РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Велико Търново, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110102402 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че на
18.06.2016г. с * е сключен договор за заем като ищецът е предал чрез представител на
ответника сумата от 5000 лв., а последният се е задължил да я върне до края на 2016г.
Изтъква се, че поради липсата на доброволно изпълнение в уговорения срок, в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №1581/2021г., по описа
на Великотърновския районен съд относно посочената сума, спрямо която е подадено
възражение по чл. 414 от ГПК. Ищецът твърди, че претендираното вземане е дължимо,
поради което отправя искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено
по отношение на ответника, че дължи сумата по заповед за изпълнение на парично
задължение №745 от 21.06.2021г. по частно гражданско дело №1581/2021г., по описа на
Великотърновския районен съд, както и относно осъждането му да заплати направените по
делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
изтъква, че не е страна по твърдяното заемно правоотношение като алтернативно прави
възражение за погасяване по давност на претенцията. С оглед на това, отправя искане за
отхвърляне на предявения иск и за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД.
1
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Между * като продавач и * като купувач съществували трайни търговски взаимоотношения
във връзка с доставки на брашно, цената по които са плащани в брой от *, в качеството му
на търговски представител на купувача. От анализа на събраните писмени и гласни
доказателства се установява, че на 18.06.2016г. * без да е упълномощен от управителя на* е
изпратен от *до седалището на ищеца *, за да вземе нещо като на място установил, че става
въпрос за плик с пари. Последният му е предаден от управителя на *, за което търговският
представител на * подписал предварително изготвен разходен касов ордер за сумата от 5000
лв., представляваща аванс от ищеца в полза на ответника. По разпореждане от *, * предал
сумата на * в офиса на дружеството в *.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпределената доказателствена тежест ищецът е следвало да установи при
условията на пълно и главно доказване съществуването на твърдяното заемно
правоотношение с ответника, че му е предал сумата от 5000 лв. и настъпването на
изискуемостта на задължението за последния да му я върне. По делото е установено, че на
18.06.2016г. законният представител на ищеца е предал сумата от 5000 лв. на служител на *,
който е действал от името на ответника без да има представителна власт. От информацията
съдържаща се в Търговския регистър се установява, че към 18.06.2016г. * е бил съдружник
*, а не негов законен представител. Липсват и доказателства съдружникът да е разполагал с
представителна власт по отношение на ответника или по отношение на *. Наличието на
извършени правни действия без представителна власт от името на търговец налага да се
изследва дали в разглеждания случай приложение намира презумпцията на чл. 301 от ТЗ. За
това е достатъчно да се установи, че мнимо представляваният търговец е манифестирал
мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия или намерение да
се ползва от целения с тях правен резултат. Доказателства за узнаване на действията от
страна на ответника липсват като той не е имал възможност да се ползва от процесната
сума, след като тя е постъпила при друг търговец и впоследствие не му е предадена. При
това положение се достига до извода, че между страните не е възникнало твърдяното заемно
правоотношение и ответникът няма задължение да върне на ищеца претендираната сума. С
оглед гореизложеното вземането от 5000 лв., за което е издадена заповедта за изпълнение по
частно гражданско дело №1581/2021г., по описа на Великотърновския районен съд, е
недължимо и предявеният иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, претенцията на ищеца за присъждане на разноски е
неоснователна. Искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение също е неоснователно. В приложения договор за правна защита и
съдействие е посочено, че уговореното възнаграждение от 840 лв. следва да се заплати по
банков път. По делото, обаче не е представен банков документ удостоверяващ реалното
извършване на плащането.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
2
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователен предявения от *, срещу *, иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от
ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД относно установяване съществуването на вземането от 5000 лв. /пет
хиляди лева/ по Договор за заем от 18.06.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за което
е издадена заповед за изпълнение №745 от 21.06.2021г. по частно гражданско дело
№1581/2021г., по описа на Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №1581/2021г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3