Р Е Ш Е Н И Е
№ 458 10.12.2021 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен
съд, публично съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и първа год., в
състав
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Албена Ангелова и в
присъствието на прокурора Гриша Мавров, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №437 по описа
за 2021 год., за да се
произнесе, съобрази
следното
Производството е по реда на чл.208
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1,
изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на
ОД на МВР – Стара Загора, представлявана от Директора Николай Колев, чрез
пълномощника си юриск. М.А. против Решение №82 от 23.08.2021 год., постановено
по АНД №586/2021 год. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено
наказателно постановление №349а-2/01.03.2021 год., издадено от Директора на
ОДМВР – Стара Загора с наложено на ответника по касация административно
наказание „глоба“ в размер на 300.00 лв. за извършено нарушение на чл.209а, ал. 1 от Закона за здравето.
Поддържа се, че процесното наказателно постановление е законосъобразно
издадено, налице е твърдяното нарушение,
поради което съдебното решение следва да се отмени и да се постанови друго по
същество, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – Б.Б.Н.,
редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява.
Представителят на Окръжна
прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага
решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законово установения срок, от надлежна страна, за които съдебният акт се явява
неблагоприятен, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е
основателна.
Производството пред Районен съд Казанлък
се е развило по жалба на Б.Б.Н. против наказателно постановление №349а-2 от 01.03.2021
год. на Директора на Областна дирекция на МВР-Стара Загора, издадено въз основа
АУАН №284а-4195/02.11.2020 год., с което на Б.Н. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева на основание чл.209а, ал. 1 от Закона
за здравето, за нарушение на същата законова разпоредба. От фактическа страна
административното обвинение се основава на това, че на 25.10.2020 год. около 23.40 часа Б.Б.Н. се намира на закрито
обществено място - магазин „Си би ес“, находящ се на ***без да има поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средства
покриващо носа и устата, с което е нарушил т.I.7 от Заповед №РД-01-609/21.10.2020
год. на Министъра на здравеопазването, противоепидемична
мярка по чл.63, ал.4 от Закона за здравето, а именно: „Всички лица, когато се
намират в закрити обществени места, в т.ч. транспортни средства за обществен
превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по
проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в
които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари,
летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др.
са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа или устата /в т.ч. кърпа, шал, шлем
и др./, които се използват съгласно препоръките в приложение №3“, с което
виновно е нарушил чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
С обжалваното съдебно решение
Районен съд – Казанлък е отменил обжалваното наказателно постановление. За да
постанови решението си въззивният съд е приел, че в производството по
налагането на наказанието са допуснати съществени процесуални нарушения, а
издаденото наказателно постановление притежава всички реквизити по чл.57 от ЗАНН. В съдържанието на АУАН не се съдържат всички обстоятелства по
констатираното нарушение, така както е сторено в наказателното постановление.
Така например не са описани другите средства покриващи устата и носа, които са разрешение,
както не е посочена заповедта на Министъра на здравеопазването и препратката
към чл.63, ал.4 от Закона за здравето. Същото е с по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на административни нарушения. Това го е
мотивирало да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
Решението на Районен съд Казанлък е
постановено при неправилно приложение на закона.
Административнонаказателната
отговорност на ответника по касация е ангажирана на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, който в
редакцията му, действала към момента на извършване на нарушението /ДВ, бр. 44
от 2020 год., в сила от 14.05.2020 год./ предвижда административно наказание -
глоба от 300.00 до 1000.00 лв., за нарушаване или не изпълнение на въведени с
акт на министъра на здравеопазването или на директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или ал.2, освен ако деянието
не съставлява престъпление. Санкционната разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, е
въведена с измененията на Закона за здравето, обнародвани в ДВ, бр.28 от 2020
год., в сила от 13.03.2020 год., като първоначално размера на санкцията е била
в размер на 5 000.00 лв. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗЗ /в
относимата редакция - ДВ, бр.44 от 2020 год., в сила от 14.05.2020 год./ при
обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на
здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по
предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната
или за отделна област.
Настоящия съдебен състав не споделя
изложеното в съдебното решение, че съставеният акта за установяване на
административно нарушение не отговаря на законовите изисквания за съдържание. В
обстоятелствената му част, е посочено, че лицето се намира на закрито
обществено място без защитна маска за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата. Обстоятелството че на са описани
останалите разрешени средства за употреба вместо маска – шал, кърпа, шлем или
други/ по никакъв начин не нарушава правото на защита на ответника по касация.
Недвусмислено и посочено, че същият няма поставена маска за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата. Така описано
административното нарушение напълно отговаря на законовите изисквания за
съдържание. Нещо повече, в акта като нарушена е посочена както разпоредбата на
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето във връзка с т.I.7 от Заповед №РД-01-609/21.10.2020
год. на Министъра на здравеопазването. В този смисъл, липсата на посочване на
заповедта на Министъра в акта за установяване на административно нарушение,
какъвто е извода на районният съд, не отговаря на действителността. Срещу
съставеният му акта за установяване на административно нарушение, ответника по
касация е депозирал и писмено възражение в предвиденият от закона срок, от
което е видно, че не е било никакво съмнение в отправеното обвинение за
нарушената разпоредба, респективно нарушената противоепидемична мярка.
В случая описаното в наказателното
постановление деяние е квалифицирано от правна страна като административно
нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ред. ДВ бр. 34 от 2021 год.,
в сила от 9.04.2021 год./, която административнонаказателна разпоредба свързва
налагането на санкция в случаите на нарушаване или неизпълнение на
противоепидемични мерки, въведени на основание чл.63, ал.1 или ал.2 от ЗЗ с акт
на министъра на здравеопазването или директор на РЗИ. Адресати на правните норми по чл.63, ал.1 и
ал.2 от Закона за здравето са съответните държавни органи, които имат
правомощието да въвеждат с изричен писмен акт противоепидемични мерки,
задължителни за спазване под страх от административно или углавно наказание.
Ето защо за попълване на общо формулирания състав на административното
нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ /ред. ДВ бр. 34 от 2021 год., в сила от 9.04.2021
год./ е необходимо не да се посочи 63, ал.1, ал.2 или ал.4 от ЗЗ, които имат
други адресати, различни от субекта на нарушението, а следва да се конкретизира
акта на компетентните държавни органи и неговото съдържание, в противоречие с
което се явява поведението на привлеченото към отговорност лице.
В процесните АУАН и НП е посочена
Заповед №РД-01-609/21.10.2020 год. на министъра на здравеопазването, с която са
били въведени противоепидемични мерки на територията на страната, като в т.I.7,
е въведена противоепидемична мярка по чл.63, ал.1 от Закона за здравето – „Всички
лица, когато се намират в закрити обществени места, в т.ч. транспортни средства
за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални
центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и
други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари
и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове,
музеи и др. са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа или устата /в т.ч.
кърпа, шал, шлем и др./, които се използват съгласно препоръките в приложение
№3“. Фактическото обвинение за местонахождение на Б.Н. на посочените дата и
час, на закрито обществено място, сочи на неизпълнение на задължението за
спазване на противоепидемичните мерки, въведено с акт по чл.63, ал.1 от ЗЗ,
правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и
основание за налагане на предвиденото в същата законова разпоредба
административно наказание. с оглед на това настоящият касационен състав приема, че при издаване на наказателно
постановление №349а-2/01.03.2021 год. е изпълнено изискването на чл.57, ал.1,
т.6 от ЗАНН, доколкото именно разпоредбата на чл.209, ал.1 от Закона за
здравето се явява нарушената законова разпоредба и с посочването й
административнонаказателното обвинение се явява конкретизирано в необходимата и
достатъчна степен от правна страна.
Като е достигнал до правни изводи
за процесуална незаконосъобразност на процесното наказателно постановление и го
е отменил, районният съд е приложил неправилно материалния закон, поради което
обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено.
Делото е изяснено от фактическа
страна и на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да бъде решено по същество.
Въз основа на събраните
доказателства и установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
приема, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в
изискуемата форма и със законово регламентираното по чл.57, ал.1 от ЗАНН
съдържание. Не са допуснати формални и процесуални нарушения, които да бъдат
квалифицирани като съществени такива, довели до ограничаване правото на защита
на санкционираното лице.
Извършването от Б.Б.Н. на
съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано
като административно нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, се потвърждава от
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. По
изложените съображения обжалваното Наказателно постановление №349а-2/01.03.2021
год. на Директора на Областна дирекция на МВР Стара Загора се явява правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора и предвид
своевременно направеното искане от страна на касатора пред районния и пред
административния съд за присъждане на разноски на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата 160.00 лв, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за защита пред две съдебни инстанции, определено
в минималния размер по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Решение №82 от 23.08.2021 год., постановено по АНД №586/2021 год. по описа на
Районен съд Казанлък и вместо което
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №349а-2/01.03.2021 год., издадено от Директора на
ОДМВР – Стара Загора, с което на Б.Б.Н. с ЕГН **********, на основание чл.209а,
ал.1 от Закона за здравето, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300.00 лв.
ОСЪЖДА Б.Б.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, ул.“Граф Игнатиев“№16, представлявана
от Директора Николай Колев сумата 160.00 /сто и
шестдесет/лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.