№ 123
гр. Варна, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора М. Н. Г.
като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Наказателно дело за
възобновяване № 20223000600176 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.424 ал.1 НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на РБ за възобновяване на
производството по НОХД №839/2021г. на Районен съд - Силистра. Навеждат
се доводи за допуснато нарушение на материалния закон. Формулирани по
този начин възраженията са относими към основанията по чл.422 ал.1 т.5 от
НПК във вр. с чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Иска се възобновяване на
производството и отмяна на постановената присъда №9/01.03.2022г. в частта,
в която на осъденото лице В. М. Х. било определено общо наказание по реда
на чл.25 вр. чл.23 от НК от четири години лишаване от свобода на три години
и четири месеца лишаване от свобода.
В съдебно заседание искането се поддържа от представителя на
Апелативна прокуратура - Варна.
Осъденото лице се явява лично и изразява положително отношение към
направеното искане. Служебно назначеният му защитник - адв.Ш. също
намира искането на Главния прокурор за основателно и моли да бъде
уважено.
1
Варненският апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази
становищата и доводите на страните, и в пределите на правомощията си
намери за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо, по същество –
основателно, но на различно процесуално основание.
С присъда №9/01.03.2022г. по НОХД №839/2021г. на РС - Силистра
постановил осъдителна присъда спрямо В.Х. за деяние по чл.211 от НК, за
което при условията на чл.58а ал.1 от НК му наложил наказание от три
години и четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим
на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС. Със същата присъда, намирайки
за налични основанията на чл.25 и чл.23 от НК групирал наложеното по
горното НОХД наказание с наказанията и по: 1/НОХД 597/2021г. на РС –
В.Търново, 2/НОХД 301/2021г. на РС – Асеновград, 3/НОХД 135/2021г. на РС
– Омуртаг, 4/НОХД 581/2021г. на РС – Добрич, 5/НОХД 170/2021г. на РС –
Исперих, 6/НОХД 1142/2021г. на РС – Плевен, 7/НОХД 820/2021г. на РС –
Хасково и 8/НОХД 628/2021г. на РС – Габрово, определяйки общо наказание
от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съобразно справката за
съдимост най-тежкото от така наложените по горепосочените НОХД
наказания е това по НОХД №839/2021г. на РС – Силистра, по НОХД
1142/2021г. на РС – Плевен и по НОХД 628/2021г. на РС – Габрово – и трите в
размер на по ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Според искането на главния прокурор, определяйки общо наказание от
ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА (т.е. по-голямо по размер от
най-голямото наказание по групираните присъди - три години и четири
месеца лишаване от свобода), съдът нарушил разпоредбата на чл.25 вр. чл.23
от НК, което нарушение като такова по чл.348 ал.1 т.1 от НПК (на
материалния закон) води като процесуална последица до възобновяване на
НОХД №839/2021г. на РС – Силистра в частта на стореното групиране на
основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК и решаване на делото с намаляване на
наказанието до размера на най-тежкото (три години и четири месеца), което
би могло да бъде сторено от АС - Варна на основание чл.425 ал.1 т.4 от НПК,
тъй като е в полза на осъденото лице.
Съдът обаче констатира допуснато съществено нарушение на
2
процесуалните правила, от категорията на абсолютните, налагащо
възобновяване на наказателното производство с отмяна на постановената
присъда в частта на групирането, което налага връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав във възобновената част (а не решаване по
същество, тъй като е в полза на осъдения, каквото е искането на главния
прокурор). Горната констатция не произвежда колизия с принципното
положение, че в рамките на настоящото производство съдът се произнася
само в рамките на заявените с искането касационни основания, тъй като
неотменно правомощие на касационната инстанция (в каквото качество
действа настоящия апелативен съд) е да следи, включително служебно, за
допуснати абсолютни съществени нарушения на процесуалните правила в
контекста на справедливия съдебен процес по смисъла на чл.6 от ЕКПЧ
(решение 109/2022г. на ВКС по н.д. № 362 на I н.о.; решение № 29/2022г. по
н.д. № 58/2021г. на I н.о.; решение № 198/2016г. по н.д. № 704/2016г. на II
н.о.; Решение № 346/2004г. по н.д. № 1054/2003г. на III н.о. и др.).
Установеното съществено нарушение на процесуалните правила се
свежда до следното: при групирането на множеството наказания съдът не
определил произволно това от четири години лишаване от свобода. Размерът
на това наказание бил съобразен с протоколно определение № 9/10.01.2022г.
по № ЧНД 1301/2021г. по описа на РС – Хасково, с което определеното общо
наказание измежду упоменатите в него наказания (три години и четири
месеца лишаване от свобода) било увеличено на основание чл.24 от НК на
четири години лишаване от свобода. Очевидно в постановената присъда
№9/01.03.2022г. по НОХД №839/2021г. на РС – Силистра при определянето
на общо наказание в размер на четири години лишаване от свобода не е
посочено като основание приложението на чл.24 от НК, нито са изложени
мотиви в тази връзка. Тъкмо в това съдът съзира особено същественото
процесуално нарушение, тъй като независимо, че РС - Слилстра не бил
сезиран с искане от прокурора при РП за приложение разпоредбата на чл.24
от НК, той самият той бил длъжен да извърши преценка дали следва да
увеличи размера на общото наказание по реда на чл.24 от НК. Това
задължение за съда е установено по категорично обвързващ начин със
задължителната практика на ВКС, обективирана с ТР № 1 от 24.01.2022г. на
ВКС по т.д. № 1/2018г., ОСНК, препотвърдило актуалността на указанията,
дадени по т.1 от ППВС № 4/1965г. на Върховния съд на РБългария. РС -
3
Силистра, като компетентен да извърши определяне на общо наказание, е
длъжен отново да направи анализ и да приложи или не разпоредбата на чл.24
от НК, а не да се позлва от предходно постановено определение в този
смисъл.
В конкретния казус преценката на съда относно възможността за
приложението на чл.24 от НК е следвало да обхване всички осъждания на
дееца за престъпления, включително и тези, извън включените в
съвкупността, броят на престъпленията, включени в съвкупността, тяхната
последователност, време на извършване, характер и тежест, степен на
обществена опасност на деянията и дееца, подбуди и мотиви за извършване
на престъпленията, както и еднородност на наложените с тях наказания. Ето
защо, правилното приложение на закона е изисквало РС - Силистра да изложи
аргументи защо е или не е приложил нормата на чл.24 от НК. Прилагането на
разпоредбата за увеличаване на общото наказание, определено по отделните
осъждания на дееца, е предвидено в закона като самостоятелно правомощие
на решаващия съд, дори да липсва искане от прокурора. Тази дейност на съда
не е обвързана от наличието или липсата на искане от страна на държавното
обвинение. Напротив - съдът дължи самостоятелна преценка на обществената
опасност на деянията, включени в съвкупността, техният характер и тежест,
последователност във времето и всички останали обстоятелства, при които са
извършени, както и оценка за личната обществена опасност на дееца, която да
обоснове прилагане или отказ от прилагане на чл.24 от НК. В този смисъл и
решение № 192 от 17.04.2013г. по н.д. № 592/2013 г., н.к., І н.о. на ВКС:
"Прилагането на разпоредбата на чл.24 от НК и увеличаване на общото
наказание, определено по отделните осъждания на дееца, е предвидено в
закона като право на решаващия съд. За приложението на разпоредбата на
чл.24 от НК не се изисква нарочно искане от прокурора, поради което съдът
не е обвързан от неговата процесуална позиция“.
В конкретния случай абсолютното процесуално нарушение по смисъла
на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК се изразява в липсата на мотиви по
отношение на (не)прилагането на чл.24 от НК, тъй като в ревизираната
присъда няма ясна воля по този въпрос. Затова и ВАпС няма как да прецени
дали се дължи на пропуск на съда или се касае за обусловено от някакви
неизложени аргументи решение по отношение на реално стореното
увеличение. Тук следва да се подчертае отново, че съдът дължи мотиви и
4
когато не намира основанията за приложението на чл.24 от НК. В този смисъл
е цитираното горе Постановление № 4 от 8.XI.1978г. по н.д. № 1/78г., Пленум
на ВС, Решение № 302 от 4.07.2012г. на ВКС по н.д. № 901/2012г., II н. о.,
НК, Решение № 232 от 28.05.2010г. на ВКС по н. д. № 150/2010г., II н. о. и
други. В конкретният случай липсват мотиви и в двете посоки.
Водим от гореизложеното и на основание чл.425 ал.1 т.1 вр. чл.422 ал.1 т.5 вр.
чл.348 ал.1 т.2 от НПК, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производството по НОХД № 839/2021г.
на РС – Силистра като:
ОТМЕНЯ присъда №9/01.03.2022г. по НОХД №839/2021г. на РС –
Силистра САМО В ЧАСТТА на приложената разпоредба на чл.25 вр. чл.23 от
НК спрямо осъденият В. М. Х. с ЕГН **********, с което е определено да
изтърпи общо наказание в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА при първоначален строг режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“
от ЗИНЗС.
ВРЪЩА делото на РС – Силистра за ново произнасяне от друг състав
на съда в частта по чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК при съобразяване на
изложеното в обстоятелствената част на решението по приложението на чл.24
от НК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5