Решение по дело №1302/2022 на Районен съд - Добрич

МОТИВИ
към решение № 427 от 15.12.2022 г. по а.н.д. № 1302 по описа на
Добричкия районен съд за 2022 г.

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 376, ал. 1 от НПК,
по внесено от Районна прокуратура Добрич постановление, с което се
предлага В. П. П., ЕГН **********, да бъде признат за виновен в извършено
престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, като бъде освободен
от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание
глоба на основание чл. 78а, ал. 5 във вр. с ал. 1 от НК.
Редовно призована за съдебно заседание, Районна прокуратура Добрич
не се представлява.
Редовно призован за съдебно заседание, обвиняемият В. П. П. не се
явява, представлява се от упълномощения от него защитник - адвокат М. Т. от
Адвокатска колегия - Добрич.
Защитникът на обвиняемия В. П. П. пледира последният да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено минималното,
предвидено в закона административно наказание, а именно - глоба в размер
на 1000 лева.
След преценка на събраните в хода на съдебното дирене доказателства
както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 30.09.2021 г., около 21:50 часа, обвиняемият В. П. П. управлявал лек
автомобил „****“ с рег. № ***** в град Добрич, ж.к. „****“, покрай блок
****, когато изведнъж загубил управлението върху автомобила и той спрял
върху тревна площ в непосредствена близост до жилищния блок. В същото
време, пред намиращия се в близост снек-бар „****“ били свидетелите И.Й.К.
и К.И.К., според които водачът на лекия автомобил „***“ изпаднал „в
безсъзнание“. Те, заедно с други неустановени по делото лица, се доближили
до лекия автомобил, за да проверят дали водачът му има нужда от помощ.
Подаден бил сигнал на Единния европейски номер за спешни повиквания
(ЕЕНСП) 112. Известно време след това В. П. П. се свестил, излязъл сам от
автомобила, извадил „черно пакетче“ и го изхвърлил в близост до
автомобила. Малко по-късно на мястото пристигнали служители на МВР и
бил извършен оглед на местопроизшествие, при който изхвърленото от
обвиняемия „черно пакетче“ било намерено на около 2,5 метра от лявата
страна на лекия автомобил „***“. То било описано като „черна малка
полиетиленова торбичка“ и било иззето с протокола за оглед на
местопроизшествие. При извършения полеви тест съдържащото се в
торбичката вещество реагирало на канабис (марихуана, коноп). Иззетото с
протокола за оглед на местопроизшествие от дата 30.09.2021 г.
предполагаемо наркотично вещество (суха, зелена на цвят растителна маса)
било изпратено за изследване в Базова научно-техническа лаборатория при
ОД на МВР – Варна.
1

Видно от заключението на вещото лице по изготвената Физикохимична
експертиза № 695 от 16.09.2022 г. на Базова научно-техническа лаборатория
при ОД на МВР - Варна, представената за изследване суха, зелена на цвят
растителна маса, съдържаща се в 1 (един) брой черно на цвят полиетиленово
пликче, представлява части от растението коноп (марихуана), с нетно тегло
1,03 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол - 6,74
%.
Стойността на наркотичното вещество е 6,18 лева (шест лева и
осемнадесет стотинки), съгласно протокол за оценка на наркотични вещества.
Марихуаната е поставена под контрол в Списък І – „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния
ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).
Описаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
доказателства – гласните доказателства, обективирани посредством
обясненията на обвиняемия, дадени на досъдебното производство и
показанията на разпитаните по досъдебното производство свидетели, както и
от останалите приложени по досъдебно производство № 645/2021г. по описа
на Първо РУ на МВР - Добрич писмени доказателства: Протокол за оглед на
местопроизшествие от 30.09.2021 г.; Фотоалбум от 28.10.2022 г.; Протокол за
разпит на обвиняемия В. П. П. от 01.11.2022 г.; Протокол за разпит на
обвиняемия В. П. П. от 01.10.2021 г.; Справка за съдимост от 05.10.2021 г.;
Справка за съдимост от 28.09.2022 г.; Характеристични данни за лицето В. П.
П. от 01.10.2021 г.; Протокол за разпит на свидетеля И.Й.К. от 30.09.2021 г.;
Протокол за разпит на свидетеля К.И.К. от 30.09.2021 г.; Протокол за физико-
химическа експертиза № 695/16.09.2022 г.; Протокол за оценка на наркотични
вещества от 27.09.2022 г.; Експертна справка № 113/30.09.2021 г., приобщени
по приключване на съдебното следствие и на основание чл. 283 от НПК към
доказателствения материал по делото, преценени от съда, както поотделно,
така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се,
които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
Обвиняемият В. П. П. е осъществил от обективна и субективна страна
състава, предвиден и наказуем по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, тъй
като на 30 септември 2021 г., в град Добрич, без надлежно разрешително
държал високорисково наркотично вещество –коноп (канабис, марихуана) с
нетно тегло 1,03 грама, със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол – 6,74%, на стойност 6,18 лева, като случаят е
маловажен.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения
престъпен състав. Обективираните в писмените и гласни доказателства по
делото данни сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на
процесното деяние. Писмените и гласни доказателства са безпротиворечиви,
2

че обвиняемият В. П. П. е осъществил една от формите на изпълнителното
деяние по чл. 354а, ал. 3 от НК, а именно - държане, тъй като същият е
установил фактическа власт върху предмета на престъплението посредством
действие (съхранение у себе си), което обективира принадлежността на
наркотичното вещество.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената Физикохимична
експертиза № 695 от 16.09.2022 г. на Базова научно-техническа лаборатория
при ОД на МВР - Варна, представената за изследване суха, зелена на цвят
растителна маса, съдържаща се в 1 (един) брой черно на цвят полиетиленово
пликче, представлява части от растението коноп (марихуана), с нетно тегло
1,03 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол - 6,74
%.
Безспорно е и, че марихуаната е поставена под контрол в Списък І –
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).
Съдът намира, че деянието, извършено от обвиняемия В. П. П.
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вземайки
предвид, че марихуаната е едно от най-леките наркотични вещества в
сравнение с кокаина и най-вече с хероина, нейната стойност и количество,
както и с оглед на другите смекчаващи обстоятелства, поради което
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от този вид.
Съдът намира, че в конкретния случай не следва да се приложи
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на обвиняемия В. П., по
следните съображения:
Ноторно известно е, че нормата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две възможни
хипотези, при които извършеното, макар и формално да осъществява
признаците на предвидено в закона престъпление не е престъпно.
Основанието за това е, че деянието или въобще не е общественоопасно,
поради своята малозначителност или неговата обществена опасност е явно
незначителна.
Вярно е, че се касае за деяние, свързано с държането на малко
количество наркотично вещество – марихуана (индийски коноп, канабис) с
нетно тегло 1,03 грама, със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол – 6,74%, на стойност 6,18 лева.
Наред с това, следва да се отбележи, че оценката на наркотичните
вещества по реда на приложение № 2 към ПМС № 23/1998 г. отразява изцяло
фиктивна цена, явяваща се пет пъти по-ниска от съществуващия
нерегламентиран пазар, респективно от цената, заплатена от обвиняемия.
Количеството и стойността на наркотичното вещество обаче не са
определящи, за да се прецени, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 9,
3

ал. 2 от НК, а следва да се обсъди в случая сериозността на стореното,
обществените отношения и интереси, които засяга и въпросите, свързани с
превенцията. Следва да се има предвид, че обект на престъпно посегателство
са обществените отношения, свързани с опазването на здравето. Широкото
разпространение на този вид престъпление в обществото ни и то най-вече в
средите на учащите се и млади хора, както и пагубните последици за здравето
им, прави този вид престъпление такова, с висока степен на обществена
опасност. Безспорно е, че престъпленията с наркотични вещества (най-общо
казано) са с висока степен на обществена опасност. Не може да се говори за
малозначителност или за явна незначителност на обществената опасност на
деянието, при условие че се касае за деяние по чл. 354а от НК. Последиците
са тежки и дори обвиняемият е жертва на разпространителите на наркотични
вещества.
В настоящия случай, независимо от незначителното количество и
стойност на държаното от обвиняемия наркотично вещество, то степента на
обществената опасност и морална укоримост на конкретното деяние, не е по-
ниска от обикновените случаи.
Приемайки обществената опасност за функция на ценността на
защитения обект – в случая живота и здравето на гражданите, респективно на
степента, в която тези блага са поставени в опасност, поради изложените по-
горе обстоятелства и съображения, съдът намира, че процесната проява
притежава достатъчен потенциал за оказване на негативно въздействие, дори
само поради факта, че е могла да стане достояние на неопределен кръг лица,
да възбуди нездрав интерес в околните или да създаде погрешни представи
за естеството на приема на наркотични вещества. Именно поради това
хипотезата по чл. 9, ал. 2 от НК е неприложима за конкретния казус.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината – пряк
умисъл, тъй като обвиняемият е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
им.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът прецени факта, че
е осъществено деяние, придобило изключително широко разпространение в
обществото ни.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема фактите,
касаещи личността на дееца – чисто съдебно минало, добри характеристични
данни по местоживеене, липсата на образувани други наказателни
производства, както и проявеното критично отношение към извършеното.
В санкцията на правната норма на чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от
НК, законодателят е предвидил наказание глоба до хиляда лева. В. П. П. е с
чисто съдебно минало, не е бил освобождаван от наказателна отговорност по
реда на Глава осма, Раздел ІV от Общата част на НК. В пряк и непосредствен
резултат от инкриминираното деяние не са настъпили имуществени вреди.
С оглед наличието на материалноправните предпоставки, визирани в
чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът намери, че следва да освободи обвиняемия П. от
4

наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание
глоба в минимален размер, което би изпълнило целите на
административнонаказателната репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН,
вземайки предвид факта, че обществената опасност на самия извършител е
невисока – спрямо П. няма образувани други досъдебни производства. Тия
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че поправяне и превъзпитание на
обвиняемия би се постигнало ефикасно и с налагането на административно
наказание глоба в размер на 1000 лв. От друга страна този размер на
наказанието е съобразен и с ограничаващата разпоредба на чл. 78а, ал. 5 от
НК, съгласно която когато за извършеното престъпление е предвидено само
глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не
може да надвишава размера на тази глоба.
За яснота на изложението, както и за пълнота относно така
определеното наказание глоба в размер на 1000 лева, съдът намира за нужно
да отбележи и следното:
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание глоба в
размер от хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието, съдът по
принцип следва да отчете отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства. В конкретния случай обаче, съдът счита, че не може да бъде
наложена различна санкция от „глоба“ в размер на 1000 лева, като законът не
оставя възможност за налагане на административно наказание глоба нито в
по-нисък, нито в по-висок размер. Това произтича от тълкуването на чл. 78а,
ал. 5 от НК, съгласно който, когато за престъплението е предвидено само
наказание глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното
наказание не може да надвишава размера на тази глоба. Очевидно, идеята на
законодателя е била да ограничи размера на наказанието, което може да бъде
наложено на дееца, изравнявайки максималните санкции –
административната по чл. 78а от НК и наказателната, посочена в съответния
текст на Особената част на НК, когато последната предвижда като най-тежка
санкция именно глобата. Изложеното означава, че когато за извършеното
престъпление е предвидено единствено наказание глоба (или глоба и по-леко
наказание) и размерът на тази глоба е по-нисък от 1000 лева, то съдът следва
да наложи административно наказание по чл. 78а от НК именно в по-ниския
размер.
Не може обаче да се приеме обратното - че когато в Особената част на
НК е предвидена долна граница на наказанието глоба в размер под 1000 лева,
то съдът при приложението на чл. 78а от НК, може да определи размера на
административното наказание глоба под установения в ал. 1 на същия член
размер. Освобождаването от наказателна отговорност е винаги по-
благоприятно за дееца, като при прилагането на този текст установените
граници на наказанието са императивни. Тяхното изменение следва да бъде
изрично въведено, както е в хипотезата на чл. 78а, ал. 5 от НК. След като
липсва изрично правило за изменение на минималния размер на санкцията по
5

чл. 78а от НК, то за такъв размер винаги трябва да се взема размерът от 1000
лева. Не може да се приеме, че това би утежнило положението на дееца, дори
когато разпоредбата на Особената част предвижда по-нисък минимум на
глобата, доколкото както бе посочено, независимо от тежестта си,
административното наказание по чл. 78а от НК е винаги по-благоприятен
резултат от осъждането.
Ето защо, по аргумент на по-силното основание, когато видът на двете
санкции – административна и наказателна съвпада и е глоба, то изключенията
за размера на административната касаят единствено предвидения в ал. 1 на
чл. 78а от НК максимум на основание ал. 5 на същия текст.
Следователно, минималният размер на санкцията по чл. 78а от НК е
винаги 1000 лева, освен в случаите, когато в Особената част на НК е
предвидено най-тежко наказание глоба в размер до 1000 лева, когато по
същество е налице съвпадение между минимум и максимум на санкцията по
чл. 78а от НК (доколкото очевидно минимумът не може да надвишава
максимума), т.е. размерът на санкцията става абсолютно определен.
Както вече бе посочено, за престъплението по чл. 354а, ал. 5 във вр. с
ал. 3, т. 1 от НК е предвидено наказание глоба до хиляда лева, поради което
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК. Ето защо,
в конкретния случай, при прилагането на института на чл. 78а, ал. 1 от НК,
съдът не би могъл да индивидуализира размера на наказанието глоба при
условията на чл. 55, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, т.е., да слезе под най-ниския
предел и да наложи административно наказание глоба в размер по-нисък от
1000 лева. В тази насока е и задължителната съдебна практика-Постановление
№ 7 от 4.ХІ.1985 г. по н.д. № 4/85 г. на Пленума на ВС, съгласно т. 6 от което,
при решаването на въпросите за съставомерността на деянието, формите на
съучастие, опита и др. и при освобождаване от наказателна отговорност по
чл. 78а от НК се прилагат разпоредбите на Наказателния кодекс. След
освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще налага
административно наказание по чл. 78а от НК, се прилагат разпоредбите на
Закона за административните наказания, включително и чл. 27 от ЗАНН, а не
чл. 55 от НК. В тази насока е и константната съдебна практика, като в
Решение № 69 от 29.03.2010 г. по н.д. № 684/2009 г., ІІ н.о., НК, докладчик
съдията Биляна Чочева, е прието, че в хипотезата на чл. 354а, ал. 5 от НК,
когато е приложима разпоредбата на чл. 78а от НК, съдът не може да
определи административното наказание глоба под предвидения в чл. 78а, ал.
1 от НК минимален размер.
Ето защо, съдът наложи на обвиняемия административно наказание
глоба в размер на 1000 лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на
обвиняемия В. П. П. за виновен, съдът го осъди да заплати сторените по
делото разноски в размер на 68,76 лева (шестдесет и осем лева и седемдесет и
шест стотинки) по сметка на ОД на МВР - Добрич.
На основание чл. 354а, ал. 6 във вр. с ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, с
6

решението съдът постанови предметът на престъплението: остатък от
наркотичното вещество – коноп (канабис, марихуана), изпратени за
съхранение в Агенция „Митници” - гр. София, ЦМУ, отдел „НОП” с писмо с
Рег. № *****. на Първо РУ на МВР - Добрич (по делото липсва приложен
приемателно-предавателен протокол), да се отнеме в полза на държавата, като
след влизане в сила на решението, наркотичното вещество да се унищожи.
С решението, съдът постанови веществените доказателства по делото –
опаковки от изследваното наркотично вещество, след влизане в сила на
решението да се унищожат, а препис от решението, след влизането му в сила,
ведно с копие на писмо с Рег. № *****. на Първо РУ на МВР - Добрич, да се
изпрати на Агенция „Митници” - гр. София, ЦМУ, отдел „НОП”.
Така мотивиран, съдът постанови решението си!

Районен съдия:
(Данчо Димитров)
7

Номер на акта:	427
Дата:	15 декември 2022 г.
Съдия:	Данчо Йорданов Димитров

Дело:	20223230201302
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	21 ноември 2022 г.

Решение по дело №1302/2022 на Районен съд - Добрич

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите