Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 486
гр. С.,03.06.
2020 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С.
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри
граждански състав в публично заседание на деветнадесети май през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от р. съдия гр. дело № 7013/2019 г. на СлРС , за да се
произнесе, съобрази следното:
Предмет
на производството е предявен иск с пр.
осн. чл. 422, във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК
В
исковата молба се сочи, че на 23.10.2019 г. ищцовото дружество е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред
Районен съд С. за вземанията си към Г.М.И. в размер на 134,57 лв. По този повод
е образувано ЧГД № 5692/2019 г. и е издадена заповед за изпълнение, срещу която
е подадено възражение.
Сочи
се, че ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008
г.
Според
разпоредбата на чл. 104а от Закона за енергетиката, потребителите използват
разпределителните мрежи, към които са присъединени обектите им. Обектите на Г.М.И.
са присъединени към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг”
ЕАД, на чиято лицензионна територия се
намират. Потребители, присъединени към електроразпределтелната мрежа при
публично известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги, каквато е и
цената за достъп на крайния снабдител.
Съгласно
чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от
ДКЕВР, мрежовите услуги се заплащат от потребителите върху използваната ел.
енергия и/или предоставената мощност. Ответникът има качеството на небитов,
стопански потребител на ел. енергия с оглед предназначението на обектите му и
нуждите, за които се ползва електроенергия в същите, а именно стопански нужди.
Небитовите потребители заплащат мрежовите услуги върху предоставената на
обектите им мощност. Съгласно ал. 3 на същия член заплащаните от клиентите
мрежови услуги са достъп до електропреносната мрежа и пренос по
електропреносната мрежа, достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и
други мрежови услуги. Посочените услуги се заплащат от всички потребители,
чийто обекти са присъединени към мрежата на съответния оператор, като в
правилата няма разграничение според това, чия собственост са присъединителните
съоръжения - собственост на оператора на мрежата, на потребителя или на трето
лице. От гореизброените услуги цената за достъп се заплаща върху предоставената
мощност. Цената за достъп се изчислява за всеки ден в рамките на отчетения
период.
Съгласно
чл. 13 ал.2 от Общите условия, снабдяването с ел. енергия започва след
подаването на заявление-декларация за започване продажба на ел. енергия до
крайни снабдител и декларация за достъп до мрежата на оператора на
разпределителната мрежа Електроразпределение Юг ЕАД. С тези документи клиентът
заявява желанието си да бъде снабдяван с електроенергия от крайния снабдител
ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и да му бъдат предоставяни мрежови услуги от
ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, идентифицира се като клиент и
индивидуализира обекта си. В изпълнение на общите условия, ответникът е подал
заявление-декларация за започване продажба на ел. енергия и декларация за
достъп до мрежата на 18.09.2018 г. На 10.09.2014 г. ответникът е подал пред
оператора на разпределителната мрежа Декларация за предоставена мощност и
клиентски данни, в която посочва обектите си на потребление и заявената и
ползвана от същия мощност за тях.
По
силата на чл. 7, т. 1 от общите условия на ищцовото дружество и по силата на
чл. 11, т. 1 от общите условия на оператора на разпределителната мрежа двете
дружества са се задължили съответно да снабдяват с ел. енергия и предоставят
мрежови услуги до следните обекти на ответника:
- обект с ИТН 2250732, находящ се в гр. С., ул.
„Великокняжевска” № 43А;
- обект с ИТН 2290834, находящ се в гр. С., ул. „Великокняжевска”
№ 43А и представляващ сладкарски цех.
За
Г.М.И. е открит клиентски номер ********** в качеството му на потребител на ел.
енергия за процесните обекти.
В
изпълнение на задълженията си по общите условия и съгласно чл. 94а, ал. 1 от
Закона за енергетиката за периода 02.03.2019 г. - 01.08.2018 г. ищецът е
доставил до обектите на ответника ел. енергия и е предоставил мрежови услуги на
обща стойност 134,57 лв., които до този момент не са заплатени. Поради забава в
заплащане на горепосочената главница Г.М.И. дължи законна лихва в общ размер от
4,22 лв. за периода 14.05.2019 г. – 22.10.2019 г. Законна лихва за забава се
дължи по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до
датата на образуване на настоящото производство.
Предвид
изложено се моли съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че Г.М.И. дължи на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД сумите, както
следва:
-
134,57 лв., представляващи стойността на консумирана от обектите на потребителя
електрическа енергия и начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за
периода 02.09.2019 г. – 01.08.2019 г.;
-
4,22 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода
14.05.2019 г. – 22.10.2019 г.,
законна
лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 23.10.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението
Претендират
се направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В предоставения едномесечен срок е постъпило възражение от ответника Г.М.И., в което сочи, че от направената справка по приложените в исковата молба документи, не е посочено в нито една фактура, че същият е получил и употребил и не е отчетено от нито един измервателен уред електроенергия отчетена и разходена, предвид което същият не е ползвал и изразходвал каквито и да било уреди и инструменти, след като до посочените обекти не е нито пренесена, нито донесена ел. енергия. Предвид изложеното счита, че не може да бъде длъжник на който и да било ищец, по какъвто и да е повод.
В
с.з. ищцовото дружество редовно призовано, не изпраща представител. Постъпила е
молба от процесуалния му представител, с която моли да се даде ход на делото в
отсъствието на техен представител. Поддържа исковата молба.
Ответникът,
редовно призован, се явява лично в с.з. и моли съда да отхвърли иска, тъй като
в хода на производството е заплатил дължимите суми.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е
постъпила молба от ответника, в която заявява, че е внесъл по сметката на
ищцовото дружество сумата от 147,32 лева, от която 134,57 лева главница и 4,22
лева – лихви за периода от 14.05.2019 г. до 22.10.2019 г. Представя квитанция за
платена сума в размер на 147,32 лева.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, както по
отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл.
124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване вземането на
кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК. По този иск ищецът
следва да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй
като е подадено Възражение в производството за издаване на заповед за изпълнение
и ищецът не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе
успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите,
пораждащи претендираното и оспорено право.
Установи се, че в хода на производството ответникът
е внесъл по сметка на ищцовото дружество
сумата 147.32 лева, от които 134.57 лева главница и 4.22 лева лихва. Именно
тези суми са претендирани по установителния иск като дължими от ответника.
Предвид изложеното предявеният иск следва да се отхвърли
, поради звършено плащане в хода на процеса.
На осн. Чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените в хода на производството разноски, тъй
като е дал повод за завеждане на иска, въпреки извършеното плащане в размер
на 75 лева д.т. в
исковото производство и 75 лева разноски в производството по издаване на
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
5692/2019 г. на СлРС.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „Христо Г. Данов” № 37 против Г.М.И. с ЕГН ********** *** иск за
признаване за установено по отношение на ответвника, че дължи сумата 134,57
лв., представляващи стойността на консумирана от обектите на потребителя
електрическа енергия и начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за
периода 02.09.2019 г. – 01.08.2019 г.; сумата 4,22 лв., представляващи
стойността на законната лихва за забава за периода 14.05.2019 г. – 22.10.2019
г., законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 23.10.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА
Г.М.И. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 разноски в размер на 75 лева д.т.
в исковото производство и сумата
75 лева разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 5692/2019 г. на СлРС.
Решението подлежи на обжалване пред С.ски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: