РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Кюстендил, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II-РИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Ал. Николов
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Николай Ал. Николов Административно
наказателно дело № 20211520201427 по описа за 2021 година
Делото е образувано по жалба от Вл. Т. от гр.Крива Паланка, ул.“В.“№..,
Р.С.Македония против наказателно постановление №21-1139-001582 от 14.07.2021г.,
издадено от полицейски инспектор към ОДМВР-гр.Кюстендил, група ОДЧ, с което на
жалбоподателя на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП са наложени административни
наказания: “глоба” в размер на 950 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от
3 месеца. Претендира се отмяна на наказателното постановление, като се излагат доводи за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон.
Административнонаказващият орган не е взел участие в производството.
Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и
прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
На 03.12.2021г. лек автомобил БМВ с рег.№С...МХ, управляван от
жалбоподателя, се движел по ПП І-6 в посока към ГКПП-Гюешево. При км 6+600 в с.Р.,
установено посредством автоматизирано техническо средство Трафик радар TFR-1М 523 в
15:25ч. посоченият автомобил се движел с превишена скорост – 131 km/h, при ограничение
от 50 km/h за населено място.
Средството за измерване е преминало съответния метрологичен преглед
(последваща проверка) на 25.11.2021г.
1
На същата дата срещу жалбоподателя бил съставен АУАН, в който са
възпроизведени част от описаните по-горе констатации. Жалбоподателят заявил, че разбира
писмено и говоримо български език и не се нуждае от преводач. Прието е, че е нарушена
разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП. Актът е предявен и връчен по надлежния ред без
възражения. Въз основа на акта е издадено атакуваното НП. В постановлението са
възпроизведени фактическите констатации по АУАН.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства, а именно - документите, съдържащи се в административно-наказателната
преписка, показанията на свидетелите С. и И..
Приемайки, че АУАН е редовно съставен и предвид разпоредбата на чл.189, ал.2
ЗДвП, съдът зачете неговата доказателствена сила, доколкото по делото не се събраха
доказателства за противното.
В събрания доказателствен материал няма противоречия, които да следва да се
обсъждат.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на
атакуване акт и от лице, което има право на такава.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
АУАН е съставен от длъжностно лице по чл.189, ал.1 ЗДвП, компетентно да
осъществява контрол по този закон. Издаденото въз основа на акта НП, също е издадено от
компетентен орган.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуални правила – АУАН е надлежно предявен и връчен на
нарушителя, съгласно изискванията на ЗАНН; на същия е предоставена възможност да
подаде възражения по акта. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП
притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 ЗАНН. Нарушението е описано с
всички негови релевантни признаци, ясно и безпротиворечиво е формулирано, по начин,
ненакърняващ правото на нарушителя да разбере нарушението.
В тази връзка доводите, изложени в жалбата, за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила не се споделят.
Действително, жалбоподателят е чужденец и може да не разбира български език.
В административнонаказателното производство, вкл. във фазата на установяване на
нарушение, извършено от лице, което не владее български език, не е задължително участие
на преводач. Това е изводимо от въведеното правило (изключение от общия принцип) с чл.1,
т.3 от Директива 2010/64/ЕС на Европейският парламент и на съвета от 20.10.2010г. относно
правото на устен и писмен превод в наказателното производство, според което „когато
законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения
от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и
когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, настоящата
директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд“.
2
Настоящият случай е именно такъв.
Извън горното от доказателствата по делото е видно, че не е нарушено правото на
защита на наказаното лице, тъй като при документиране на нарушението жалбоподателят е
декларирал, че разбира български език, респ. могъл е разбере в извършването на какво е
обвинен, съответно наказан. Нарушителят лично е подписал акта без възражения. Отделно
от това наказаното лице е упражнило адекватно и пълноценно правото си на защита и в
съдебната фаза на процеса чрез упълномощен адвокат.
Категорично установено по делото е обстоятелството, че скоростта на
управлявания от жалбоподателя автомобил е била засечена по надлежния, предвиден в ЗДвП
ред – с техническо средство, чиято техническа изправност бе надлежно установена.
Съдът прие, че при посочените в наказателното постановление условия на време,
място и обстановка, жалбоподателят е извършил виновно описаното нарушение, а именно: в
населено място е управлявала лек автомобил, движейки се с превишена скорост – при
ограничение от 50 km/h, се е движил с 131 km/h. Същият е управлявал с 77 km/h над
допустимата скорост, доколкото АНО е приспаднал толеранс от 3%, приемайки за наказуема
скорост 127 km/h.
АНО правилно е приложил материалния закон, налагайки санкцията, предвидена
за конкретното нарушение – превишаване на максимално разрешената скорост в населено
място над 50 км/ч, която санкция е определена, както следва – глоба 950 лв. и три месеца
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h
превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв., съобразно чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП.
Липсват основания за приложението на чл.28 ЗАНН.
При това положение, АНО е ангажирал законосъобразно
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което атакуваното
НП следва да се потвърди.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-1139-001582 от 14.07.2021г.,
издадено от полицейски инспектор към ОДМВР-гр.К., група ОДЧ, с което на Вл. Т. от гр.К.
П., ул.“Вардарска“№.., Р.С.Македония на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП са наложени
административни наказания: “глоба” в размер на 950 лева и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд-гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
3
4