Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 59
гр. Брезник, 05.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД БРЕЗНИК, в открито заседание на втори
октомври две хиляди и осемнадесета година, I състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РОМАН Н.
при секретаря МАРИЯНА ГИГОВА, като разгледа
н.а.х.дело № 75 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.Б.Н.
против наказателно постановление № 18-0249-000277/16.05.2018 г. на Началник
Отдел към ОДМВР Перник, с което на основание
чл. 177,
ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение по чл. 150А от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП административно наказание „Глоба” в размер на 150 лева за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.
Въззиваемата
страна не изразява становище по жалбата.
Районен
съд Брезник след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите и възраженията
на страните, приема следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради което е
процесуално допустима.
Съдът констатира
при извършената от него служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до
незаконосъобразност на наказателното постановление и неговата отмяна само на
процесуално основание без да се разглежда спора по същество.
По
отношение на обжалваното наказателно постановление – същото съдържа реквизитите
по чл. 57 ЗАНН, но административно наказващият орган не е представил
доказателства относно компетентността си да издава наказателни постановления.
Видно от наказателно постановление № 18-0249-000277 от 16.05.2018 г. Началник отдел към
ОД на МВР Перник е посочил като източник на компетентността си Заповед рег. №
313з-293/12.02.2018 г. на Директора на ОД на
МВР Перник. В чл. 47, ал. 1 от ЗАНН изрично се посочва кой може да налага административни наказания – това са
„ръководителите на ведомствата и организациите, на които е възложено да
прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение“,
„длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ“, както и
съдебните и прокурорските органи в предвидените от закона случаи. „Съответният
закон“ в процесния случай е ЗДП. Чл. 189, ал. 12 от същия закон предвижда, че
„Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от
министъра на транспорта и от кметовете на общините или от определени от тях
длъжностни лица, съобразно тяхната компетентност“. Цитираната разпоредба
недвусмислено убеждава, че само съответният министър има право да упълномощи
съответно длъжностно лице да извършва тази дейност. Наказателното постановление
ще бъде издадено от компетентен орган, когато съответният началник е
упълномощен от министъра на вътрешните работи да упражнява тази дейност. По
делото липсват каквито и да било доказателства Директора на ОД на МВР да може
да делегира дадени му от Министъра на МВР правомощия по отношение издаването на
наказателни постановления по ЗДвП. С оглед изложеното до момента следва
изводът, че оспорваното наказателно постановление е издадено от некомпетентен
орган, поради което е незаконосъобразно на това основание.
Със съставения акт
за нарушение жалбоподателя е
административно наказателно обвинен за това, че управлява МПС след като е лишен от това право по съдебен или
административен ред и управлява МПС, което е спряно от движение.
За да предизвика целените с
издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено
обективирано волеизявление, следва да съдържа отнапред определен в закона
минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно
следва да има в обема на наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Видно от доказателствата по делото е, че не е спазено изискването на
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Съгласно тази правна норма в НП
следва да бъдат посочени: описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават. В конкретния случай обаче в НП е
отразено, че нарушенията извършени от жалбоподателя са: 1. Управление на МПС след
като е лишен от това право по съдебен или административен ред и 2. Управлява
МПС, което е спряно от движение. Съгласно чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП „Наказва се с глоба от 100 до 300
лв., който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право
по съдебен или административен ред.”. Нито в АУАН, нито в обжалваното
наказателно постановление има посочени доказателства, че актосъставителя и
наказващия орган са изследвали този въпрос. Не е посочено, дали на жалбоподателя
СУПМС му е отнето, за какъв срок евентуално е лишен от правоуправление
жалбоподателя, от кого, на какво основание, по съдебен или административен ред
е лишаването. Липсват каквито и да било доказателства и относно изложеното в
АУАН и НП, че автомобила е спрян от движение, към момента на проверката. Общ принцип в правото е налагането на
наказание да става след пълното изясняване на фактите и обстоятелствата,
преценени като нарушение или престъпление. В административното право този
принцип е закрепен в разпоредбата на глава II-ра от АК и процедурата,
предвидена в глава III, раздели II и IV от ЗАНН. От доказателствата по делото
се установява, че не е събрано нито едно доказателство относно обстоятелствата,
за какъв срок евентуално е лишен от правоуправление жалбоподателя, от
кого, на какво основание, по съдебен или административен ред е лишаването. Не е събрано нито едно доказателство и във
връзка с изложеното в АУАН и НП, че автомобила е спрян от движение, към
момента на проверката. По неизвестни
причини, наказващият орган не се е произнесъл по въпроса въобще. Тези
обстоятелства са от съществено значение, за да се установи има ли виновно
поведение от страна на жалбоподателя и доколко поведението му се дължи на
неизпълнение на законовите разпоредби. При съмнения относно доказаността
на някой от елементите на нарушението би следвало да се съберат достатъчно
доказателства, които да бъдат приложени по административно наказателната
преписка, от които да е видно, че има извършено нарушение и това нарушение е
извършено от лицето, което е посочено в акта. Ако не се съберат такива
доказателства не трябва да се издава наказателно постановление.
Според съда е нарушена и разпоредбата на чл. 57, ал. 1
т. 7 от ЗАНН, тъй като липсват каквито и да било мотиви относно определяне на
размера на наказанията. И ако разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН позволява при
определени обстоятелства да се санират недостатъците на акта за установяване на
административно нарушение, то подобна разпоредба законът не е предвидил за
издаденото впоследствие наказателно постановление.
Нарушаване на
правото на защита на наказаното лице, което има право да знае какво точно
нарушение се твърди, че е извършило във всички случаи води до порочност на
издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.
Нарушаването на императивните разпоредби на ЗАНН е довело до опорочаване на
цялото административно наказателно производство.
Поради
гореизложеното не следва да се обсъждат въпросите относно извършването на
административното нарушение, авторството и субективната страна. Тези въпроси
следва да бъдат обсъждани само при законосъобразно протекъл процес на
административно наказване. Наказателното постановление е издадено в нарушение
на процесуалните правила и следва да бъде отменено.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 18-0249-000277/16.05.2018 г. на Началник Отдел към ОДМВР Перник,
с което на К.Б.Н. ***, с ЕГН: ********** са наложени на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение по чл. 150А от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП административно наказание „Глоба” в размер на 150 лева за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП,
като НЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд – Перник в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:____________________