РЕШЕНИЕ
№ 372
гр. Пловдив, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20215330110478 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 240, вр. с чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи” № 10, представлявано от ********** Р.В.,
чрез пълномощник ********** Е.Е., е предявил против Р. И. Д., ЕГН: **********, от
************************, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
900 лева- главница по договор за кредит № **********/ 23.01.2017 г., сключен с „4финанс“
ЕООД, прехвърлен с договор за цесия от 23.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на иска- 25.06.2021 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба е посочено, че на 23.01.2017 г. между ответника и „4финанс“ ЕООД бил
сключен договор за кредит № **********, по реда на ЗПФУР, при спазване на съответните
процедури. Кредитополучателят подал заявка за отпускане на кредит след регистрация в
системата „Вивус“, като имал цялата преддоговорна информация- стандартен европейски
формуляр, общи условия, проект на договора. С натискане на бутон „подпиши“ се считало,
че той е подписал договора, както и, че се е запознал с ОУ. На ответника бил опуснат заем в
размер на 1 000 лева, за срок от 30 дни, като сумата била получена от лицето чрез превод в
Изипей. Освен главницата, се дължали още: такса за експресно разглеждане на кредита от
95, 30 лева и договорна лихва от 33, 69 лева. Ответникът на няколко пъти се възползвал от
възможността да удължи крайния падеж, който в станал 27.04.2017 г. Въпреки това обаче,
лицето изпаднало в забава, поради което му се начислявала и наказателна лихва. След
1
изпадането в забава, до него се изпращали писмо, но независимо от поканите, изпълнение
липсвало. На 23.11.2018 г. се сключил договор за цесия, с който вземането по кредита било
прехвърлено на ищеца. До ответника било изпратено на адреса му препоръчано писмо за
уведомяване за прехвърлянето, като пратката се върнала непотърсена. Между страните се
провели и телефонни разговори, като отново липсвало изпълнение. След завеждане на
делото, длъжникът погасил сумата от общо 200 лева- главница по кредита, поради което се
предявявал иск за остатъка от дълга. Претендират се разноските по делото. В съдебно
заседание страната не се явява, като чрез пълномощника взема писмено становище по спора.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът не се
оспорва по основание и размер, като се посочва, че между страните имало уговорка за
разсрочено плащане- по 50 лева на месец, до пълното издължаване на кредита.
Постъпило е становище на ищеца, с което във връзка с отговора се моли за постановяване
на решение при признание на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява следното:
С договор за кредит № **********/ 23.01.2017 г. „4финанс“ ЕООД е предоставил на
ответника потребителски кредит в размер на 1 000 лева, за срок от 30 дни, при ГЛП- 40, 99
% и ГПР- 49, 65 %, като сумата е преведена чрез „Изипей“. Договорът е сключен по реда на
предоставянето на финансови услуги от разстояние, а като писмени доказателства по делото
са представени искането за отпускане на кредита, сключеният договор, общите условия към
него и разписката за извършения превод на сумата.
С договор за цесия от 23.11.2018 г. „4финанс“ ЕООД е прехвърлило на ищеца вземането
по кредита, като видно от приложението, процесният кредит е включен като част от
цедираните договори.
Представени са потвърждение за извършената цесия, пълномощно за нея, както и
уведомление до длъжника, върнато в цялост с отбелязване, че адресатът е преместен.
Представени са платежни документи за погасени от ответницата суми, както следва: 50
лева- на 28.09.2021 г. и 50 лева- на 07.10.2021 г.
В с.з. ответницата представя и разписка за внесена сума от 50 лева на 08.01.2022 г.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира
следното:
По делото няма спор по релевантните за решаването на случая факти- ответникът
признава, че е получил в заем парична сума, която не е върнал в срок, а я погасява поетапно,
като след образуване на делото са налице писмени доказателства за платени общо 250 лева,
с които следва да се намали общият дълг.
От представените писмени доказателства се установява, че между ответника и „4 финанс“
ЕООД е бил сключен договор за паричен заем от разстояние по реда на ЗПФУР, където е
предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние. Ищецът пък
се явява активно легитимиран кредитор на ответника, закупил вземането спрямо него с
договор за цесия.
Редовно възникналото заемно правоотношение валидно обвързва страните и поражда
2
своите правни последици, като с подписване на договора ответникът се е съгласил с всички
негови клаузи. Съглашението е било предмет на индивидуално договаряне, т.е. то е израз на
общата воля на страните, които именно по този начин те са уредили отношенията си.
Заемателят се е съгласил с тези условия, включително и с общите условия към кредита,
приел ги е подписвайки договора, а и предварително още към момента на сключването е
получил нужната преддоговорна информация, за да се запознае с нея преди да подпише и да
е наясно с крайната сума, която ще дължи по отпуснатия му заем. Освен това, по делото не
се търси нещо различно извън договореното- фиксирана като размер сума за главница, дори
без начислени лихви и такси поради забавата. Доколкото е безспорно от събраните
доказателства, че ответникът не е погасил цялата главница по договора, която обаче се е
задължил да върне в пълен размер, то претенцията се основателна за остатъка след
платеното до пълния размер на кредита, защото е налице валидно и изискуемо парично
вземане, което е останало дължимо и неплатено. Тъй като обаче има само едно изменение на
претенцията (с молба от 25.10.2021 г. искът се намалява от първоначалния му размер от 1
000 лева на сумата от 900 лева, предвид платените към този момент от длъжника само 100
лева), а в следващата молба за с.з. въпреки платените още 100 лева не се прави изменение на
иска, а само се посочва, че той не се поддържа до пълния му размер, а до сумата от 800 лева
и предвид междувременно извършеното ново частично погасяване, искът до размера на
платеното (250 лева, от които само 150 лева са релевантни за крайния изход, предвид
частичният отказ) следва да се отхвърли, като се уважи за остатъчната непогасена разлика
(от 750 лева).
С оглед изхода на делото- уважаването на осъдителната претенция и на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца направените от него разноски в процеса, които се
претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са
действително заплатени- държавна такса в размер на 50 лева (л. 25), както и
юрисконсултско възнаграждение, доколкото ответникът е представляван от свой
пълномощник в процеса, което се претендира в размер на 150 лева. По отношение на това
възнаграждение, съдът намира, че същото обаче следва да бъде определено в минималния
размер от 100 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр.
чл. 78 ал. 8 от ГПК, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Без значение е в
случая, че има и отхвърлителен диспозитив, защото плащанията на длъжника са извършени
след завеждане на делото, поради което това не влияе върху разпределението на разноските,
които се дължат изцяло, доколкото с поведението си (неплащане на падежа) ответникът е
дал повод за образуване на настоящото производство.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. И. Д., ЕГН: **********, от ************************, да заплати на
„Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Шандор Петьофи” № 10, представлявано от ********** Р.В., сумата от 750
3
(седемстотин и петдесет) лева- остатъчна главница по договор за кредит № **********/
23.01.2017 г., сключен с „4финанс“ ЕООД, прехвърлен с договор за цесия от прехвърлен с
договор за цесия от 23.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на иска-
25.06.2021 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му
предявен размер от 900 (деветстотин) лева, поради погасяването му чрез извършено
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Р. И. Д., ЕГН: **********, от ************************, да заплати на
„Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Шандор Петьофи” № 10, представлявано от ********** Р.В., направените по
делото разноски, както следва: сумата в размер на 50 (петдесет) лева- за държавна такса и
сумата от 100 (сто) лева- за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
4