Р Е Ш Е Н И Е
№ ......................
гр. София, 20.04.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II-B въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА мл. съдия М.
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Кристина Първанова, като разгледа докладваното от младши
съдия Малоселска в.гр.дело № 2343 по описа
за 2020 г. на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение
№ 54737/01.03.2019 г., постановено по гр. д. № 20780 по описа за 2017 г. на
СРС, 143 състав, е признато за установено по
исковете, предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу М.Г.К.,
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД,
че ответницата дължи на ищеца сумата от 390,58 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.04.2013 г. до 30.04.2015 г.,
ведно със законна лихва от 05.11.2017 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 32,87 лв. за периода от 31.05.2013 г. до 15.10.2015
г., сумата от 43,25 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.04.2013 г. до 30.04.2015 г., както и сумата от
4,71 лв. – законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
31.05.2013 г. до 15.10.2015 г.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от ответницата в производството, с която
същото се оспорва. Жалбоподателят, чрез назначения му по реда на Закона за
правната помощ служебен представител поддържа, че решението е необосновано, а
предявените искове – недоказани, с оглед което неправилно били уважени от
първия съд и в тежест на ответницата били възложени разноските по делото. Развити
са съображения, че неправилно СРС интерпретирал изложението в отговора на
исковата молба като признание на исковете и не приложил последиците от
неизпълнената от ищеца доказателствена тежест, а именно – да приеме предявените
искове за неоснователни.
Не
е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молба-становище за
проведеното пред въззивния съд на 24.03.2021 г. заседание въззиваемото
дружество моли за отхвърляне на въззивната жалба на ответника. Претендира присъждането
на разноски за производството.
Третото
лице-помагач не заявява становище по въззивната жалба на ответника.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
приема следното:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По
същество въззивният съд намира, че решението на СРС е частично неправилно, като
с оглед заявените с въззивната жалба доводи следва да изложи свои мотиви по
същество на спора.
С
оглед правната квалификация на предявените искове правилно районният съд е
разпределил доказателствената тежест между страните по спора.
По
исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за доставка на топлинни услуги между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания. По иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи съществуването на
главен дълг и изпадането на длъжника в забава. В тежест на ответника по този
иск е да докаже по делото погасяването на задълженията си на падежа.
С
доклада по делото съдът е приел за безспорно между страните, че през процесния
период са били обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което
ищецът е доставил на ответницата топлинна енергия на претендираната стойност.
Същевременно от страна на ответницата в производството изрично е направено
признание, както с отговора на исковата молба, така и с възражението по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, че не е заплащала задълженията си
за топлинна енергия през процесния период. С оглед последното правилно СРС е
преценил за ненеобходимо да допуска изслушването на поисканите от ищеца
заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. С оглед
неоспорването от страна на ответника на задължението му за топлинна енергия и
отделянето му за безспорно по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, правилно
съдът е уважил иска за главница за цена на топлинната енергия през процесния
период, с оглед което неоснователни се явяват изложените в тази връзка доводи
във въззивната жалба.
С
оглед изложеното и направените от ответника в настоящото производство
оспорвания въззивният съд следва да обсъди установил ли е ищецът в
производството основателността на другите предявени претенции извън тази за
главницата за топлинна енергия, която правилно е била уважена от първостепенния
съд с оглед направените от ответницата признания на задълженията й за топлинна
енергия.
По
основателността на иска цена на услугата за дялово разпределение на топлинна
енергия:
Установява
се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се намира
жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа, като въз
основа на взето на общо събрание на етажните собственици решение е сключен
договор за услугата топлинно счетоводство с „Т.“ ООД на 25.09.2006 г.
Съгласно
чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите
условия, приети по делото като доказателство, като според чл.36, ал.2 от общите
условия редът и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се
определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово
разпределение, а според чл. 22 от същите услугата „дялово разпределение“ се
заплаща на продавача – „Т.С.“ ЕАД, от което следва, че именно на ищцовото
дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за процесния
период. Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от
договорно правоотношение през периода и доказателствата /документи за главен
отчет на уредите, изравнителни сметки и т.н./ по делото се установява, че
услугата е извършвана, то и този иск е доказан в своето основание.
Следва
да се даде отговор на въпроса за размера, за който този иск е основателен. Видно
от сключения между етажната собственост и топлинния счетоводител на 25.09.2006
г. договор за услуга /чл. 5, т.5.1 от същия/ договорената цена е в размер на 12
лева годишно на апартамент. Ищецът не е ангажирал доказателства цената на
услугата да се е повишила към периода, за който този иск е предявен. Доколкото
процесният период се състои от два отоплителни сезона /по 12 месеца всеки/, то
и искът е основателен за сумата от 24 лева, като първоинстанционното решение
следва да бъде отменено за разликата над тази сума до присъдения с решението
размер от 43,25 лева.
По
исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия:
Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните. Приложими за
процесния период са общите условия от 2014 г. предвид обстоятелството, че
общите фактури за двата отчетни периода са съставени при действието на тези
общи условия. Клаузата на чл. 33, ал.2 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” EАД на клиенти в град
София /в сила от 12.03.2014г./ предвижда, че купувачът е длъжен да заплаща
стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база на изравнителна сметка, в тридесетдневен срок от
датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. Като продавачът
начислява лихва за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32,
ал.2 от ОУ, а именно върху тези, начислени с фактура за реално потребено
количество топлинна енергия, определено на база на изравнителните сметки
/чл.33, ал.4 ОУ/. Съгласно чл.33, ал.5 от цитираните Общи условия, при забава в
плащането на задълженията по чл.33, ал.2 от ОУ, потребителят дължи обезщетение
в размер на законната лихва. Ищецът обаче не твърди и не представя
доказателство за публикуването на общата фактура за периода - м.05.2013г. –
м.04.2014г. и м.05.2014 г. – м.04.2015 г. на интернет страницата си /например
съставени от нотариус констативни протоколи, удостоверяващи явяването на
последния и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ,
чрез осигурен интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в
масивите на дружеството, осъществен чрез официалната уеб – страница на ищеца/,
съставляващо своеобразно уведомление до длъжника за възникване на задълженията
и необходимо с оглед маркирането на началото на теченето на предвидения срок за
настъпване на изискуемостта им, предвид което следва да се приеме, че ищецът не
е установил по делото изпадането в забава на длъжника в плащането на
установената главница. Ето защо основателни са доводите, съдържащи се във
въззивната жалба, за необоснованост на първоинстанционното съдебно решение в
посочената част. Същото следва да бъде отменено в частта, с която СРС е приел
за установено, че ответницата дължи сумата от 32,87 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, а с въззивното решение
този иск следва да бъде отхвърлен.
По
иска за мораторна лихва върху вземането за цена на услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия:
Въззивният
съд намира за основателна въззивната жалба и в тази част, доколкото
необносовано със съдебното решение СРС е приел, че ищецът е установил изпадане
на потребителя в забава за изплащането и на това вземане. По отношение на
цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане на
това задължение от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция за
лихва в размер от общо 4,71 лева неправилно е уважена от пъроинстанционния съд.
Ето защо решението и в тази част следва да бъде отменено, а предявеният иск -
отхвърлен.
По разноските:
В
резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението на СРС следва
да се ревизира и в частта за разноските.
За
първоинстанционното производство ищецът има право на разноски, съразмерни на
уважената част от исковете, като въззивният съд взема предвид обстоятелството,
че се касае за кумулативно съединени искове, а не просто за аритметичен сбор на
сумите по същите. С първоинстанционното решение в полза на „Т.С.“ ЕАД е
присъдена сумата от 75 лева – разноски за заповедното производство и 175 лева
за исковото производство. При преизчисляване на разноските съобразно основателната
според настоящото решение част от исковете на ищеца се следват разноски в
размер на 28,75 лева за заповедното производството и сума в размер на 65,75
лева за исковото производство. Ето защо първоинстанционното решение следва да
бъде отменено в частта, с която на ищеца са присъдени разноски над посочените
суми до присъдените с решението. Не се установява ответницата да е сторила
разноски в хода на първоинстанционното производство.
В
настоящото производство въззивницата е освободена от заплащането на държавна
такса и е представлявана от назначен по реда на ЗПП служебен представител, с
оглед което не е сторила разноски в производството. В качеството си на въззиваема
страна ищецът е депозирал единствено бланкетна молба за разглеждане на делото в
негово отсъствие и за отхвърляне на въззивната жалба на ответника, без да
излага каквито и да било конкретни доводи по същество на спора. Молбата не може да се третира като отговор на
въззивната жалба, какъвто не е депозиран по делото. Доколкото „Т.С.“ ЕАД като въззиваем
не е представляван в проведеното пред настоящата инстанция единствено съдебно
заседание, липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 3, вр. с
ал. 8 ГПК, вр. с НЗПП и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
За основателната част от въззивната жалба и на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС сумата от 50 лева – дължима за производството пред въззивния съд
държавна такса според основателната част от въззивната жалба.
Така
мотивиран, Софийски градски съд, II-B въззивен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение
№ 54737/01.03.2019 г., постановено по гр. д. № 20780 по описа за 2017 г. на
СРС, 143 състав, в частта, с която е признато за установено по исковете,
предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
срещу М.Г.К., ЕГН **********, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумата над 24 лева до
присъдения с решението размер от 43,25 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2013 г. до 30.04.2015 г., мораторна
лихва в размер на 32,87 лева за периода от 31.05.2013 г. до 15.10.2015 г., както
и сумата от 4,71 лева – законна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода 31.05.2013 г. до 15.10.2015 г., а също и в частта за разноските,
с която М.Г.К., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
сумата над 28,75 лева до присъдения с решението размер
от 75 лева – разноски за заповедното производство, и за сумата над 65,75 лева до присъдения с решението размер от 175
лева – разноски за исковото производство пред СРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу М.Г.К., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата над 24
лева до присъдения с решението размер от 43,25 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2013 г. до
30.04.2015 г., мораторна лихва в размер на 32,87 лева за периода от 31.05.2013
г. до 15.10.2015 г., както и сумата от 4,71 лева – законна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 31.05.2013 г. до 15.10.2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
54737/01.03.2019 г., постановено по гр. д. № 20780 по описа за 2017 г. на СРС,
143 състав, в частта, с която е признато за установено по исковете, предявени
от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу М.Г.К.,
ЕГН **********, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
че ответницата дължи на ищеца сумата
от 390,58 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.04.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законна лихва
от 05.11.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 24 лева,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за същия
период, за които вземания е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 67656/2015
г. на СРС, 143 състав, както и в частта за разноските, с която М.Г.К., ЕГН **********,
е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
сумата до 28,75 лева – разноски за заповедното производство, и за сумата до 65,75 лева – разноски за исковото производство пред
СРС.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 50 лева – представляваща дължимата за производството държавна такса.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.“ ООД на страната на
въззиваемото дружество „Т.С.“ ЕАД.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.