Решение по дело №293/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ „Д. Т.“, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от У Д. Й. Т., чрез ... М. Т., срещу Решение № 2/08.01.2024 г. по АНД №20234130200101/2023г., по описа на Районен съд – Е., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №719078-[рег. номер] от 17.08.2023 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на ЕТ „Д. Т.“ за нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС във вр. чл. 185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и допуснати съществени съдопроизводствени нарушения – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Касаторът намира, че при постановяване на обжалвания акт, първоинстанционният съд не е съобразил решение от 04.05.2023 г. по дело С -97/21, MV - 98, при тълкуване на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. ( стр.11, абзац 47) , Съдът в Люксембург. Изтъква, че е нарушен принципа - Ne bis in idem, уточнявайки, че вече е налице изтърпяно наказание от страна на жалбоподателя във връзка с наложена ПАМ. В заключение сочи че, е налице разминаване между цифровото и словесно описание на нарушението, в издаденото наказателно постановление, което е съществено процесуално нарушение. В хода на касационното производство е представено допълнение към жалбата. Уточнява се, че допуснатото в хода на административно наказателно производство съществено процесуално нарушение, касае непосочване, кое от двете предложения на чл. 185, ал.2 от ЗДДС е относимо към извършеното нарушение. В резултат на този пропуск за касатора е било невъзможно да разбере в пълнота нарушената санкционна разпоредба и да реализира правото си на защита. Изложените в останалата част възражения по същество преповтарят, тези релевирани в жалбата, поради което и не следва да се преповтарят. Иска се отмяната на решението на районния съд и постановяване на ново такова по същество, с което да се отмени наказателното постановление. Претендира разноски за две инстанции.

Ответникът по жалбата – Началник на отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, в представеното по делото писмено становище с вх. № 1183/02.04.2024г. чрез старши юрисконсулт С., оспорва подадената касационна жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Поддържа, че съдът правилно е установил фактическата обстановка и е извел правилни правни изводи. Твърди, че цитираното решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/2021 на Съда на Европейския съюз е неприложимо, тъй като същото е относимо към прилагането на ПАМ, а не за налагане на имуществени санкции. Не са налице и разминавания между цифровото и словесно описание на нарушението в АУАН и НП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата, като излага мотиви за правилност на оспореното решение и предлага същото да бъде оставено в сила.

 

Настоящият касационен състав на А. съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от Районен съд – Елена и наведените от страните възражения, намира за установено следното:

Жалба е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК, по принцип, свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Воден от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Въззивната инстанция правилно е установила всички релевантни факти и обстоятелства по делото:

На 29.05.2023 г. била извършена проверка в търговски обект - павилион за закуски, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от ЕТ „Д. Т.", от служители на НАП. В хода на проверката е направена контролна покупка, като за извършеното плащане, не е издадена фискална касова бележка, нито ръчна касова бележка от кочан. Установено е, че се пуска един общ фискален бон след известен брой клиенти. След проверка е констатирана разлика между фактическата наличност в касата и дневния оборот на монтирания и работещ в обекта касов апарат. Дневният отчет показвал сумата 344.50 лв., а наличността в касата била 288.00 лв. Установената промяна в касовата наличност била в размер на 56,50 лв. и представлявала извеждане на пари от касата, което не било отразено на фискалното устройство. Резултатите от извършената проверка са обективирани в ПИП № 0107701/29.05.2023 г., който е подписан от присъствалия служител на дружеството без възражения. Със същия представляващият дружеството е поканен да се яви на 05.06.2023г. в ТД на НАП – Велико Търново за съставяне и връчване на АУАН. На посочената дата, от участващ в проверката инспектор по приходите в отдел "Оперативен контрол" при ТД на НАП - гр. В. Търново, е съставен АУАН № [рег. номер] на ЕТ „Д. Т.“, в който като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС. Актът е бил връчен на датата на съставянето му на Д. Т. в качеството му на представляващ търговеца, който не е вписал възражения. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН са подадени писмени възражения. Същите са приети от АНО за неоснователни и въз основа на този АУАН, от началника на отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ е издадено обжалваното пред РС – Е. Н. постановление №719078-[рег. номер]/17.08.2023 г., с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС във вр. чл. 185, ал.1 от с.з. е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. Същото е връчено на упълномощен представител на санкционираното дружество на 24.08.2023 г., видно от разписката към него, и е обжалвано в законоустановения срок пред РС – Елена.

От въззивния съд е прието, че при издаване на АУАН и НП са спазени изискванията на чл. 40 и сл. от ЗАНН, както и на чл. 57 и сл. от ЗАНН, в която връзка, в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на НП. Посочено е, че обстоятелствата във връзка с нарушението са описани в достатъчна степен, така, че да стане ясно на нарушителя коя разпоредба е нарушена и какво деяние е извършено. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, е преценено, че при безспорно установено разминаване между фактическата касова наличност и дадената според показанията на фискалното устройство е налице нарушение на разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с препращащата разпоредба на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Направен е извод, че правилно жалбоподателят е санкциониран за нарушаване на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, като независимо, че в НП не се съдържа посочване на изречение второ от чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, то в НП изрично е посочено, че нарушението не води до неотразяване на приходи, което обстоятелство е елемент от фактическия състав на нарушението. Наказанието е наложено в минимален размер, поради което не е налице възможност за изменение на размерът му. На последно място е посочено, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН във връзка с осъщественото нарушение, тъй като то не разкрива признаци на по-леко нарушение в сравнение с други такива от същия вид. По тези мотиви РС – Елена е потвърдил обжалваното пред него НП.

Настоящият състав намира изводите на районния съд за съответстващи на доказателствата по делото и на приложимото право. Въззивният съд е достигал до правилен извод за законосъобразността на обжалваното пред него НП. Решаващият състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени и гласни доказателствени средства, както и след обсъждане на наведените от страните доводи и възражения.

По конкретните възражения, заявени в касационната жалба, съдът намира следното:

Настоящата касационна инстанция намира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила по ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения, които да водят до незаконосъобразност на НП. Същите са в изискуемата от закона форма и отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И в двата документа са посочени дата и място на нарушението, подробно са описани самото нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават.

Несъстоятелен е доводът, че районния съд, не е съобразил решение от 04.05.2023 г. по дело С -97/21, MV - 98, уточнявайки, че вече е налице изтърпяно наказание от страна на жалбоподателя, във връзка с наложена ПАМ. Действително СЕС в решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 г. е приел, че санкционирането за нарушения по ЗДДС и едновременно с това прилагането на ПАМ за същите, се квалифицира като санкции с наказателноправен характер, поради което кумулирането им води до ограничаване на основното право, гарантирано в чл. 50 от Хартата. Подобна кумулация в случая не съществува, доколкото видно от преписката, административно наказващият орган е издал две наказателни постановления в резултат на извършената на 29.05.2023 г. проверка. Предмет на разглеждане в настоящото производство е НП № №719078-[рег. номер] от 17.08.2023 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, което е издадено за това, че установената разлика между фактическата наличност в касата и дневния оборот на монтирания и работещ в обекта касов апарат е в размер на 56,50 лв. и представлява извеждане на пари от касата, което не е отразено на фискалното устройство. Друго НП е издадено за това, че при извършена контролна покупка, не е издаден фискален касов бон. Последното, обаче, не е предмет на разглеждане в настоящото производство. Цитираната от касатора ПАМ е издадена именно за това, че търговецът не е издал фискален касов бон, а не за констатираната разлика между касовата наличност и фискалното устройство, тоест принудителната административна мярка е относима към предмета на НП, което не се разглежда в този процес. Дори да се приеме, че ПАМ, касае точно процесното НП №719078-[рег. номер] от 17.08.2023 г., след извършена от касационната инстанция служебна проверка се установи, че ПАМ № 11459/07.06.2023 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП е отменена с влязло в сила решение № 286/03.11.2023 г. по АД № 416/2023 г. на ВТАС. Отмяната на ПАМ с влязло в сила решение, изключва приложението на решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 г., тъй като понастоящем две санкции с наказателноправен характер, не съществуват в правния мир.

Не се споделят и доводите на касатора, че е налице съществено несъответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в наказателното постановление и възприетите санкционни разпоредби, което да води до незаконосъобразност на НП. В случая санкцията е наложена на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДДС. В приложената от АНО санкционна норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, е предвидено налагането на глоба или имуществена санкция в размер от 3000 лева до 10 000 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. В изречение второ от същата алинея са установени привилегировани състави на нарушения от този вид, а именно когато те не водят до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС - имуществена санкция или глоба за едноличен търговец или юридическо лице от 500 лева до 2000 лева. Действително в НП не се съдържа посочване на изречение второ от чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, но в НП изрично е посочено, че нарушението не води до неотразяване на приходи, което обстоятелство е елемент от фактическия състав на нарушението. С оглед на това не може да бъде прието, че волята на АНО е неясна и правото на защита на санкционираното лице е ограничено. Следва да се посочи, че на нито един етап от развитие на административнонаказателното производство не е било твърдяно, че сумата от 56,50 лв., представляваща превишение на фактическа наличност в касата спрямо отчетената от ЕКАФП, е с произход неотразени приходи.

По делото не са налице някакви изключителни смекчаващи обстоятелства, които да обосновават по-малка степен на обществена опасност на извършеното от ответника по касация деяние от нормалната за този вид нарушения, поради което не е налице основание за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Следва да се посочи, че в случая става въпрос за формално нарушение, без вредоносния резултат да е елемент от състава на нарушението.

При този изход на спора и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, заявеното от процесуалния представител на Национална агенция за приходите – [населено място] искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като ЕТ „Д. Т.“, представлявано от У Д. Й. Т., следва да бъде осъден да заплати в полза на НАП – София сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2/08.01.2024 г. по АНД № 20234130200101/2023 г. по описа на Районен съд – Елена.

ОСЪЖДА ЕТ „Д. Т.“, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от У Д. Й. Т., да заплати на Национална агенция за приходите – [населено място] сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.