Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………/28.02. |
Година 2019 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13-ти състав
|
на тридесети януари |
Година 2019 |
в публичното
заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като
разгледа докладваното от
съдията търговско дело
№ 1308 по описа за 2018 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет
на разглеждане е искане с
правно основание чл.439 ГПК.
Ищецът „Т.А.П.“ АД твърди с решение
по ВАД № 2016/2008 г., влязло в сила на 23.09.2009 г. да е осъден да заплати на
ответника „Ш.Б.“ ЕАД 468000,83 лв. – цена на доставени стоки и предоставени
услуги по договор за ползване на услугата карти euroShell, заедно със законната лихва върху сумата от
26.11.2008 г. до окончателното й плащане, 9640,00 лв. – договорна неустойка по
договора от падежа по всяка от фактурите до 26.11.2008 г., 4624,00 лв. –
разноски по арбитражното дело. За събиране на тези суми и 112,13 лв. – разноски
по издаване на изпълнителния лист от СГС, било образувано изп. дело №
20107860400423 на М.М.– ЧСИ с № 786, по което дело последното изпълнително
действие било предприето на 23.10.2010 г. Навежда се изтеклия период от време
след този момент е довел до погасяване на вземанията по давност и се иска да
бъде признато за установено.
В отговор по исковата молба от името
на ответника се признават твърдяните от ищеца факти, но се въвежда възражение,
че още в рамките на първоначално образуваното изпълнително дело между страните
са водени преговори за разсрочване на задълженията и през месец май 2013 г. като
в рамките на тази процедура е заявено признание на вземанията. Твърди, че
новообразуваното производство е резултат на отделяне на предходно образувано
изпълнително производство въз основа на изпълнителния лист по арбитражното
решение още на 16.12.2015 г., ведно с искане за възбрана въз основа на
обезпечителна заповед по предявен иск по чл. 135 ЗЗД. Навежда и довод, че
предприетите действия по повод уважения иск по чл. 135 ЗЗД също се явява
изпълнителни действия, прекъсващи давността.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца - адв. Р. от САК, поддържа
исковете. Навежда доводи в писмени бележки. Претендират се и разноски като
представя списък.
Ответникът,
представляван от адв. П. от Адвокатска колегия – гр. Монтана, оспорва иска.
Наведени са доводи в писмени бележки. Претендират се разноски и е представен
списък.
Съдът
като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства,
ценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
От
доказателствата се установява, че с решение от 23.09.2009 г. на Арбитражният
съд при Българската търговско промишлена палата ищецът „Т.А.П.“ АД е осъден да
заплати на ответника „Ш.Б.“ ЕАД сумата 46800,83 лв. – цена на предоставени
стоки и услуги по споразумение за ползване на карти euroShell, заедно със
законната лихва върху присъдената сума, считано от 26.11.2008 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 9640 лева, представляваща договорна
неустойка изчислена за периода от момента на падежа до 26.11.2008 г. и сумата
от 4624 лева – разноски по делото и 122,13 лв., представляваща разноски по
издаване на изпълнителния лист.
По
делото не се спори, а и от приложеното постановление за налагане на възбрана се
установява вписана възбрана върху недвижими имоти на 26.10.2010 г.
С
обявление от 3.12.2015 г. по изп.д. № 20137430400671 на ЧСИ Е.Х.с район на
действие Окръжен съд – Кюстендил, образувано по искане на „БАНКА ДСК“ ЕАД е
насрочена публична продан на недвижими имоти, посочени като собственост на „Т.А.П.“
АД. В обявлението е посочено, че върху имота има вписана възбрана за вземането
на „БАНКА ДСК“ ЕАД на 09.12.2013 г.
На
16.12.2015 г. ответникът е присъединен като взискател по изп.д. №
20137430400671 на ЧСИ Елица Христова.
При
тези обстоятелства от правна страна съдът приема следното:
Ищецът
твърди присъденото на ответника вземане да е погасено по давност. Съгласно чл.
110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, освен
ако законът не предписва друг срок.
Ефектът
от изтеклата давност се изразява в невъзможност кредиторът да изисква
съдействие от държавата за удовлетворяване на вземането му. Законът лимитативно
изброява и обстоятелствата, които рефлектират върху правното значение на
изтеклия период от време. Съгласно чл. 117 ал. 2 ЗЗД когато вземането е
установено със съдебно решение вземане давността е всякога пет години. Ето защо
и предявеният иск предполага да бъде установен период на необосновано от правна
гледна точка бездействие от страна на кредитора, превишаващ петгодишен период.
По
делото не се спори, че представител на ответника и трето на спора лице – В.Я.,
са преговаряли в рамките на изпълнително производство. Самият ответник обаче
сочи, че преговорите са приключили без резултат. Признанието по смисъла на чл.
116 б. „а“ ЗЗД предполага волеизявление и следователно предпоставка, за да бъде
обвързван ищецът е наличие на представителна власт у волеизявяващото физическо
лице. Това по делото не се установява. Не се установяват и обстоятелства,
обуславящи приложението на чл. 301 ТЗ. Ето защо твърдяното прекъсване на срока
при условията на чл. 116 б. „а“ ЗЗД е недоказано.
Съгласно
чл. 116 б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва и със всяко предприето действие на
принудително изпълнение. С Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
преразгледано предходно утвърденото разбиране с ППВС 3/1980 г. Върховният
касационен съд в свое решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., на
ГК, ІV ГО е имал повод да посочи, че преосмисленото тълкувание е меродавно за
факти, проявили се след утвърждаването му. Изрично е посочено, че ППВС 3/1980
г. губи сила едва с обявяване на ТР № 2/2013 г., осъществено на 26.06.2015 г. и
намира приложение за заварени или новообразувани след този момент изпълнителни
производства. Правната сигурност предполага осигурена от правилата възможност
правния субект да предвиди последиците на поведението си. Придадената от закона
задължителност на тълкувателния акт ангажира и субектите на права да
съобразяват поведението си с очертаното правило на поведение. Предвидимостта е
и в основата на правовата държава. При тези обстоятелства настоящият състав
намира за необходимо да преосмисли практиката си.
Според
дадените разяснения с ППВС 3/1980 г. при образувано изпълнително производство
не е необходимо да се предприемат нови действия за предприемане на принудително
изпълнение, тъй като за периода на неговата висящност давност не тече. Така
утвърденото разбиране освобождава кредитора от задължение да инициира конкретни
действия на принудително изпълнение, за да съхранява изискуемостта на вземането
си в рамките на срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК. Изпълнителното производство се
прекратява по силата на закона, когато взискателят не поиска извършване на
изпълнителни действия в рамките на две години. При тези обстоятелства, към
повдигнатия в процеса и изследван в случая материалноправен въпрос, моментът на
прекратяване на изпълнителното производство полага началото на нов давностен
срок (чл. 117 ал. 1 ЗЗД). Предвид установената дата на наложена възбрана
настоящият състав приема, че считано от 27.10.2012 г. е започнала да тече нова
петгодишна давност.
Съгласно
чл. 457 ал. 1 ГПК присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното
производство, каквито има първоначалният взискател. Материалният закон придава
значение на процесуално действие, съставляващо елемент от предвиден
изпълнителен способ без да държи сметка дали и доколко ще доведе до погасяване
на притезанието. Прекъсването на давността е значимо именно защото е налице
неудовлетворено притезание. Ето защо насрочената продан за 19.01.2016 г.
съставлява действие на принудително изпълнение по смисъла на чл. 116 б. „в“ ЗЗД
при разясненото съдържание на понятието с Тълкувателно решение № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Присъединяването предполага възможност присъединилия се да получи
част от събраната сума, към което е насочено изпълнителното действие като без
значение остава кой от взискателите е инициирал конкретния изпълнителен способ.
Изминалият
период от 19.01.2016 г. до датата на приключване на устните състезания –
30.01.2019 г. е по-малък от законоустановения петгодишен период, поради което
предявените искове са неоснователни като безпредметно остава изследването на
въпроса дали спорът с правно основание чл. 135 ЗЗД, съответно обезпечителна
мярка по този иск – възбрана, удовлетворяват лимитативно утвърдените хипотези
на прекъсване на давността..
По
разноските
При
установеиня изход от спора ищецът няма право на разноски и дължи да възстанови
направените от ответника и доказани по делото разноски – заплатено
възнаграждение за един адвокат в претендирания размер от 3600 лв. съгласно
представения списък, наличен по л. 34 от делото. С оглед нормата на чл. 81 и
236 ал. 1 т. 6 ГПК съдът дължи произнасяне по искането за разноски така
формираната воля да бъде изрично огласена с диспозитива на постановения акт.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове от „Т.А.П.“ АД, ЕИК *******срещу „Ш.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, да
бъде признато за установено при условията на чл. 439 ГПК, че не дължи 468000,83 лв. – цена на доставени стоки и предоставени
услуги по договор за ползване на услугата карти euroShell, заедно със законната лихва върху сумата от
26.11.2008 г. до окончателното й плащане, 9640,00 лв. – договорна неустойка по
договора от падежа по всяка от фактурите до 26.11.2008 г., 4624,00 лв. –
разноски по арбитражното дело. За събиране на тези суми и 112,13 лв. – разноски
по издаване на изпълнителния лист от СГС, поради изтекла погасителна давност.
ВЪЗЛАГА на
основание чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК
направените разноски от „Т.А.П.“
АД в негова тежест.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78 ал. 3 ГПК „Т.А.П.“ АД, ЕИК *******с адрес по
делото: гр. Кюстендил, ул. „*******срещу „Ш.Б.“ ЕАД, ЕИК ******* с адрес
по делото: гр. София, кв. „*******, да заплати сумата 3600,00 лв.
Решението
може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от съобщението до молителя с въззивна
жалба пред Апелативен съд –София.
СЪДИЯ: