РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 28.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори граждански състав, в
публичното заседание на 17 май Две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря В.Апостолова
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N`3225 по описа за 2018 год. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр.Варна
против В.И.П. *** за признаване за установено между страните, че ответника
дължи на ищеца сумата от 660.91 лв., представляваща главница за консумирана и
незаплатена в жилище на адрес гр.Русе, , *************ел.енергия за периода
10.03.2017г.-22.06.2017г. и мораторна лихва върху
главницата в размер на 22.68 лева от падежа на всяка фактура до 14.09.2017г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 5080/2017г. по
описа на ВРС. Претендира се присъждане на законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на заявлението до окончателното й изплащане,
както и на направените в заповедното и исковото производство разноски. В исковата молба се поддържа, че претендираните суми
представляват задължение по партида при ищеца с титуляр ответника. Ищецът твърди, че
последният не е изпълнил задължението си за плащане, поради което счита, че
дължи незаплатените за процесното жилище и дължими суми, за които са издадени и съответни фактури.
Заявява се, че по ч. гр. дело № 5080/2017г. на ВРС е издадена заповед за
изпълнение за претендираните суми, срещу която ответникът е възразил, което
обусловило правния интерес от предявяване на настоящата искова молба.
Исковете са с правно основание чл.422 вр.
чл.410 ГПК и чл.86 ЗЗД и са процесуално допустими.
В писмен отговор по реда на
чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва изцяло
исковете и моли за отхвърлянето му по подробно развити съображения. Твърди, че
ответникът не е клиент на ищеца и потребител на ел.енергия по см. на ЗЕ.
Поддържа се, че между страните не е възникнало облигационно правоотношение за
продажба на ел.енергия. Оспорва се влизането в сила и действието на
представените Общи условия за продажба на ел.енергия, както и представените с
исковата молба извлечение за фактури и плащания и цитираните фактури в
извлеченията, относно тяхната автентичност и верността им. Развиват се доводи,
че тези документи са частни такива, без материална доказателствена сила и
удостоверяват изгодни за издателя им факти. Прави се и възражение за нищожност
на клаузи от Общите условия, на които се позовава ищеца, като неравноправни
съгласно чл.143 от ЗЗП.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч. гр. дело №5080/2017г. на ВРС. Назначена и изслушана
е специализирана съдебно-икономическа експертиза, чието заключение не е оспорено
от страните и е прието от съда.
След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено
следното:
По заявление на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр.Варна е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч. гр. дело №5080/2017г. по описа на ВРС, с която е разпоредено длъжникът, настоящ
ответник да заплати на заявителя сумата 660,91 лева, представляваща дължима главница за консумирана
и незаплатена ел.енергия, за периода от
10.03.2017 г. до 22.06.2017
г., за обект с АБ №
**********, адрес: гр. Русе, *************сумата от 22,68 лева,
представляваща мораторна лихва, за периода
от падежа на всяка една
издадена фактура до 14.09.2017 г.; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата
на подаване на заявлението в съда - 29.09.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 25,00 лева внесена държавна
такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.
На заявителят е указано от съда
правото на иск за установяване размера на претендираното вземане в едномесечен
срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.
Като доказателства по делото са представени „Общи условия на договорите за
пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, одобрени с решение №ОУ-060/07.11.2007г. на ДКЕВР,
изменени и допълнение с решение №ОУ-004/06.04.2009г. и фактури с №-ра: № **********/10.03.2017г. за сумата 243.24 лв., №
**********/05.04.2017г. за сумата 1,15лв., № **********/11.04.2017г. за сумата
140.39лв., № **********/12.05.2017г. за 130.60лв., № **********/13.06.2017г. за
104.83 лв. и № **********/22.06.2017г. за сумата 21,70 лв.
Представено е заявление №4052415/21.06.2016г. за продажба на ел.енергия,
подадено от ответника П. до ищеца, с което е поискано снабдяване с ел.енергия
на обект с адрес: гр. Русе, *************който е посочен като съществуващ
такъв с кл.№ ********** и ползван до тогава от
Мирослава П.. В същия е описан и документа за
собственост. – нот.акт. Видно от представения
констативен протокол № 17115467/29.01.2016г. от служители на ищцовото дружество на осн. чл.83 от ЗЕ и Общите условия на
договорите за пренос на ел.енергия е установено наличие на ел.захранване в процесния имот.
Представен е и договор №
4052410/03.02.2017г. за достъп и пренос на ел.енергия през
електроразпределителната мрежа на ищеца, сключен с ответника за обект на адрес:
гр. Русе, *************и аб.№ ********** при зададени технически параметри: ниско
напрежение и монофазно захранване. Договорът е
подписан от страните.
Изслушана е съдебно-икономическа експертиза, според която по процесните фактури:
№ **********/10.03.2017г. за сумата 243.24 лв., № **********/05.04.2017г. за
сумата 1,15лв., № **********/11.04.2017г. за сумата 140.39лв., №
**********/12.05.2017г. за 130.60лв., № **********/13.06.2017г. за 104.83 лв. и
№ **********/22.06.2017г. за сумата 21,70 лв. за доставена и консумирана ел.енергия
в имот на адрес: гр. Русе, *************съгласно извършени
отчети на електромер за периода са на обща стойност 641,91
лева. Плащане по издадените фактури не са извършвани. Експертът е изчислил и
размера на обезщетението за забава по чл.86 ЗЗД върху главницата, което възлиза
за периода от датата на падежа на задължението по всяка фактура до 14.09.2017г.
на обща стойност от 22.68 лв. Според вещото лице отчетените количества
ел.енергия за процесния период са остойностени по
цени, утвърдени от КЕВР.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира исковите претенции за основателни и доказани.
Съгласно чл. 16, т.2 от Общите условия на договорите за пренос на
ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД потребителят, какъвто безспорно е ответникът през
процесния период, заплаща на продавача стойността на електрическата енергия в
сроковете и по начина определен в същите, по утвърдени от КЕВР цена на
снабдяване и цена на разпределение.
При така действащата нормативна уредба, както към
момента на начисляване на дължимите суми, така и към настоящият
момент, се налага извода, че за потребителя, собственик/титуляр
на откритата при ищеца партида/ е възникнало задължение по силата
на закона да заплаща на ищцовото дружество
количеството доставена ел. енергия.
Страните не спорят, че за процесния имот и период такава е доставена и
потребена.
При това положение съгласно
приложените фактури и съобразно заключението на съд.-икономическата експертиза са
дължими от ответника следните суми: главница от 641,91 лева и лихва за забава в размер на 22.68 лева, в които размери исковете са
основателни и доказани и следва да се уважат, ведно със законните последици,
като бъде признато за установено между страните дължимост
на сумите по ч.гр.дело № 5080/2017г. на РС Враца в доказаните размери. Искът за
главница в останалата част до пълния претендиран размер от 660.91 лв. следва да
се отхвърли.
Съдът не споделя поддържаното от особения представител на ответника
становище, че последният не е клиент на ищеца и потребител на ел.енергия по см. на ЗЕ,
както и че между страните не е възникнало облигационно правоотношение за
продажба на ел.енергия. Подчерта се по-горе при анализа на доказателствата, че
ответникът в изпълнение на чл.16, т.1 от Общите условия е подал заявление за
пренос на ел.енергия и въз основа на него е сключил с ищеца договор на
03.02.2017г. за достъп и пренос на ел.енергия през електроразпределителната
мрежа. Следователно страните по спора са обвързани от облигационна връзка, по
която се установи изпълнение на задълженията на ищеца, съответно неизпълнение
на насрещните такива на ответника.
С оглед изхода на делото ответникът следва
да бъде осъден
да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на
исковете, на осн. чл.78, ал.1 ГПК направените в настоящото производство деловодни
разноски, съгласно списъка по чл.80 ГПК, както и тези в заповедното
производство в редуциран размер.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.И.П., с постоянен адрес *** с
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр.Варна с ЕИК ********* сумата 641,91 лева
главница за консумираната и незаплатена
ел. енергия
за периода от 10.03.2017 г. до
22.06.2017 г. за обект с АБ
№ ********** на адрес: гр.
Русе, *************сумата от 22,68 лева, представляваща мораторна лихва, за периода
от падежа на всяка една
издадена фактура до 14.09.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата
на подаване на заявлението в съда - 29.09.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №5080/2017г. по описа на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ иска за главница в
останалата част до пълния му претендиран размер.
ОСЪЖДА В.И.П., ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр.Варна с ЕИК ********* направените деловодни разноски в настоящото
производство в размер на 752,30 лева, както и направените в заповедното
производство по ч.гр.дело №5080/2017г. по описа на ВРС разноски в размер на 72,80
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........