Р Е Ш Е Н И Е
№ 260010/08.02.2021 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
апелативен съд, гражданско отделение, в публично заседание на тринадесети
януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при
секретаря Юлия Калчева
като
разгледа докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно гражданско дело № 458 описа за 2020 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* против решение № 37/29.06.2020г.
на ОС – Разград, постановено по т.д. № 45/2019г., с което въззивното дружество
е осъдено да заплати на Н.А.А., ЕГН ********** обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие претърпяно на 26.08.2016г. ПТП, причинено от
водача на л.а.“Фолксваген голф“, рег. № РР 3945 ВС Джейхан Хюсеинов,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ в частта за горницата над 10 000 лева до присъдените 40 000 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2019г. до
окончателното й изплащане.
В жалбата се излагат оплаквания за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че определеният от съда размер
е значително завишен, не кореспондира на понятието „справедливост“ по см. на
чл.52 ЗЗД, на характера и степента на причиненото при процесното ПТП телесно
увреждане, респ. на интензитета и продължителността на действително
претърпените и доказани болки и страдания. Сочи се, че съдът не е обсъдил в
съвкупност всички събрани по делото доказателства, неправилно е приел за
доказано, че са претърпени психически и емоционални страдания /страх,
безпокойство, нестабилност/, както и не е отчел установеното в процеса
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който сам
признава такова в размер на 25 %. Твърди се още, че в нарушение на
процесуалните правила липсва произнасяне по направени с отговора на исковата
молба доказателствени искания /поставени въпроси към СМЕ/ и не е допуснато
провеждане на повторна СМЕ въпреки оспорването на заключението по изслушаната
такава в с.з. Излагат се доводи по съществото на спора. Счита се, че справедлив
размер на следващото се обезщетение е сумата от 10 000 лева, за която се сочи,
че е заплатена след постановяване на решението, ведно със законната лихва върху
нея за периода 17.08.2019г. – 06.08.2020г. Отправеното до настоящата инстанция
искане е за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и
постановяване на друго, с което предявеният срещу дружеството иск да бъде
отхвърлен за горницата над 10 000 лева до уважените 40 000 лева,
евентуално да бъде присъден по-нисък размер на обезщетението, ведно със
съответно преизчисление на следващите се такси и разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен
отговор от насрещната страна – Н.А., с
който жалбата са оспорва като неоснователна.
В частта, в която исковата претенция е
уважена до размер на сумата от 10 000 лева и в частта, в която искът за
горницата над 40 000 лева до предявения размер от 50 000 лева е
отхвърлен, постановеното от ОС - Разград решение не е обжалвано и е влязло в
сила.
Първоинстанционното
решение в обжалваната му част е валидно и допустимо.
ОС - Разград се е произнесъл по предявен от Н.А.
против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл.432 ал.1 вр.
чл.498 ал.3 КЗ.
Наведените в исковата молба фактически
основания са, че на 26.08.2016г., около 01.00 часа при пресичане на паркинг,
находящ се между бул.“България“ и кафе „Сохо“, гр.Разград въззиваемият е бил
блъснат от внезапно потеглил назад и на дясно л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. №
РР 3945 ВС, в резултат на което е получил травматични увреждания в колянната
област на десния крак. Твърди се, че при първоначалния преглед в спешния
център, веднага след инцидента е била поставена работна диагноза „контузия на
подбедрицата, съмнение за фрактура“, а след направата на снимка е бил освободен
за домашно лечение. Впоследствие, поради невъзможност да движи крака,
продължаващите силни болки и появата на отоци в горната част на подбедрицата и
колянната област отново е потърсил лекарска помощ, като в началото на
м.септември 2016г. е установено, че има „фрактура на латералния кондил и
еминенцията на дясна фибия, руптура на медиална колатерална връзка на дясното
коляно, дясна колянна нестабилност“. Наведени са твърдения, че в резултат на
получените травматични увреждания въззиваемият е претърпял значителни болки и
страдания, остра реакция на стрес и промяна в нормалния ритъм на живот,
ограничил е социалните си контакти, изпитвал постоянна раздразнителност и
тревожност, нарушен сън и главоболие, както и че към настоящия момент оздравителния
процес не е приключил. С решение № 326/20.08.2018г., постановено по АНД №
545/2018г. на РС – Разград водачът на лекия автомобил Д. Х. е бил признат за
виновен за настъпването на ПТП, при което нарушавайки правилата за движение по
пътищата е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на външния кондил и възвишението на десния голям пищял, и разкъсване на
вътрешната колатерална връзка на дясното коляно. Твърди се, че към датата на
инцидента Х. е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по сключен с
ответното дружество договор. С оглед на това и на основание чл.477 ал.1 КЗ
пострадалият е предявил пред застрахователя претенция за заплащане на
обезщетение за претърпените в резултат на получените увреждания неимуществени
вреди, но същият е отказал да удоволетвори искането му. С този отказ и
обосновава правния интерес от предявяването на иска си, претендирайки, че
справедлив еквивалент на претърпените от него неимуществени вреди е сумата от
50 000 лева.
В срока по чл.367 ГПК и допълнителния срок по
чл.373 ГПК исковата претенция е оспорена като неоснователна. Навеждат се
възражения, че не са налице основания за ангажиране деликтната отговорност на
застрахования водач на лекия автомобил, оспорвайки описания от ищеца механизъм
на настъпване на ПТП, претендираните вреди по обем и продължителност,
причинно-следствената връзка между получените травматични увреждания и
поведението на водача. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат с твърдения, че пострадалият се е появил внезапно зад автомобила,
движил се е по платното за движение за автомобили и не е съобразил поведението
си с извършващия маневра движение назад лек автомобил. Изложени са твърдения,
че ищецът не е провел предписаното му лечение, с което поведение е усложнил и
забавил оздравителния процес. Оспорва се и размера на претендираното
обезщетение като прекомерен и несъответстващ на действително претърпените болки
и страдания.
Съдът,
като взе предвид предметните предели на въззивното производство и наведените в
жалбата оплаквания по правилността на първоинстанционното решение, становищата
на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С оглед влязлата в сила част от
първоинстанционното решение към настоящия момент въпросът относно наличието на
предпоставките за ангажиране отговорността на въззивното дружество по реда на
чл.432 вр. чл.493 КЗ е разрешен с обвързваща страните сила на пресъдено нещо, а
именно – настъпило на 26.08.2016г. ПТП, при което въззиваемият Н.А. като
пешеходец е бил блъснат от извършващ маневра „движение назад“ л.а. „Фолксваген
голф“ с рег. № РР 3945 ВС, установено с влязло в сила решение по чл.78а НК
противоправно и виновно поведение на водача на МПС, причинени в резултат
на това ПТП травматични увреждания на въззиваемия, изразяващи се в счупване на външния
кондил и възвишението на десния голям пищял и разкъсване на вътрешната
аколатерална връзка на дясно коляно, които по своята медико-биологична
характеристика обуславят трайно затруднение в движението на десния долен
крайник и претърпени неимуществени вреди в резултат на тази увреда. Установено
е също така, че гражданската отговорност на виновния водач е застрахована по
валиден договор за застраховка, сключен със ЗАД „Далл богг: живот
и здраве“ АД, както и че пострадалият е заявил пред застрахователя претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, по която е постановен отказ.
Спорните въпроси, във връзка с които са и
направените във въззивната жалба оплаквания са относно обема, интензитета и
продължителността на доказаните неимуществени вреди, обусловеността им от поведението
на пострадалия в хода на предписаното му и проведено лечение, механизма на
настъпване на процесното ПТП в контекста на въведеното в предмета на спора
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и какъв е справедливия по
см. на чл.52 ЗЗД размер на следващото се обезщетение за действително
претърпените вреди.
За установяване на тези обстоятелства по делото са приети
като доказателства медицинска документация, писмени материали по воденото
досъдебно производство, изслушани са заключения на СМЕ, САТЕ, свидетелски
показания.
Съгласно неоспореното от страните заключение на САТЕ
процесното ПТП е настъпило в тъмната част на деня /около 01:00 часа/, при ясно
време, отчитайки намалената атмосферна видимост поради настъпилия мрак, но на
осветен от улично осветление и съседни сгради паркинг. При предприемането на
маневра "движение назад" от страна на водача на лекия автомобил
същият не се е убедил, че не са налице препятствия по пътя, по който е насочил
автомобила на заден ход, не е осигурил лице, което да наблюдава и сигнализира
за възникване на опасност и не е използвал звукова и светлинна сигнализация, с която
да предупреди за извършваната маневра. В същото време въззиваемият А. се е
движил по платното за движение на автомобили, при налична тротоарна площ и не е
възприел своевременно приближаващият се към него на заден ход автомобил,
каквато възможност според вещото лице е имал. В резултат на това поведение на
двамата участници е последвало съприкосновение между автомобила и пешеходеца,
като последният е бил ударен в областта на десния долен крайник.
Според коментираното заключение и дадените по него от
вещото лице обяснения в с.з., и двамата участници в ПТП са имали възможност да
го предотвратят, което изключва основателността на направеното от въззивното
дружество твърдение, че въззиваемият внезапно е изкочил зад колата и сам се е
блъснал в нея. Това твърдение се опровергава, както от влязлото в сила решение
по наказателното дело, така и от констатациите на вещото лице по СМЕ, с оглед
получените от Н.А. травматични увреждания и възможния механизъм за тяхното
настъпване.
По повод на последните от доказателствения материал се
установява, че непосредствено след инцидента А. *** като поради съмнение за
фактура му е назначено образно изследване. Такова е извършено веднага в МБАЛ
„Св.Иван Рилски“ – Разград, но при разчитането му не е разпознато установеното
впоследствие счупване и същият е бил изписан за домашно лечение. На 31.08.2016г.
е извършен преглед в дома на въззиваемия от ортопед, който е поставил диагноза
руптура на медиална колатерална връзка, нестабилност на дясно коляно. Насочен е
за лечение и на 08.09.2016г. е постъпил в МБАЛ “Св.Ив.Рилски“ където е
извършено закрито наместване на фрактурата и имобилизация с тутор. В издадената
на 08.09.2016г. епикриза е посочена диагноза фрактура на латералния кондил и
еминенцията на дясната тибия, руптура на медиална колатерална връзка на дясно
коляно, дясна колянна нестабилност.
Съгласно заключението на СМЕ, което настоящият състав
кредитира като компетентно и кореспондиращо на останалия доказателствен
материал, освен описаната по-горе фрактура и разкъсването на колянната връзка,
в резултат на тези увреди въззиваемият е получил и хемартроза /натрупване на
патологична колекция кръв в ставната капсула/, разлят хематом на дясна колянна
област и горните две трети на подбедрицата, кръвонасядане около вътрешния
глезен на десния крак и разкъсно-контузна рана над вътрешната част на петата.
Вещото лице сочи, че обичайно неразместеното счупване на външния кондил на
големия пищял се обездвижва за 45-55 дни, а работоспособността се възстановява
след 4-5 месеца. Относно разкъсването на колянната връзка се препоръчва
оперативна интервенция в първите пет дни след травмата, а ако този срок се
пропусне - след два месеца. Застарялото разкъсване се нуждае от имобилизация за
25-30 дни, а трудоспособността се възстановява след 6-8 месеца. В тази връзка,
не е спорно по делото, че след извършен преглед във ВМА - София и извършен ЯМР
на въззиваемия е било предписано извършването на оперативна интервенция /видно
от амбулаторен лист №
498/17.02.2017г. за извършен на 17.02.2017г. общ медицински преглед и от дадени в
досъдебното производство обяснения от въззиваемия/, както и че такава операция
не е осъществена. В заключението си и дадените в с.з. обяснения вещото лице е
посочило, че причина за това е било друг здравословен проблем на въззиваемия,
без да е конкретизиран, както и че след като е била предписана се е очаквало
тази операция да доведе до подобряване в състоянието на пострадалия, без обаче
да може с категоричност да се прогнозира подобен изход. А към настоящия момент
провеждане на оперативна интервенция не се препоръчва, видно от коментирания в
заключението преглед, извършен в гр. Варна.
Освен посоченото от вещото лице, по делото липсват
въведени твърдения, респ. ангажирани доказателства от страна на въззиваемия,
въз основа на които да се направи обоснован извод за наличието извинителни
обстоятелства, осуетили провеждането на това оперативно лечение.
Вън от неизвършената операция СМЕ не е установила данни в
медицинската документация, сочещи за отказ от страна на въззиваемия да
осъществи необходимото лечение, в това число и за предписаната му физиотерапия.
Изрично в приетия като доказателство по делото амбулаторен лист №
003834/22.10.2016г., издаден от лекар - специалист физикална терапия и рехабилитация
са описани като извършени общо 20 бр. различни физиотерапевтични процедури.
Общият оздравителен процес за получената от въззиваемия
комбинирана травма според СМЕ по принцип е около една година. Но при извършения
преглед вещото лице е констатирало, че към настоящия момент този процес не е
приключил - от обективна страна е установена атрофия на мускулатурата на десния
крак, посттравматично нарушаване на анатомичния вид /естествен стоеж/ в
областта на дясно коляно, ограничени движения за сгъване и разгъване и пълна
невъзможност за външна и вътрешна ротация, невъзможност за клякане и силно
ограничена опороносимост за десен крак; въззиваемият се оплаква от болки в
коляното при движение, натоварване, промяна на времето, чувство за скованост и
ограничени движения, спъва се лесно, понякога придружено с падане; съобщава, че
при извършена консултация с ортопед-травматолог в МБАЛ "Св. Анна -
Варна" и след ренгенографско изследване е установено порочно зарастване на
фрактурата на десния голям пищял, предписано му е медикаментозно лечение, а
след 10 години, при износване на ставата да се извърши подмяна. Вещото лице е
категорично, че ограничените движения в дясната колянна област са в причинна
връзка именно с получената травма в резултат на ПТП, независимо от отразеното в
абмулаторния лист от 22.10.2016г. за ограничен обем и в колянната става на
левия крак. Липсват ангажирани доказателства за ставни проблеми, предхождащи
инцидента.
Кореспондиращи на коментираните заключение на СМЕ и
писмени доказателства са и показанията на свидетелите Росанка Голешевска и
Манда Антонова относно получените от въззиваемия травми в резултат на
процесното ПТП, проведеното лечение и продължителността на същото, в това число
и претърпените от него болки и негативни изживявания. И двете свидетелки сочат,
че след първоначалния преглед в спешното отделение в продължение на две седмици
въззиваемият е бил на легло, не е можел да става и стъпва на крака си, в т.ч. и
за физиологични нужди, изцяло е бил обслужван от майка си /св.Антонова/, изпитвал
е силни болки, приемал е обезболяващи. Поради невъзможността да се движи
последващият преглед от ортопед е бил извършен в дома му. След поставянето на
имобилизиращата шина също е бил ограничен, като според показанията на
св.Антонова едва след 45-тия ден е започнал да се придвижва с патерици, които е
ползвал почти една година. Свидетелката сочи, че и към настоящия момент синът й
изпитва болки като ходи, сутрин трудно се раздвижва, поради което при
последните прегледи във Варна освен инжекциите му предписали да ползва колело.
От коментираните показания съдът приема за установено и
това, че освен физическата болка, която е изпитвал, през първия месец след
инцидента въззиваемият не е искал да се вижда с близки и приятели, не допускал
никого до себе си, бил напрегнат, не се интересувал от нищо, отказвал да гледа
телевизия, не се хранил.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в
ППВС № 4/1968г. понятието "справедливост" по см. на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания са характера и тежестта на травмите, начинът на получаването им,
интензитета на търпените болки, емоционални страдания и преживявания, периодът
и възможността за пълно възстановяване, евентуално прогнозите за това,
наличието на допълнително влошаване състоянието на здравето и др. Следва да
бъде изходено и от общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата, както и обществено-икономическата конюктура към момента на
увреждането /относими към последното съгласно съдебната практика е размерът на
минималната работна заплата към датата на увреждането и предвидените в КЗ
лимити/.
С оглед на тези критерии и установеното
по-горе от фактическа страна, настоящият състав намира, че справедлив
еквивалент на претърпените от въззиваемия Н.А. болки и страдания е сумата от 50
000 лева. В резултат на ПТП същият е получил няколко увреди в долния десен
крайник, които са обусловили трайно затруднение в движението за период повече
от един месец. Поради неправилното разчитане на първоначалното образно
изследване, което не може да се вмени в тежест на пострадалия, в продължение на
около две седмици същият е търпял значителни по интензитет болки, през който
период не е можел да става от леглото и изцяло е бил обслужван от майка си.
Ограниченията в движенията и придвижването са продължили и след това, предвид
направената му в началото на м.09.2016г. имобилизация на десния крайник - едва
след 45-тия ден е започнал да се придвижва с патерици, които е ползвал почти
година. Всичко това е повлияло и на психо-емоционалното му състояние - през първия
месец не е искал да контактува с други хора, не се е хранил, не се е
интересувал от случващото се навън, бил е напрегнат.
За определяне на този размер съдът отчита и
това, че към настоящия момент оздравителния процес не е приключил, налице е
трайна увреда на десния крак - продължаващи болки и ограничения в обема на
движенията на крайника, постравматично нарушаване на анатомичния вид в областта
на коляното, променена походка, невъзможност за клякане, силно ограничена
опороносимост за десен крак. Според заключението на СМЕ установеният двигателен
дефицит е необратим и ведно със субективните оплаквания влошават завинаги
качеството на живот на въззиваемия. В същото време не се доказа в процеса
въззиваемият да е отказал провеждането на предписаните му рехабиталиционни
процедури. Безспорно, назначената му през м.февруари 2017г. операция относно
увредата на колянната връзка не е била проведена, което според СМЕ вероятно е
повлияло върху хода на оздравителния процес, без обаче да може с категоричност
да се твърди, че би довела до благоприятен изход. Ето защо, съдът съобразява
това обстоятелство като относимо към определяне размера на следващото се
обезщетение, но ценено в съвкупност с останалите обстоятелства относно
получените травматични увреждания.
Съдът намира, при отчитане интензитета и
продължителността на претърпените болки, страдания и негативни изживявания,
както и липсата на пълно възстановяване, че така определения размер
съответства, както на обществено-икономическото развитие на обществото към датата
на процесното ПТП, така и на общественото понятие за справедливост, израз на
което е постановената съдебна практика при подобни увреди.
Обществената известност на въззиваемия, с
оглед постигнатите от него в миналото спортни успехи е обстоятелство, което е
неотносимо към преценката за размера на следващото му се обезщетение, предвид
естеството на деликта, в резултат на който са претърпени вредите и това, че към
настоящия момент А. няма активна спортна дейност, която да е била повлияна от
претърпяното ПТП. В същото време липсват ангажирани доказателства за
физическата му активност към датата на увредата, осуетяването на която да му се
е отразило в по-голям интензитет в сравнение с неудобствата, които всеки би
изпитал от ограниченията, обусловени от полученото телесно увреждане.
По направеното възражение за съпричиняване:
С оглед механизма и обстоятелствата, при
които е настъпило процесното ПТП, съдът намира, че действително с поведението
си въззиваемият е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат - същият
се е движил в част от паркинга, отредена за движение на МПС, при наличие на
тротоарна площ около него, без да наблюдава платното за движение, като според
заключението на СТЕ, при отчитане скоростта ме на движение е можел да възприеме
започналото от водача на лекия автомобил маневриране. Недоказано е, обаче
твърдението на въззивното дружество, че поведението на въззиваемия е било под
въздействие на употребата на алкохол. В материалите по досъдебното производство
и АНД № 545/2018г. липсват данни за установено такова, а от показанията на
разпитаните в настоящия процес свидетели К. А. и К. К. не могат да се направят
такива изводи.
С оглед на това поведение съдът определя, че
приносът му за настъпване на вредоносния резултат е в размер на 20% /1/5/.
Основната вина за инцидента е на водача на МПС, който в нарушение на правилата
за движение по пътищата не е съобразил условията, при които е започнал
маневрата и не е осигурил нейното безопасно извършване, още повече, че същият е
знаел, че на паркинга има играещи с топка деца /съгласно показанията на св.А./.
Наведеното във въззивната жалба оплакване, че
е налице признание от страна на въззиваемия за съпричиняване в размер на 25 % е
неоснователно. Действително в пледоарията по същество процесуалният му
представител е посочил, че може да се
приеме наличието на съпричиняване, но не повече от 1/4 или 1/5, което изявление
не е равнозначно на признание в сочения от въззивника смисъл, нито обвързва съда.
В заключение, съдът намира, че след намаляне
на определеното по-горе обезщетение с приетия процент на съпричиняване,
предявеният иск за обезвреда на претърпените от въззиваемия Н.А. неимуществени
вреди е основателен до размер на сумата от 40 000 лева.
Поради съвпадането на изводите на настоящата
инстанция с тези на първостепенния съд относно изхода на спора
първоинстанционното решение в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ГПК и направено искане
въззивното дружество следва да заплати на въззиваемия направените в настоящото
производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 400 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 37/29.06.2020г. на ОС – Разград, постановено по т.д. № 45/2019г. в
частта, в която ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на Н.А.А.,
ЕГН ********** обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие
претърпяно на 26.08.2016г. ПТП, причинено от водача на л.а.“Фолксваген голф“,
рег. № РР 3945 ВС Джейхан Хюсеинов, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ за горницата
над 10 000 лева до присъдените 40 000 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 17.08.2019г. до окончателното й изплащане.
В частта, в която исковата претенция е
уважена до размер на сумата от 10 000 лева и в частта, в която искът за
горницата над 40 000 лева до предявения размер от 50 000 лева е
отхвърлен, постановеното от ОС - Разград решение не е обжалвано и е влязло в
сила.
ОСЪЖДА
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Н.А.А., ЕГН ********** сумата от 1 400 /хиляда и
четиристотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивното производство, на основание чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на
чл.280 ГПК, с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.