№ 793
гр. Варна, 30.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно частно
търговско дело № 20223001000662 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Т. К. Г. – процесуален
представител на ищцата Т. Р. Ф. в производството по т. д. № 59/2021 г. на ОС-
Силистра, против Определение № 187 от 26.09.2022 г., постановено по
същото дело, в частта с която е отхвърлена молбата за изменение на
присъдените с постановеното по него Решение № 47 от 30.06.2022 г., като
вместо 865 лв., присъди в полза на адвоката възнаграждение в размер на 1
645.83 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Жалбоподателят излага подробни съображения относно
неправилността на обжалвания съдебен акт. Съобразно нормите на чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА и чл. 83, ал. 2 от ГПК се позовава на основните начала в
гражданския процес за социална справедливост и реален достъп до
правосъдие. Навежда доводи, че съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА съдът определя
възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения /“Наредбата“/,
което означава, че именно в нея е посочен изключителният минимум на
адвокатския хонорар. Допълва с доводи относно социално-икономическите
условия, респ. актуалността на Наредбата. Сочи, че изчисленията са
погрешни, като минимумът на адвокатското възнаграждение в случая следва
1
да бъде определено в размер на 1 130 лв., на осн. чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата. Моли съда да отмени обжалваното определение и да определи
адвокатско възнаграждение в размер на поне 1 130 лв. Претендира разноски,
изразяващи се в платената държавна такса за настоящото обжалване.
Няма постъпил отговор на жалбата от насрещната страна
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 248, ал.
3 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима.
По образуваното пред ОС-Силистра производство по т. д. № 59/2021 г.
ищецът Т. Р. Ф. е предявила иск против „Застрахователна компания Лев Инс“
АД да й заплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди в
резултат на получени от нея телесни увреждания при ПТП от 23.07.2019 г., в
размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва за забава върху уважената
част от иска от датата на уведомяването на застрахователя /26.06.2020 г./ до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 и чл. 429, ал.
3 от КЗ.
С Решение № 47 от 30.06.2022 г., постановено по т. д. № 59/2021 г. на
ОС-Силистра, така предявеният иск е уважен за сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените на Т. Р. Ф. неимуществени
вреди в резултат на получените от нея телесни увреждания при ПТП от
23.07.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 20 000
лв. от 26.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като съдът е
отхвърлил исковете в останалата им част. Съобразно изхода от спора е
присъдил разноски в размер на 865 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 38, ал. 2 и § 2а от ЗА.
Обжаланото определение е правилно.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите, когато адвокатът оказва
безплатна правна помощ, ако в съответното производство насрещната страна
е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение,
което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.
36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Както последователно приема касационната инстанция в своята
практика, при безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал.
2
1, т. 2 от ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява
да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в
интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на
съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се
определи от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част от
иска/исковете; дължи се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3
от ГПК. Приема се, че дължимото адвокатско възнаграждение се определя от
съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2, като се
осъжда другата страна да го заплати, както и че се касае за специална норма,
поради което доводът за липса на представен списък не може да бъде
споделен. Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед
действителната правна и фактическа сложност на делото, а минимумът на
дължимият адвокатски хонорар е определен в чл. 38, ал. 2 от ЗА - не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА /Определение №
50248 от 28.10.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1808/2022 г., I г. о.; Определение
№ 319 от 9.07.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2186/2019 г. на IV г. о. и
посочените в него съдебни актове; Определение № 50391 от 11.10.2022 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 934/2022 г. на III г. о. и др./.
В настоящия случай, съобразно цената на предявения иск от 40 000 лв.
действително намира приложение разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата, според която с оглед на момента на сключване на представения по
делото договор за правна защита и съдействие от 09.08.2019 г. /л. 6/
възнаграждението следва да се изчисли като към 830 лв. се добавят 3 % за
горницата на 10 000 лв. Следователно при уважен изцяло иск размерът на
адвокатското възнаграждение, който би следвало да се присъди на основание
чл. 78, ал. 1 и чл. 38, ал. 2 от ЗА би бил 1 730 лв. Съобразно уважената част в
размер на 20 000 лв. обаче размерът на адвокатския хонорар, който е дължим
за пъвроинстанционното производство в случая е в размер на 865 лв. Ето
защо като е стигнал до този извод, окръжният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт. За пълнота съдът следва да отбележи, че
правилно първоинстанционния съд е посочил в мотивите на обжалваното
определение, че в случая върху предявената претенция за лихви не следва да
се изчислява адвокатско възнаграждение, защото същата не е конкретизирана
за точно определен и вече изтекъл период преди подаване на исковата молба.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да се потвърди.
3
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 47 от 30.06.2022 г., постановено по
т. д. № 59/2021 г. на Варненския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред
Върховен касационен съд на Република България, в едноседмичен срок от
получаване на съобщението до страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4