РЕШЕНИЕ
№ 2455
12.06.2019г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд ХІ граждански
състав
На дванадесети юни две хиляди и
деветнадесета година
В открито
заседание на двадесет и седми май 2019 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Десислава Кръстева
Като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гражданско дело № 20442 по
описа за 2018 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.259, ал.3,
пр.2 вр. с ал.1, пр.2 от Кодекса на труда вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е
образувано по искова молба, подадена от Т.П.Т., ЕГН: *********, със съдебен
адрес:***, ст.а. В.И., срещу „Обединена Млечна Компания” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Дунав” № 3,
представлявано от и. д. К.В..
Ищецът твърди, че на 24.07.2009 г.
сключил трудов договор с ответника на длъжност „О…К.“, при 8 часов работен ден
и основно месечно възнаграждение в размер на 430 лева, с допълнително
възнаграждение за продължителна работа 0,8 % за всяка година трудов стаж и
премия съгласно вътрешните правила в предприятието в размер до 610 лева. С
допълнително споразумение от 01.03.2011 г. длъжността на ищеца била променена
на „О….Т.“, без промяна на заплатата, като на 11.05.2011 г. му била връчена
длъжностна характеристика. Длъжността на ищеца била променена с ДС от 01.01.2016 г. на „С. П.м.“, без обаче да му бъде връчена
длъжностна характеристика. С няколко последователни допълнителни споразумения
бил променен размерът на месечното трудово възнаграждение и дължимата премия,
като последно с ДС от 01.10.2018 г. заплатата станала в размер на 1 200 лева,
от която: основно месечно възнаграждение от 800 лева, за трудов стаж и
професионален опит-0,80 %, допълнително възнаграждение за индивидуално участие-
до 342,40 лева и бонус- до 120 лева. Твърди се, че при сключване на трудовия
договор работодателят бил задължен да връчи на работника длъжностна
характеристика, в която да бъдат регламентирани правата и задълженията на
работника във връзка с изпълняваната от него работа, като в нея се
конкретизирали изискванията за квалификация, вида и естеството на трудовите
функции. Документът се връчвал срещу подпис, за да се удостовери получаването
му. Работникът следвало да е запознат с длъжностната си характеристика, като за
всяко изменение в нея следвало той да се уведомява. В случая обаче с промяната
на длъжността „С. П. м.“ на ищеца не му била предоставена длъжностна
характеристика, което било в нарушение на трудовото законодателство и това
позволявало на работодателя да злоупотребява с изпълняваната от работника
работа, защото наред с новата длъжност, той продължил да работи и като „О.Т.“,
но получавал заплата само за една длъжност, въпреки че изпълнявал реално две.
Когато поискал да му бъде предоставена длъжностна характеристика за новата
длъжност, след известен период от време му била дадена такава с дата 02.11.2018
г., а не считано от 01.01.2016 г., поради което за
период от около една година и десет месеца ответникът злоупотребил с трудовите
права на ищеца. В този смисъл се моли за осъждането му да заплати следните
суми: 1. сумата от 4 200 лева, дължима за периода 01.01.2016
г.- 01.01.2017 г.- допълнително трудово
възнаграждение за съвместяване на длъжността „О.Т.“ с длъжността „С. П. м.“,
изчислен на база 4 часа на ден в размер на 50 % от основната месечна заплата на
длъжността „С. П. м.“ за 2015 г.; 2. сумата от 4 200 лева, дължима за периода
01.01.2017 г.- 01.01.2018
г.- допълнително трудово възнаграждение за съвместяване на длъжността „О… Т.“ с
длъжността „С. П. м.“, изчислен на база 4 часа на ден в размер на 50 % от
основната месечна заплата на длъжността „С. П. м.“ за 2015 г.; 3. сумата от 4
200 лева, дължима за периода 01.01.2018 г.-
01.12.2018 г.- допълнително трудово възнаграждение за съвместяване на
длъжността „С. П. м.“ с длъжността „С. П. м.“, изчислен на база 4 часа на ден в
размер на 50 % от основната месечна заплата на длъжността „О…. Т.“ за 2015 г.
Сумите се търсят ведно със законната лихва върху тях от подаване на исковата
молба- 27.12.2018 г. до окончателното им изплащане, като още се претендират и
разноските по делото.
В срок е постъпил писмен отговор от
ответника, с който се взема становище за допустимост, но неоснователност на
исковете. Не се оспорва между страните да е съществувало процесното
ТПО, както и да са били сключени цитираните в исковата молба няколко
допълнителни споразумения към трудовия договор. Оспорва се обаче твърдението за
вътрешно съвместителство на двете длъжности „О….Т.“ и „С. П. м.“, както и
правото на ищеца да получава 50 % допълнително възнаграждение за втората
длъжност. Твърди се, че от 01.01.2016 г. до момента
на исковата молба ищецът е заемал и изпълнявал само длъжността „С. П. м.“.
Посочва, че, за да е налице вътрешно съвместяване на две различни длъжности, е
необходимо да е постигнато взаимно съгласие между страните, каквото в случая
липсвало. Между страните имало съгласие за изпълнение само на една длъжност и
всички последващи допълнителни споразумения касаели
нея. Без значение било кога се връчила новата длъжностна характеристика, тъй
като тя не представлявала част от трудовия договор. За да се получава
допълнително възнаграждение при вътрешно съвместителство, отново се изисквало
да има писмена договореност между страните, а подобно взаимно съгласие между
тях за това липсвало. По съдебната практика без уговорка за такова плащане,
неговият размер не можел да се определи от съда. Още повече, че при
съвместяване на две длъжности, за втората не се получавало основно месечно
възнаграждение в размер на 50 % от това за първата длъжност. Заявява, че от
събраните гласни доказателства също не се установява да е било реално
съвместяване на две длъжности от ищеца. В този смисъл моли за отхвърляне на
исковете. Също претендира разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на
страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените доказателства –
трудови договори, се установява, че ищецът е работил при ответника по безсрочно
трудово правоотношение, считано от 24.07.2009 г. на длъжност „О…. К.“, при 8 часов
работен ден. С допълнително споразумение от 01.03.2011 г. длъжността на ищеца
била променена на „О…. Т.“, като на 11.05.2011 г. му била връчена длъжностна
характеристика. Длъжността на ищеца била променена с ДС от 01.01.2016 г. на „С. П. м.“, без обаче да му бъде връчена
длъжностна характеристика при промяна на длъжността. Такава му била връчена на
06.11.2018 г., като бил оформен отказ от получаването й с подписите на двама
свидетели. С няколко последователни допълнителни споразумения бил променен
размерът на месечното трудово възнаграждение и дължимата премия, като последно
с ДС от 01.10.2018 г. заплатата станала в размер на 1 200 лева, от която:
основно месечно възнаграждение от 800 лева, за трудов стаж и професионален
опит- 0, 80 %, допълнително възнаграждение за индивидуално участие- до 342, 40
лева и бонус- до 120 лева.
От заключението на ССЕ,
възприето от съда като обективно, изготвено с необходимите знания и опит в
съответната област и неоспорено от страните, се установява, че по щатните
разписания на ответното дружество през периода от 2016г. до 2018г. е налице утвърдена длъжност „О….–
т.“. Работниците, изпълнявали тази длъжност, са с длъжностна характеристика за
същата длъжност. Основните задължения за тази длъжност са о. на р. м. Т.,
работа за изпълнение на дневния производствен план – производство съгласно
стандартите за качество на компанията, отговорност за чистотата и хигиената в
производствената зона. Основните задължения за длъжността „С. п. м.“ са контрол
и координация на производствените дейности по линии Тетрапак
и Галди, опериране с машини Тетрапак,
отговорност за чистотата и хигиената в производствената зона на машини Тетрапак и Галди линиите, работа
за постигане на производство на продукти
с високо качество. Съгласно Правилата за организация на работната заплата в
ответното дружество не е предвидено допълнително трудово възнаграждение при
вътрешно съвместителство. В процесния период съгласно
щатните разписания на дружеството за сочената длъжност са утвърдени 3 бройки и
те се заемат от Я., К. и Т.. На служителите, заемащи тези длъжности, са връчени
длъжностни характеристики съответно – на Я. – на 23.10.2018 г., на К. – на
07.11.2018 г. и на ищеца – на 06.11.2018 г. Една част от задълженията на
длъжността „С. п. м.“ са идентични с тези на длъжност „О….– т.“, като за
първата длъжност са засилени контролните функции и тези за отговорност.
От
разпита на св.А. Б. Я.– на длъжност „С. п. м.“, се установи, че Т. работел като О. на тази
машина от 3-4 г. Работното време на о. и с. е от 07.00 -16.30 ч., когато
са в една смяна. Длъжността на с. е да осигури всичко необходимо за
производството и при възникване на някакви проблеми да ги разреши, фактически е
най-дребният ръководител в цеха. Отговоря за производството, за снабдяване с
материали, за извозване на готова продукция. Длъжността на о. е да подготви
машината за производство, да извърши необходимите стерилизации, да провери материали, консумативи и опаковки за
производството, и като е готова машината за производство, да я пусне в
производство. През това време следи за
контрола и качеството на продукта, който произвежда. През това време с. помага
на о., когато е необходимо и се грижи за доставката на материали, разправя се с
ел. каристи, с общи работници и т.н.. Неговата
дейност е организационна. С. не работи на въпросната машина.
Т.
е назначен на длъжността с., но в момента нямало о.и и изпълнявал и длъжността
на о.. Почти от началото на назначаването му като с. било така. По възможност
правел двете неща, но основно работил като о.. След като машината тръгне към
9.30 - 10.00 ч., той нямал възможност да се занимава с други неща, той трябвало
да е там. В неговия случай, когато започне работа машината и като няма о., той
започва реално да работи като о..
Работата
на с. е съвсем различна от тази на о.а. О. си подготвя машината за производство
и отговаря за производството. С. трябва да приготви всичко необходимо за
производството и отговаря за качеството на опаковките и следи за
производствения процес заедно с него, и помага на о.а, когато е необходимо. По
принцип, Т. работел и двете неща, преди да тръгне машината да зареди
материалите, да види какво има. По време на производството не може това да го
направи, защото оттам нататък трябва да спре производството, за да отиде да
вземе материали.
През
цялото време, реално погледнато, те си останали на същата позиция, но само им
сменили длъжността. Като с.и са работили, но не точно като такива, т. к. са
работили и като о.и, и двете длъжности съвместявали. Работили са като с.и и
като о.и, каквото е трябвало. Работното
време е едно и също, остана непроменено. Прави се график за целия месец. В графика го пишат като о..
За да е комплектована смяната както трябва, трябва да има с., о. основна машина и о. машина. Двама о.и
и един с. са на смяна. Т. не работи в момента. Работи до 27-28.01. Те са в
различни смени. С прекратяването на ТПО
на Т. бил запознат на следващия, или на по-следващия ден. Те работят по график
– две първи, две втори смени и два дни почиват. От други хора получил
информацията. Съответно се обадил и те казали, че са им прекратили ТПО. Т. бил
извикан в Личен състав и му казали, че му прекратяват ТПО. Те му казали, че
след като е завел дело и ги съдят, нямат право да работят повече при тях. Така
му казали от Личен състав. Доколкото знае, няма длъжностна характеристика за
длъжността с.. От 9 години бил с.. Получил длъжностна характеристика за с. „К.
б.“. Това е една друга машина. Първо бил с. на „К. б.“ и след това го
прехвърлили на тази машина. Няма
допълнително споразумение, защото длъжността е все „С. п. м.“. На него му
връчили длъжностна характеристика тогава, когато го назначавали на длъжността с..
Сега му връчили за новата машина, за „Тетрапак“.
Осем-девет години работил на тази машина, преди да му връчат длъжностна
характеристика, специално за тази машина „Тетрапак“. Т.
не е имал длъжностна характеристика. Просто така споделял. Информацията за
задълженията си е получил от свидетеля и от „Р. пр. м.“. Той му споделял, че не
са му дали длъжностна характеристика за тази длъжност, свидетелят му обяснил
какво трябва да работи като с..
На линията „Тетрапак“ има две
основни машини и три спомагателни. Основната машина е тази, която произвежда
кутиите с прясно мляко. Има помощна машина, на малките кутии пресни млека,
слагат сламки, на литровата УХТ слагат допълнителна
капачка, на литъра Верея също се слага допълнителна капачка, стават пет и две
опаковъчни, от които излиза дали ще е в кашон, или ще е на стекче,
в найлон, реално са 7 машини.
Като с. работил на опаковъчните машини, когато замествал
колегата, когато е в болнични.
По принцип не работи на машина, назначен е за с.. На машина
работи, когато отсъства колега.
Познава о.. В момента о. са Ш. и П.
Другите са нови и „Р. п. м.“ работи като о.. Този
ръководител се казва Т. С.. Имало в един момент двама души нови о.и, но те също
се водели о.и „Тетрапак“ машина.
В една смяна има двама о.и, на основната и на спомагателната
машина. По принцип трябват 4 смени, т.е. 8 човека, за да покрият машините. При
това положение, няма да трябва с. да работят като о.и. Не им достигали хора и
затова с.е работели като о.и.
Налагало се да работят в една смяна с ищеца. С тази машина
не бил запознат. Ищецът бил като о. в неговата смяна. Другият о. е бил в друга
смяна. Имало период, когато е работил
като о. и не е имало с.. Дошли нови момчета от Каменица, които трябвало да се
обучават за о.и. Обучавали се от Т. и от един друг колега, те били в други
смени. Свидетелят бил в друга смяна. Само ги сменял, или идвали да го сменят и
затова ги виждал хората, но след като ги обучили, ги преместили на друга
машина.
От разпита на св.М. П. А., на длъжност „М. п.“, се
установи, че работи в ОМК ЕАД от м. май 2018 г. През осемте месеца, в които
работил с Т., има преки впечатления от неговата работа. Той бил много добър
работник в О „О.“, на длъжност „С. п. м.“.
Задълженията на „С. п. м.“ е да работи на машината, на
която е определен с графика и да организира нещата на линията, така че линията
да има по-добро представяне и по-добра ефективност, и оттам компанията да има
по-добро представяне на самите продукти.
На длъжността „С. п. м.“ има трима служители, които
работили на тази длъжност. Това били Т.Т., А. К. и А.
Я..
Задълженията на длъжността „О. м. Т.“ са включени в
графика на производство, на отделна машина на линията, гледат машината,
почистват работното място, доставят се материали за производството и по този
начин те са един екип, защото в крайна сметка производството е сбор от няколко
машини и се образува линия.
„С. п. м.“ работи на машината за опаковане на прясно
мляко, която е една от най-важните машини в линията и организира нещата по
отношение на цялата линия. Обажда се на с., ако има проблеми, помага на хората
и обединява нещата, за да има по-добър резултат по вертикала и по хоризонтала.
„О. Т.“ работи на машина, на която е написано да
работи в графика, те са няколко машини. Има график за това и работи на
съответната машина, за която е написано.
С. работи на машина за пълнене и опаковане на прясно
мляко.
Има о.и, те не са с.и, но са друга смяна и те работят
на същата машина „П. и о. на п. м.“. Не бил възлагал на ищеца да работи в една
и съща смяна както като с., така и като о.. Няма как друг м. да е възложил
това. За нещата, които стават в цеха, има дневна оперативка, на която се
възлагат задачите и кой къде работи, графиците се дават от тях и няма как да
работи едновременно и като о., и като с..
Виждал всички графици за работа за съответните месеци.
Винаги трябвало да ги обсъдят кой, кога и на какви смени трябва да идва.
На една смяна работят 2 човека, на три смени са 3
човека, плюс работниците, които палетизират продукцията, там били още 3.
Смените са разпределени на 2 смени по 9 часа.
В една смяна не е задължително да има с. и о. в една
смяна. Не винаги има само по един с. в една смяна, може да има с. и о., може да има смяна само с двама о.а.
Няма такъв случай – да има смяна с двама с.. А. Я. работел
с А. К.. Може да има и такава смяна с двама с.и.
В този случай, единият ще работи като с., а другият ще
работи като о.. С. по принцип работят и на машина.
Всеки един ден минавал през цеха. Когато минавал
оттам, имал пряко наблюдение кой какво работи в този момент. Има график за
работа, който е направен в края на месеца за следващия месец. Когато има
промяна, изготвят и принтират нов. Тези графици не се изготвят от него. Той ги
преглежда. Те се изготвят от „Р. п. м.“.
Разглеждат графиците накрая на месеца кой колко часа
ще има за следващия месец, понякога графиците се променят и ако се налага да се
променят, се прави промяна и графикът се изготвя наново.
При предявяване на свидетеля на двата графика, представени
за м. ноември 2018 и м. януари 2019 г., същият заяви, че това е подписът на
колегата Т., който е „Р. п. м.“. Направил е някакви промени, вижда се от
графика поради факта, че колегата Л. Л. е бил в болнични. Това е за януари 2019
г. Ако има извънредни ситуации,
технически проблеми, някой път пускат и трисменен режим на работа, нощна смяна,
но това са черезвичайни, извънредни обстоятелства. По
принцип се работи на две смени. Смените са разпределени, както са описани в графика.
Съдът не възприема показанията на св.А. като
заинтересовани / същият е служител при ответното дружество/, противоречиви и
неосновани на преки впечатления, а възприема показанията на св.Я. като логични,
последователни и основани на преки впечатления.
Съгласно разпоредбата на чл. 259, ал.1 от КТ, когато работник или
служител изпълнява длъжност или работа на отсъствуващ
работник или служител, той ползува правата за тази
длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно
за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има
право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните
по трудовото правоотношение. Ищецът твърди в процесните
периоди да е изпълнявал, както своята, така и да е изпълнявал трудовата функция
за друга длъжност, в който случай сме изправени пред втората хипотеза на
сочената разпоредба. Същата урежда съвместяване на основната работа на
служителя с допълнителна работа, която се осъществява в рамките на установеното
за служителя работно време, независимо дали по заместване или без заместване. В
този случай законодателят е предвидил изплащане на служителя от работодателя на
допълнително възнаграждение, чийто размер се уговаря между страните. Съгласно
разпоредбата на ал.3 на същия законов текст заместването по ал. 1 се извършва
със съгласието на работодателя и работника или служителя, изразено в писмена
форма. Липсата на писмена форма не е пречка работникът или служителят да
получава възнаграждението за заместването. В “Коментар на Кодекса на труда” на
проф.Мръчков авторът посочва, че вътрешното
съвместителство / пред каквато хипотеза сме изправени в настоящия казус/ е
резултат от съгласуваната воля на двете страни, изразена в писмена форма, която
се явява форма за действителност на този договор. Същият посочва, че изречение
2-ро от текста урежда правилото, залегнало и в чл.75, ал.1 от КТ, че при
добросъвестност на служителя отношенията между страните по недействителен
трудов договор / вкл. поради липса на форма/ се уреждат, както ако договорът би
бил действителен.
В настоящия казус ищецът не твърди,
а и не доказва, между него и работодателя да е бил налице сключен писмен
договор за вътрешно съвместителство, като заявява, че полагането на
допълнителен труд ставало с мълчаливото съгласие на работодателя. Несъмнено,
при наличие на договореност между страните по трудовото правоотношение за
вътрешно съвместителство, съдържащо съществените елементи на такава
договореност, а именно кой, кого, за какъв срок ще замества или ще изпълнява и
неговата работа, както и размерът на допълнителното възнаграждение на лицето,
то тогава липсата на изискуемата от закона форма на тази договореност не би
препятствала изплащането на уговореното допълнително възнаграждение. При липса
обаче на уговорка работодателят да заплаща полагания от служителя допълнителен
труд, то е налице незавършен фактически
състав / тъй като уговарянето на трудово възнаграждение е съществен елемент от
съдържанието на този договор/. Ищецът не твърди, а и не доказва, при лежаща
върху него доказателствена тежест съгласно правилата
за разпределението й в гражданския процес, между него и работодателя да е била
постигана договореност полаганият от служителя допълнителен труд да бъде
заплащан, като същият признава, че не е
имало уговорено допълнително трудово възнаграждение. С оглед изложеното съдът
намира, че искът е недоказан по основание.
В такава насока се явява и съдебната
практика – в частност Решение № 238 от 6.03.2006 г. на ВКС по гр. д. №
2021/2003 г., III г. о., съгласно което за уважаване на иск с правно основание
чл.259, ал.1, пр.2 от КТ следва да е установено по делото при тежест на
доказване на ищеца освен постигнато между него и работодателя като страни по
трудовия договор съгласие за възлагане на трудова функция за друга длъжност/
какъвто е настоящият казус/, но и за плащане на допълнително трудово
възнаграждение с уговорен от тях размер. Уговарянето за възнаграждение е
елемент от фактическия състав на претенцията с правно основание чл. 259, ал. 1,
предл. 2 от КТ, като следва да се установи, че
страните по трудовия договор са се договорили при заместване на служителя да
бъде плащано трудово възнаграждение. При неустановяване на това обстоятелство
искът се явява недоказан по основание. В същото решение е посочено и че съдът
не може да определи по реда на чл.162 от ГПК размер на дължимото на заместващия
за заместванията допълнително трудово възнаграждение, тъй като разпоредбата е
приложима в случаите, когато искът е доказан по основание. При липса на
договореност за плащане на възнаграждение за работата по заместване за
работника/служителя не възниква правото да му се плаща допълнително трудово
възнаграждение, на което право да отговаря задължение на работодателя за
плащане. Изрично предвиденото от закона изискване за договаряне плащането
изключва възможността съдът при условията на чл. 162 от ГПК да присъжда
възнаграждение, за чието получаване страните по трудовото правоотношение не са
постигнали договореност. Изискването за уговаряне плащането на допълнително
трудово възнаграждение за заместването от страните по чл. 259, ал. 1 от КТ
съответства на характера на трудовото правоотношение, основната част от чието
съдържание е договорната. Тази част на трудовия договор се определя от волята
на страните и от постигнатото между тях съгласие и представлява един от
елементите на минимално необходимото негово договорно съдържание.
С оглед изложеното съдът намира, че
предявените искове за заплащане на допълнително трудово възнаграждение се
явяват недоказани и като такива следва да се отхвърлят. С оглед отхвърлянето на
главните искове, следва да се отхвърлят и акцесорните
такива за заплащане на обезщетение за забавено плащане на допълнителните
възнаграждения, като неоснователни.
При този изход на делото на ищеца не
следва да се присъждат разноски. С оглед претенцията на ответника за присъждане
на разноски и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 80лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.П.Т., ЕГН: **********,
със съдебен адрес:***, ст. ..- а. В.И., срещу „Обединена Млечна Компания” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Дунав” №
3, представлявано от и. д. К. В., обективно
съединени искове с правно основание чл.259, ал.3, пр.2 вр.
с ал.1, пр.2 от Кодекса на труда вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4
200 лева, дължима за периода 01.01.2016 г.- 01.01.2017 г.- допълнително трудово възнаграждение за
съвместяване на длъжността „О. …Т“ с длъжността „С. П. м.“, изчислен на база 4
часа на ден в размер на 50 % от основната месечна заплата на длъжността „О..Т.“
за 2015 г.; сумата от 4 200 лева,
дължима за периода 01.01.2017 г.- 01.01.2018 г.- допълнително трудово възнаграждение за
съвместяване на длъжността „О…Т.“ с длъжността „С. П.м.“, изчислен на база 4
часа на ден в размер на 50 % от основната месечна заплата на длъжността „О. …Т.“
за 2015 г.; сумата от 4 200 лева, дължима за периода 01.01.2018
г.- 01.12.2018 г.- допълнително трудово възнаграждение за съвместяване на
длъжността „О….Т.“ с длъжността „С. П. м.“, изчислен на база 4 часа на ден в
размер на 50 % от основната месечна заплата на длъжността „О…Т“ за 2015 г.,
ведно със законната лихва върху тях от подаване на исковата молба- 27.12.2018
г., до окончателното им изплащане, както и за заплащане на разноски по делото,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Т.П.Т., ЕГН: **********, със
съдебен адрес:***, ст. …- а. В.И., да заплати на „Обединена Млечна Компания” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Дунав” №
3, представлявано от и. д. К. В., на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 80лв./осемдесет лева/ – разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
МП