Присъда по дело №2273/2018 на Районен съд - Стара Загора

 

М О Т И В И

 

на Присъда № 141,

постановена на 18.10.2018г.

по НОХД № 2273 от 2018 г. по описа на СтРС.

 

     Обвинението против подсъдимия И.Д.С., със снета по делото самоличност, е за това, че през периода от м.август 2014 г. - до м. август 2017 г. включително, в гр. Стара Загора, след като е осъден с Решение № 1050/16.10.2012 г. по гр. д. № 4321/2012 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, влязло в законна сила на 20.11.2012 г., да издържа свой  низходящ – сина си В.И.С., роден на *** г., чрез неговата майка и законен представител – М.Н.П., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 36 месечни вноски, всяка една в размер на 150.00 лева или в общ размер на 5400.00 лева, като деянието е извършено повторно по смисъла на чл.28, ал.1 от НК - престъпление по чл.183, ал.4, във връзка с ал.1, във връзка с чл.28, ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура- гр.Стара Загора поддържа предявеното обвинение по отношение на подсъдимия, като при безспорно установена фактическа обстановка, с оглед разглеждане на делото в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, предлага на подсъдимия да се наложи наказание „лишаване от свобода” в размер на 9 месеца, което след задължителната редукция с 1/3 да бъде в окончателен размер от 6 месеца и да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим, предвид съдебното минало на дееца. Пледира за налагане и на кумулативно предвиденото от законодателя наказание „обществено порицание”, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата по кметството по местоживеене на подсъдимия. Прокурорът счита, че наказанието следва да бъде определено при отчитане на редица отегчаващи отговорността обстоятелства, в това число големия размер невъзстановени вреди, дългия период, през който не била плащана издръжката, обремененото съдебно минало на дееца, липсата на критичност. Представителят на държавното обвинение изтъква изрично и че в настоящият случай прилагане института на чл.55 от НК би било незаконосъобразно.

По делото бе конституиран в качеството на частен обвинител пострадалия В.И.С.- син на подсъдимия, който към момента на разглеждане производството пред съда бе навършил пълнолетие и се представлява сам. Частният обвинител изцяло се присъединява към становището на държавното обвинение и иска налагане на наказание при посочените от прокурора параметри.

Подсъдимият се явява лично в съдебното заседание при разглеждане на делото. Представлява се и от служебен защитник. Подсъдимият изцяло признава фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти и предвид изричното искане и след разясняване на правата му по чл.371 от НПК, делото бе разгледано именно по реда на Глава 27-ма от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.

Защитникът пледира за налагане на наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Според защитата, такива обстоятелства са изразената критичност и самопризнанието на подсъдимия. Като съразмерно на деянието, според защитника, следвало да се наложи наказанието „пробация”, с прилагане на двете задължителни мерки, макар и за по-дълъг период от време, тъй като наказанието „лишаване от свобода” било несъразмерно тежко, а наред с това не трябвало да се налага кумулативно предвиденото наказание „обществено порицание”.

В последната си дума подсъдимият заявява „съжалявам, но нямам възможност да изплащам тези пари, посочени в обвинителния акт.”

 

От събраните в хода на наказателното  производство писмени и гласни  доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното :

 

Подсъдимият И.Д.С. и св. М.Н.П. били сключили граждански брак на 21.02.1999г. От брака си двамата имали общо дете –св. В.И.С. /роден на ***г./. Гражданският брак между св.П.и подсъдимия И.С. бил прекратен с Решение № 36/10.05.2008г. по гр. д. № 359/2008г. на РС Стара Загора, XII гр. състав, което влязло в законна сила на 10.05.2008г. Съгласно това решение на гражданския съд, упражняването на родителските права спрямо детето - В.И.С. било предоставено на майката – св. М. П. Със същото решение И.С. бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 60,00 лева, считано от 01.02.2008г. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до окончателното й заплащане. С горепосоченото решение на били уредени и др. лични и имуществени отношения между св. Пенчева и подсъдимия С..

Подсъдимият И.С. не заплащал дължимата издръжка, на която бил осъден от гражданския съд, спрямо сина си – В.С., поради което било образувано друго гражданско дело, а именно № 4321 по описа за 2012г. на Районен съд-гр.Стара Загора, а с Решение № 1050/16.10.2012г. съдът увеличил размера на присъдената издръжка спрямо частния обвинител В.С., като подсъдимият И.С. бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева, считано от 01.08.2012г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно с законната лихва върху всяка просрочена вноска. Решението влязло в законна сила на 20.11.2012г.

Поради системното си бездействие и дезинтересиране към интересите на сина си - св. В.С.,  И.Д.С. бил привлечен към наказателна отговорност, като бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.183, ал. 1 НК, извършено в периода от месец септември 2008г. - до месец април 2013г., включително, в гр. Стара Загора, за което с Присъда № 124/28.06.2013г. по НОХД № 1004/2013г. по описа на Районен съд- гр. Стара Загора му било наложено наказание „пробация“. Присъдата влязла в законна сила на 16.07.2013г.

В периода от месец май 2013г. – до месец юли 2013г., включително /до влизане в законна сила на Присъда № 124/28.06.2013г. по НОХД № 1004/2013г. по описа на Районен съд-гр.Стара Загора/  И.Д.С., въпреки че бил осъден да издържа сина си – В.И.С., роден на ***г., чрез неговата майка и законен представител – св. Милена Пенчева, не изпълнил това си законово задължение и не извършвал плащания на дължимите суми за ежемесечна издръжка. Неизпълнението на задължението било в размер на повече от две месечни вноски.

      В периода от месец август 2013г. /след влизане в сила на горепосочената Присъда № 124/28.06.2013г. по НОХД № 1004/2013г. по описа на Районен съд-гр. Стара Загора/ – до месец юли 2014г., включително, подсъдимият И.С., въпреки че бил осъден с влязла в сила Присъда № 124/28.06.2013г. по НОХД № 1004/2013г. по описа на РС-гр.Стара Загора за извършено престъпление по чл.183, ал. 1 НК, да издържа свой низходящ – сина си – св. В.И.С., роден на ***г., чрез неговата майка и законен представител – св. М.Н.П., и му било наложено наказание „пробация“ за това деяние, продължил да не изпълнява това законово си задължение и да не изплаща дължимите суми за издръжка на сина му. Неизпълнението и на това законово задължение на И.С. също било в размер на повече от две месечни вноски, а именно общо 12 месечни вноски, всяка в размер на 150 лева или всички в общ размер на 1800,00 лева. Това деяние било извършено от И.Д.С. в условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 НК, тъй като деецът бил извършил престъплението, след като бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление и не бил изтекъл законоустановеният срок по чл. 30 от НК.

Във връзка с изложеното по-горе, подсъдимият И.Д.С. бил привлечен отново към наказателна отговорност за извършени две престъпления – по чл.183, ал. 1 НК и такова по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл. 28, ал.1 НК, като бил предаден на съд за същите две престъпления, за което впоследствие било образувано НОХД № 1354/2014г. по описа на Районен съд-гр. Стара Загора.

С Присъда № 200/10.11.2014г. по НОХД № 1354/2014г. по описа на РС Стара Загора, VII наказателен състав, И.Д.С. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 183, ал.1 НК, за периода, посочен по-горе, а именно от месец май 2013г. – до месец юни 2013г., включително, в гр. Стара Загора, като за това престъпление съдът му определил наказание „лишаване от свобода“ в размер на три месеца, което следвало да се изтърпи от дееца при първоначален строг режим. Със същата присъда, съдът признал И.С. за виновен и в извършването на престъпление по чл.183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, което било осъществено през периода – от месец август 2013г. – до месец юли 2014г., включително, в гр. Стара Загора, като наложил на С. наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, което следвало да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, респективно било наложено и кумулативно предвиденото в закона наказание „обществено порицание“. Присъда № 200/10.11.2014г. по НОХД № 1354/2014г. по описа на РС Стара Загора влязла в законна сила на 26.11.2014г. Със същия съдебен акт, на основание чл. 23, ал. 1 НК спрямо И.Д.С. било определено едно общо и най-тежко наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, което И.Д.С. следвало да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.68, ал.1 НК било приведено и наказанието, наложено му по НОХД № 1837/2011г. – шест месеца лишаване от свобода, наложено за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Подсъдимият изтърпял общото и най-тежко наказание по НОХД № 1354/2014г. на РС –гр. Стара Загора, както и приведеното наказание по чл.68, ал.1 от НК, като на 17.08.2015г. бил освободен от затвора. Наказанието „обществено порицание“ било изпълнено на 14.03.2015г.

Въпреки осъжданията си с влезли в сила съдебни актове за неплащане на дължимата ежемесечна издръжка спрямо своя низходящ – сина му – св. В.С., в периода от месец август 2014г. – до месец август 2017г., подсъдимият С. продължавал да не изплаща дължимите суми за ежемесечна издръжка спрямо сина си. Незаплатените суми от страна на И.С. отново били в размер на повече от две месечни вноски, а именно общо 36 месечни вноски, всяка в размер на 150,00 лева, или в общ размер на  5400.00 /пет хиляди и четиристотин/ лева.

На 10.08.2017г. св. В.С. навършил пълнолетие, поради което настъпило законово основание за преустановяване заплащането на дължимата издръжка /чл.143, ал.2 СК/ от страна на родителя И.С. спрямо неговия низходящ – сина му – свидетеля В.С..

 Горната фактическа обстановка се възприе за безспорно установена на основание чл.373, ал.3 от НПК, като съдът прие, че направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от събраните в хода на наказателното производство доказателства, респективно приложени по досъдебно производство № 64/2018 г. по описа на Второ Районно управление при ОД на МВР - гр.Стара Загора, както следва: постановление на Районна прокуратура – Стара Загора за образуване на досъдебно производство от 17.01.2018 г.; постановление на Районна прокуратура – Стара Загора от 12.03.2018 г.; постановление на Районна прокуратура – Стара Загора от 02.05.2018 г.; разпореждане на Районна прокуратура – Стара Загора от 13.11.2017 г.; жалба до Районна прокуратура – Стара Загора от М.Н.П., вх. № 4303/06.11.2017 г.; удостоверение № 648/26.09.2017 г. от Община Стара Загора; заверено копие на решение № 1050/16.10.2012 г. по гр.дело № 4321/2012 г. по описа на Районен съд – Стара Загора; заверено копие на решение № 36/10.05.2008 г. по гр.дело № 359/2008г. по описа на Районен съд–Ст.Загора; заверено копие на удостоверение за раждане от ***г. на В.И.С.; заверени копия на 5 листа с разписки, приложени на л.34-40 от материалите по ДП; справка за съдимост, рег. № 3778/16.11.2017 г.; протокол за разпит на свидетел М.Н.П. от 13.02.2018 г.; протокол за разпит на свидетел В.И.С. от 14.02.2018 г.; характеристична справка на И.Д.С. от Второ Районно управление при ОД на МВР – Стара Загора от 12.03.2018 г.;  справка за съдимост, рег. № 1634/03.05.2018 г.; справка от ТД на НАП относно актуално състояние на всички трудови договори за И.Д.С. от 04.05.2018 г.; протокол за доброволно предаване относно предаване на книжа от 29.03.2018 г.;  постановление на Районна прокуратура – Стара Загора от 18.05.2018 г.; постановление на Районна прокуратура – Стара Загора от 02.07.2018 г.; постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 04.07.2018 г.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 04.07.2018 г.; протокол за предявяване на разследване;

           На лист 34 и лист 35 от материалите по досъдебното производство са представени заверени копия на разписки за пощенски преводи, като 4 от тях са за сумите от по 60 лева, една разписка удостоверява плащане на сумата от 160 лева и една разписка –плащане на сумата от 180 лева. Най-късната дата на тези плащания е 26.03.2009г., поради което съдът намира представените платежни документи за преведени суми от подсъдимия С., в полза на бившата му съпруга и законен представител на сина им, за неотносими към предмета на настоящото дело, с оглед процесния период- месец август 2014г-месец август 2017г.

От л.36 до л.40 от материалите по ДП са приложени платежни документи, с които подсъдимият И.С. превеждал парични суми, както следва: разписка за сумата от 30 лева платени в полза на В.И.С. на 07.08.2014г., разписка от 30.09.2016г. за получена сума от 150 лева в полза на В.И.С., разписка за платена сума в размер на 30 лева в полза на В.С., платени през август 2014г., разписка от 18.07.2016г. за платена сума в размер на 50 лева в полза на В.С., разписка от 16.11.2015г. за сумата от 100 лева, платени в полза на М.Н.П., разписка за сумата от 100 лева, платени на 17.11.2015г.  в полза на М.Н.П., разписка за сумата от 200 лева платени на 12.10.2015г. в полза на М.Н.П., разписка от 15.09.2016г. за сумата от 150 лева платени в полза на В.С., както и разписка от 08.10.2015г. за сумата от 200 лева платени в полза на М.Н.П., представен е и документ за внесена сума от 300 лева по изпълнително дело № 4116 от 2014г. на ДСИ при РС-Стара Загора. Всъщност, 4 броя от така описаните по-горе разписки, с индивидуални пощенски номера, както следва: PS 6003 002EJM B- за сумата от 30 лева, PS 6003 002 XZ6 U- за сумата от 100 лева,  PS 6003 00371Z 0- за сумата от 150 лева, както и PS 6003 002XZ0 O- за сумата от 200 лева, общо в размер на 480 лева са приложени двукратно, поради което следва да се приспаднат от сумите и разписките изброени дословно в началото на абзаца. Следователно, за процесния период от август 2014г. до месец август 2017г. включително, са направени плащания /най-късното плащане било на 30.09.2016г./ които възлизат на общата сума от 530 /петстотин и тридесет/ лева. Единствено на документа установяващ плащане на сумата от 150 лева платени на пострадалия 30.09.2016г. фигурира основанието за плащане „издръжка”, без да се сочи за кой период се отнася. Дори да се приеме, че няма друго основание за плащането на тези суми, възлизащи общо в размер на 530 лева, освен да бъдат за издръжка на сина на подсъдимия, безспорен факт е, че липсва посочване на обстоятелството за кой период /месец/ се отнася направеното плащане. Съгласно чл.76 от Закона за задълженията и договорите, този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. При тези констатации, като се вземе предвид, че макар цитираните плащания са осъществени в процесния период, предвид факта, че липсва волеизявление за кой месечен период се отнасят, съдът приема, че с плащанията обсъдени в настоящото изложение се погасили най-старите задължения на подсъдимия съставляващи ежемесечна издръжка на сина му, които предвид безспорно установените факти, че не плащал издръжката на детето си и за периодите обсъдени в началото на изложението, за което бил осъден по други наказателни дела, респективно погасил част от най-старите си задължения, обективирани в Присъда от 28.06.2013г. по НОХД № 1004 от 2013г. по описа на настоящия съд, респективно платил част от задълженията си за периода м.септември 2008- м.април 2013г. Колкото до сумата от 300 лева платена със съответно нареждане от 18.03.2016г., по изпълнително дело № 4116 от 2014г. на ДСИ при РС-Стара Загора, видно от справката на съдебния изпълнител /л.53 от материалите по ДП/ с тази сума били погасени дължими държавни такси и разноски по изпълнителното дело, поради което не са платени за издръжка.  Следователно, реално липсват удостоверени конкретни плащания, които следва да се приемат за платена издръжка отнасяща се за конкретни месеци от тригодишния процесен период- август 2014- август 2017г. или с други думи, при този доказателствен анализ вредите от деянието са изцяло невъзстановени.

По делото липсват доказателства, опровергаващи направените по-горе изводи, поради което направеното от подсъдимия самопризнание, респективно съгласие с така изложените факти от обстоятелствената част на обвинителния акт очевидно се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал в досъдебната фаза на процеса. Установява се несъмнения извод, че подсъдимият осъществил процесното престъпление, като до момента на постановяване на присъдата от първата инстанция реално не е изплатил нито една от дължимите суми за издръжка, възлизащи общо на 5400 лева.

При така обсъдените в началото обстоятелства относно съдебното минало на дееца, се обуславя изводът, че не са изтекли 5 години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди, които били наложени на подсъдимия за престъпления по чл.183, ал.1 от НК и по чл.183, ал.4, вр. ал.1 от НК, поради което не е налице хипотезата на чл.30, ал.1 от НК и процесното престъпление очевидно е извършено в условията на повторност, съгласно чл.28, ал.1 от НК.

Предвид тези констатации, подсъдимият И.Д.С. осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.183, ал.4, във връзка с ал.1, във връзка с чл.28, ал.1 от НК., а именно, през периода от м.август 2014 г. - до м. август 2017 г. включително, в гр. Стара Загора, след като е осъден с Решение № 1050/16.10.2012 г. по гр. д. № 4321/2012 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, влязло в законна сила на 20.11.2012 г., да издържа свой  низходящ – сина си В.И.С., роден на *** г., чрез неговата майка и законен представител – М.Н.П., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 36 месечни вноски, всяка една в размер на 150.00 лева или в общ размер на 5400.00 лева, като деянието е извършено повторно по смисъла на чл.28, ал.1 от НК.

Деянието било извършено от подсъдимия виновно, при форма на вината- евентуален умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допуснал /съгласил се е/ с настъпването на тези последици. 

Същността на издръжката е да задоволява ежедневните нужди на лицата, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от личните си имущества. Издръжката служи за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза на което е присъдена. По делото липсват доказателства за наличието на обективни причини, поради които родителят не би могъл обективно да заплаща издръжка на детето си, например по здравословни причини. Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на родителското алиментно задължение. Тя е най-важният случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи към децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичният режим на задължението. По смисъла на чл.76 от ЗЗД най – обременителното за подсъдимия е задължението му, което като не изпълни, влече след себе си наказателна отговорност.              

      При  определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата принципа в наказателноправната ни система- ПРИНЦИПА на ЗАКОНОУСТАНОВЕНОСТ  и  ПРИНЦИПА на ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ  на наказанието.

Съгласно първият принцип в специалния текст на НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” до две години или „пробация”, както и „обществено порицание”.

Съгласно втория принцип- за индивидуализация на наказанието, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, по смисъла на чл.54 НК.

Смекчаващо отговорността обстоятелство- критичното отношение към деянието, доколкото въобще може да се говори за такова съжаление, при направеното лаконично изявление от страна на подсъдимия, че не плащал издръжката понеже нямал възможност. Въпреки това, съдът приема това изразено критично отношение за смекчаващо обстоятелство, но това е единственото такова, противно на изложеното от защитата необосновано становище за превес на смекчаващите обстоятелства.

Следва изрично да се отбележи, че направеното самопризнание, с оглед разглеждане на делото по реда на Глава 27-ма от НПК не следва да се приема за смекчаващо отговорността, защото подсъдимият черпи от него благоприятни последици с редукцията на наказанието лишаване от свобода и не може да се взема предвид допълнително, като смекчаващо отговорността обстоятелство.

Отегчаващи отговорността обстоятелства са: дългия период на неплащане на дължимата издръжка- 3 години /36 месечни вноски/, фактът, че сумата от 5400 лева не е платена и към момента на постановяване на присъдата /невъзстановени вреди/, както и големия им размер. Също така е налице осъждане и за друго умишлено престъпление – по чл.343б, ал.1 от НК, т.е. извън квалифицирания състав на процесното престъпление, за което не е настъпила реабилитация.

         С оглед наличието на изцяло непогасени задължения до постановяване на присъдата не може да намери приложение привилегированата разпоредба на чл.183, ал.3 от НК, т.е. деецът да не се наказва.

При индивидуализацията на наказанието Съдът прие, че за процесното престъпление следва да наложи наказание по първата алтернатива, предвидена в закона, а именно „лишаване от свобода”, което при така описаните обстоятелства, свързани с индивидуализацията на наказанието следва да бъде около средния размер, но съдът отчете и факта, че предвид навършеното пълнолетие на пострадалия -низходящ на подсъдимия и отпадналото основание за плащане на издръжка след края на процесния период, това наказание тъй като е по-тежкото предвидено в закона следва да бъде около, но под средния размер на възможното наказание „лишаване от свобода” и в този смисъл наложи наказанието в размер на ДЕВЕТ МЕСЕЦА.

Предвид императивното изискване на чл.373, ал.2 НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали така определеното наказание с една трета и наложи наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим, съобразно нормата на чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС, тъй като от предходно изтърпяно наказание лишаване от свобода, което не било отлагано по реда на чл.66 от НК, до извършване на процесното престъпление не са изтекли повече от пет години, поради което предвид указаното от законодателя следва да се определи именно такъв първоначален режим на изтърпяване на наказанието. Това е така, защото вече бе отбелязано, че подсъдимият бил освободен от затвора по изтърпяване на предходно наложени наказания „лишаване от свобода” на 17.08.2015г., видно от справката за съдимост.

При положение, че не е настъпила реабилитация на нито едно от законовите основания за това, прилагане института на условното осъждане е недопустимо и наказанието по настоящото дело следва да бъде изтърпяно ефективно.

Според съдебният състав, целите на наказанието, визирани в нормата на чл.36 от НК, а именно индивидуалната и генералната превенция биха се постигнали именно с налагането на така определеното по вид и размер наказание. Настоящият съдебен състав намира за неприложимо в процесния случай налагане на наказание по втората алтернатива в закона, а именно „пробация”. Абсолютно несъстоятелна е защитната теза, че този вид наказание би постигнало целите на наказанието, съгласно чл.36 от НК. Няма как да се приеме за сериозно подобно становище, при наличието на някои обстоятелства, също безспорно установени по делото. Не може да не се спомене най-напред упоритостта на дееца да неглижира родителското си задължение относно плащане издръжка на детето си. Видно от справката за съдимост и предходните осъждания на лицето, подсъдимият С. не плащал такава издръжка още от септември 2008г., а продължил с бездействието и към момента на навършване на пълнолетие на пострадалия- през август 2017г. Деецът близо 10 години трайно отказва да изпълнява тези свои основни задължения, с които неведнъж осъществява престъпните състави на чл.183 от НК. При първото осъждане действително му бил даден шанс да се поправи и превъзпита с по-лекото предвидено в закона наказание, като му била наложена именно „пробация” /НОХД № 1004 от 2013г./, след това по НОХД № 1354 от 2014г. на подсъдимия вече било наложено ефективно наказание лишаване от свобода в размер на 4 месеца, при наличието на друго условно наказание лишаване от свобода, което било приведено в изпълнение отделно по реда на чл.68, ал.1 от НК.

На следващо място, следва да се отбележи, че процесният период на предходното дело /НОХД № 1354 от 2014г. по описа на същия съд/, когато на подсъдимия било наложено наказание четири месеца лишаване от свобода за неплащане на издръжка в условието на повторност е една година – от м. август 2013г. до месец юли 2014г. Съпоставено с процесното престъпление, настоящото деяние е значително по-тежко, поради простия факт, че включва три пъти по-голям период от време и три пъти по-висок размер на причинени имуществени вреди, при това невъзстановени. Предходното наказание ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА било изтърпяно, а освен него и другото наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА, приведено в изпълнение, по реда на чл.68, ал.1 от НК също било изтърпяно, но подсъдимият упорито продължил престъпната си деятелност до последния възможен момент /навършване на пълнолетие на пострадалия/, респективно отпадане на основанието за издръжка. При така направените констатации, следва категоричния извод, че обсъдените наказания по вид и размер наложени и изтърпени до момента от подсъдимия не са успели да го поправят и превъзпитат, както и да му попречат да върши занапред престъпление, поради което е крайно неуместно да се твърди, че с по-лекото наказание „пробация”, независимо какви пробационни мерки могат да бъдат включени в него, биха се постигнали целите, които две ефективни наказания „лишаване от свобода” не са успели да постигнат, още повече при така ярко демонстрирания специален рецидив.

По изложените съображения, според съда, единственото съразмерно на тежестта на процесното деяние и справедливо наказание на подсъдимия, което би го поправило и превъзпитало към спазване на законите и добрите нрави, респективно би въздействало предупредително спрямо другите членове на обществото, е именно наложеното наказание „лишаване от свобода”  и то в размер не по-нисък от определения с редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, т.е. за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. Само за пълнота следва да се отбележи, че позоваването на института на чл.55 от НК при така установените обстоятелства по делото би било цинично и повече няма да се обсъжда.

На основание чл.183, ал.4, във връзка с ал.1, във връзка с чл.28, ал.1 от НК, във връзка с чл.52 от НК, на подсъдимия бе наложено и кумулативно предвиденото в закона наказание „Обществено порицание“, което следва да се изпълни чрез обявяване на присъдата на видно място в административното бюро на Община Стара Загора, по постоянен адрес на подсъдимия. Налагането на това наказание е предвидено в условието на кумулативност, в квалифицирания състав на това престъпление, респективно следва да се наложи задължително заедно с първото посочено наказание.

По делото не са направени разноски, поради което такива и не се присъждат.

 

Водим от горните мотиви, Съдът постанови присъдата.

 

                                          

                                              РАЙОНЕН  СЪДИЯ: