№ 254
гр. Разград , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20213330200321 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Буилдер ЕООД с. Стражец против НП № 17- 000691/21.08.2020г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Разград, с което на основание чл.416, ал.5
от КТ във вр. с чл.414, ал.1 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер
на 1500лв. за нарушение на чл.1, ал.2 във вр. с чл.62, ал.1 от същия кодекс. В жалбата сочи,
че НП е незаконосъобразно, като се изтъкват доводи за липса на трудово правоотношение,
което да изисква сключване на трудов договор. Моли се НП да бъде отменено изцяло.
В съдебното заседание за обжалващото дружество не се явява представител.
Въззиваемата страна - Дирекция „Инспекция по труда“- Разград, чрез представителя си,
излага становище за неоснователност на жалбата.
За Районна прокуратура гр.Разград не се явява представител.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на
обжалване акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Във връзка с постъпило прокурорско постановление за извършване на проверка по
компетентност въз основа на извършена полицейска проверка и снети обяснения от лицата,
1
заявили, че работят в Буилдер ЕООД с. Стражец, контролните органи, извършили проверка
на обжалващото дружество в периода от 24.06. до 24.07.2020г. Тази проверка касаела
трудовите правоотношения с наети от дружеството лица. При извършена проверка в
системата на НАП било установено, че в Буилдер ЕООД няма наети лица, които да са с
регистрирани трудови договори. Установили, че от 14.04. до 24.04. Буилдер ЕООД е
възложил работа по строително монтажни дейности на лицето Г. Б. А., без това да е уредено
като трудово правоотношение. Последното било декларирано и в декларация от управителя
на дружеството - наел лицето Г. А. да изпълнява строително монтажни дейности в частен
имот в с. Островче, а именно да монтира гипсокартон на стени и тавани и затова е начислил
възнаграждение в размер на 543,90лв. Представил договор за изпълнение на изработка за
този период. На дружеството бил съставен АУАН за нарушение на чл.1, ал.2 във вр. с чл.62,
ал.1 от КТ, за това, че отношенията с лицето не били уредени като трудови. Обстоятелствата
по акта са изложени и в обжалваното НП, с което на дружеството е наложена имуществена
санкция на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.414, ал.1 от КТ в размер на 1500лв. за
нарушение на чл.1, ал.2 във вр. с чл.62, ал.1 от същия кодекс.
По делото е разпитана свидетелката А. М. /актосъставителя/, която потвърждава
изложените в акта и НП обстоятелства. От декларираните от управителя факти и данните от
прокуратурата установили, че в процесния период Г. А. извършвал строително монтажни
дейности в частен имот в с. Островче – монтиране на гипсокартон на стени и тавани и
затова е получил възнаграждение от жалбоподателя в размер на 543,90лв. /копие от
ведомост на л.28 от НАХД №773/2020г. на РРС/. Вместо обаче да сключи трудов договор с
лицето жалбоподателят сключил с него граждански договор /копие на л.25 от НАХД
№773/2020г. на РРС/. Тези обстоятелства не са спорни и с оглед всички данни по делото
съдът намира, че обстоятелствата по НП са доказани.
От правна страна съдът намира, че НП е законосъобразно - издадено от компетентния за
това орган, по реда и във формата предвидена от закона. Съдът се съобразява с указанията
на Разградски административен съд и приема, че нарушението е правилно
индивидуализирано и с оглед на това правилно квалифицирано. Съдът намира, че
санкционираното юридическо лице е осъществило вмененото му нарушение. С издаденото
НП е ангажирана наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на
работодател, за осъществено нарушение на чл.1, ал.2 във връзка с чл. 62, ал.1 от КТ, тъй като
в процесния период лицето Г. А. е осъществявал трудова дейност, като наето от
обжалващото дружество лице, без отношенията между страните да са уредени като трудови,
а именно в сключен между тях писмен трудов договор преди постъпването на работника на
работа. Разпоредбата на чл.1, ал.2 от Кодекса сочи, че отношенията при предоставяне на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Именно това изискване в
случая е нарушил жалбоподателя. Последният е имал качество на работодател, тъй като е
наел лицето именно за извършване на трудова функция. Тези правоотношения не могат да
се уреждат като гражданскоправни такива, тъй като безспорно имат за свой предмет
2
престиране на работна сила – именно трудова дейност е възложена на работника, а не
изпълнение на функция, който би била предмет на граждански договор. Тези, по характера
си трудови провоотношения, според императивната норма на чл.62, ал.1 от Кодекса следва
да бъдат уредени в писмена форма – чрез сключване на трудов договор, като изпълнението
на горното задължение е вменено в тежест на съответния работодател. Неизпълнението на
същото, осъществява и състава на нарушението за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на
работодател. Деянието е осъществено с допускане на работника да осъществява трудова
функция, без тези отношения да са уредени като трудови по смисъла на чл.1, ал.2 от КТ,
посредством сключен писмен трудов договор. Съдът намира, че въз основа на установеното
от фактическа страна безспорно се доказва предоставянето на работна сила от страна на Г.
А. в процесния период и реално изпълнение на трудова функция – посоченото лице е
работило в периода, извършвайки строително-монтажна дейност и за това е получило
възнаграждение. Съдът намира, че не е съществен въпрос дали става дума за краткотрайно
престиране на работна сила или за по продължително такова – същественото е именно, че се
престира работна сила в полза на друго лице, което налага отношението да се третира като
трудово и да се уреди като такова. По тези съображения правилно е прието от
административнонаказващия орган, че жалбоподателят е нарушил чл.1, ал.2 във вр. с чл.62,
ал.1 от КТ. Тежестта на конкретното нарушение изключва определянето му като маловажно.
В случая наложеното на жалбоподателя наказание е имуществена санкция в размер на 1500
лв, което е в размер на законовия минимум по чл. 414, ал. 1 КТ и съдът го намира за
справедливо, с оглед обстоятелството, че тези нарушения са масови.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-000691/21.08.2020г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Разград, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с
чл.414, ал.1 от КТ на Буилдер ЕООД с. Стражец е наложена имуществена санкция в размер
на 1500лв. за нарушение на чл.1, ал.2 във вр. с чл.62, ал.1 от същия кодекс.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3