Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………
гр. К., 01.08.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на дванадесети юли две хиляди и шестнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: А.Г.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1350 по описа за 2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ П.А.А. с ЕГН **********,***, П.ска област, ул. 20-т“ № 15 твърди, че около 22 часа на 12.04.2015г. бил в дома си в с. Х.Д., ул. 20-та № 15. На същата улица от отсрещната страна се намирала къщата на А.А. и семейството му. Същата вечер, в неговият дом заедно с ответника К. и зет му М. А., била пусната много силно музика и се чувало из цялата махала, като употребявали алкохол на плочата отвън и викали силно. Твърди, че с брат си, който живеел в същата къща, имали малки деца и брат му К. А. отишъл да ги предупреди да намалят силата на музиката, която слушали, и да пазят тишина тъй като било след 22 часа защото децата и родителите не можели да спят. Те не му обърнали никакво внимание, само крещели срещу него. Брат му се обадил на 112, откъдето отговорили, че през летният сезон след 23 часа трябва да не се вдига шум и ако продължават и след 23 часа, да се обади отново. Брат му се прибрал и отново легнали, като се опитали да спят. Няколко минути по - късно се чул силен трясък от счупване на стъкла на прозорците на втория етаж, където живеел брат му. Твърди, че веднага станал, излязъл да провери кой хвърля камъни и чупи стъклата. На улицата пред дома им били ответника К., А. и А.. Попитал ги защо чупят стъклата и в отговор ответника К. му нанесъл силен удар с юмрук в лицето, в горната част на челюстта, в резултат на което паднал замаян на земята и тримата започнали да го ритат и удрят по тялото. Твърди, че дошъл брат му, жена му, племенника му, и други хора, които излезли по улицата, успели да го измъкнат от тримата, които го биели. Ищецът се обадил на телефон 112 за случилото се и на мястото дошли полицейски служители. Пристигнал и екип на спешна помощ. Всички се прибрали по домовете си. Твърди, че от болки в горната челюст не могъл да спи през цялата нощ. Тъй като било почивен ден и си мислел, че ще му мине не отишъл на лекар. На 15.04.2015 г. посетил лекар в гр. С., който констатирал, че нараняването е сериозно и го препратил за по - обстойно изследване в гр. П., където бил приет за оперативно лечение в университетска клиника „С.Г.“ ЕАД гр. П., в лицево челюстна хирургия. Там му била извършена оперативна интервенция след установената фрактура на горната челюст. Постъпил на 16.04.2015г. и бил изписан от клиниката на 20.04.2015г. В продължение на повече от месец се лекувал, като не могъл да се храни нормално, чувствал силни болки, хранил се само с течна храна със сламка. Всичко това му причинявало силна болка и дискомфорт. Твърди, че неколкократно ходил на контролни прегледи в клиниката в гр. П., но и до настоящият момент понякога чувствал болки в горната челюст. Освен болките и страданията, които претърпял и продължавал да търпи, все още чувствал унижението от това, че ответникът му нанесъл побой пред гражданите, които присъствали на инцидента. Всичко това рефлектирало и върху самочувствието му.
Твърди, че за този случай срещу ответника било образувано наказателно производство. С влязло в законна сила определение от 03.11.2015г. по НОХД № 481/2015г. по описа на КРС, съдът одобрил споразумение по силата на което ответникът се признавал за виновен в това, че на 12.04.2015 г. в с. Х.Д., обл. П. е причинил на П.А.А., ЕГН ********** ***, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горната челюст, с което е причинено трайно затруднение на дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл. 129, ал.2, пр. ІІІ-то, алт. 1-ва, вр. с ал.1 от НК във вр. с чл. 54, ал.1 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца. Изпълнението на наказанието било отложено с тригодишен изпитателен срок.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение за причинените му от него неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие причинената следна телесна повреда, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 12.04.2015 г. до окончателното и изплащане на обезщетението. Претендира за разноските по делото.
ОТВЕТНИКЪТ А.В.К. с ЕГН **********,***, П.ска област, ул. 20-та № 10 оспорва иска по размер.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С влязло в законна сила на 03.11.2015г. Определение № 98 от 03.11.2015г. по НОХД № 481/2015г. по описа на КРС, съдът одобрил споразумение, по силата на което ответникът се признавал за виновен в това, че на 12.04.2015 г. в с. Х.Д., обл. П. е причинил на П.А.А., ЕГН ********** ***, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горната челюст, с което е причинено трайно затруднение на дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл. 129, ал.2, пр. ІІІ-то, алт. 1-ва, вр. с ал.1 от НК във вр. с чл. 54, ал.1 от НК му е наложено съответното наказание.
От представените медицински документи се установява, че на 12.04.2015г. около 22:30 часа на ищеца е нанесен удар с ръка, след който ищецът паднал на земята, като продължили да го ритат. Съобщава, че няма ясен спомен за определен период от време. От епикриза, издадена от Клиниката по ЛЧХ при УМБАЛ „Св.**" ЕАД - гр. П. се установява, че ищецът е постъпил за лечение с ИЗ № 23433/16.04.2015 г. Анамнезата е снета по данни на пациента, който постъпва за първи път в ЛЧХ на лечение по повод болки в областта на горната челюст след побой на 12.04.2015 г. Постъпва по спешност за оперативно лечение, каквото било проведено. Поставена е оперативна Диагноза: Фрактура М. ** 1. Оперативна Интервенция: Репозиция и фиксация по метода на В.. Оперативната интервенция е извършена под местна анестезия. При нея са поставени стандартни метални шини на горна и долна челюст. Осъществена е междучелюстна фиксация с меко-еластична тяга. Изписан на 20.04.2015 г. с окончателна диагноза: Счупване на горната челюст тип **!. На 21.04.2015 г. е бил освидетелстван от съдебен лекар, като е било издадено съдебномедицинско удостоверение № 298 / 2015 г. При освидетелстването представил епикризата от лечението си в ЛЧХ. Установен е мъж на видима възраст около 41-42 години със среден ръст, правилно телосложение и умерено изразено общо охранване. Костната мускулна системи са правилно и много добре развити. Адекватен, ориентиран за време, място и самоличност. Отговаря правилно на зададените въпроси. Глава - горната и долна челюст са фиксирани, посредством стабилна фиксация от стандартни шини, като говоренето е затруднено. Шия - без видими травматични увреждания. Гръден кош - без видими травматични увреждания. Корем - без видими травматични увреждания. Крайници - без видими травматични увреждания. В заключение е установено счепване на горната челюст по типа ** І.
Съгласно заключението на вещото лице Д-р Е.Б.,е във връзка с инцидента на 12.04.2015 г. пострадалият П.А.А. е получил: Счупване на горната челюст тип льо Фор I. Описаните увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет и е възможно да се получат от удар с юмрук, както е съобщено в данните по делото. Може да се изключи вероятността от удар с някакъв предмет. Причинено е счупване на челюст, което причинява трайно затруднение на дъвченето и говоренето. Възстановяването трае около 2-3 месеца. Болките са били интензивни в началото, постепенно са стихнали. Докато е била поставена фиксацията, пациентът е можел да се храни само с течности. След свалянето на фиксацията дъвченето и говоренето са били възстановени, но храненето с много твърди храни е било противопоказно в началото.
Горната фактическа обстановка са установява от събраните по делото доказателства –писмени и неоспореното в производството заключение по съдебномедицинската експертиза. Съдът ползва всички писмени доказателства, като неоспорени кореспондиращи помежду си и взаимно допълващи се. Не са налице оспорени или противоречиви доказателствени източници, които да налагат нарочен коментар и изключване от доказателствата по делото.
При така установената и възприета фактическа обстановка съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Съгласно член 45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да се уважи такъв иск е необходимо да е налице деяние (действие или бездействие), същото да е противоправно, от него да са причинени вреди, да е извършено виновно и да е налице причинна връзка между деянието и вредата. Влязлото в сила на 03.11.2015г. Определение № 98/03.11.2015г. по НОХД № 481/2015г. по описа на КРС е задължително за настоящия състав. В него е призната вината на ответника за извършеното от него деяние, както и противоправността на същото, за което е наложено и наказание. Ето защо, настоящият състав не изследва налице ли е деяние – действие или бездействие, негов автор ли е ответника, извършено ли е същото противоправно, извършено ли е виновно – по всички тези въпроси има влязъл в сила съдебен акт от наказателния съд. Прието е, че има деяние, същото е противоправно и е извършено виновно – при форма на вината умисъл. Настоящият състав в случая изследва единствено причинени ли са вреди и причинната връзка между деянието и вредата. По делото не се ангажираха доказателства, обосноваващи обратния извод, с оглед оборването на презумпцията за вина. Обосноваващите отговорността факти са възприети от наказателния съд, разглеждащ въпроса за наказателната отговорност на ответника.
Доказано е по несъмнен начин, че като резултат на поведението на ответника, ищецът е претърпяла болки и страдания, които съставляват вредата, чието репариране се претендира. Установява се причинна връзка между поведението на ответника и настъпилата вреда. Безспорно е по делото, че в резултат на извършеното деяние от ответника, на ищеца е причинена средна телесна повреда, в този смисъл е и заключението на вещото лице, като телесната увреда се явява и елемент от престъпния състав. Не се спори и относно това, че травмите са резултат именно от извършеното престъпно деяние, т.е. налице е увреждане на ищецаа и причинна връзка между увреждането и деянието на ответника. По делото се доказа от заключението на медицинската експертиза, че ищецът е търпял болки и страдания в период около два-три месеца. Вещото лице посочва, че началото болките са били по-интензивни, като в последствие са намалили интензитета си, като възстановителния период е продължил около два-три месеца. Съгласно член 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. За да се определи размера на обезщетението, съдът отчита следните фактори: продължителността на търпените болки и страдания, интензитета на същите, възрастта на лицето, на което са причинени, възможностите за пълно излекуване. В случая, след причинената фрактура на горната челюст, ищецът е търпял болки и страдания в продължение на около три месеца, не са настъпвали усложнения, не са налице данни за усложнения и продължителност на възстановяването над обичайната. Установено е от експерта, че ищецът поради наложилата се фиксация е търпял допълнителни ограничения във връзка с храненето – само с течности, а в известен период от време – и без твърди храни. Не са ангажирани доказателства за болки и страдания над обичайните. Ето защо съдът счита, че обезщетение следва да се присъди в размер на 5000.00 лева. Искът е основателен и доказан в посочения размер и като такъв съдът следва да го уважи. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането – 12.04.2015г. до окончателното изплащане. Искът в частта до пълния предявен размер 7000.00 лева, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан, предвид обстоятелството, че по делото няма данни за невъзможност на ищеца за пълното му излекуване.
Ищецът претендира разноски, поради което на основание член 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да му направените разноски съразмерно с уважената част от иска или в размер на 428.57 лева. Ответникът не е претендирал разноски и такива не му се присъждат.
С оглед обстоятелството, че искът е уважен, а при образуване на производството държавна такса не се е дължала от ищеца, то следва да бъде осъден ответника да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд К. дължимата държавна такса в размер на 4% върху уважената част от иска или 200.00 лева, както и направените по делото разноски от бюджета на съда за възнаграждение на вещо лице в размер на 120.00 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, А.В.К. с ЕГН **********,***, П.ска област, ул. 20-та № 10 да заплати на П.А.А. с ЕГН **********,***, П.ска област, ул. 20-та № 15 сумата от 5 000.00 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени от неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на причинената му на 12.04.2015 г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горната челюст, с което е причинено трайно затруднение на дъвченето и говоренето, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 12.04.2015 г. до окончателното плащане, като за разликата над 5000 лева до пълния предявен размер от 7000 лева, отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А.В.К. с ЕГН **********,***, П.ска област, ул. 20-та № 10 да заплати на П.А.А. с ЕГН **********,***, П.ска област, ул. 20-та № 15 направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 428.57 лева (четиристотин двадесет и осем лева петдесет и седем стотинки).
ОСЪЖДА А.В.К. с ЕГН **********,***, П.ска област, ул. 20-та № 10 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд К. държавна такса в размер на 200.00 (двеста) лева.
ОСЪЖДА А.В.К. с ЕГН **********,***, П.ска област, ул. 20-та № 10 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд К. направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 120.00 (сто и двадесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.