Р Е Ш Е Н И Е
№ 356/29.05.2023 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и трета година, в състав :
Председател: Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Мария Ницова
при секретар Димитрова и с участието на прокурора Александрова,
като разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 348/2023 г. по описа на Административен съд Монтана
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Обжалва се решение № 90/31.03.2023 г., постановено по АНД № 20221630201473/2022 г. по описа на РС Монтана, с което е отменено наказателно постановление № 12-2200234/22.11.2022 г. на директора на дирекция “Инспекция по труда” Монтана, с което е наложена имуществена санкция на „Г*** т***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.К.С., в размер на 1500 лева на основание чл.416, ал.5 във вр.с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ/, за нарушение по чл.70, ал.1 от Кодекса на труда.
Касаторът, директор на дирекция “Инспекция по труда” Монтана обжалва решението на съда. В касационната жалба и в с.з. пълномощника юрк.Кръстева, моли същото да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, иска да се потвърди наказателното постановление, като навежда доводи за неправилност на решението на въззивната инстанция. Претендират се разноски в производството.
Ответникът по касационната жалба, представляван от пълномощника адв.И*** , моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, като навежда доводи относно неговата правилност, респективно доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление. Не претендира разноски в производството.
Представителят на ОП Монтана, изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага да се потвърди решението на РС Монтана.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен, при което същата е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна. Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
За да постанови обжалваното решение, съставът на Районен съд Монтана след анализ на всички събрани в производството доказателства, правилно е приел, че в административнонаказателното производство е доказано санкционираното дружество да е извършило вмененото му нарушение по чл.70, ал.1 от КТ, т.к. в сключения с лицето М*** Г*** Г*** трудов договор № 24/17.05.2022 г. е посочен срок на изпитване 9 месеца в полза на работодателя, което е в нарушение на разпоредбата на чл.70, ал.1 от КТ „Когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца, а когато за работата е определен срок, по-кратък от една година – срокът за изпитване е до един месец. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него..“ След анализ на събраните доказателства, въззивният съд направил опит да обоснове извод, че „наказващият орган не е преценил тежестта на нарушението и на нарушителя, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на дееца, а също така и че липсват основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН..“, предвид което съдът приел, че е следвало дружеството да бъде предупредено писмено, а не санкционирано, т.к. това било първо нарушение. Никъде в решението на въззивния съд не е посочено и обсъдено обстоятелството, че от събраните в хода на производството писмени доказателства се установява, че дружеството е сключило не един, а три трудови договора, вкл. с Д*** Е*** Н*** – трудов договор № 28/09.08.2022 г., в който срокът на изпитване по чл.70, ал.1 от КТ е 7 месеца, и с М*** Е*** М*** – трудов договор № 27/22.06.2022 г. – тук срокът на изпитване е 8 месеца/л.12 и 13 от делото на РС/. Като не е взел предвид така събраните и представени в производството доказателства, въззивният съд необосновано е приел, че се касае за единичен случай, пропуск и като такъв е следвало да бъде разгледан и обсъден предвид разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав не споделя така изложените в тази насока доводи на въззивния съд. От събраните и представени писмени доказателства безспорно се установява, че дружеството периодично от м.май до м.август на 2022 г. е скючило няколко трудови договора, като във всеки от тях е допуснало нарушение на разпоредбата на чл.70, ал.1 от КТ.
Още повече, предвид твърдението, че дружеството ще полза работна ръка по програма „Заетост за теб“ към бюрото по труда, т.е. не следва да се приеме обяснението, че е допуснат пропуск, т.к. са се наложили корекции на трудовия договор с М*** Г*** .
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение е допуснато нарушение на закона – релевираното с жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63 в от ЗАНН.
Касационният състав не споделя мотивите на районния съд и не намира основания за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Предвид което намира, че неправилно РС е отменил издаденото наказателното постановление, т.к. нарушението е безспорно даказано и не е единичен случай, предвид което не слудва да бъде разглеждано през призмата на чл.28 от ЗАНН. С оглед на направените в касационното производство възражения от касатора, съдът намира, че същите са основателни и доказани е следва да бъдат уважени .
както и за пълнота на мотивите, следва да отбележи следното:
Изложените в касационната жалба доводи се подкрепят от събраните в производството доказателства, настоящият състав споделя изложените доводи относно установяване на нарушението, фактът, че дружеството е допуснало твърдяното нарушение е безспорно доказан.
Настоящият съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо, но не е в съответствие с приложимия материален закон. На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за основателна. Обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено, а вместо него да бъде потвърдено издаденото НП като правилно и законосъобразно.
От ответника е заявена претенция за разноски в производството, поради което съгласно чл.63д, от ЗАНН във вр. чл.143, ал.1 от АПК, следва да бъде присъдено своевременно заявеното юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции по 100 лева за всяка.
Предвид изложеното и основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 90/31.03.2023 г., постановено по АНД № 20221630201473/2022 г. по описа на РС Монтана, като вместо него, постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 12-2200234/22.11.2022 г. на директора на дирекция “Инспекция по труда” Монтана, с което е наложена имуществена санкция на „Г*** т***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.К.С., в размер на 1500 лева на основание чл.416, ал.5 във вр.с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ/, за нарушение по чл.70, ал.1 от Кодекса на труда.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: