Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 13.12.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на девети декември две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 4 180
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/.
Ищецът – К.В.Х. твърди, че на
20.02.2017г. около 11.15 часа в гр. София, на Околовръстен път с посока на
движение от бул. България към бул. братя Бъкстон, Б.Н.И. управлявал товарен
автомобил марка „фолксваген”, модел „транспортер” с
рег. №*******. В района срещу №3 не спазил необходимата дистанция и реализирал
ПТП с движещия се пред него в същата посока лек автомобил марка „фолксваген”,
модел „поло” с рег. №СВ 5795 АХ, управляван от ищеца.
При сблъсъка между двата автомобила, ищецът получил т- нар. „камшичен удар”, като веднага почувствал силна болка в шийния отдел, ограничения движения в същия, главоболие и
световъртеж. Твърди, че в резултат на процесното ПТП
е получил следните травматични увреждания:
-
увреждане
на брахиалния плексус,
-
шиен
вертебрален синдром,
-
предкоренчева увреда на С5, С6, С7 двустранно, по – изразено за С5 и С6 в
дясно.
След пътно-транспортното
произшествие, ищецът е прегледан във ВМА, установена е контузия на шията,
освободен е от болничното заведение, с назначена медикаментозна терапия и
предписание да носи шийна яка. Вследствие на пътно-
транспортното произшествие при него са се появили постоянни болки в областта на
шията, осолено изразени при движение на същата, обхващащи горната част на
гърба, в дясно рамо и дясна предмишница. Наблюдава се
у ищеца ограничен обем на движенията на шията, болки при натоварване на дясната
ръка. Дълго време е носил предписаната му шийна яка. Сочи,
че претърпените от ищеца болки и страдания по време на ПТП и ежедневните
затруднения в бита, довели до срив на самочувствието му и тежък психически шок.
Ищецът се страхува да управлява автомобил, не спи спокойно след инцидента,
станал е и много чувствителен. Посочва, че за описания товарен автомобил има
валиден договор а задължителна застраховка „гражданска отговорност” към датата
на ПТП, сключена с ответника. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което
се осъди ответникът да му заплати сумата от 26 000 лв., като част от 50 000
лв. – представляваща претендирано обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от описаното ПТП, заедно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 27.03.2018г. до окончателното й
изплащане. Претендира направените по делото разноски, за което е представен
списък съгласно чл. 80 от ГПК в последното съдебно заседание – стр. 213 от
делото. Процесуалният представител на ищеца претендира заплащане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. с ДДС.
В определения от съда срок процесуалният представител на ищеца е депозирал
писмени бележки по делото.
Ответникът – З. „А.” АД в
депозирания от него писмен отговор заявява, че не оспорва следните факти:
наличието на сключена застраховка „задължителна отговорност” относно описания в
исковата молба товарен автомобил към датата на процесното
ПТП. Оспорва претърпените неимуществени вреди, включително и „тежък
психологически шок”, а в случай, че такива се установят поддържа, че те не са
във вид и степен, описани в исковата молба. Оспорва наличието на пряка причинно
– следствена връзка между настъпилото пътно – транспортно произшествие и
твърдените неимуществени вреди. Наведено е възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че е бил без или
с неправилно поставен предпазен колан. Прави възражение за съпричиняване
и от външни фактори – общото здравословно състояние на ищеца, както и с вида и
своевременността на медицинската помощ. Моли да се постанови съдебно решение, с
което се отхвърли предявения иск. Претендира направените разноски и юрисконсултско възнаграждение, за което е представен списък
съгласно чл. 80 от ГПК – стр. 216 от делото.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
от ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в настоящото
производство следните факти:
- сключване на
договор застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, със
застраховател - ответното дружество относно товарния автомобил, описан в
исковата молба, който договор е валиден към датата на настъпило застрахователно
събитие и
- настъпване на процесното ПТП.
По
делото е представен констативен протокол №К – 102 от 20.02.2017г, съставен от
дежурен ПТП – ОПП – СДВР, в който е описано процесното
ПТП, участниците в него, както и, че пострадал от същото е ищеца с диагноза –
контузия на врата. Отразено е в документа, че по отношение на водача на
товарния автомобил е съставен акт. От представеното удостоверение от
04.08.2017г. /страница 13 от делото/, издадено от зам. – началник на отдел ПП –
СДВР се установява, че по отношение на водача на товарния автомобил е издадено
и наказателно постановление за процесното ПТП, което
не е обжалвано и е влязло в сила.
По
искане на ищеца по делото е допусната съдебно – психиатрична експертиза. В
заключението на вещото лице е посочено, че ищецът няма прекарани психични
заболявания. Катастрофата е представлявала силен стресогенен
фактор и е била възприета от ищеца като реална опасност за здравето на детето
му и на самия него. Това е предизвикало у него остра стресова реакция, в
нетежка степен с непродължително състояние на уплаха и тревога, което състояние
често се назовава като „психологичен шок”. Впоследствие ищецът е преживял
притеснения и напрежения, свързани с хронифицирането
на болковия синдром и съобщената му неблагоприятна
прогноза за пълно оздравяване.
По
делото е прието заключение на допуснатата по искане на страните
съдебно-медицинска експертиза, което съдът възприема като компетентно, обективно изготвено и пълно. Заключението
е изготвено въз основа на представената по делото медицинска документация,
както и извършен от вещото лице личен преглед на ищеца. В него е посочено, че в
резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания: контузия на шията, която включва дизторзия
/преразгягане/ на шийната
област на гръбначния стълб, на връзковите структури,
т. нар. легаменти /меки структури, укрепващи костния
апарат на гръбначния стълб/ на нервните коренчета и на задния надлъжен лигамент с последващи дискови протрузии на нива СЗ – 4 – 5 – 6, при което се засягат и
контактните повърхностни на гръбначните прешлени, с късно последствие развитие
на вторично ошипяване, нар. остеохондроза.
Тези увреждания представляват комплексно увреждане на структурите на шийната болест с последващо
развитие на шийна дискова болест и рамо – ръка синдром.
Лечението е домашно, с медикаменти, физиопроцедури –
лечебен масаж и физкултура, балнео и физиолечение.
Непосредствено след ПТП ищецът е бил 44 дни в отпуск по болест. Към настоящия
момент невъзстановени са дискогенните увреждания на междупрешленните нива между 3 – ти, 4 – ти, 5 – ти и 6 – ти
шийни прешлени, причиняващи симптоматична радикулопатия, която обуславя невропатична
болка с различен интензитет в дисталните периферни
нерви, които се изграждат от тези нервни коренчета С 4, 5, 6 и 7 в дясно. Прогнозите
за ищеца са неблагоприятни – ще търпи продължителни дългогодишни невропатични болки в шията, дясно рамо и ръка. И в
настоящия момент ищецът продължава да търпи болки и страдания с променящ се
интензитет. На поставения въпрос от ответника вещото лице е посочило, че
предпазният колан не пази главата от неволеви пасивни движения. В съдебно
заседание вещото лице е пояснило, че констатираната хипотрофия
означава отслабване на мускулатурата в следствие на неврологично заболяване.
При ищеца е констатира такова състояние при дясна раменна мускулатура, като
това е изразено и с това, че дясното рамо стои по-ниско от лявото рамо,
мускулът е в по-малък обем, може да осъществява движения в пълен обем, но има
затруднения и болезненост, като и намалява мускулната сила. При ищеца е
нарушена финната сетивност на пръстите на дясната
ръка. Прогнозата на вещото лице е, че болката с годините ще намалее, но заедно
с това ще намалее и сетивността на дясната ръка. Относно болките посочва, че
същите се провокират от физическа натовареност, защото мускулите са с по-малък
коефициент на издръжливост, но това не роди до неработоспособност, защото е
възможна лека физическа работа и за обикновени движения. По искане на ответника
е допусната допълнителна съдебно – медицинска експертиза. В него е посочено, че
от представените документи от НЗОК не се установява преди датата на
претърпяното ПТП по отношение на ищеца да са поставени диагнози, касаещи
заболяване на шийната област.
Пред
настоящата съдебна инстанция по искане на ищеца е допуснат и разпитан
свидетелят А.К.И.. Свидетелят описва, че е видял ищецът няколко дни след процесното ПТП, като същият се е оплаквал от болки в гърба,
ръката и врата.
По
искане на страните е допусната съдебно авто –
техническа експертиза, чието заключение не е оспорено и съдът кредитира като
обективно, пълно и компетентно. В него е описан механизма на настъпване на процесното ПТП, както и причината довела до него –
субективни причини у водача на товарния автомобил. В съдебно заседание вещото
лице посочва, че двата автомобила са се движили с различни скорости, като
разликата между тях е около 30 – 40 км/ч.
Пред
настоящата инстанция е разпитан и водача на товарния автомобил – Б.Н.И.. Същият
посочва, че ПТП е станало в тъмната част на денонощието, мъгляво и според него
пътната настилка е била малко мокра и затова не е могъл да спре.
В
допълнителната съдебно авто – техническа експертиза е
посочено, че предвид механизма на настъпване на процесното ПТП и
свидетелските показания на водача на товарния автомобил следва, че ищецът не е
имал възможност да предотврати настъпването на катастрофата.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Относно
предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането
/КЗ/ за претърпени неимуществени вреди
Съобразно
направения на основание чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена
тежест на ищеца е да установи:
1.
механизъм на настъпилото ПТП,
2.
претърпени вреди от ищеца – описаните в исковата молба увреждания;
3.
причинна връзка между описаното ПТП и описаните в исковата молба увреждания,
4.
предприетите действия от ищеца за възстановяване от причинените травми от процесното ПТП,
5.
здравословно състояние на ищеца към настоящия момент – възстановен ли е напълно
от причинените травми или има трайни настъпили увреждания, които не могат да
бъдат преодолени,
6.
на коя дата ищецът е предявил претенция към ответника за заплащане на
неимуществени вреди от описаното ПТП и
7.
представяне от страна на ищеца на всички изискани от ответника документи във
връзка с заведената щета.
От заключението
на допуснатата авто – техническа експертиза се
установява механизма на процесното ПТП и причината,
която е довела до него – субективни действия на водача, управлявал застрахования
при ответника, товарен автомобил.
От
заключението на съдебно – медицинска експертиза, се установява, настъпване на
описаните в исковата молба увреждания, както и причинно – следствената връзка
между процесното ПТП и тези травми. От същото и
представената медицинска документация по делото се установяват и предприетите
действия за възстановяване от ищеца: домашно лечение за период от 44 дни, като
за част от него е следвало ищецът да носи шийна яка.
От разпита на първия свидетел се установява, че след инцидента ищецът се е
оплаквал от болки в гърба, врата и ръката. От заключението на приетата по делото съдебно
– психиатрична експертиза се установява, че катастрофата е представлявала силен
стресогенен фактор за ищеца, която е предизвикала у
него остра стресова реакция, в нетежка степен с непродължително състояние на
уплаха и тревога. От заключението на съдебно – медицинската експертиза се
установява, че към настоящия момент не е налице пълно възстановяване на ищеца –
дискогенните увреждания на междупрешленните
нива между 3 – ти, 4 – ти, 5 – ти и 6 – ти шийни
прешлени, което обуславя невропатична болка с
различен интензитет в шията, дясно рамо и ръка, налице е отслабване на дясна
раменна мускулатурата в следствие на неврологично заболяване, като външно
дясното рамо стои по-ниско от лявото рамо, ищецът може да осъществява движения
в пълен обем, но има затруднения и болезненост, като и намалява мускулната сила,
нарушена е финната сетивност на пръстите на дясната
ръка.
При
така изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищецът е доказал всички
описани по-горе факти, за които носи доказателствена
тежест, поради което следва да се приеме, че е възникнала отговорност за
ответника да заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
резултат на процесното ПТП.
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ принцип за справедливост, което означава съдът да
съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа
обстановка в страната. В конкретния случай това са: вида, характера и тежестта
на травмите, възрастта на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 39г.,
лечебния и възстановителен период, претърпените болки, отражението на
произшествието върху психо-емоционалното му състояние,
липсата на пълно възстановяване на ищеца. Съдът като съобрази изложените
обстоятелства и икономическата обстановка в страната в периода на ПТП приема,
че сумата от 26 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл.
52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП. Обезщетението в този размер
съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди
неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното
увреждане. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се основава на доказателствата по
делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ, съгласно
което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания.
Относно възражението за съпричиняване по см. на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД
За да е
налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст
е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента,
до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не
всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на
предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване
на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод
за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал
предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото пострадалият е
пътувал без поставен предпазен колан.
Съдът
намира, наведеното от страна на ответната страна възражение за съпричиняване е неоснователно, предвид заключение на
съдебно – медицинската експертиза.
Предвид
заключението на допълнителната съдебно – медицинска експертиза се установява,
че неоснователно и второто възражение за съпричиняване,
направено от ответника, за наличие на външни фактори, като общото здравословно
състояние на ищеца, които са повлияли на възстановитения
процес от уврежданията на ищеца.
Относно
третото направено възражение от страна на ответника за съпричиняване
изразяващо се с вида и несвоевременността на предоставените медицински услуги
на ищеца във връзка с възстановяването му, съдът приема, че същото е
недоказано, тъй като няма ангажирани никакви доказателства по делото във връзка
с него.
Относно направените по делото разноски
Предвид
изхода на делото, право на разноски има ищеца.
От
представения по делото договор за правна защита и съдействие /стр. 215/ се
установява, че процесуалният представител е предоставил безплатна правна помощ
на ищеца. От последния е представено и удостоверение, че същият е регистриран
по ЗДДС /страница 214/. На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
във вр. с чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за
минималните размера на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде
осъден да заплати на упълномощения представител на ищеца адвокат В.О. адвокатско възнаграждение в размер на 1 572
лева.
Направените
от ищеца разноски в настоящото производство са в размер на 1950 лв., от които 1 040
лв. – заплатена държавна такса, 50 лв. – депозит за свидетел, 400 лв.- депозити
за съдебно – медицинска експертиза, 250 лв. – депозит за авто
– техническата експертиза и 250 лв. – депозит за съдебно – психиатричната
експертиза. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъдат осъден да заплати на ищеца сумата 1 950 лв.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК - ********със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на К.В.Х., ЕГН - **********
със съдебен адрес:***, ж. к. ********- чрез адвокат В.О. на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ сумата от 26 000
лв. /частичен иск от иск в пълен размер от 50 000 лв./, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 20.02.2017г.
в гр.
София по вина на водачът на товарен автомобил „фолксваген транспортер“
с рег. №******, заедно със
законната лихва от 27.03.2018г. до окончателното й изплащане и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата от 1 950 лв.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК - ********със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на В.В.О., адвокат от
САК, с адрес: ***, ж. к. ********основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
сумата от 1 572 лева.
Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: