5 човека.
От 13.09.2018 г. до 1409.2018 г. в
килия №310 площ 12,87кв.м- сам.
От 14.09.2018 г. до 17.09.2018 г. в.
килия №310 площ 12,87 кв.м- 2 човека.
От 18.09.2018 г. до 24.09.2018 г.в
килия №310 площ 12,87 кв.м- 3 човека.
От 25.05.2018 г. до 09.10.2018 г. в
килия №303 площ 20,85кв.м-3 човека.
От 10.10.2018 г. до 12.10.2018 г. в
килия №303 площ 20,85 кв.м- 4 човека.
От 13.10. 2018 г. до 21.10.2018 г. в
килия №303 площ 20,85 кв.м -3 човека.
От 22.10.2018 г. до 23.10.2018 г. в
килия №303 площ 20,85кв.м-4 човека.
От 24.09.2018 г. до 03.11.2018 г. в
килия №303 площ 20,85кв.м-4 човека.
От 04.11.2018 г. до 22.11.2018 г. в
килия №303 площ 20,85кв.м-5 човека.
От 23.П.2018г. до 28.11.2018г. в килия
№ 303 площ 20,85кв.м-4 човека.
Санитарните възли на горепосочените
спални помещения са с размери
1,30x1,50-1,95 кв.м.
В спалните помещения има по две двойни
легла, две единични легла и четири шкафа. Размерите на двойните легла са 70/190
см. на единичните 70/95.
Шкафчетата са с размери 45/40 см.
Графикът за къпане на задържаните в
ареста е всяка сряда и неделя от 14:00 ч. до 16:00 ч. в самостоятелни санитарни
възли и помещения, като течащата вода е по всяко време.
На 28.11.2018
г. ищецът е постъпил в Затвора Пазарджик като обвиняем по ДП №489/18 г. по
описа на РУП -МВР гр. Пазарджик.
Настанен е в 402-ро спално помещение,
като в килията са били общо 3 лишени от свобода.402 спално помещение е с площ 43.92кв.м.
През месец януари 2019 г. е настанен в
406-то спално помещение, от 01.02019 г. са били 8 лишени от свобода, от
03.01.2019 г. до 09.01.2019 г. са били 7 лиш. от свобода. 406 спално помещение
е с размери 45.3 кв.м.
През месец февруари 2019 г. е преместен
в 904-то спално помещение.
Капацитетът на килията е 12 места. От 01.02.2019 г. до 04.02.2019 г. са
настанени 8 лишени от свобода, 05.02.2019 г. до 13.02.2019 г. са настанени 10
лишени от свобода, от 14.02.2019 г. до 16.02.2019 г. са настанени 8 лишени от
свобода, от 17.02.2019 г. до 25.02.2019 г. са настанени 9 лишени от свобода, от
26.02.2019 г. до 11.03.2019 г. са настанени 8 лишени от свобода, от 12.03.2019
г. до 14.03.2019 г. са настанени 7 лишени от свобода, от 15.03.2019 г. до
18.03.2019 г. са настанени 6 лишени от свобода, от 19.03.2019 г. до 25.03.2019
г. са настанени 7 лишени от свобода, от 26.03.2019 г. до 04.04.2019 г. са настанени
8 лишени от свобода, 05.04.2019 г. до 11.04.2019 г. са настанени 9 лишени от
свобода, от 12.04.2019 г. до 23.04.2019 г. са настанени 8 лишени от свобода, от
24.04.2019 г. до 01.05.2019 г. са настанени 9 лишени от свобода, от 02.05.2019
г. до 08.05.2019 г. са настанени 10 лишени от свобода, от 09.05.2019 г. до
03.06.2019 г. са настанени 12 лишени от свобода, 04.06.2019 г. до 06.06.2019 г.
са настанени 9 лишени от свобода, от 07.06.2019 г. до 01.07.2019 г. са
настанени 7 лишени от свобода.
Размерите на спалното помещение са
3,85x6,35-24,51 м2, килията е
преходна с 903-та и има санитарен възел с размери 1,22x1,18-1,44 м2, с течаща
вода. През месец март в спалното помещение са били 8 лишени от свобода, през
месец април-9 лишени от свобода, през месец май-12 лишени от свобода, през
месец юни-7 лишени от свобода.
На 02.07.2019 г. е преместен в 905-то спално помещение, с капацитет 2
легла. Размерите на спалното помещение са 3,84x1,63-6,26м2, и няма санитарен възел. В коридора има общи тоалетни с
размери 3,84х2,27-8,72м2 и общи мивки с размери 3,84x1,76-6,76м2.Настанен сам в
спалното помещение.
В спалните помещения в 09-то отд. е
имало по една маса с размери 74/49 см.
Размерите на всяко легло са 70/190 см.,
като всеки лишен от свобода има персонално такова. В спалните помещения леглата
са разположени перпендикулярно на външните стени и са едно над друго. Всички
легла са двойни.
За всеки лишен от свобода е осигурено
ползването на шкафче за съхраняване на личните им вещи. Шкафчетата са с размери
45/40 см., като на двама лишени от свобода се полага по едно такова. В
случаите, когато настанените в помещението са по-малко от капацитета му, някои
от тях ползват самостоятелно шкаф.
За наличието на хлебарки, дървеници и
гризачи в затвора Пазарджик ГД“ИН“ има сключен централен договор с фирма
„ДДД-1" ООД София за дезинфекция, дезинсекция и дератизация и помещенията
се третират ежемесечно, видно от приетите по делото писмени доказателства.
Съгласно вътрешен правилник на Затвора
Пазарджик лишените от свобода са длъжни да спазват добра хигиена в килиите и
сами да почистват спалните си помещения. Администрацията на затвора осигурява
препарати за почистване, метли, лопати и кофи. Затворническата лавка също
предлага подобен асортимент и лишаваните от свобода биха могли да си закупя.
От приетите по делото писмени
доказателства и разпитаните по делото свидетели – А. и Т. се установи, че е имало пререкания между
ищеца и лишеният от свобода К., който е ударил ищеца по главата с желязо.
Установи се, че двамата лишени от свобода – ищеца и К. са от два различни
отряда, като не би трябвало двата отряда са се засичат. Освен това св.Т. е
категоричен, че охраната не се е намесила при сбИ.ето, а е трябвало св.Т. в
едно със св.А. да окажат съдействие на ищеца.Св.Т., казва , че с оглед вътрешния
правилник следва лишените от свобода да поддържат хигиена в килиите, а за
коридора има отделен отговорник. Потвърждава се обстоятелството, че фирма за
ДДД пръскат против хлебарки и дървеници. Св.Т. ,казва че след като се
напръскало насекомите станали още повече.Св.Т., казва, че килията н ищеца е
отключена през деня от 2 до 4 часа, и докато е отключена килията той може да се
разхожда по коридора и в други килии.Когато е отключена килията може да се
ползва банята и тоалетната свободно.Св.А. също твърди, че ищецът е бил нападнат
от л.с.К., като администрацията на Затвора Пазарджик е допуснала това. Той също
потвърждава , че не слизат двата отряда да вечерят заедно, а ищецът и л.с. К.
са в различни отряди.от писмените доказателства приети по делото – Заповед №
Д-385/13.09.2019г. относно налагане на дисциплинарно наказание, че Заприн К. в
последствие е бил наказан за това, че на 11.09.2019г.е упражнил физическо
насилие над Л.М..
От друга страна се установи от
показанията на св.А., че ищецът е носел храна за килията си – хляб, което от
своя страна води до развъждането в килиите на различни насекоми, като хлебарки.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите по делото писмени
доказателства и показанията на свидетелите Т. и А..
След
преценка на събраните по делото доказателства и съобразявайки доводите на
страните, съдът приема от правна страна следното:
Ищецът е аргументирал
твърдението си, че претенцията му за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди се основава на незаконосъобразни действия и бездействия на
длъжностни лица и администрацията на затвора в гр. Пазарджик, което с оглед
разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК се установява при разглеждане на спора по
същество от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. За
основателността на иска е необходимо да се установи налице ли са
незаконосъобразни действия и бездействия на органите на администрацията, от
които да са последвали вреди за ищеца. Основателността на иска с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.284 ЗИНЗС предполага установяването на
кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразно действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на затворническата администрация при
или по повод на изпълнение на административна дейност, установени по съответния
ред; вреда от такова действие или бездействие; причинна връзка между действието
или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на ответника по посочения ред. Съгласно разпоредбата на ЗИНЗС – „Чл.
3. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от
7.02.2017 г.)
(2) За нарушение на
ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.“ Съдът обаче , съгласно разпоредбата на
чл.284, ал.2 от ЗИНЗС трябва да вземе в предвид кумулативното
въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно
чл.43,ал.3 ЗИНЗС , минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да
бъде по-малка от 4 кв.м. Съгласно параграф 13 от ПЗР на ЗИНЗС тази разпоредба
влиза в сила от 01.01.2019г. . Въпреки наличието на отлагателен срок за
влизането на посочения текст в сила не може да се приеме, че той не е част от
действащото законодателство към периода преди 2019г. По силата на общите
принципи залегнали в чл.3 ЕКПЧОС администрацията на Затвора Пазарджик е длъжна
да осигури нормални условия за пребиваване в тези места на лишените от свобода.
ЕКПЧОС е ратифицирана от Република България, поради което и на основание чл.5,
ал.4 от Конституцията на РБългария, има пряко действие и съставлява част от националното право.
Относно
твърдението за свръх населеност се установи следното : за периода 27.11.2013г.
– 23.11.2016г. няма данни в каква килия се е помещавал ищецът.В действителност
съгласно разпоредбата на 284,ал.3 и ал.5 от ЗИНЗС тежестта да установи липса н
а твърдените обстоятелства от страна на ищеца е на ответника, т.е. на
ГД“Изпълнение на наказанията“. Тези твърдения обаче следва да са
конкретизирани. Видно от исковата молба , и от изменението на исковата молба
,твърдението е че през цялото време ищецът бил в пренаселени килии с лоша
хигиена – с наличие на дървеници и хлебарки, както и с липса на течаща вода е
общо. Не е уточнено в коя килия за какъв период е бил в съответната килия, с
колко лишени от свобода, дали е имало или не тоалетна или пък само течаща вода,
за да може да се приеме, че за посочения период ответникът не е доказал тези
твърдения.От казаното се стига до извода, че не е установено за периода
27.11.2013г. – 23.11.206г.ищецът да е бил в пренаселени килии, с лоша хигиена и
без тоалетна и течаща вода. За този период искът е недоказан.
От
23.11.2016г. до 06.02.2017г. ищецът е бил настанен в 403-то спално помещение,
което е с размери 47.92 кв.м.За този период максималният брой лишени от свобода
пребиваващи в спалното помещение са били 13 л.с. и то само за 8 дни, т.е. за
този период от време лишеният от свобода е имал на разположение около 4 кв.м.
площ. Освен това се установи, че в спалното помещение е имало санитарен възел.
За
периода от 07.02.2017г. до 22.05.2017г.
ищецът е бил настанен в 402-ро спално помещение , което е с размери от 43.92
кв.м. За този период от време с оглед броя на лишените от свобода е видно, че
ищецът е бил при условия на свръх населеност.Установи се , че спалното
помещение е било със санитарен възел.
За
периода от 23.05.2017г. до 31.07.2017г. ищецът е пребивавал в 406 –то спално
помещение Спалното помещение е с размери 45.3 кв.м. От приетите по делото
доказателства се установи, че за периода 23.05.2017г.
– 05.06.2017г. лишените от свобода са били 14л.с. и 13 л.с., т.е. ищецът е бил поставен в условия
на свръх населеност.Спалното помещение е било оборудвано със санитарен възел и
течаща вода.
На
21.08.2017г. ищецът е бил освободен от Затвора Пазарджик.
За
периода от 21.08.2017г. до 30.04.2018г. ищецът не е пребивавал в Затвора
Пазарджик, тъй като е бил на свобода.
За
периода от 30.04.2018г. до 28.11.2018г. ищецът е пребивавал в Арест
гр.Пазарджик, и не може да се има в предвид , че става въпрос за бездействие на
администрацията на Затвора Пазарджик. От друга страна от приетите по делото
доказателства се установи, че ищецът не е пребивавал при условията на свръх
населеност. Имало наличие на тоалетна, течаща вода – топла и студена, не е
имало хлебарки, дървеници и гризачи. През този период не се установи да е
пребивавал при условията на влошена хигиена.
На
28.11.2018г. ищецът отново постъпва в Затвора Пазарджик.
За
периода от 28.11.2018г. до 03.01.2019г. ищецът е пребивавал в 402-ро спално
помещение, като с оглед на броя лишени от свобода не е бил при свръх населени
условия, с наличие на санитарен възел.
От
01.02.2019г. до 02.07.2019г. е бил
настанен в 904-то спално помещение, като същото е с размери от 24.51 кв.м.През
целия период от време лицето е било поставено при условия на свръх населеност,
като за определени периода на 1 л.с. са се полагали по 2 кв.м.. Следва да се
отбележи, че килията е преходна, но със санитарен възел с течаща вода.
На
02.07.2019г. е преместен в 905-то спално помещение, с размери от 6.26кв. м.
където, ищецът пребивава сам.
Относно
твърдението за липса на тоалетна и течаща вода от приетите по делото писмени
доказателства се установи, че всяка килия в която е пребивавал ищецът е била
снабдена с тоалетна и течаща вода.Освен това от показанията на св.Т. се
установи, че ищецът от 14часа до 16 часа може да излиза в коридора и да се разхожда.
Установи се, че има и обща баня и тоалетна която е на етажа. Когато е отключена
вратата на килията може да ползва банята и тоалетната, която е обща, освен
тоалетната която е в килията.
Относно
хигиената – хигиената се поддържа от самите лишени от свобода. За да няма
дървеници и хлебарки не следва да се носи храна в спалните помещения.От
показанията на св.А. се установи, че ищецът носи храна в килията – по време на
сбИ.ето с друг затворник, ищецът е носел хляб, който хляб е бил изнесен от
столовата. При положение , че самите лишени от свобода не спазват изискванията
за хигиена в спалните помещения, то не следва отговорността да се носи от
администрацията на затвора Пазарджик. Няма данни ищецът да е искал почистващи
препарати и те да са му били отказани.
По
делото са приети писмени доказателства , че администрацията на затвора
Пазарджик освен това използва външна фирма, която да пръска против гризачи и
насекоми – ежемесечно.
Относно
допуснатото сбИ.е между ищецът и л.с.К. – установи се, а не се спори и от
ответника, че на 11.09.2019г. е настъпило сбИ.е между ищецът и л.с. К.. От
показанията на св.А. се установи, че това сбИ.е, при което на ищецът са
нанесени телесни увреждания с железен предмет е станало в коридора при връщане
от вечеря. В конкретния случай е налице бездействие от страна на
администрацията на Затвора Пазарджик, тъй като са допуснали л.с.К. да се укрие
и да нападне ищецът , при положение че двата отряда не би следвало да се
засичат при приключване на храненето в стола. В тази част искът се явява
доказан и основателен.
Съгласно чл.52 от ЗЗД, при претендиране на неимуществени
вреди съдът определя обезщетението по справедливост.
В конкретния случай, предвид характера на деянието
извършено от служителите на ответника – ГД“ИН“ и на увреждането, от естеството
и степента на претърпените морални страдания, с оглед престоя на ищеца в пазарджишкия затвор както и
размера на обезщетенията, които Съдът по правата на човека присъжда в своите
решения по казуси, близки на процесния (решение от 18.01.2005 година на ЕСПЧ по
делото К. срещу България; решение от 12.10.2006 година на ЕСПЧ по делото С.
срещу България; решение от 28.06.2007 година на ЕСПЧ по делото М. срещу
България и др.), и след като се отчете обстоятелството, че с посочените решения
е определено обезщетение не само на основание чл.3 от Конвенцията, а процесните
основания касаят само нарушаване на тази разпоредба, съдът счита, че
справедливото обезщетение следва да е в размер на 900 / деветстотин/лв.,тъй като
ищецът е бил за период от 9/девет / месеца в изключително пренаселени
килии.Следва да се присъди обезщетение и за това, че администрацията на затвора
Пазарджик е допуснала да се стигне до физическа саморазправа между ищеца и
л.с.К.. на 11.09.2019г., което отново следва да е по справедливост в размер на
300лв., с оглед обстоятелството, че св.А. е прекратил физическите удари срещу
ищеца, а не затворническата администрация, от друга страна пък е вино, че л.с.
К. е наказан дисциплинарно за стореното, т.е. общият размер на обезщетението
което следва да се присъди на ищеца е в размер на 1200лв./ хиляда и двеста
лева/
Върху определената като обезщетение сума ответникът дължи
законна лихва до окончателното й изплащане от подаване на исковата молба.
В
проведеното исково производство не бяха установени други незаконосъобразни
действия или бездействия на администрацията на затвора, които да имат за
последица унижаването на човешкото достойнство на ищеца, освен липсата на
достатъчно жилищна площ, както и допускането от страна на администрацията
ищецът да бъде малтретиран физически от друг лишен от свобода.
По
изложените по-горе съображения искът следва да бъде уважен за периода от
07.02.2017г. до 22.05.2017г.;23.05.2017г. – 05.06.2017г.;01.02.2019г. –
02.07.2019г. – когато се установи, че ищецът е пребивавал в свръх населени
килии, но за другите претенции не се доказа, както и за това че на 11.09.2019г.
са допуснали администрацията на затвора ищецът да бъде нападнат и да му се
причинят телесни увреждания от друг затворник. За тези периоди и доказани
неимуществени увреждания на ищецът ще следва да се присъди обезщетение в размер
на 1200лв., а в останалата част до размер от 20 000 лв. ще следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Воден
от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Пазарджик,
І-ви състав,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна Дирекция "Изпълнение на
наказанията" гр.София, ДА ЗАПЛАТИ на Л.И.М. от с.Мало Конаре в момента в Затвора Пазарджик с ЕГН
********** СУМАТА от 1200 / хиляда и двеста/ лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на
администрацията на Затвора гр. Пазарджик – пренаселеност на килиите, в които е
пребивавал ищеца, и допускане да му бъдат нанесени физически наранявания от
друг лишен от свобода – К., за периода от 07.02.2017г. до
22.05.2017г.;23.05.2017г. – 05.06.2017г.;01.02.2019г. – 02.07.2019г,и 11.09.2019г., ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 30.09.2019г., до нейното
окончателно изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска на Л.И.М. от с.Мало Конаре в момента в Затвора Пазарджик с ЕГН
********** против Главна Дирекция "Изпълнение на
наказанията" гр. София в останалата му част над 1200 лв. до размер 20 000
лв., като неоснователен и недоказан.
Решението
ПОДЛЕЖИ на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред три
членен състав на Административен съд - Пазарджик.
СЪДИЯ :/п/
РЕШЕНИЕ №
352 от 24.06.2020 г. по КАД № 234/ 2020 г. на Административен съд- Пазарджик,
Х- ти състав:
Оставя в сила Решение № 36/16.01.2020 г.,
постановено по административно дело № 1107/2019 г. по описа на Административен
съд – Пазарджик, едночленен състав, постановено по предявения иск за
неимуществени вреди на Л. И. М. против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ в размер на 20 000 лв. за периода 27.11.2013 г. до 05.11.2019 г.,
като с решението искът е уважен частично до размер 1 200 лв., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба – 30.09.2019 г. до окончателното изплащане,
за периодите 07.02.2017 г. до 22.05.2017 г., 23.05.2017 г. до 05.06.2017 г.,
01.02.2019 г. до 02.07.2019 г. и на датата 11.09.2019 г., през които ищецът е
пребивавал в Затвор – Пазарджик, предвид установеното от съда незаконосъобразно
бездействие на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, във връзка с което
е допуснала пренаселеност на килиите, както и допускането от нейни служители да
бъдат нанесени на Л. И. М. физически наранявания от друг лишен от свобода, а в
останалата му част, над уважения размер от 1 200 лв. до претендирания размер от
20 000 лв. искът е отхвърлен.
Решението е окончателно.
Особено мнение на съдия Георги Видев.