Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито
заседание на двадесет и осми април, през две хиляди и двадесет и втора
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Цветелина Добрева- Кочовски,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 7454 по описа на състава за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 383, ал. 4 вр. с ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата С.Г.Н.
поддържа твърдение, че в качеството на собственик на недвижим имот и ипотекарен
длъжник - сключила
с ответника „Г.з.“ ЕАД договор за имуществено застраховане в полза на
трето лице: ипотекарния кредитор - „Банка ДСК“ ЕАД. Обект на застраховане станал ипотекирания недвижим имот
- триетажна сграда,
с местонахождение в гр.
София, УПИ- V-40 от кв. 9 във вилна
зона „Люлин“ с кад. идентификатор 68134.4324.40.1. Договорът бил обективиран в
съдържанието на застрахователна полица № 8300019918018197 „Пожар и други
щети на имущество“, със застрахователно покритие за описаните
застрахователни рискове и в
периода 11.12.2018г. до 10.12.2019г. Изрично предвиден покрит застрахователен риск според
застрахователния договор бил „унищожаване
и повреждане на застрахованото имущество поради пожар“.
На
21.05.2019г. настъпило събитие, което според ищцата имало характер на
застрахователно събитие, доколкото следвало да бъде идентифицирано без съмнение
със споменатия по- горе покрит
застрахователен риск. При събитието била увредена цялата фасада на сградата и
на всички етажи. За събитието били уведомени органите на РСПАБ, които
обладели пожара, както и застрахователя и органите на МВР, доколкото имало
съмнение за съзнателно причиняване на пожара.
На
23.05.2019г. именно ответникът
съставил констативен протокол за вредите, след като бил надлежно уведомен от
страна на ищцата, която твърди да е изпълнила всички предвидени в общите
условия задължения.
На 10.06.2019г. ищцата била уведомена за образуването на досъдебно производство
№ ЗМ 230 ЗМК-1185/2019г.
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 330, ал.1 от НК- умишлен
палеж.
След като
отправила надлежно претенция срещу застрахователя, спазвайки разпоредбата на
чл. 380 от КЗ – ищцата била уведомена за отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение. Изричният отказ на застрахователя бил обективиран в писмо с изх. №
20.03.1527/18.10.2019г. и мотивиран с липса на застрахователно покритие, поради
умишленото причиняване на пожара и липса на договор за покритие по
застраховател риск, предвиден в клауза А1 „умишлен пожар /палеж/“.
Според
ищцата, отказът на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение бил неправомерен, понеже логическото
и систематическо тълкуване на договора мотивирало извода, че застрахователното
събитие било включено в рамките на покрития застрахователен риск „унищожаване и повреждане
на застрахованото имущество поради
пожар“ и не били налице предпоставки за изключения – доколкото образуваното
досъдебно производство било срещу трето лице и пожарът във всеки случай не бил
причинен умишлено от застрахования. При това, по отношение на надлежната си
материална и процесуална легитимация, ищцата поддържа тезата, че в качеството
на страна по
договора за застраховка, която е
сключена от ипотекарен длъжник, в полза на трето лице ипотекарен кредитор -
тя лично е надлежно легитимирана,
да изиска
от ответника /застраховател/- плащане на застрахователно обезщетение към кредитора „Банка ДСК“ ЕАД, както съгласно условията
на основния договор между кредитора и длъжника, така
и съгласно условията на застрахователния договор, а не на
последно място и според
разпоредбата на чл. 383, ал.4 вр. с ал.1 от КЗ. Остатъкът от дължимото
застрахователното обезщетение, след извършване на плащането на застрахователя
към банката – кредитор, ищцата претендира да бъде заплатено на нея. При изложените
фактически твърдения, ищцата претендира за осъждане на ответника, да заплати на ипотекарния кредитор - „Банка ДСК“
ЕАД застрахователно обезщетение за вредите по ипотекирания имот, до размера на сумата от 78 233, 23 лева, представляваща
непогасената част от кредитното задължение,
за обезпечение на което е бил сключен
застрахователния договор и заедно с това – да бъде осъден ответника, да заплати лично
на ищцата остатъка от застрахователното обезщетение, представляващ
разликата над дължимата на ипотекарния кредитор сума, до пълния размер на
застрахователното покритие, която разлика който възлизала на сумата
от 21 766, 77 лева. Споменатите искове ищцата желаела да предяви
като частични /за част от заявеното по- горе вземане/.
При
изложените фактически твърдения, съобразно направеното с допълнителна молба- уточнение на петитума:
ищцата претендира за осъждане на ответника, да заплати на ползващото се лице /кредитора/ „Банка ДСК“ ЕАД - застрахователно
обезщетение в размер на сумата от 40 000 лева, представляваща част от общия дължим размер на обезщетение за 78 233, 23 лева, съответна
на непогасената част от обезпеченото с ипотека
върху имота кредитно задължение, и да заплати лично на
ищцата С.Г.Н. - сумата
от 10 000 лева, представляваща част от
дължимия лично на нея (в качеството на ипотекарен длъжник)
остатък от застрахователното обезщетение, който
възлизал на 21 766, 77 лева.
При
това, доколкото твърди, че ответникът е изпаднал в забава и поради
това дължи да заплати и мораторна лихва – ищцата
претендира за осъждане на ответника, да заплати на легитимирания
да получи обезщетението ипотекарен кредитор - „Банка ДСК“ ЕАД:
мораторна лихва в размер на 3100 лева,
изчислена върху претендираната част от застрахователното обезщетение от 40 000
лева, считано от датата на получаването на отказа на застрахователя – на
18.10.2019г. до датата на предявяването на иска на
23.07.2020г. и законната лихва върху същата сума, считано от предявяването на
иска на 23.07.2020г. до деня на
окончателното плащане, както и да заплати лично на ищцата - мораторна
лихва в размер на 775 лева, изчислена
върху
главница от 10 000 лева, считано от датата на получаването на отказа на
застрахователя – на 18.10.2019г. до предявяването на иска на 23.07.2020г.,
както и законната лихва върху същата сума, считано от
предявяването на иска, до деня на окончателното плащане. С оглед очаквания
благоприятен изход на процеса, ищцата претендира да бъде осъден ответника, да й
заплати и
сумата на направените съдебни разноски.
Исковата
претенция е оспорена от ответника „Г.з.“ ЕАД, по съображения, които са подробно изложени в
подадения отговор на исковата молба. Ответникът оспорва основателността на
предявените искове. Оспорва надлежната материална легитимация на ищцата да предяви
иск, упражнявайки правото на трето лице- „Банка ДСК“ ЕАД, която била бенефициер
по споменатия застрахователен договор. Оспорва твърдението, че ищцата е
собственик на процесния имот. Оспорва валидността на застрахователното
правоотношение, тъй като поддържа тезата, че посочения в исковата молба недвижим имот имот не бил обект на
застраховане. Причина за това бил фактът, че от страна на ищцата не е била заплатена дължимата
застрахователна премия за да породи застраховката правно действие. Ответникът оспорва датата на
настъпването на застрахователното събитие, както характера и размера на вредите, за
които се твърди да са били причинени пряко в
резултат от това събитие. Оспорва твърдението, че посоченото в исковата молба
събитие осъществява покрит
застрахователен риск, в рамките на конкретния застрахователен договор, на който
ищцата основава правата си. При условията на евентуалност, ако посочените
по- горе доводи не бъдат възприети и съдът намери за основателна претенцията за
изплащане на обезщетение – ответникът релевира възражение за редукция
на дължимото застрахователно обезщетение, тъй като от една страна - твърди да е
било налице надзастраховане, а от друга страна посочва, че запазените при
пожара материални активи,
следвало да бъдат приспаднати като стойност от размера на платимото
застрахователно обезщетение. При условията на евентуалност, ответникът прави възражение за
изтекъл срок на погасителна давност по отношение на претендираните вземания, считяно от
настъпването на падежа за плащане, до датата на предявяването на иска. По отношение на
претенцията за изплащане на мораторна и законна лихва- ответникът отрича да е
изпадал в забава. В заключение на релевираните доводи, ответникът моли за отхвърляне на предявените
искове, като неоснователни
и доколкото очаква благоприятен за него изход от процеса- претендира за осъждане на
ищцата да заплати направените съдебни разноски.
Конституираното
в качеството на съищец дружество „Банка ДСК“ ЕАД, изразява становище, чрез което оспорва надлежната си
активна процесуална легитимация, в качеството на съищец в процеса, поддържайки тезата, че участието му било предпоставено
единствено
от субективната преценка за встъпване, доколкото с процесната
застрахователна полица не било застраховано самото вземане на банката по кредитното
правоотношение, а бил застрахован предоставения в обезпечение на същото това
задължение недвижим имот, върху който била вписана законната ипотека. Без да оспорва
твърдението, че между ищцата и „Банка ДСК“ ЕАД е налице кредитно правоотношение – това
дружество поддържа тезата, че не могло да бъде „задължавано“ да се ползва от
имуществото, предоставено като вещно обезпечение
и да бъде принуждавано да упражнява произтичащите от това обезпечение права на
кредитора. При
условията на евентуалност – ако съдът не възприеме изложената теза срещу
допустимостта на иска -
съищецът „Банка ДСК“ ЕАД поддържа тезата за основателност на предявените
искове. В случай на отхвърляне на иска, дружеството моли да не бъде осъждано
да заплаща разноски, тъй като самото дружество не е предизвикало извършването на
разноските, нито е инициирало
образуването
на настоящото гражданско дело.
Съдът, като прецени доводите и
възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Страните не спорят и приетите като
доказателство преписи от застрахователна полица / на стр. 12-14 и стр. 52 и 53
от делото/, Общи условия за застраховка „Пожар и други щети на имущество“ се
установява, че ищцата С.Г.Н. в качеството на собственик на недвижим имот и
ипотекарен длъжник - сключила с ответника „Г.з.“ ЕАД договор за имуществено
застраховане в полза на трето лице - „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на
ипотекарния кредитор по договор за кредит по Договор за жилищен кредит от
31.10.2017г. Обект на застраховане станал ипотекирания недвижим имот -
триетажна сграда, с местонахождение в гр. София, УПИ- V-40 от кв. 9 във вилна
зона „Люлин“ с кад. идентификатор 68134.4324.40.1.
Договорът за застраховка е обективиран
в самото съдържание на застрахователната полица № 8300019918018197 „Пожар и
други щети на имущество“, от чието съдържание се установява, че страните са
уговорили със застрахователно покритие за описаните застрахователни рискове и в
периода 11.12.2018г. до 10.12.2019г. На страница първа от полицата са посочени
изрично уговорените от страните покрити застрахователни рискове /цит./ по
Клауза –А – пожар, Клауза - Б- природни бедствия, Клауза - Д1- земетресение и
разходи по почистване на останки и спасяване на имущество.
Съдържанието на приетите като
доказателства и приложими към полицата Общи условия за застраховка „Пожар и
други щети на имущество“ /на стр. 54- 69 от делото/ определят съгласието на
страните за правата и задълженията им по време на действие на договора, вкл.
дефинициата на покритите застрахователни ирискове и задълженията на
застрахователя и на застрахования при настъпване на покрит застрахователен
риск. В Глава ІІ, раздел ІІІ от общите условия се съдържа договорна дефиниция
на понятията за покрит застрахователен риск по Клауза „А“ и по Клауза „А1“
/умишлен пожар, палеж/.
Страните не спорят, а приетите като
доказателства Уведомление за щета /стр. 70-71 от делото/, Констативен протокол
за щета /стр. 72 от делото/, Опис на унищоженото и повредено имущество /на стр.
16-18 от делото/, Удостоверение от ГД „ПБЗН“ при СДВР /на стр. 77 от делото/и Удостоверение от 06
РУ при СДВР /на стр. 78 от делото/установяват че, на 21.05.2019г. е настъпило
събитие, което е довело до повреждане на застрахованото имущество в резултат на
запалване на разположени в застрахованата сграда движими вещи и елементи на
инфраструктурата във всички помещения на застрахованата сграда. При събитието
била увредена цялата фасада на сградата и на всички етажи. За събитието били
уведомени органите на РСПАБ, които обладели пожара, както и застрахователя и
органите на МВР, доколкото имало съмнение за съзнателно причиняване на пожара.
В тази насока са предприети действия на органите на досъдебното производство. На
23.05.2019г. именно ответникът съставил констативен протокол за вредите, след
като бил надлежно уведомен от страна на ищцата. На 10.06.2019г. ищцата била
уведомена за образуването на досъдебно производство № ЗМ 230 ЗМК-1185/2019г.
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 330, ал.1 от НК- умишлен
палеж. В подаденото
до застрахователя уведомление за щета, ищцата изрично посочва, че виновен за
пожара е /цит./ „майстора правещ ремонт..“
Чрез прието като доказателство по
делото писмо с изх. № 20.03.1527/18.10.2019г. ответникът е уведомил изрично
ищцата, че отказва да изплати застрахователно обезщетение. Отказът е мотивиран
с липса на застрахователно събитие, тъй като конкретно уговореното
застрахователно покритие не включва хипотеза на умишленото причиняване на
пожара – съответно на покритие по застраховател риск, предвиден в клауза А1
„умишлен пожар /палеж/“.
Приетата като доказателство Присъда
от 30.07.2020г., постановена по НОХД № 18993/2019г. по описа на 20 с-в при НО
на СГС мотивира и обвързва при условията
на чл. 300 от ГПК доказателствените изводи на настоящия съд, че запалването
на процесната сграда и увреждането на застрахованото имущество е причинено умишлено
от Н.Е.К.- в хипотезата на престъпление по чл. 330, ал.1 он НК.
В хода на съдебното дирене е
изслушано и прието заключение на съдебно- оценителна експертиза, което е
изготвено от вещо лице инж. З.. Експертното заключение, което е насочено към
установяване размера на вредите и оценката на щетите по увредената сграда, не
следва да бъде обсъждано подробно в мотивите на настоящото решение, понеже
изводите на експертизата имат отношение към установяване на размера на
претенцията, а при това, съдът следва да обсъди преди всичко установените
факти, определящи основанието на предявената претенция.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на съда достигна до следните правни изводи:
Предявената съдебна претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение за вреди /имуществени и неимуществени/
се основава на твърдението, че при наличие на предвидените в закона
предпоставки, ответникът дължи да заплати застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка, която е сключена при специфичните условия на чл. 383 от КЗ.
Изложените
в исковата молба фактически твърдения и заявения въз основа на тях петитум
обуславящ правната квалификация по чл. 383,
ал. 1, изр. последно
КЗ, която урежда правото на пряк иск на кредитополучателя или неговите
наследници срещу застрахователя - за
заплащане на застрахователно обезщетение, в достатъчна степен обосновава категоричното становище
на съда за допустимост на претенцията.
Изрично по
силата на споменатата по- горе
нормативна разпоредба - на длъжника и на
ипотекарния длъжник е признато правото да претендират застрахователно обезщетение на самостоятелно правно основание - при
настъпване на покрит застрахователен риск.
Систематичното тълкуване на разпоредбите на
чл. 383, ал. 1, от КЗ и чл. 382, ал.4,
изр. първо от
КЗ е достатъчно за мотивиран
извод,
че при настъпило застрахователно събитие, застраховащият /длъжник или ипотекарен длъжник/ е лично/самостоятелно/процесуално
легитимиран да предяви иск срещу
застрахователя - с цел да защити
едновременно и своето собствено право, заедно с правото на ипотекарния кредитор. Допустимото искане е за
осъждане на застрахователя да заплати в полза на кредитора дължимото
застрахователно обезщетение до размера на непогасената част от задължението по
кредита, а остатъка да претендира в своя полза, насочва към дефинираната от
законодателя цел на разпоредбата – да се постигне едновременност при
осъществуване на процесуалната защита. При описаната законова регламентация на отношенията
по повод сключена застраховка като обезпечение на породени по кредитно
правоотношение парични задължения следва, че надлежни страни в производството
са кредитополучателят- длъжник, респ.неговите наследници по закон или
ипотекарния длъжник - като ищци, застрахователят- като ответник и кредиторът-
банка - като съищец, който следва да бъде конституиран на осн. чл. 26, ал. 4 ГПК.
По предявения иск с правно основание чл. 383, ал.4 вр. с
ал. 1 КЗ.
С оглед събраните
по делото доказателства, съдът приема, че ответникът е приел да застрахова
процесния недвижим имот, при условията и в срока, който е изрично посочен в
приетата като доказателство застрахователна полица.
Общите условия,
които са приети като доказателство по делото и съставляват неразделна част от
съдържанието на застрахователния договор, както и съдържанието на самата
застрахователна полица сочат, че при клауза „А”,
погиването или увреждането на застрахованото имущество, под въздействието на
огън, осъществява покрит застрахователен риск.
При това обаче, споменатите вече Общи условия на
застраховката ясно разграничават две отделни хипотези.
Първата хипотеза е наречена Клауза А “пожар” (огън с поява на пламък, възникнал без
съобразено за целта огнище или излязъл от него и в състояние да се
разпространява чрез собствена енергия) В този случай, застрахователното
събитие е свързано с поява на огън по причина извън непосредствена човешка
намеса;
Втората хипотеза е наречена допълнителна Клауза А1 „умишлен пожар“, и според дадената в
общите условия дефиниция, предполага умишлено
предизвикано от трети лица запалване т.нар. “палеж”.
Споменатото и ясно дефинирано в общите условия
разграничение на двете хипотези идва да покаже недвусмислено, че се касае за два различни застрахователни риска,
които определят различни права и задължения на собственика на застрахованото
имущество и на застрахователя. Разликата се обосновава най- вече в причините за настъпване на събитието, в обема на застрахователния риск и
рефлектира върху застрахователната
премия.
Двата типа риск са различни, както и застрахователния
интерес - доколкото може да се предполага, че при палеж преднамерените действия
по съзнателно причиняване на вреди би довел до по- значителен негативен
резултат, в сравнение със случайното възникване на пламък.
В конкретния случай, няма спор, че застрахователният договор е сключен с
покритие – само за стандартната Клауза А“пожар”, но не
покрива другия застрахователен риск, предвиден от допълнителна Клауза
А1„умишлен пожар“. А в
контекста на правните последици на приетата като доказателство Присъда от 30.07.2020г., постановена
по НОХД № 18993/2019г. по описа на 20 с-в при НО на СГС – това
означава, че увреждането на процесната сграда не осъществява покрит
застрахователен риск по конкретната застрахователна полица.
Доколкото
ответникът- застраховател дължи изплащане на застрахователно
обезщетение –
само при настъпване на изрично
уговорен, покрит застрахователен
риск - а в конкретния случай, настъпилото събитие няма характера на покрит застрахователен
риск – нито застраховащият длъжник, нито застрахования кредитор в хипотезата на
чл. 383, ал.4 от ГПК биха могли да бъдат материално легитимирани да получат
търсеното застрахователно обезщетение. Отказът на застрахователя да
изплати търсеното обезщетение е напълно законосъобразен и достатъчно мотивиран.
Споменатият
главен
извод е напълно достатъчен за да мотивира заключителното становище на съда - за неоснователност на
предявената претенция за изплащане на застрахователно обезщетение.
По предявения иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД;
Претендира се мораторна лихва върху претендираната сума на застрахователното
обезщетение, за периода считано от датата на получаване на изричния отказ за
плащане на търсеното обезщетение, до датата на предявяването на иска.
Основателността на исковата претенция е предпоставена от изпадането на
ответника в забава, да изплати едно дължимо парично задължение.
Доколкото обаче, в настоящото съдебно решение вече беше възприет извода за
неоснователност на претенцията по главното вземане за изплащане на
застрахователно обезщетение, то и акцесорната претенция за присъждане на
мораторна лихва следва да бъде изцяло отхвърлена, като неоснователна.
По същите съображение следва да бъде отхвърлена и претенцията за присъждане
на акцесорното задължение за законна лихва, за периода - считано от завеждането
на исковата молба, до окончателното плащане.
По разноските;
С оглед изхода на спора, ответникът има право да получи
направените от него разноски. При обсъждане на съдържанието на представения
списък по чл. 80 от ГПК /стр.184 от делото/, съдът приема, че разноските в
полза на ответника следва да бъдат определени в общ размер на сумата от 450 лева, включително тези, които са
извършени за съдебни експертизи и за процесуално представителство от юрисконсулт.
На конституираната в хипотезата на чл. 26, ал.2 от ГПК дружество
- „Банка ДСК“ ЕАД не се дължат разноски и това дружество също не дължи разноски,
доколкото не е инициирало и с процесуалното си поведение не е дало повод за
извършване на разноските.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.Н. с ЕГН **********
и съдебен адресат – адв. Х.В.,***, срещу „Г.з.” ЕАД с ЕИК*********и седалище ***
иск с правно основание чл. 383, ал. 4,
вр. с ал.1 от КЗ – за осъждане на ответника, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД
с ЕИК ********* и седалище *** качеството на ползващо се лице /ипотекарен
кредитор/ по застрахователна полица 8300019918018197 „Пожар и други щети на
имущество“ - застрахователно
обезщетение в размер на сумата от 40 000 лева, представляваща част от общия дължим размер за 78 233, 23 лева, съответна на непогасената
част от обезпеченото
с ипотека върху имота кредитно задължение на ищцата, и при това да заплати
лично на ищцата С.Г.Н. - сумата от
10 000 лева, представляваща част
от дължимия лично на нея (в качеството на ипотекарен длъжник) остатък от платимото
застрахователното обезщетение за 21 766, 77
лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.Н. с ЕГН **********
и съдебен адресат – адв. Х.В.,***, срещу „Г.з.” ЕАД с ЕИК*********и седалище ***
иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД
– за осъждане на ответника, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК ********* и
седалище *** качеството на ползващо се лице /ипотекарен кредитор/ по
застрахователна полица 8300019918018197 „Пожар и други щети на имущество“ – мораторна лихва в размер на 3 100
лева, изчислена върху претендираната част от застрахователното обезщетение
от 40 000 лева, считано от датата на получаването на отказа на застрахователя
– на 18.10.2019г. до датата на предявяването на иска на 23.07.2020г. и законната лихва върху същата сума,
считано от предявяването на иска на 23.07.2020г. до деня на окончателното
плащане, както и да заплати лично на ищцата С.Г.Н. - мораторна лихва
в размер на 775 лева, изчислена
върху главница от 10 000 лева, считано от датата на получаването на отказа
на застрахователя – на 18.10.2019г. до предявяването на иска на 23.07.2020г.,
както и законната лихва върху същата
сума, считано от предявяването на иска, до деня на окончателното плащане.
ОСЪЖДА
С.Г.Н. с ЕГН **********
и съдебен адресат – адв. Х.В.,*** да заплати на „Г.з.” ЕАД с ЕИК*********и
седалище ***, на основание чл. 78, ал. 3
вр. с ал. 8 от ГПК - сумата от 450 лева (четиристотин и петдесет лева),
представляваща разноски по делото.
Решението е постановено при
участието на „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК ********* и седалище *** качеството на
ползващо се лице /ипотекарен кредитор/ по застрахователна полица
8300019918018197 „Пожар и други щети на имущество“.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд София, до изтичане на двуседмичен срок от
връчване на препис от него.
СЪДИЯ: