Р Е Ш Е Н И Е № 260059
гр. Хасково, 14.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Хасково, ГО,
7 –ми граждански състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети май две
хиляди двадесет и втора година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Христина Жисова
при участието на секретаря Геновева Стойчева, като разгледа докладваното от
съдия Жисова гр. д. № 2901 по описа за 2020г. на Районен съд - Хасково, и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, с
която са предявени обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл.
422 във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79,
ал. 1, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: **********************, представлявано от В.А.Г.–
Изпълнителен директор и А.Ч.Д. – Изпълнителен директор, против П.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***. За
претендираните с исковата молба суми е било подадено заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, отхвърлено с влязло в сила разпореждане.
В исковата молба ищецът посочва, че на
31.07.2020г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, на основание на което било образувано ч.гр.д. № 1500/2020 г., I състав на Pайонен съд Хасково. На 08.10.2020 г. с Разпореждане №
260917/08.10.2020 г. по горецитираното дело, съдът отхвърлил заявлението с
указание, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви
осъдителен иск за претендираните суми.
Ищецът твърди, че на 28.03.2019г. сключил с
ответника Договор за потребителски кредит № **********. Сочи, че като кредитодател, съгласно
сключения Договор, изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 7 от Закона за
потребителския кредит, посочвайки общия размер на кредита и условията за
усвояването му. Видно от чл. 7 от Договора (общ размер на кредита и условията
за усвояването му), във връзка с т. 1 от същата разпоредба, бил определен общ
размер на потребителския кредит от 1079,99 лв., като към същия размер била
прибавена и еднократна такса за оценка на риска, в размер на 129,60 лв.
Съгласно чл. 7, т. 2.1 от процесния договор, Кредиторът превежда средствата по кредита
по сметка на пордавача на стоката, избрана от
потребителя, за заплащане на продажната й цена. Еднократната такса за оценка на
риска, включена в общия размер на дълга, в размер на 129,60 лв., съгласно чл.
7, т. 1 от Договора, можело да бъде финансирана от Кредитора и възстановена от Потребителя с дължимите месечни
вноски съгласно погасителния план, в зависимост от изявеното му желание в
Искането - декларация за потребителски кредит. Видно било от чл. 6, от Искането
- декларация, че Потребителят декларирал съгласието си еднократната такса да
бъде финансирана от ищцовото дружество и възстановена
от него с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план по договора. В
случаите, когато Потребителят, в случая ответникът, пожелал сключване на
застраховки или да се присъедини към застрахователните програми, средствата се
превеждали от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят
давал изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В настоящия
случай потребителят пожелал да сключи застраховка „живот“ в размер на 39,60 лв.
и застраховка „безработица“ в размер на 40,39 лв. Общото крайно задължение на
ответника, съгласно чл.10 от Договора възлизало на 1331,39 лв., която сума била
разсрочена на 12 погасителни месечни вноски, от които 11 вноски по 110,95 лв.,
ведно с една последна изравнителна вноска в размер на 110,94 лв. Уговореното
между страните възнаграждение се състояло от договорна лихва (чл. 9, ал.1 и
ал.2 от Договора) в размер на 18,09 % от остатъчния размер на главницата по
кредита. Така предоставената сума с уговореното възнаграждение,
кредитополучателят имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща
2 /два/ компонента: главница и договорна лихва.
Ищецът изрично посочва, че не претендира
предсрочна изискуемост на вземанията, същата настъпила на 05.04.2020 г. с
крайния падеж на договора преди входиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т.2 от ГПК, въз основа на
което било образувано ч.гр.д. № 1500/2020г. на PC Хасково и преди входиране на настоящата осъдителна искова претенция, претендираната възнаградителна
(договорна) лихва се претендирала за периода от началото на неизпълнението на
договорното задължение на кредитополучателя до крайния палеж на договора, а
обезщетението за забава се претендирало за периода от неизпълнението на
задължението по договора до подготвяне на информацията за извлечението от
счетоводни книги. Така следвало да се приеме, че цената на иска била в размер
на 612.02 лв., като бил налице пълен идентитет с претендираните суми в извлечението от счетоводни книги в
заповедното производство: 530.50 лв. главница, 24,24 лв.- договорна лихва за
периода 05.12.2019 г. до 05.04.2020г. и 57,28 лв. обезщетение за забава за
периода 05.12.2019 г. до 14.07.2020 г.
С тези мотиви се иска от съда да постанови
решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца на сумата
в общ размер на 612.02 лева, от които 530.50 лв. главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от 28.03.2019 г.; 24,24 лв. - договорна лихва
за периода 05.12.2019г. до 05.04.2020г. и 57,28 лв. обезщетение за забава за
периода 05.12.2019 г. до 14.07.2020 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от подаване на иска, до изплащане на задължението.
Претендират
се и направените деловодни разноски в настоящото производство, за което е
представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, призован при условията на чл.47 ал.6,
вр. ал.5 от ГПК, не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок. Такъв отговор представя назначения му на
същото основание особен представител, в указания му срок. Счита предявените искове за частично допустими, но
неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер. Посочва, че
исковата претенция не се основава на реално усвоена сума по процесния договор
за кредит, тъй като от исковата молба ставало ясно, че процесното вземане произтича от няколко облигационни отношения между страните, като всяко едно от тях
самостоятелно и заедно не
отговаряли на законовите изисквания за да установят едно вземане, което да е
ликвидно и изискуемо към датата на подаване на исковата молба. Освен това част
от облигационните отношения не можели да бъдат предмет на разглеждане,
доколкото Застрахователят не бил ищец, а в главницата по претендираната сума
били включени и премии дължими към застраховател.
Освен това действително
между ищеца и ответника имало сключен Договор за потребителски кредит №
********** от 28.03.2019г. Размерът на кредита бил 1000 лева, като срокът на
договора е бил до 05.04.2020г. и за 12 месеца от 05.05.2019 до 05.04.2020г.
били предвидени погасителни вноски, и съгласно твърденията на ищеца били
заплатени 7 вноски като останали да се заплатят още 5 вноски. Липсвало обаче
описание на вземането, от което да можело да се установи основанието му,
размера му, да бъде индивидуализирано и да се прецени неговата ликвидност и
изискуемост. Неясно оставало, каква част от вземането е погасена, каква следва да бъде погасена и каква част погасява
всяка погасителна вноска. Липсвали доказателства за това заплатени ли са
премиите по представените застраховки и ако не са, каква част от тях не са
заплатени. Неясно оставало и наличието на валидно сключен застрахователен
договор, обезпечаващ вземането по сключения Договор за кредит.
Ответникът сочи в
отговора, че конкретното вземане произтичало от Договор за потребителски
кредит, в него обаче били инкорпорирани и вземания за застрахователни премии,
както и такса „оценка на риска“. Така се намирал в няколко облигационни
отношения едновременно по отношение на едно и също вземане. Нещо повече, ищеца
сочел че всяко едно от тях имало характера на кредитно задължение. Освен това, задълженията, които ищецът претендирал за
застраховка в размер на 79,99 лева и за такса „оценка на риска“ - 129,60 лева
били включени в задължението за
главница, което на практика било лихвоносно вземане и се явявало
незаконосъобразно и неоснователно. Подобна договорка била неравноправна и
противоречи на изискването за добросъвестност при договарянето на потребителски
кредити по реда на Закона за потребителските кредити /ЗПК/. На практика ищецът
олихвявал вземанията, които, ако били равноправно договорени трябвало да са и
фиксирано договорени, преди подписване на договора за кредит. Не били спазени
императивните изисквания на чл. 22 от ЗПК, като в инкорпорирания погасителен
план в самия Договор за кредит не били посочени ясно и конкретно от какво се
формират погасителните вноски, посочен бил само техния размер - 110,95 лева, но
каква част погасявала главница, каква част погасявала лихва, каква част
погасявала задължението за застрахователна премия и такса „оценка на риска“, не
се сочело. Включването на допълнителни такси, премии, суми и други към кредита,
водели до недобросъвестно увеличаване размера на кредита, без длъжника да е
уведомен за това и без да е уговорено допълнително възнаграждение за кредитора. На практика фиксираните задължения се
капитализирали като главница и ставали лихвоносно вземане.
Оспорва
се от ответника и претенцията на ищеца за валидно сключен Застрахователен
договор, а оттам и претенцията му за заплащане на
застрахователната премия в размер на 79,99 лева. Ищецът нямал качеството на
застраховател, поради което липсвала активна процесуална легитимация да
претендира такова вземане. От представената по делото Застрахователна полица №
81001NLВ2011 било видно, че вземането по Договора за кредит е застраховано за
сумата от 1000 лева, за срока за Договора при настъпване на определени
застрахователни рискове и в случай, че застраховката била валидно сключена, то
редно било да се ангажират доказателства за това, заплатена ли е премията на
застрахователя.
Самостоятелно
основание за отхвърляне на исковата претенция се явявала според ответника и
„таксата за оценка на риска", която следвало да бъде понесена от кредитора,
а не от длъжника и която била включена в размера на кредита неправилно и
вменена в лихвоносно задължение на длъжника, както и липсата на обявяване на
настъпилата предсрочна изискуемост по процесния кредит, вкл. и поради липса на
отправена покана за изпълнение.
Според
ответника, формирано кредитно задължение към потребител било двойно олихвено без да има такова договаряне. Веднъж в
задължението 1331,39 лева били включени лихвите в размер на 18.09 %. След това
ищеца сочел ново вземане за лихва. Сочи още, че вземането се състояло от два
компонента - главница и лихва, но не сочел размера им, нито посочвал как се
формират главницата и лихвата.
Оспорва
се и дължимостта на разноски от страна на ответника.
В отговора на исковата молба е направено искане,
на основание чл.219 от ГПК, съдът да конституира като трето лице – помагач в
процеса Застрахователна компания „УНИКА
ЖИВОТ" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1000, район Възраждане, бул. „Тодор Александров" № 18. С
Определение № 261085 от 16.11.2021г., постановено по настоящото дело молбата на
ответника, обективирана в отговор на исковата молба с
вх. рег. № 271491 от 11.11.2021г. - за допускане на участието като трето лице
помагач на негова страна в настоящото производство, е била отхвърлена. По жалба
на ответника срещу това определение е образувано в.ч.гр.д. № 22 по описа на ОС
Хасково за 2022г. като с Определение № 65 от 02.02.2022г., постановено по
в.ч.гр.д. № 22 по описа на ОС Хасково за 2022г., Определение № 261085 от 16.11.2021г.,
постановено по гр. дело № 2901 по описа на РС Хасково за 2020г. е било
потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2,
вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетия като писмено
доказателство по делото Договор за потребителски кредит № ********** от 28.03.2019г.,
сключен между "Ти Би Ай Банк" ЕАД и П.Г.П., се установява, че ищецът се е задължил да предостави на ответника
сумата от 1000 лева, представляваща чистата
стойност на предоставения на длъжника за ползване финансов ресурс. В клаузата
на чл. 7. 1. от Договора е установено, че общият размер на кредита е от 1209,59 лева, в която сума се включва освен предоставената главница, сумата от
общо 79,99 лева- застрахователна премия по застраховка "Bank Комбо Живот" – 39,60 лв. и застраховка "Bank
Комбо Безработица" – 40,39 лв., както и сумата от 129,60 лева – такса за оценка на риска. Установено е, че таксата за оценка на
риска, дължима в деня на подписване на договора за кредит, се финансира от
кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план. В договора за кредит е посочено, че годишния лихвен процент
е в размер на 18.09 %, а годишният процент на
разходите е от 46.36 %. В договора за потребителски
кредит е обективиран и погасителен план с посочване на падежа на всяка вноска и
нейния размер, като падежът на първата дължима вноска е на 05.05.2019 г., а на последната на 05.04.2020 г. Размерът
на първите единадесет погасителни вноски е от 110.95 лева, а на последната – 110.94 лева. В чл. 10 от Договора е посочено, че общата сума, дължима от потребителя е в размер
на 1331. 39 лева.
Страните са подписали на същата дата - 28.03.2019г. и Рамков договор за платежни услуги на
физически лица, в който са обективирани Общи условия, приложими към договорите. Представена по делото е и декларация от
ответника, касаеща предварителното му запознаване с рамковия договор и общите
условия.
Ответникът е потвърдил и получаването на
информационен бюлетин за вложителите, съдържащ основна информация относно
защита на влоговете.
Представени са и
преддоговорна информация за програма „защита живот
безработица/хоспитализация“ и застрахователна полица по същата - Застрахователна
полица № 81001NLВ2011 от 28.03.2019 ., със застраховател ЗК "Уника
Живот" АД и ЗК “Уника“ АД и застрахован П.Г.П., от която се установява
наличието на сключена застраховка чрез застрахователния посредник "ТИ БИ
АЙ Банк" ЕАД с покрития "Смърт", "Трайна загуба на работоспособност над 75%", "Временна загуба на работоспособност" и „Нежелана безработица или хоспитализация“, в която е посочено, че ползващо се
лице по полицата е "ТИ
БИ АЙ Банк" ЕАД, който има качеството и на необвързан застрахователен
агент. В сертификата е посочено още, че началната дата на застраховката
е считано от 29.03.2019г., а размерът на застрахователната премия е от 79.99 лева. Този
договор е сключен по искане
на ответника, видно от заявление-декларация, в което
е маркирано съгласие за сключване на такъв договор и заявлението е подписано от ответника.
В
чл.7.2.2 от договора за
кредит е предвидено, че в случай, че кредитополучателят се възползва от
предоставяните от кредитора застраховки, с подписване на договора за кредит,
кредитополучателят дава съгласие застрахователната премия да се превежда
директно от кредитора на застрахователя или застрахователния посредник.
Видно от договора за
кредит застрахователните
премии са включени в размера на кредита. Същите формират общия размер на кредита и са част
от месечните вноски.
Приети като писмени доказателства по делото са и
Платежно нареждане № 645623 за сумата от 112 969,41 лева към ЗК „Уника Живот“АД от 18.04.2019 г. с наредител "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД и Платежно нареждане № 645622 за сумата от
164 593,59 лева към ЗК „Уника Живот“АД от
03.04.2019 г. с наредител "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ведно с извадка от списъчни плащания за П.Г.П., от които се установява заплащането на дължимата сума по договора за застраховка от "ТИ БИ АЙ
Банк" ЕАД на застрахователя ЗК "Уника Живот" АД.
Според представеното от ищеца извлечение
от счетоводната система на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД по разплащателна сметка с IBAN *** П.Г.П., на 02.07.2019г. ответникът чрез вноска на каса е извършил плащане
на сума в размер на 339.10 лева; на 21.08.2019 г. – 223.20 лева; на 09.10.2019
г. – 110.10 лева и на 12.11.2019 г. – 111.50 лева, които суми са отнесени за
покриване на главница и лихви по кредита в съответните размери. От същото извлечение се установява още, доколкото не
бе оспорено от ответника, усвояването на кредита от 1209.59 лева на 28.03.2019
г.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 1500/2020
г. по описа на РС-Хасково, приложено като доказателство по настоящото
производство, се установява, че "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е депозирал заявление с вх. № 12056/30.07.2020 г. за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417 ГПК за
процесните суми. С разпореждане № 260055 от 14.08.2020 г., постановено по
ч.гр.д. № 1500 по описа за 2020 г. на РС Хасково, заявлението на кредитора е
отхвърлено изцяло. Разпореждане № 260055 от 14.08.2020 г., постановено по
ч.гр.д. № 1500 по описа за 2020 г. на РС Хасково е било предмет на въззивна
проверка като с Определение № 1365 от 02.10.2020 г., постановено по в.ч.гр.д №
764 по описа за 2020 г. на ОС Хасково, последното е било изцяло потвърдено. С
оглед на горепосоченото, на заявителя е указана възможността да предяви
осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението с разпореждане
№ 260917 от 08.10.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 1500 по описа за 2020 г. на
РС Хасково, като последният е сторил това.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно и неоспорено от
страните, с изключение на констатацията по задача 3, касаеща заплащането на
застрахователната премия по застраховките, доколкото същото противоречи на
представените писмени доказателства, удостоверяващи това обстоятелство, се установява,
че ответникът е
извършил плащания на обща стойност 784,90 лева, от която сума е погасена 679,06 лева - главница; 97,56 лева – възнаградителна
лихва и 8,08 лева – лихва за забавено плащане на редовните вноски на падеж. Останали за непогасени месечни вноски за периода 05.12.2019 г. до
05.04.2020 г. (общо 5 вноски), чиито размери съответстват на претендираните от
ищеца, а именно: главница 530,50 лева по периоди, посочени в табличен вид в
експертизата; възнаградителна лихва – 24,24 лева,
посочени в същата таблица и 57,28 лева – лихва за забава.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са при условията на
обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от
заявител, по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния
срок от уведомяването му за отхвърляне на заявлението с разпореждане №
260055 от 14.08.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 1500 по описа за 2020 г. на
РС Хасково, влязло в сила на 02.10.2020 г.
Разгледани по същество, исковете се явяват частично
основателни, поради следните съображения:
В настоящия случай, за да бъде уважен предявеният по делото
иск е необходимо в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи
наличието на валидно облигационно отношение между страните по договора за
кредит, усвояването на кредита от ответника, настъпилата изискуемост на
вземанията по кредита и размера на претендираните отделни вземания. Освен това, съдът е длъжен служебно да извърши
проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. Това е така,
тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за
потребителски кредит, по което длъжникът има качеството на
"потребител", от което следва, че съдът е задължен да провери дали
договорът съответства на разпоредбите на ЗПК.
В случая, договорът за паричен заем е сключен в
писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е
чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният
годишен лихвен процент по кредита, общият размер на всички плащания
по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на
общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и
размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя
да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и
предстоящи плащания.
Договорът за потребителски кредит
представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор
следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите
(ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит– арг.
чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява
задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия
кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна
лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е
настоящия случай.
Презюмира се, че всички разходи, свързани с
отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за
потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна
лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само
тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит,
но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг.
чл. 19, ал. 1 ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата,
които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга,
независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане
на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за
използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания,
свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи,
свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е
задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в
договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.
С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа
информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите.
В настоящия случай, страните са уговорили, че годишният
процент на разходите по кредита е в размер на 46. 36 %, като последният се формира от посочените в разпоредбата на чл. 19,
ал. 1 ЗПК компоненти. Въпреки, че в клаузите на договора не е посочено какви
компоненти кредитодателят е включил при формиране размера на годишния процент
на разходите при сключване на договора, последните са изводими от разпоредбите
на закона. В случая съдът установи съдържанието на включените разходи,
посредством тълкуване на клаузите на договора за потребителски кредит,
съотнесени към разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК и тази на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Формиране на процентното съотношение на годишния
разход по кредита към размера на главното вземане следва от разпоредбата на §
1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за
потребителя не включва нотариалните такси. По така изложените правни
съображения съдът намира, че при сключване на кредита не е било допуснато
соченото от ответника нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е определен
в Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. на МС и е в размер на основния
лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1
юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта Съдът, съобразявайки
определения от БНБ основен лихвен процент към момента на възникване на
правоотношението по договора за кредит намира, че определеният размер на
годишния процент на разходите от 46. 36 % е съобразен
с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Не е налице и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ГПК, тъй като макар в договора за
кредит да не е посочена сумата, формираща размера на възнаградителната
лихва, а единствено нейното процентно изображение чрез формиращия я годишен
лихвен процент, размерът на дължимата сума е изводим при съпоставяне на общо
дължимата сума по кредита и размерът на посочената главница.
Спазена е разпоредбата и на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, според която договорът за потребителски
кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. Последното не се
установява от съда в настоящия съдебен състав, тъй като в договора за
потребителски кредит е обективиран погасителен план с посочване на падежа и
размера на дължимите погасителни вноски. Посочен е чистия размер на кредита,
размерът на дължимите такса и застрахователна премия, както и общия размер на
задължението на кредитополучателя, поради което начинът на съотнасяне на
дължимата погасителна вноска към погасяване на всички задължения по пера е
изводим при разделяне на размера на съответното, посочено в глобален размер в
договора за кредит задължения, разделено на броя на погасителните вноски.
Договорен е и фиксиран лихвен процент на годишна основа, при което не е било
необходимо посочване на методика за изчисляване на лихвата.
Съдът намира, че от представените
в производството по делото доказателства, включително и от заключението на ССчЕ се установява, че сумата по
кредита от 1 000 лева е усвоена чрез превеждането
й по разплащателната сметка на длъжника, открита при ищеца, поради
което с настъпване на падежа на последната погасителна вноска, заплащането й е
станало изискуемо, и длъжникът дължи връщането й. В тази връзка ответните възражения относно липсата
за настъпила предсрочна изискуемост, респ. за уведомяване на длъжника за
такава, се явяват ирелевантни.
Основателна се явява и претенцията за присъждане
на сумата в общ размер от 79,99 лева, представляваща
застрахователна премия по сключена застраховка "Bank
Комбо Живот" и "Bank Комбо Безработица" в полза на кредитополучателя със застрахователна компания ЗК "Уника Живот" АД. Сключването на посочената застраховка се установява от представената по делото Застрахователна полица № 81001NLВ2011 от 28.03.2019г.. Установено е, че застрахователната премия се
финансира от страна на кредитодателя и се заплаща от страна на
кредитополучателя, ведно с погасителните вноски по кредита. В случая от представените по делото Платежно нареждане №
645623 за сумата от 112 969,41 лева към ЗК „Уника
Живот“АД от 18.04.2019 г. с наредител "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД и Платежно нареждане № 645622 за сумата от
164 593,59 лева към ЗК „Уника Живот“АД от
03.04.2019 г. с наредител "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, и извадка от списъчни плащания за П.Г.П., се установява, че застрахователната премия е
заплатена от ищеца в полза на застрахователя, поради което и за
кредитополучателя – ответник е възникнало задължението за погасяване на
задължението за застрахователна премия, представляващо част от разходите по
кредита.
По отношение на сумата 129.60 лева, представляваща такса за оценка на риска, дължима в деня на
подписване на процесния договор, съдът намира, следното: Уговорката за такса за
оценка на риска е нищожна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 10а, ал.
4 ЗПК. Според тази разпоредба видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. Посочената такса е уговорена в чл. 7. 1 от договора като
задължителна. Според тази клауза таксата е еднократна, дължима в деня на
подписване на договора за кредит, финансира се от кредитора и се възстановява
от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план и предвид
заявеното му желание в искането-декларация. Съдът счита, че посочената уговорка
не отговаря на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като е неясна - не става
ясно за какво точно действие (услуга) се дължи въпросната такса. Следователно
се заобикалят изискванията на закона и като такава клаузата е нищожна по
аргумент на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съдът счита също така, че доколкото оценката на
риска предхожда сключването на договора, то тази дейност касае усвояването на
кредита, във връзка с което кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони, на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Клаузата противоречи и на чл. 16 ЗПК, която предвижда императивно задължение за кредитора да оцени
кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния.
Клаузата, с която е уговорена такса за оценка на риска, на практика прехвърля
върху самия длъжник финансовата тежест от изпълнението на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
кандидатстващите за кредит, вменени й с посочената норма и води до неоправдано
допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора.
По така изложените съображения, за длъжника не е възникнало задължение за заплащане на сумата от 129.60 лева, доколкото последната е установена с недействителна клауза,
поради което в частта, с която се претендира главница, включваща посочената
такса за оценка на риска, предявеният иск следва да се отхвърли, като следва да
се вземе предвид и осъщественото от страна на длъжника плащане на част от
посоченото задължение, което като недължимо заплатено следва да се приспадне от
размера на претендираната главница.
Установява се, в това число и от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, че размерът на
дължимата главница като непогасен
остатък е 530.50 лева. Ето защо, искът за сумата от 530.50 лева, представляваща дължима по договора главница се явява основателен
и доказан до размера на сумата от 400.90 лева, като следва да се отхвърли
за разликата над тази сума до предявения размер от 530.50 лева, като неоснователен и недоказан.
Следва съобразно петитума на исковата молба да се уважи и искането за
законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 10.12.2020 г. до окончателното й изплащане.
По отношение на претендираната
договорна, възнаградителна лихва и както бе посочено
вече в чл. 9, т. 1 от
Договора страните са уговорили лихвен процент в размер на 18.09 %. Ищецът претендира договорна лихва в размер на 24.24 лева за периода 05.12.2019 г. – 05.04.2020 г., който включва: 20,04 лева върху преведената на кредитолучателя
сума от 1000 лева; 0,81 лева върху финансираната застраховка "Bank
Комбо Безработица"; 0,79 лева върху финансираната застраховка "Bank
Комбо Живот" и 2.60 лева – върху таксата оценка на риска. Съдът
намира, че в полза на
кредитора е възникнало вземането за възнаградителна
лихва в размер на сумата от 21.64 лева (24.24 лв. – 2.60 лв.), до който размер този иск се явява основателен и доказан, а в останалата му
част – за разликата над тази сума до предявения размер от 24.24 лева, следва да
се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение на претендираната
мораторна лихва, в
чл. 9. 4 от процесния договор
страните са постигнали съгласие, че при
просрочие, потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва
върху просрочената сума за периода на просрочието като законната лихва е в
размер на ОЛП + 10 пункта надбавка. Според чл.15.1 от договора в случай че потребителят е
допуснал просрочие на дължимите от него плащания, той дължи на кредитора и
законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието –
от датата на падежа, до датата, на ефективното изплащане на сумата. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Обезщетението за
забава се дължи от
падежната дата на съответната месечна вноска по кредита до датата, за която се
претендира. Ищецът претендира обезщетение
за забава в размер на
57.28 лева за периода 05.12.2019 г. – 14.07.2020 г., който включва: 47.35 лева върху преведената на кредитолучателя
сума от 1000 лева; 1.91 лева върху финансираната застраховка "Bank
Комбо Безработица"; 1.88 лева върху финансираната застраховка "Bank
Комбо Живот" и 6.14 лева – върху таксата оценка на риска. Поради установеното неплащане в
срок на главницата по кредита на падежа на вноските за главницата за периода от
05.12.2019 г. до 14.07.2020 г., ответникът е в забава и дължи
обезщетение по чл. 86 ЗЗД по силата на закона, без да е необходима покана (чл.
84, ал. 1, изр. първо ЗЗД). Съдът
намира, че в полза на
кредитора е възникнало вземането за мораторна лихва в размер на сумата от 51.14 лева (57.28
лв. – 6.14 лв.), до който размер този иск се явява основателен и
доказан, а в останалата му част – за разликата над тази сума до предявения
размер от 57.28 лева, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съдът констатира, че не е внесена дължимата
държавна такса в пълен размер, а именно 150,00 лева. Налични са доказателства, че е внесена такава в размер на 125,00
лева от страна
на ищеца или дължима остава
държавна такса в рамер на 25,00 лева. С оглед
правилото на чл.77 ГПК и предвид изхода на спора, то
ищецът следва да бъде осъден
да внесе тази разлика в размер на 25,00 лева.
Съдът, който разглежда предявен иск
по чл.422 от ГПК следва да се произнесе и
за дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността
за разноските в заповедното производство, както и в исковото производство,
съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС. В случая към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на
заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е
погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде
ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 1500
по описа за 2020г. на РС – Хасково в размер на 25
лева – платена държавна такса. От представените по него писмени
доказателства се установява, че те са действително направени, но съобразно
установените по делото размери на спорните вземания, те следва да се намалят на
общо 19,35 лева.
С оглед изхода на настоящото производство и че
ищецът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК, на същият
следва да се присъдят такива в размер общо 548,90 лв., съразмерно на уважената
част от исковете и представения списък по чл. 80 ГПК, за заплатена държавна
такса, възнаграждение за особен представител и вещо лице, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен от съда. Във връзка с искането на особения представител
на ответника за съобразяване на разноските с предвидените нормативно минимуми,
следва да се посочи, че редът за определяне на юрисконсултското
вънаграждение е предвиден
в чл.78, ал.8 от ГПК, препращащ към нормата на
чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/, а тя на
свой ред към Наредбата за
заплащането на правната помощ, чийто чл.25, ал.1 предвижда, че за защита по дела /граждански/
с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. В този смисъл и съобразно
фактическата и правна сложност на делото, възражението за прекомерност се явява
основателно като претендирания размер за
юрисконсултско възнаграждение от 300 лева, следва да се намали на 100 лева.
На ответника не се дължат разноски, тъй като по
делото липсват твърдения и доказателства за извършването на такива от негова
страна.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 422 във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с чл. 430, ал. 1 и ал.
2 ТЗ, чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 ЗЗД , ДА
ЗАПЛАТИ на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: **********************, представлявано от В.А.Г.–
Изпълнителен директор и А.Ч.Д. – Изпълнителен директор, сума в общ размер от 473,68
лева, включваща както следва: 400.90 лева - главница; 21.64 лева
- договорна лихва за периода от 05.12.2019 г. – 05.04.2020 г. върху главницата и 51.14 лева - обезщетение за забава за периода от 05.12.2019 г. – 14.07.2020 г. върху същата главница, дължими по сключен помежду
им на 28.03.2019г. Договор
за потребителски кредит № **********,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска - 10.12.2020 г. до окончателното и изплащане, като искът за главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 28.03.2019г. в останалата му част до
пълния предявен размер от 530,50 лева, включващ сумата от 129,60 лева, представляваща главница за такса оценка на риска; за
договорна лихва за периода от 05.12.2019 г. – 05.04.2020 г. в останалата му част до пълния предявен размер от 24,24 лева, включващ
сумата от 2,60 лева, представляваща договорна лихва за такса оценка на
риска и за обезщетение за забава за
периода от 05.12.2019 г. – 14.07.2020 г. в останалата му част до пълния предявен размер от 57,28 лева, включващ
сумата от 6,14 лева, представляваща обезщетение за забава за такса оценка на
риска ОТХВЪРЛЯ, за които суми е постановено разпореждане № 260055/14.08.2020
г. в производство по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 1500 по описа за 2020 г. на
РС Хасково.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: **********************,
представлявано от В.А.Г.– Изпълнителен директор и А.Ч.Д. – Изпълнителен
директор, да заплати по сметка
на Районен съд - Хасково сума
в размер на 25,00 лева, представляваща държавна такса при решаване на
делото, както и 5 лева държавна такса
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА П.Г.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал.8 ГПК, да заплати
на „ТИ БИ
АЙ Банк” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: **********************, представлявано от В.А.Г.– Изпълнителен
директор и А.Ч.Д. – Изпълнителен директор, сумата от 568,25 лева, от която 548,90 лева,
представляваща направени разноски по настоящото дело и 19,35 лева, представляваща направени
разноски по ч. гр. д. № 1500 по
описа за 2020г. на РС Хасково, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
(п) не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.