Р Е Ш
Е Н И Е
№ II- 137 17.12.2019 година град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в публичното си заседание на
десети декември през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ
РУСЕВА –МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
При секретаря……….Ст.Вълкова………като разгледа
докладваното от съдията Темелкова гражданско дело № 1470 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод постъпилата въззивна жалба от „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.София,район
Люлин,бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25,офис сграда Лабиринт,ет.2,оф.4,
представлявано от изпълнителен директор Димитър Бончев,чрез юрисконсулт
Цветанка Петкова против решение № 1836 от 16.07.2019г постановено по
гр.д.№6554/2018г на Бургаския районен съд,с което е отхвърлен предявения от
дружеството иск против Д. И.К. да се приеме
за установено,че ответницата дължи на ищеца суми по договор за паричен заем
№***/23.04.2015г,сключен между „Изи Асет Мениджмънт“АД и ответницата,вземанията
по който са цедирани на ищеца,а именно: 708,87лв –главница, 855,20лв –неустойка
за неизпълнение на договорно задължение , дължима за периода от 18.11.2015г
-16.04.2016г и 167,54лв –обезщетение за забава,за периода от 19.11.2015г до
29.04.2018г,както и законната лихва върху главницата ,считано от 30.04.2018г до
окончателното изплащане на задължението ,които вземания са предмет на заповед
№1480/02.05.2018г за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,издадена по
ч.гр.д.№3069/2018г на БРС. В жалбата се твърди ,че атакуваното решение е
неправилно- поставено при съществени нарушения на материалния закон.Неправилно,според
въззивното дружество съдът е приел,че цесията не е произвела действие по
отношение на длъжника,тъй като не е била съобщена надлежно,предвид на това ,че
той е представляван от особен представител по делото.Твърди се,че на ответницата
са изпращани две уведомления на посочените в договора адреси-постоянен и
настоящ,но те са се върнали в цялост,без да са връчени.Към исковата молба също
е приложено като доказателство копие от уведомлението за извършената цесия,като
е направено искане за връчването на ответницата,ведно с исковата молба.Цитирана
е практика на ВКС, според която, ако към исковата молба е приложено уведомление от цедента до
длъжника и същото уведомление е достигнало до последния с връчване на препис от
исковата молба ,същото следва да се разглежда като надлежно връчване по
чл.99,ал.3 ЗЗД.Неправилно районният съд е приел,че уведомлението за извършената
цесия не е произвело действие, тъй като не е връчено лично на длъжника.Излагат
се съображения за значението на уведомяването на длъжника за цесията ,като се
сочи ,че липсата на такова уведомяване не прави цесията недействителна.Позовава
се на практика на касационната инстанция, съобразно която фактът на кого и кога
е връчено уведомлението за цесията не е от значение за основателността на иска,
след като по делото се установи безспорно,че претендираното с исковата молба
вземане не е погасено.Въззивното дружество счита,че по делото е доказано
извършеното прехвърляне на вземането от стария кредитор, както и че не е
постъпвало плащане след цесията от страна на длъжника.В жалбата се сочи,че
следва да се има предвид и връчването на уведомление по чл.99,ал.3 ЗЗД ,приложено към преписа
от исковата молба, на особения представител на ответницата. Цитирана е практика
на съдилищата и на ВКС ,че особеният представител на ответника може да получава
както препис от исковата молба ,така и уведомления и да прави възражения по
тях.Счита,че като кредитор е направил възможното да уведоми длъжника за
извършената цесия,поради което не следва да търпи неблагоприятни последици,
въпреки добросъвестното си поведение.Оспорва се изводът на съда за
приложимостта на чл.22, вр.чл.11,ал.1,т.12
,а също и чл.11,ал.1,т.9а от ЗПК в конкретния случай, тъй като
сключеният договор за кредит ,от който произтичат задълженията не е с променлив
,а с фиксиран лихвен процент за целия срок на договора.
Отправя искане до съда да
отмени обжалваното решение и да се произнесе по същество на спора.Моли и за присъждане на разноски.
В рамките на законовия срок по
чл.263 ГПК е постъпил отговор от адв.Андреев, особен представител на
ответницата –въззиваема Д.К..В него е оспорена въззивната жалба,като
неоснователна.Поддържа се твърдението,че липсва уведомяване на длъжника за
извършената цесия;твърди се противоречие на
клаузите за договорните
лихви с добрите нрави;клаузата за
неустойка е нищожна поради невъзможен предмет,противоречие с добрите нрави и на
осн.чл.21,ал.1 ЗПК,а освен това е прекомерна.Твърди се нищожност на договора на
осн.чл.146 ЗЗП; по аргумент от чл.23 ЗПК
може да се търси само чистата стойност
на кредита,като се излагат съображения в този смисъл- договорът за кредит е
недействителен,като неотговарящ на изискванията на чл.11,т.7 до т.12 от ЗПК.Моли
да бъде потвърдено обжалваното решение.
При извършената служебна проверка на
атакуваното решение, съдът констатира ,че същото е валидно и допустимо.
Искът е с правно основание чл.422 ГПК
вр.чл.415,ал.1,т.2 ГПК.Исковата молба е подадена в едномесечния срок по
чл.415,ал.4 ГПК –указанието на съда е получено на 10.08.2018г,а исковата молба
е входирана на 07.09.2018г.Това прави исковете допустими.
Пред районния съд са предявени искове за установяване съществуване на вземания на
ищцовото дружество против Д.И.К., в общ размер на 1731,61лв, от които :
708,87лв –главница по договор за паричен
заем №**/22.04.2015г ,цедиран от кредитодателя „Изи Асет Мениджмънт“АД на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,
855,20лв – неустойка по чл.4,ал.2 от договора, за периода от 18.11.2015г до
16.04.2016г и 167,54лв – обезщетение за
забава за периода от 19.11.2015г до 30.04.2019г. За вземанията е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1480/02.05.2018г по
ч.гр.д.№3069/2018г на БРС.В обстоятелствената част на исковата молба се твърди
,че по сключения договор за паричен заем
между цедента и ответницата, на последната е предоставена в заем сумата 1400лв.
Съобразно уговорките в договора, длъжникът
се е задължил да го върне в срок до 16.04.2016г, на 12 равни погасителни
вноски в размер на 143,46лв, като падежът на първата погасителна вноска е
22.05.2015г ,а падежът на последната е 16.04.2016г. Възнаградителната лихва е
40%, фиксиран лихвен процент.Твърди се също,че съобразно уговореното в
договора, ответницата се е задължила в 3-дневен срок от подписването му да
предостави на кредитора обезпечение на задълженията си : две физически лица
–поръчители, за които са посочени конкретни изисквания или банкова гаранция с
бенефициер –заемодателя, която е издадена след усвояване на кредита, в размер
на цялото задължение на длъжника, която да е валидна 30 дни след крайния срок
за плащане на задълженията по договора за заем.При неизпълнение на това
задължение в срок, в договора е
предвидена неустойка в размер на 1875,84лв,която, според постигнатото съгласие,
е разсрочена на 12 равни вноски в размер на по 156,32лв.Така месечната погасителна вноска ,която следва да
изплаща ответницата е в размер на 299,78лв.Твърди се, че тя
погасила частично задължението
си в размер на 2087,29лв ,с която сума е
погасена главница в размер на 691,13лв, неустойка в размер на 1020,64лв ,такса
разходи в размер на 45лв и договорна лихва в размер на 321,52лв. Заявлението по
чл.410 ГПК е подадено след настъпване на
крайния падеж на задължението по договора и той не е обявяван за предсрочно
изискуем.С исковата молба се претендира установяване на задължения в посочени
по-горе размери.
Особеният представител на
ответницата е подал отговор на исковата молба ,в който е оспорил иска ,като е
въвел правозащитни възражения за нищожност на клаузите за
договорни лихви и за неустойка.Твърди
,че договорът е нищожен на осн.чл.146 ЗЗП.Твърди също ,че ответницата не е получила уведомление за извършената цесия.
Районният съд е отхвърлил
предявения установителен иск ,с мотив,че договорът за заем е недействителен на
осн.чл.22,във вр. с чл.11,ал.1,т.12 от ЗПК ,тъй като погасителният план не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска
,показваща погасяването на главницата, лихвата ,изчислена на база на лихвения
процент и допълнителните разходи.Освен това е прието,че по делото не е
доказано,че ответницата е била уведомена за сключения договор за цесия между заемателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
ищеца по делото.Не е прието за валидно връчването по делото на уведомлението за
цесия на особения представител на ответницата.Съдът е изложил мотиви ,че връчването на особен представител не е лично на длъжника ,
тъй като особеният представител може да
извършва съдопроизводствени действия,но не и да получава материалноправни
изявления, адресирани до ответника, каквото
представлява уведомлението за извършената цесия.
По направените в жалбата
възражения:
На първо място в жалбата е оспорен
извода на първоинстанционния съд ,че длъжникът не е уведомен за извършената
цесия.От приложените по делото писмени доказателства безспорно се
установява,че на 1.11.2016г е подписано
приложение №1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания ,сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за
събиране на вземания“ООД ,по силата на което вземането на цедента по договор за
паричен заем №***/23.04.2015г е
прехвърлено на цесионера , с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности.Цесионерът „Агенция за събиране на вземания“ООД е заличено дружество, с правоприемник „Агенция
за събиране на вземания“АД , преименувано на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД/видно от справката в търговския регистър/- ищец по делото. Установява се
също от приложените доказателства ,че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми
длъжниците по договорите за заем за извършената цесия.При направените два
опита за връчване на уведомление по чл.99,ал.3 ЗЗД, ответницата не е намерена
на адреса.Към исковата молба също е приложено уведомление по чл.99,ал.3 ЗЗД
,което, ведно с препис от молбата, е
връчено на особения представител
на ответницата, назначен по реда на чл.47,ал.6 ГПК. Основателно е възражението
във въззивната жалба, че неправилно районният съд е приел,че връчването на
особен представител не произвежда действие
за длъжника, тъй като
уведомлението не е връчено лично,а особеният представител не може да приема
материалноправни изявления от страна на кредитора по договора за заем. Трайна е
практиката на ВКС ,че получаването на уведомлението по чл.99,ал.3 ЗЗД
,приложено към исковата молба ,с връчването на преписа и доказателствата към
нея не може да бъде игнорирано - с оглед
доказателствата за връчване на съобщението като част от преписката към исковата
молба на ответника, е изпълнено изискването длъжникът да е уведомен. Съобразно
решение № 198/18.01.2019г по т.д.№193/2018г на първо т.о. на ВКС, на
осн.чл.47,ал.6 ГПК при изпълнение на
предпоставките по чл.47,ал.1-5 ГПК ,с оглед охрана на интересите на ответника
на последния се назначава особен представител.Връчването на всички книжа по
делото на ответника е надлежно ,ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване
правни последици. Настоящият състав счита, че с оглед на тези разрешения,
връчването на уведомление по чл.99,ал.3 ЗЗД на особения представител на
длъжника –ответник има правните последици,
посочени в тази разпоредба-цесията има действие за ответницата.
По второто възражение в жалбата, а именно ,че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил иска с мотив, че
договорът за заем е недействителен на осн.чл.22
вр. с чл.11,ал.1,т.12 ЗПК,тъй като погасителният план не съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата и допълнителните разходи, съдът намира следното: в цитираната законова
разпоредба е предвидено, че договорът за
кредит следва да съдържа информация за
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит
да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението
на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в
плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит. В чл.7 от договора е
посочена именно тази информация. Отделно,
в решение на Съда на ЕС по дело С-42/15 е прието, че чл.10,пар.2,букви „з“ и
„и“ от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл,че срочният договор за
кредит,предвиждащ погасяването на главницата ,чрез последователни вноски, не
трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната
вноска е предназначена за погасяването на тази главница.Тези разпоредби,
тълкувани във връзка с чл.22, пар.1 от тази директива, не допускат държавата
членка да предвижда такова изискване н националната си правна уредба. Законът
за потребителския кредит е транспонирал Директива 2008/48- пар.2 от ДР на ЗПК,поради което съдът следва да съобрази практиката на Съда
на ЕС по тази директива.Това означава ,че не е необходимо погасителният план да
съдържа такава разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и
допълнителните разходи. Що се отнася до погасителните вноски, чл.11,т.11 от ЗПК
предвижда ,че договорът за кредит следва да съдържа на разбираем език условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването.В конкретния договор за кредит се съдържа на ясен и разбираем език
размерът на месечната погасителната
вноска- 143,46лв; броя на вноските – 12; периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски – чл.2,т.5 от договора; що се отнася до последователността
на разпределение на вноските между неизплатени суми ,тя се изисква когато лихвения процент не е фиксиран, докато
в договора той е фиксиран -40% годишен лихвен процент.
Независимо от горните
мотиви,атакуваното решение следва да бъде потвърдено, като краен резултат, по
следните съображения:
В отговора на исковата молба е
направено възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие
с добрите нрави.В отговора на въззивната жалба това възражение се поддържа с
аргументи,че уговорената неустойка
надвишава размера на сумата ,дадена в заем, задължението ,чието
изпълнение се обезпечава има вторичен характер
и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за заем.Твърди се ,че клаузата за неустойка нарушава
принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителни
функции на неустойката.
Относно предпоставките за нищожност на неустоечна
клауза и критериите, които следва да се преценяват при произнасяне по въведено
в процеса правоизключващо възражение от ответника, е приложимо даденото
разрешение в т. 3 от Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според задължителните за съдилищата
указания, неустойката следва да се прецени като нищожна, когато единствената й
цел излиза извън присъщите й функции - обезпечителна, обезщетителна и
санкционна. Преценката относно валидността на неустоечната клауза се извършва
към момента на сключване на договора, съобразно всеки конкретен случай, при
спазване на примерно изброените в тълкувателното решение критерии - естество и
размер на обезпеченото с неустойката задължение; наличие на други обезпечения
на същото задължение; вид на уговорената неустойка и на съответното
неизпълнение; съотношение на неустойката с очакваните вреди от неизпълнението. При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат
да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и
обстоятелства за всеки отделен случай.В мотивите на ТР № 1/2009 г. е застъпено разбирането, че съдът следва и служебно
да преценява дали клаузата за неустойка съответства на добрите нрави и на принципа за справедливост в
гражданските и търговски правоотношения.
В конкретния случай с уговорената
неустойка се обезпечава изпълнение на едно непарично задължение,а именно за предоставяне на обезпечения по сключения
договор за заем, в указания от договора срок, като вида на уговорената неустойка е мораторна- тя
се дължи в случай, че длъжникът не предостави в 3-дневен срок уговорените
обезпечения.За изпълнение на
задължението по чл.4,ал.1 няма уговорено
друго обезпечение, освен неустойката. Размерът й /1875,84лв/ надвишава размерът
на основното задължение – сумата, която ответницата – кредитополучател се е
задължила да върне – 1721,52лв. Така уговорената неустойка не е за неизпълнение на
основното задължение по договора /връщане на заетата сума/, а за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечения по кредита, което е
акцесорно по отношение на главното задължение. От друга страна, неизпълнението
на задължението по чл.4,ал.1 от договора
не влияе пряко на изпълнение на основното задължение, а именно да се
върне кредита, като при забава за
плащане на някоя от погасителните вноски е уговорено да се заплаща законна
лихва върху забавената сума за всеки ден забава- чл.8,ал.2. Кредитът, от своя
страна, е отпуснат като необезпечен, като сумата е предоставена в деня на
подписване на договора. Безспорно интересът на кредитора от обезпечаване на
кредита е съществен, тъй като му позволява, при забава на главния длъжник да се
насочи за изпълнение към поръчителите или към банковата гаранция. За да бъде
защитен този интерес обаче, нормално би
било заемът да бъде отпуснат след
предоставяне на обезпечението , а не да се изисква то да се предоставя 3 дни
след фактическото отпускане на кредита. Кредитът щеше да е обезпечен реално с
поръчители или банкова гаранция, само ако осигуряването им е уговорено като условие за отпускане на кредита, каквато е
обичайната практика на кредитните институции.От друга страна, основното
задължение по договора – за връщане на сумата е необезпечено.Не е уговорено, ако
длъжникът изпълни задължението си да осигури поръчители или банкова гаранция
след 3-дневния срок, дали и до какъв размер ще се коригира дължимата
неустойка,като от съдържанието на договора може да се направи извод ,че макар
да е уговорена за забавено изпълнение на
непарично задължение, и след неговото
изпълнение тя продължава да се дължи в
същия размер, което противоречи на принципа за справедливост в търговските
отношения. С оглед на тези мотиви, съдът
намира, че клаузата за неустойка
всъщност е скрит начин да се увеличи годишния процент на
разходите по договора над законово гарантирания максимален размер, съобразно
чл.19,ал.4 ЗПК.В подкрепа на това е и уговорката неустойката да се изплаща
разсрочено ,ведно с погасителните вноски ,като към всяка от вноските се добавя
сумата 156,32лв. Така уговорената неустойка не отговаря на принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения и излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. Поради това клаузата за
неустойка е нищожна , като противоречаща на добрите нрави-чл.26,ал.1, ЗЗД. С
оглед на така изложените мотиви съдът намира ,че установителният иск за сумата
855,20лв ,представляваща дължима
неустойка по чл.4,ал.2 от договора е неоснователен и следва да се отхвърли.
Пред въззивната инстанция е
поставена допълнителна задача на вещото лице по съдебно –икономическата
експертиза, като от заключението се установява,че изплатените суми от ответницата покриват
изцяло дължимото по договора за кредит, като
се изключи сумата за дължима неустойка на база нищожната клауза на
чл.4,ал.2 от договора. Това означава, че и претенцията за главница в размер на
708,87лв и лихва за забава в размер
на 167,54лв следва да се отхвърли.Атакуваното
решение следва да се потвърди , с гореизложените мотиви.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1836 от 16.07.2019г постановено по гр.д.№6554/2018г на
Бургаския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: