№ 26
гр. С. , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на седемнадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Яница С. Събева Ченалова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
в присъствието на прокурора Красимир Георгиев Маринов (ОП-С.)
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212200600092 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК, т.е. за проверка на
невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е по въззивна жалба от адв. Е.М. от АК гр.С., защитник на подсъдимия
М. М. Р., срещу присъда № 260013/28.01.2021г. постановена по нохд № 566/2020г. по описа
на Районен съд гр.С..
С атакуваната присъда подсъдимият М. М. Р. е признат за виновен в това, че на
24.10.2019г. в гр.С. държал акцизни стоки /0,344 кг. нарязан тютюн за пушене на лула и
цигари, на стойност 34,40 лева и 730 къса цигари с надпис „CARTEL", на стойност 273,75
лева, общо на стойност 308,15 лева/ без бандерол, изискван по силата на чл.28, ал.1 от
Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия; чл.2, т.2 и чл.64, ал.4 от Закона
за акцизите и данъчните складове, като случаят е немаловажен и деянието е извършено
повторно, поради което и на основание чл.234, ал.3, т.1, вр.ал.1, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК е
осъден на шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ
режим.
На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието по НОХД №
1236/2019 г. по описа на СлРС – една година лишаване от свобода, което подсъдимият М. М.
Р. да изтърпи при първоначален общ режим и отделно от наказанието по атакуваната
присъда.
1
На основание чл.234, ал.5 от НК е отнет в полза на държавата предмета на
престъплението, а именно: 0,344 кг. нарязан тютюн и 730 къса цигари, оставени на
съхранение в ОД на МВР - С. с пиемо-предавателен протокол № 1094/07.02.2020г., като е
постановено след влизане в сила на присъдата, предмета на престъплението унищожи.
Подсъдимият е осъден да заплати направените на досъдебното производство
разноски в размер на 218,30 лева в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР –
С., както и направените по делото разноски в размер на 80,00 лева в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - С..
Във въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото въззивно
производство, депозирана в установения от закона и указан от съда срок за обжалване, се
изразява несъгласие с така постановения съдебен акт, който се определя като неправилен,
незаконосъобразен и необоснован. Настоява се за отмяна на атакуваната присъда и за
постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото срещу него обвинение, а алтернативно – за отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд поради
допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения.
Впоследствие е депозирано допълнение към въззивната жалба, в което се заявява,
че доколкото по делото няма неизяснени обстоятелства и поради това не се претендира за
събиране на нови доказателства и проверка на наличните, възраженията против атакуваната
присъдата са само за неправилно приложение на материалния закон и неправилната оценка
на доказателствата, довели до неправилни и необосновани изводи за съставомерност на
деянието в две насоки - поради липса на съществен елемент от състава на това престъпление
- „немаловажен случаи" или съобразно разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК - че деянието
изобщо не е престъпно, тъй като поради малозначителност не е общественоопасно или че
неговата обществена опасност е явно незначителна. Сочи се, че в мотивите си съдът
донякъде дава отговор на тези възражения, макар и непълен, неясен и объркан. В тази
връзка се твърди, че съдът смесва изискванията на двете разпоредби, като в началото
приема, че възражението за „маловажен случай" е неоснователно и сочи разпоредбата на
чл.93, т.9 от НК, след което възпроизвежда нейното съдържание и сочи обстоятелствата,
които изключват възможността да се приеме това възражение, а в крайна сметка обосновава
извод, че в този случай не може да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК поради
липса на предвидените в него предпоставки. Обосновава се тезата, че тези две разпоредби се
отнасят за съвсем различни противоправни деяния - разпоредбата на чл.9, ал.2 очертавала
кръга от деяния, които не са „престъпления" по смисъла на НК, а чл.93, т.9 се отнася за
деяния, които поначало са престъпни /т.е. извън тези по чл.9, ал.2 от НК/, но поради
определени обстоятелства, изброени изрично, представляват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случай на престъпления от съответния вид и
съответно са наказуеми само ако това е предвидено в особената част на НК за конкретното
деяние. Заявява се, че посочените от съда обстоятелства относно високата степен на
2
обществена опасност на подсъдимия биха имали значение само в случай, че деянието, за
което е предаден на съд е престъпно т.е. ако попада извън деянията по чл.93, т.9 от НК, тъй
като в основния състав на чл.234, ал. 1 е предвидено, че това деяние е наказуемо само в
немаловажни случаи респ. че тези обстоятелства нямат никакво значение, ако деянието не
съставлява престъпление по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, тъй като при липса на
престъпление не може да се говори и за „извършител", а оттам и за степента на
обществената опасност на дееца. Възпроизвеждат се и основните аргументи, представени
пред първата инстанция, а именно: от една страна, че деянието не е престъпно и следва да се
приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, тъй като с оглед количеството тютюн и цигари-
0,344кг. тютюн и 730 саморъчно свити цигари и тяхната стойност- общо 308,15лв
обществената опасност на деянието е явно незначителна и в този случай нямат никакво
значение обстоятелствата характеризиращи дееца; а от друга страна алтернативно, че е
налице хипотезата на чл.93, т.9 от НК т.е. че случаят е маловажен, тъй като с оглед
незначителността на вредните последици - 308,15лв. представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид.
Обосновава се извод и за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в
мотивите си съдът не е обсъдил и анализирал всестранно и в пълнота всички доказателства,
не е отговорил на възраженията на защитата и е извел неправилни и необосновани изводи за
виновността на подсъдимия.
В съдебно заседание подсъдимият М. М. Р., редовно призовани, се явява лично и с
упълномощения си защитник. Последният заявява, че поддържа така депозираната жалба на
посочените в нея основания, които накратко възпроизвежда и пред окръжния съд. Твърди,
че събраните по делото доказателства не обосновават извод за извършено престъпление.
Сочи, че деянието на подсъдимия поради ниската си степен на обществена опасност
представлява административно нарушение и в тази връзка се навеждат доводи за
приложението на чл.9 ал.2 от Нк, а алтернативно – за чл.93 т.9 от НК. Настоява се за отмяна
на атакуваната присъда и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото срещу него обвинение, а алтернативно –
за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд поради допуснати съществени и отстраними процесуални
нарушения.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.С., заявява, че присъдата е правилна и
законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена, а жалбата да бъде оставена без
уважение. Излага съображения, с които определя като неоснователни оплакванията на
защитата на подсъдимия за материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания
съдебен акт.
С.ският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с
изложеното в писмената въззивна жалба, като изслуша явилите се страни в съдебното
заседание, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличните
3
по делото доказателствени материали, включително и събраните в тази инстанция и като
извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.
314 ал. 1 от НПК намери жалбата за неоснователна.
Първоинстанционният съд, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и техния анализ е приел установената фактическа обстановка, която е
обективирана в мотивите към присъдата. Съгласно тези мотиви за установено от фактическа
страна е прието за установено следното:
Подс. М.Р. живеел в гр.С., ул. „Д.В." № 34Б. На 24.10.2019г. около 19,20 часа
служители на РУ на МВР - С. получили сигнал за лице, което на улица „Д.В." в гр.С.
продава акцизни стоки без бандерол, а именно - ръчно свити цигари.
На място пристигнал полицейски екип. Трима служители - свидетелите П.П., Г.Я. и
Д.П. обходили посочената улица, която се намирала в кв. „Н.". При обхода забелязали през
прозореца на частен дом, намиращ се на ул. „Д.В." № 34, подс. М.Р.. Служителите на МВР
решили да извършат проверка на подсъдимия, когото заподозрели за извършител по
получения сигнал, тъй като знаели, че е осъждан за престъпление от същия вид.
Полицейският автомобил спрял, а подс. М.Р. излязъл от дома си навън да разговаря
със свид. П.П., свид. Г.Я. и свид. Д.П.. Относно това дали държи вещества и стоки,
забранени от закона, подсъдимият заявил, че има саморъчно свити цигари. След това в
присъствието на служителите, които поканил в дома си, показал вещите.
На масата в помещение свид. П.П., свид. Г.Я. и свид. Д.П. видели черна торбичка с
тютюн, машинка за свиване на цигари, кутии с хартиени гилзи за цигари, както и ръчно
свити цигари. Оказало се, че найлоновата торбичка е със съдържание - нарязан тютюн. Част
от цигарите били поставени в найлонови пликчета, по 20 броя в пликче, а останалите се
намирали в кутия от хартиени гилзи за цигари. Подсъдимият Р. предал на свид. Г.Я. един
брой черна торба с нарязан тютюн, 23 броя найлонови зип-лок пликчета по 20 броя цигари в
пликче и 270 броя ръчно свити цигари или общо 730 къса ръчно свити цигари с надпис
„Cartel". След това, придружен от тримата полицаи, подсъдимият влязъл в служебния
автомобил, с който бил откаран в Участък „Н." към РУ на МВР - С., където с протокол за
доброволно предаване от 24.10.2019 г. предал процесиите вещи.
Видно от протокола за доброволно предаване, съставен на 24.10.2019 г. подс. М.Р.
заявил, че цигарите свива ръчно сам, тъй като никъде не работи, а пенсията му от
починалата му съпруга била на стойност 160.00 лв.
Видно от заключението на изготвената по делото физико - химична експертиза на
предадените от подс. М.Р. вещи, общото тегло на тютюна възлиза на 0,344 кг., а общият
брой на цигарите, които представляват цигари по смисъла на ЗАДС, възлиза на 730 броя.
Според заключението на вещото лице изследваният тютюнев материал отговаря на
4
определението на от чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗАДС за „Тютюн за пушене (за лула и цигари)",
както и че тютюнът е годен за консумация и може да се използва за пушене във вида, в
който е представен
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно - оценителна експертиза
стойността на доброволно предаденото количество тютюн е тегло 0,344 кг. е 34,40 лева, а
стойността на предадените 730 къса цигари без акцизен бандерол с надпис „Cartel" е 273,75
лева
Видно от приложената по делото справка за съдимост, със споразумение по НОХД
№ 1236/2019 год. по описа на PC- С., влязло в сила от 10.10.2019 г. подс. М.Р. бил осъден за
това, че на 27.03.2019 г. държал акцизни стоки (0,224 кг. нарязан тютюн за пушене на лула и
1040 къса цигари) без бандерол - престъпление по чл. 234, ал.1 от НК, като му било
наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от една година, изпълнението на което
на основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено за изпитателен срок от три години.
Видно от приложената по делото справка от Агенция „Митници" на подс. М.Р.
били издадени два броя наказателни постановления, а именно:
1. НП № 88/2017 год. издадено от Началника на Митница - Бургас за нарушение на
чл. 120, ал. 2 от ЗАДС за това, че на 09.06.2016 г. в дома си държал акцизни стоки без
бандерол - 17 броя найлонови торбички, съдържащи по 20 къса ръчно напълнени цигари -
общо 340 къса цигари и на основание чл. 120, ал. 2 от ЗАДС му било наложено
административно наказание „Глоба" в размер на 250,00 лева, като НП влязло в сила на
13.06.2017 г. и
2. НП № 2296/2018 г. издадено от с.д. Директор на ТД Южна морска за нарушение
на чл. 120, ал. 2 от ЗАДС за това, че на 01.06.2018 г. в дома си държал акцизни стоки без
бандерол - 19 броя найлонови пликчета, като 18 броя пликчета съдържащи по 20 къса
цигари, 1 броя пликчета съдържащи по 11 къса цигари - общо 371 къса цигари, и на
основание чл. 120, ал. 4 вр. ал. 2 от ЗАДС му било наложено административно наказание
„Глоба" в размер на 200,00 лева, като НП влязло в сила на 26.02.2019 г.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда, по
същество и по отношение на основните обстоятелства напълно кореспондира с наличните по
делото доказателствени материали.
Настоящият съд с оглед правомощието си да извърши цялостна проверка относно
правилността и законосъобразността на съдебния акт, както и правото му да приема за
установени и други фактически положения, извърши своя собствена преценка на
5
доказателствените материали и стигна до единодушни констатации с първоинстанционния
съд. Освен това първоинстанционният съд не само е изложил приетите за установени от
него факти, но е извършил анализ на наличните доказателства и доказателствени средства,
като в тази връзка е изпълнил задължението си произтичащо от разпоредбата на чл. 303, ал.
3 от НПК. Така преценените и обсъдени доказателствени материали са били достатъчни с
оглед изясняването на релевантните спрямо предмета на доказване в това наказателно
производство обстоятелства и в тази връзка фактическата обстановка по делото не е
останала неизяснена.
Първоинстанционният съд в достатъчна степен подробно и задълбочено е
анализирал доказателствата по делото и правилно ги е преценил от гледна точка на
последователност, непротиворечивост и в крайна сметка на достоверност.
В мотивите към присъдата си СлРС е посочил, че приетото за установена от него
фактическа обстановка се основава на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
взети в тяхната съвкупност и поотделно и преценени като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото.
Обосновано е посочено в мотивите, че в показанията на всички свидетели разпитани на
досъдебното производство /доколкото за тях е било дадено съгласие от страна на подсъдимия да
не се разпитват, а да се ползват непосредствено протоколите от проведените разпити/, се
съдържат отделни елементи, касаещи процесния случай.
В частност, от показанията на свидетелите полицейски служители П.П., Г.Я. и Д.П. се
установява, че на 24.10.2019 г. са били уведомени от ОДЧ, че в кв. „Н.", на ул. „Д.В." неизвестно
лице продава ръчно свити цигари; че видели подс. М.Р., който свивал цигари, като при
проведената беседа с него, същият заявил, че закупил тютюн и свивал цигари, които продавал,
защото пенсията му била малка и не му стигала. От показанията на тези свидетели се установява
още, че подсъдимият е отишъл с полицейските служители в Участък „Н." към РУ на МВР - С.,
където с протокол за доброволно предаване предал тютюна и свитите от него цигари.
Показанията на тези свидетели действително са логични, безпротиворечиви и като такива
правилно съдът ги е кредитирал изцяло.
С основание са кредитирани и прочетените по реда на НПК заключения на вещите лица,
изготвили физико - химичната експертиза и съдебно - оценителната експертиза, тъй като не е
имало основания за съмнение в компетентността и безпристрастността им.
Кредитирани са и писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство
и съдебното производство, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото,
прочетени и приобщени към делото по реда на чл. 373, ал. 1 вр. чл. 283 от НПК, предявени на
страните по съответния процесуален ред и неоспорени от тях.
Първоинстанционният съд е пропуснал да коментира обясненията на подсъдимия, което
6
обаче само по себе си не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не води до
нарушаване или ограничаване на правата на подсъдимия и/или защитата му. Това е така, тъй като
депозираните от подсъдимия обяснения не противоречат на приетото за установено от
фактическа страна, намерило израз в мотивите към присъдата. Самият подсъдим не оспорва
факта, че у него са намерени тютюн и цигари без бандерол, както и обстоятелствата, при които
това е станало. В този смисъл те не противоречат на останалите писмени и гласни
доказателствени материали и няма пречка да бъдат кредитирани. От твърденията на подсъдимия
се установява още, че той купува тютюн в насипно състояние и без бандерол и със специална
машинка изготвя цигари, които впоследствие продава за да се допълва доходите си.
Съдебният акт, постановен от районния съд е обоснован, тъй като приетите за
установени в него и изложени в мотивите му фактически положения напълно кореспондират
с наличния събран и проверен в хода на проведеното съдебно следствие доказателствен
материал.
Неоснователно е оплакването в първоначалната жалба за необоснованост на
атакувания съдебен акт, което е бланкетно и на практика в допълнението към жалбата и в
с.з. пред настоящата инстанция не се поддържа.
Въз основа на установените и изложени в мотивите към присъдата му факти районният
съд е изложил и обосновал законосъобразния си извод си, че с извършеното от него подсъдимият
М. М. Р. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл.234
ал.3 т.1 вр.ал.1 от НК, тъй като на 24.10.2019 г. в гр.С., държал акцизни стоки /0,344 кг. нарязан
тютюн за пушене на лула и цигари, на стойност 34,40 лева и 730 къса цигари с надпис „CARTEL",
на стойност 273,75 лева, общо на стойност 308,15 лева/ без бандерол, изискван по силата на чл.
28, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия /чл. 28, ал. 1 - „ Тютюневи
изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и
обекти само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка "/; чл. 2, т. 2 и чл. 64,
ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове /чл. 2, т. 2 - „ На облагане с акциз подлежат
тютюневите изделия", чл. 64, ал. 4 - „Бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по
начин, от който да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че
употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване, като бандеролът
за тютюневите изделия може да бъде поставен също и по начин, който гарантира, че не може да
бъде премахнат от потребителската опаковка, без да бъде повреден"/, като случаят е немаловажен
и деянието е извършено повторно.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, което не се оспорва от страните,
няма съмнение, че подсъдимият Р. е държал в дома си държал акцизни стоки - нарязан тютюн за
пушене на лула и цигари без бандерол. Безспорно е това, че подсъдимият е упражнявал
фактическа власт върху инкриминираните вещи, както и че действително се касае за акцизни
стоки и същите са били без бандерол.
Правилно съдът е приел, че извършеното от подсъдимия Р. престъпление е в условията
7
на повторност, тъй като видно от приложената по делото справка за съдимост, същият е
извършил деянието по настоящото дело след като е бил осъден с влязло в сила на 10.10.2019 г.
споразумение по НОХД № 1236/2019 г. по описа на СлРС за извършено престъпление по чл.234
ал.1 от НК, като му било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от една година,
чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК било отложено за изпитателен срок от три
години.
Настоящата инстанция изцяло споделя доводите изложени в мотивите към атакуваната
присъда, че деянието на подсъдимия предмет на това наказателно производство не съставлява
маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК и в този смисъл е съставомерно по чл.234
вр.ал.1 от НК /в конкретния случай – по чл.234 ал.3 т.1 вр.ал.1 от НК предвид квалифициращото
обстоятелство „повторност“/.
Правилно районният съд е посочил в мотивите си, че съгласно разпоредбата на чл.93 т.9
от НК, „маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. В настоящия случай е безспорно установено, че подсъдимият е
системен нарушител на Закона за акцизите и данъчните складове, като е държал акцизни стоки
без бандерол. До деянието предмет на настоящото производство той е бил наказван три пъти за
деяния от този вид - два пъти по административен ред и веднъж с влязло в сила споразумение.
Така с НП № 88/2017 год. издадено от Началника на Митница - Бургас за нарушение на
чл. 120, ал. 2 от ЗАДС подс. М.Р. е наказан за това, че на 09.06.2016 г. в дома си държал акцизни
стоки без бандерол - 17 броя найлонови торбички, съдържащи по 20 къса ръчно напълнени
цигари - общо 340 къса цигари, като на основание чл. 120, ал. 2 от ЗАДС му било наложено
административно наказание „Глоба" в размер на 250,00 лева, като НП влязло в сила на 13.06.2017
г.
С НП № 2296/2018 г. издадено от с.д. Директор на ТД Южна морска за нарушение на чл.
120, ал. 2 от ЗАДС подсъдимият Р. е наказан за това, че на 01.06.2018 г. в дома си държал акцизни
стоки без бандерол - 19 броя найлонови пликчета, като 18 броя пликчета съдържащи по 20 къса
цигари, 1 броя пликчета съдържащи по 11 къса цигари - общо 371 къса цигари, като на основание
чл. 120, ал. 4 вр. ал. 2 от ЗАДС му било наложено административно наказание „Глоба" в размер
на 200,00 лева, като НП влязло в сила на 26.02.2019 г.
Със споразумение по НОХД № 1236/2019 год. по описа на PC- С., влязло в сила от
10.10.2019 г. подс. М.Р. е бил осъден за това, че на 27.03.2019 г. държал акцизни стоки (0,224 кг.
нарязан тютюн за пушене на лула и 1040 къса цигари) без бандерол - престъпление по чл. 234,
ал.1 от НК, като му било наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от една година,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено за изпитателен срок от три
години.
8
С основание първата инстанция е акцентирало върху обстоятелството, че второто НП, а
именно НП № 2296/2018 г. издадено от с.д. Директор на ТД Южна морска е влязло в сила на
26.02.2019 г. и един месец след това - на 27.03.2019 г. подсъдимият е извършил престъпление по
чл. 234, ал. 1 от НК, за което е наказан с влязлото в сила споразумение по НОХД № 1236/2019 г.
по описа на СлРС. Последното пък е влязло в сила на 10.10.2019 г. и само две седмици след това
подсъдимият извършва престъплението по чл.234 ал.3 т.1 вр. ал.1 от НК, за което е образувано
настоящото наказателно производство.
Въз основа на тези констатации СлРС е обосновал извода си /който настоящата
инстанция напълно споделя/, че подс. М.Р. има изградени трайни престъпни навици в
извършването на деяния от този вид, като наложените му до този момент административни
наказания и наказания по НК не са изиграли своята роля за поправянето и за превъзпитанието на
подсъдимия респ. не са му попречили да продължава да нарушава закона.
Неоснователни са доводите на защитата на подсъдимия за приложението /в условията на
алтернативност/ на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК респ. на разпоредбата на чл.93 т.9 от НК т.е.
че деянието на подсъдимия не съставлява престъпление поради своята малозначителност или
поради това, че представлява маловажен случай.
Както вече беше посочено по-горе, защитата обосновава тезата, че тези две разпоредби
се отнасят за съвсем различни противоправни деяния - разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК
очертавала кръга от деяния, които не са „престъпления" по смисъла на НК, а чл.93 т.9 от НК се
отнасяла за деяния, които поначало са престъпни /т.е. извън тези по чл.9 ал.2 от НК/, но поради
определени обстоятелства представляват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случай на престъпления от съответния вид и съответно са наказуеми само ако това
е предвидено в особената част на НК за конкретното деяние. Според защитата посочените от
районния съд обстоятелства относно високата степен на обществена опасност на подсъдимия
биха имали значение само в случай, че деянието, за което е предаден на съд е престъпно т.е. ако
попада извън деянията по чл.93, т.9 от НК, тъй като в основния състав на чл.234, ал. 1 е
предвидено, че това деяние е наказуемо само в немаловажни случаи респ. че тези обстоятелства
нямат никакво значение, ако деянието не съставлява престъпление по смисъла на чл.9, ал.2 от НК,
тъй като при липса на престъпление не може да се говори и за „извършител", а оттам и за
степента на обществената опасност на дееца.
Настоящата инстанция не споделя изцяло тази теза на защитата, както и направеното
тълкуване на посочените законови разпоредби, регламентиращи понятията „малозначителност“ и
„маловажен случай“.
Вярно е, че става въпрос за различни понятия, при които разграничителния критерий е
степента на обществената опасност. Принципно е вярно и това, че ако едно деяние е
малозначително по смисъла на чл.9 ал.2 от НК, то не съставлява престъпление и поради това не
следва въобще да се коментира въпроса дали е маловажен случай или не.
9
Същевременно, обаче, след като първоинстанционният съд е преценил, че конкретното
деяние на подсъдимия, предмет на настоящото наказателно производство, с оглед на изложените
в мотивите към присъда съображения за това е с достатъчно висока степен на обществена
опасност, че следва да се квалифицира като немаловажен случай, очевидно е, че няма как това
деяние да бъде квалифицирано като малозначително по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.
В този смисъл са неоснователни възраженията за непълнота, неяснота и обърканост на
аргументите на районния съд по повод на тезата на защитата, която е била изложена в хода на
първоинстанционното производство, и която се възпроизвежда в допълнението към жалбата и
пред настоящата инстанция.
Въззивният съд намира за неоснователни наведените доводи от защитата на подсъдимия
за липсваща респ. за по-ниска степен на обществена опасност на деянието извършено от
подсъдимия, доколкото тези доводи се свеждат основно до твърдения за малко количество тютюн
и цигари без бандерол, на неголяма стойност - по-ниска от минималната работна заплата. По
несъмнен начин по делото са установени както количеството, така и стойността на държаните от
подсъдимия акцизни стоки без бандерол и в този смисъл няма спор, че нито количеството е
голямо, нито стойността е висока. Това, обаче, не са единствените и най-важните критерии за
преценка на степента на обществената опасност на извършеното. Пак по делото е установено по
безспорен начин, че подсъдимият е системен извършител на такъв вид деяния, за което той е бил
санкциониран двукратно по административен ред и веднъж е бил осъден с одобрено от съда
споразумение за решаване на делото. Както вече беше посочено по-горе, очевидно е, че
приложената спрямо подсъдимия наказателна репресия по никакъв начин не му е повлияла
предупредително и превъзпитателно, и не му е попречила да продължи да върши едни и същи
нарушения на закона. Тази упоритост и последователност при извършването на закононарушения
несъмнено обосновава извод за повишена обществена опасност не само на подсъдимия, но и на
извършеното от него.
Неоснователни са в тази връзка и аргументите, че стореното от подсъдимия съставлява
евентуално административно нарушение по Закона за акцизите и данъчните складове и
позоваването на практиката на административно наказващите органи, а и видно от приложеното
по делото свидетелство за съдимост, подс. М.Р. по предходното си осъждане със споразумение по
нохд № 1236/2019 г. на СлРС вече е бил признат за виновен за престъпление по чл.234 ал.1 от НК
за държане на тютюн и цигари в количество и на стойност сравними с количеството и стойността
на тютюна и цигарите предмет на настоящото наказателно производство.
Въз основа на така установеното и коментирано по-горе, настоящият съдебен състав
намира за обоснован и законосъобразен извод на първата инстанция, че деянието извършено от
подсъдимия Р. е с достатъчна степен на обществена опасност, поради което същото правилно е
квалифицирано като немаловажен случай.
Законосъобразни са изводите на съда и по отношение на съставомерноста на
10
извършеното от подсъдимия и от субективна страна.
Деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици от него.
Настоящата инстанция изцяло възприема и споделя констатациите и правните
изводи обективирани в мотивите към атакуваната присъда и счита, че въз основа на
събраните доказателства може да се направи обоснован извод, че подсъдимият М. М. Р. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по
чл.234 ал.3 т.1 вр.ал.1 от НК, за които законосъобразно е признат за виновен и осъден.
При определяне вида и размера на наказанието, което е наложил на подсъдимия Р.,
районният съд се е съобразил с принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанията.
Като смекчаващи вината на подсъдимия са преценени семейното му положение, липсата
на други образувани наказателни дела и оказаното съдействие в хода на досъдебното
производство.
Правилна е констатацията за липса на отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, доколкото предходното осъждане за престъпление по чл.234 ал.1 от НК е взето в
предвид от законодателя при квалифициране на деянието му предмет на настоящото наказателно
производство по чл.234 ал.3 т.1 вр.ал.1 от НК.
Правилна е и преценката, че смекчаващите отговорността обстоятелства на подсъдимия
са от категорията на многобройните, както и че и най-лекото предвидено в закона наказание ще
се окаже несъразмерно тежко за него. С оглед на това и при липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът е определил наказание на подсъдимия при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК
т.е. под предвидения в разпоредбата на чл.234 ал.3 от НК минимум.
В тази връзка и с оглед на посочените в мотивите съображения, на подсъдимия М. М. Р.
за извършеното от него престъпление по чл. 234 ал.3 т.1 вр.ал.1 от НК във връзка с чл.55 ал.1 т.1
от НК е определено наказание „лишаване от свобода" за срок от шест месеца, което да изтърпи
при първоначален общ режим.
Така определеното наказание по своя размер не е завишено и в този смисъл не се явява
явно несправедливо. При определянето му са отчетени адекватно всички фактори и
обстоятелства, имащи значение за размера на отговорността.
Предвид предходното осъждане на подсъдимия на лишаване от свобода макар и условно
за престъпление от общ характер, налице е законова пречка за приложението на разпоредбата на
чл.66 от НК.
11
Първоначалният режим на изтърпяване на това наказание е в съответствие с
разпоредбата на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
Така определеното наказание на подсъдимия действително се явява максимално
справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и
съответстващо на целите и значението на наказанието, визирани в чл.36 от НК. Законосъобразна е
преценката, че то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще
въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на
обществото. В допълнение към това следва да се посочи, че това наказание като вид и начин на
изтърпяване реално ще попречи на подсъдимия да продължи да върши нарушения на закона вкл.
и престъпления.
На основание чл.68 ал.1 от НК законосъобразно е приведено в изпълнение наложеното на
подсъдимия М. М. Р. наказание по НОХД № 1236/2019 год. по описа на СлРС, а именно
„лишаване от свобода" за срок от една година, което да се изтърпи при първоначален общ режим
и отделно от наказанието по атакуваната присъда.
На основание чл.234 ал.5 от НК съдът правилно е отнел в полза на държавата предмета
на престъплението, а именно: 0,344 кг. нарязан тютюн и 730 къса цигари, оставени на съхранение
в ОД на МВР - С. с приемо-предавателен протокол № 1094/07.02.2020 г. като е постановил след
влизане в сила на присъдата, предмета на престъплението унищожи.
С оглед изложеното по-горе, а и по реда на служебната проверка относно
процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт не се установи в някой от
стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са довели до ограничаване или накърняване правото на участие на
подсъдимия в производството вкл. правото му на защита.
В допълнението към жалбата се съдържа на практика оплакване за допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че в мотивите си съдът не е
обсъдил и анализирал всестранно и в пълнота всички доказателства, не е отговорил на
възраженията на защитата и е извел неправилни и необосновани изводи за виновността на
подсъдимия..
Съдът намира това оплакване за неоснователно. Първоинстанционният съд, макар
накратко и немногословно, но в достатъчна степен обосновано е изложил съображенията си,
поради което не споделя тезата на защитата относно приложението на чл.9 ал.2 от НК или
чл.93 т.9 от НК. Не е налице твърдяната непоследователност в мотивите, доколкото ясно и
категорично в тях е посочено, че след като деянието на подсъдимия не представлява
„маловажен случай“ по смисъла на чл.93 т.9 от НК поради степента си на обществена
опасност, няма как да се претендира за приложението на чл.9 ал.2 от НК.
Тъй като при извършената цялостна въззивна проверка относно правилността на
12
съдебния акт не се установиха основания налагащи изменението или отмяната му, същият
следва да бъде потвърден от настоящата инстанция изцяло.
Поради изложените съображения и на основание чл. 334 т.6 и чл. 338 от НПК,
С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260013/28.01.2021г., постановена по НОХД №
566/2020г. по описа на Районен съд гр.С..
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване или протестиране
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13