Р Е
Ш Е Н
И Е № 7 8 4
гр.
Пловдив, 17.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІII н.с., в
публично съдебно заседание на осми февруари
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева, като
разгледа АНД № 8009/2018 год. по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от
В.В.О. с ЕГН ********** *** против електронен фиш /ЕФ/ серия К № 2266525 на ОД
на МВР – Пловдив, с който му е наложено административно наказание - ГЛОБА в
размер на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/.
Жалбоподателят
в депозираната до съда жалба моли за отмяна на процесния Електронен фиш по
съображения, изложени в нея. Редовно призован, в съдебно заседание не се явява
и не се представлява от процесуален представител.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител и не дава становище по
делото.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно легитимирано
лице с изявен правен интерес и в законово установения
в чл.189, ал.8 от ЗДвП преклузивен срок.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
От ОД на МВР –
Пловдив е издаден Електронен фиш серия К № 2266525 затова, че на 07.09.2018г. в
10:50 часа на АМ „Тракия” км 107+600 в посока Бургас, с одобрено автоматизирано
техническо средство TFR1 –M № 546, било заснето движение на МПС „Мерцедес Ц 320
ЦДИ”, рег. № ***, собственост на В.В.О., ЕГН
**********, със скорост от 173 км/ч., при въведено ограничение на
скоростта 140 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3
км/ч. По този начин жалбоподателят е превишил
разрешената скорост с 33 км/ч. Констатациите били определени като нарушение по
чл. 21 ал.1 ЗДвП, въз основа на което бил издаден и обжалваният електронен фиш,
с който на основание чл.189 ал.4, във
вр. с чл.182 ал.2, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание – глоба в размер на 300 лева.
Изложената фактическа обстановка Съдът приема
за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства
– Електронен фиш, снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1 –M ”
от 08.03.2018г., Протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система TFR1 – M 546/07.09.2018г.
Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на
доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.
При извършената служебна проверка Съдът
констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДвП – посочени са данните за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на
моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното
средство и лицето, което следва да носи отговорност на основание чл.188 ал.1 от ЗДвП /предвид липсата на подадена декларация по смисъла на чл.189 ал.5 от ЗДвП/, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. За по-голяма
прецизност, следва да се отбележи, че сред посочените реквизити няма изискване
фишът да е датиран, да съдържа имена, адрес и подпис на издателя, нито се
изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона
за движението по пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на
скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното
място е 50 км/ч., извън населено място – 90 км/ч., а по автомагистрала – 140
км/ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Безспорно от доказателствата по делото се установява,че в случая жалбоподателят не е изпълнил задължението си на процесното
място и време да управлява конкретното
МПС до не повече от 140 км/ч, въпреки това скоростта на движение на МПС
е била превишена с 33 км/ч. Съгласно посочената за санкционна норма, а
именно чл.182, ал.2 т.4 от ЗДвП
предвижда, че за превишаване на разрешената скорост, извън населено място от 31
до 40 км/ч, е предвидена глоба в размер от 300 лв.
Правилно
нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
нарушението е ясно и точно описано.
Правилно на
жалбоподателя е било наложено административно наказание по вид и размер, а
именно глоба във фиксиран размер от 300 лева за така установеното нарушение,
който размер не подлежи на ревезиране от страна на Съда.
Нарушението е установено
и заснето от мобилно автоматизирано устройство, което с оглед Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 от 24.02.2010 г. мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение, тип TFR1–M, е от
одобрен тип със срок на валидност на удостоверението до 24.02.2020г. Посочената
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения е вписана в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835. Освен това
мобилната система за видеоконтрол „TFRM-1” e била проверена, с оглед Протокол №
3-33-18/ 08.03.2018г., в който е констатирано, че същата съответства на
одобрения тип. Безспoрно установени по делото, видно от приложения снимков
материал, са и заснетият участък от пътя, където е било извършено нарушението,
географските координати, действащото ограничение, както и посоката на движение
на автомобила. Бил е съставен и Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система, касаещ въпросния заснет пътен участък,
ограничението на скоростта, дата и час на констатираното нарушение.
Съгласно Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
/обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./ издаването на електронен фиш за налагане на
административни санкции за нарушения на чл. 21, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП, вече е
допустимо на база заснемане с мобилно автоматизирано техническо средство или
система, каквото е в настоящия случай.
Посоченото води до извода, че електронният фиш, съотнесен към времето на
извършеното нарушение, е законосъобразно издаден, въз основа на заснето
нарушение от мобилна система за
видеоконтрол.
На следващо място,
с оглед датата на извършеното нарушение – 07.09.2018г., във връзка с
настъпилата промяна в чл.165, ал.2, т.7 и т.8 от ЗДВП с ДВ бр. 54 от 2017г./ в
сила от 26.09.2017г./, както и отмененият с ДВ бр.6 от 2018г./ в сила от
16.01.2018г. / - чл. 7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., няма изискване
пътният участък на заснемане да бъде обозначен с пътен знак Е24 и мястото на
заснемане от пътния участък да бъде оповестено в средствата за масово
осведомяване или страницата в интернет на МВР.
В случая
законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на
жалбоподателя, като го е наказал в качеството му на собственик, на основание
чл.188, ал.1 от ЗДвП и предвид липсата на декларация по смисъла на чл.189, ал.5
от ЗДвП. Ето защо и това възражение на жалбоподателя не се споделя от Съда.
Всичко гореизложено обосновава
неоснователността на жалбата, поради което обжалваният Електронен фиш, следва
да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Мотивиран от
изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш /ЕФ/ серия К № 2266525 на ОД
на МВР – Пловдив, с който на В.В.О. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание - ГЛОБА
в размер на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния
съд на гр.Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.