Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,14.06.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,първи въззивен състав, в публично заседание
на пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Евгения Генева
Членове:1.
Дора Михайлова
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Теодора
Вутева
разгледа докладваното от Генева гр.д.
№250/2019г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „Т.- С.“ ЕАД,ЕИК, против решение № 40/03.12.2018г. по гр.д.
№ 195/2016г.на РС-Сливница, с която са отхвърлени исковете с правно основание
чл.422,ал.1 ГПК вр.чл.200,ал.1 ЗЗД,чл.318,ал.2 ТЗ и
чл.110, ал.2 ЗС кумулативно обективно съединен с иск по чл.86, ал.1 ЗЗД против В.М.Г.
с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***,за признаване на установено,че
ищецът има парично вземане в размер на 42.21 лв.,от които 39.90 лв.
главница,представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия,
стойността на изравнителните сметки за процесния имот
и дължимата сума за дялово разпределение;2.31лв. законна лихва за забава от
01.03.2015г. до 10.11.2015г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано
от датата на подаване на заявлението 25.11.2015г. до окончателното плащане на
сумата; за периода от 01.02.2015г. до 28.02.2015г., като топлинната енергия е доставена
до топлоснабден имот-апартамент № 46 в гр.С.,ж.к.О,бл.113,вх.Б,
ет.8 и за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 21/11.02.2016г. по ч.гр.д. 0 58/2016г. на РС-Сливница,както и
ищецът е осъден да заплати на адвокат Валентин Тодоров,представлявал ответника, сумата 300 лв. адвокатско
възнаграждение. Релевират се оплаквания за
необоснованост на решението и съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
бездействие на съда да изслуша поисканите от ищеца съдебно-техническа и
съдебно-счетоводни експертизи,като заплати възнагражденията от бюджета на съда.
Въззиваемата страна оспорва жалбата.Поддържа,че
съдът законосъобразно е отменил определението за допускане на експертизи поради
невнасяне на определените депозити за вещи лица от ищеца в дадения срок.Ищецът
не доказал,че има облигационно отношение между него и ответницата като
„потребител“.Последната не била собственик на жилището и не била подписала
договор за заплащане на топлинна енергия.В тежест на ищеца било да докаже,че
реално е доставил топлинна енергия ,както и нейното количество.Претендира
разноски за въззивното производство в размер на 300
лв. адвокатски хонорар при условията на чл.38 ЗА.
Третото лице-помагач М.“Е.“ООД-гр.София,
***, не взема становище.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед доводите на страните,съдът намира въззивната жалба процесуално допустима, но неоснователна.
За да отхвърли исковете, районният
съд е приел,че не се доказва ищецът да е доставил до имота на ответницата
топлоенергия в периода от 01.02.2015г. до 28.02.2015г.,поради което е
неоснователно искането за заплащане на такава.Правният извод на първоинстанционния съд е обоснован.съдът не е допуснал
процесуално нарушение във връзка със събиране на доказателства,тъй като е
допуснал исканите от ищеца експертизи, но последният не е внесъл дължимия
депозит в дадения срок и съдът законосъобразно е отменил определението за
допускането им.Ищецът е търговско дружество и не е налице основание за
освобождаването му от съдебни разноски,каквито са възнагражденията за вещи
лица.Представените от третото лице-помагач фактури касаят различно жилище; на
второ място-както е изложено в съдебното решение-фактурите са частен
документ,носещ подписа само на ищеца и не могат да установят в обема на пълно
доказване съществуването на вземане в полза на последния.Ето защо решението
следва да бъде потвърдено .Предвид изхода на делото въззивникът
следва да заплати на въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение за въззиваната инстанция в минимален
размер от 300 лв. съгласно представения договор за правна защита.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20 от
03.12.2018г.по гр.д. № 195/2016г. на РС-Сливница.
ОСЪЖДА на осн.чл.78,
ал.1 ЗА вр.чл.38, ал.2 ЗА „Т.-С.“ ЕАД ,ЕИК със седалище и адрес на управление *** Б,да
заплати на адв.К.И.Б., ЕГН **********,***,партер,
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в
размер на 300/триста/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.