Решение по дело №660/2019 на Окръжен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………./………….06.2019 година, гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                           ЧЛЕНОВЕ:       КОНСТАНТИН ИВАНОВ

                                                  МАЯ НЕДКОВА 

 

при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, разгледа докладваното от съдията К. Иванов в. гр. дело № 660 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Енерго-Про Продажби" АД - Варна, подадена чрез процесуален представител срещу Решение № 650/18.02.2019 год., постановено по гр. дело № 14137/2018 год. по описа на PC-Варна, с което дружеството-въззивник е осъдено да заплати на М.И.К. ЕГН **********, адрес: ***, м-ст Салтанат № 2155 сумата от 1 935, 61 лева, представляваща стойността на начислена и заплатена без правно основание електроенергия за периода от 31.07.2017г. до 28.10.2017г. по фактура № **********/30.07.2018г., за обект, находящ се в гр. Варна, местност „Салтанат" № 2155; сумата 25, 81 лева, платена без основание неустойка начислена върху главницата от 1 935, 61 лева, както и сумата 38, 00 лева, съставляваща платена без правно основание такса за възстановяване на ел. захранването на обекта, ведно със законната лихва върху сумите от датата на предявяване на иска - 18.01.2019г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Настоява се за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна М.К., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът излага доводи за недопустимост на първоинстанционното решение и настоява за неговото обезсилване. В евентуалност навежда, че е неправилно, настоява за отмяната му и за отхвърляне на предявения иск.

В съдебно заседание въззиваемата поддържа писмения си отговор на жалбата, счита, че решението е допустимо, по същество е правилно и настоява да бъде потвърдено.

При извършената служебна проверка на допустимостта на обжалваното решение, настоящият състав констатира, че същото е процесуално недопустимо, като съображенията за това са следните:

Производството пред ВнРС е образувано по подадена от М.И.К. *** искова молба с вх. № 61223/19.09.2018 год. с която срещу ответното дружество "Енерго-Про Продажби" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Вл. Варненчик № 258 е предявен отрицателен установителен иск с искане да се признае са установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1935, 61 лева, съставляваща стойността на служебно начислено (след корекция) количество ел. енергия за периода 31.07.2017 год. - 28.10.2017 год. по фактура № **********/30.07.2018г., за обект, находящ се в гр. Варна, местност „Салтанат" № 2155, с аб. № **********.

Изложени са твърдения относно недължимостта на горната сума. След подадения писмен отговор от ответното дружество, с определението си постановено по реда на чл. 140 ГПК, PC-Варна се е произнесъл по допускането на посочените и представени от страните доказателства и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание за дата 18.01.2019 год.

В проведеното на 18.01.2019 год. открито съдебно заседание ищцата е представила молба (л. 51 от делото на PC-Варна), в която е навела и твърдения, че след завеждането на делото електрозахранването в обекта й е било прекъснато и е заплатила на ответното дружество сумата от 1935, 61 лева, начислена по фактурата № № **********/30.07.2018 г., заплатила е и лихва за забава в размер на 25, 81 лева, както и сумата от 38 лева - за възстановяване на електрозахранването на обекта. Посочила е, че сумата в общ размер на 1999, 42 лева е заплатена от нея на ответника без основание. В съответствие с тези твърдения е отправила искане за изменение на предявения иск - от установителен в осъдителен, като е поискала ответното дружество да бъде осъдено да й заплати сумата от 1999, 42 лева, като получена без основание.

Съдът е счел предприетото изменение на иска за допустимо, допуснал го е и е постановил решение, с което е осъдил ответника да заплати на ищцата горната сума, като получена без основание.

При тези данни настоящият състав счита, че решението е процесуално недопустимо.

С молбата си от 18.01.2019 год. ищцата е предприела недопустимо в настоящия случай изменение на първоначално предявения иск - от отрицателен установителен иск - за недължимост на сумата от 1935, 61 лева в осъдителен - за осъждане на ответника да й заплати сумата от 1999, 42 лева, като получена без основание.

           Изменението на иска е налице, когато се променят или добавят нови факти, от които ищецът извежда своето право (основанието на иска) или се променя петитумът (видът на търсената с иска защита). Съгласно т. 2Б от ТР № 4/2014 год. на ОСГК на ВКС предвидената в чл. 214, ал. 1, изр. последно ГПК възможност за преминаване от установителен към осъдителен иск и обратно не дава възможност по пътя на изменението на иска да се промени изцяло предметът на делото – касае се до възможност да се промени видът на търсената защита на претендираното субективно право, без да се променя основанието на иска.

           Основанието на отрицателния установителен иск е неосъществяването на юридическите факти, от които според ответника е възникнало правото му, респ. осъществяването на юридически факти, погасяващи правото му към ищеца, а искането е да се установи, че това право, което ответникът претендира, че има към ищеца, не съществува в патримониума на ответника. Основанието на осъдителния иск е твърдяния от ищеца конкретен юридически факт или факти, от които според него е възникнало правото му към ответника, а искането е да се да се осъди ответника да го възстанови. Налице е разлика между двата иска, както в основанието, така и в петитума. А според т. 2Б от ТР № 4/2014 год. на ОСГК на ВКС изменението едновременно на основанието и на петитума на иска е недопустимо, тъй като променя изцяло предметът на делото, като води до предявяване на нов иск.

          Изменение на иска от установителен в осъдителен е допустимо в хипотезите при които установителният иск е предявен като положителен – за установяване със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че претендираното от ищеца право съществува. В тези случаи законът допуска при запазване на същото основание (осъществяването на юридическите факти, въз основа на които ищецът счита, че е възникнало и съществува негово право спрямо ответника) промяна в петитума на иска – от установителен в осъдителен, доколкото всяко осъдително решение съдържа имплицитно и констатацията за съществуването на правото в правната сфера на ищеца.

С преминаването от отрицателен установителен иск в осъдителен се променят едновременно както основанието, така и петитума, което е процесуално недопустимо от гледище на чл. 214, ал. 1 ГПК.

По тези съображения съдът намира, че решението е недопустимо, същото следва да се обезсили и делото да се върне на PC-Варна за произнасяне по иска, с който е сезиран.

С оглед изхода от делото в настоящата инстанция, предвид отправеното искане и представените доказателства в полза на въззивника следва да се присъдят разноски за внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат. Възражението на въззиваемата страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно. Делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което и заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение в размер на 876 лева с вкл. ДДС е прекомерно от гледище на изискванията на чл. 78, ал. 5 ГПК и същото следва да бъде намалено до установения в Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимален размер от 444 лева с вкл. ДДС (370 лева без ДДС).

Водим от горното съдът

 

РЕШИ:

 

           ОБЕЗСИЛВА Решение № 650/18.02.2019 год., постановено по гр. дело № 14137/2018 год. по описа на РС-Варна;

           ВРЪЩА делото на PC-Варна за произнасяне по предявения отрицателен установителен иск;

           ОСЪЖДА М.И.К. ЕГН **********, адрес: ***, м-ст Салтанат № 2155 да заплати на "Енерго-Про Продажби" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Вл. Варненчик № 258 сумата от 483, 99 лева (четиристотин осемдесет и три лева и 99 ст.) – разноски за настоящата инстанция, от които: 39, 99 лева – внесена държавна такса и 444 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, намалено от съда при приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК до установения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимален размер.

          Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

               Председател:

                                                              Членове:1.                   2.