№ 7804
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110139660 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Подадена е искова молба от [*****], ЕИК [*****], срещу Л. М. Ц., Е. Н. Ц., Л. И.
Ц. и Н. И. Ц., с която са предявени осъдителни искове в условията на разделна
отговорност.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответниците, като в срока по чл. 131 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с И. Н. Ц. (наследодател на Л. Ц. и
Н. Ц.), Л. М. Ц. и Е. Н. Ц. договорно правоотношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответниците на адреса на
топлоснабдения имот: [*****] за процесния период топлинна енергия, като купувачите
не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че
ответниците са били собственици на топлоснабдения имот, с оглед което и имат, респ.
И. Ц. е имал качеството на потребители на услугите на ищеца. Сочи, че поради
неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите
към договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и
претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Заявено е
искане за конституиране на трето лице помагач /[*****]/ на страната на ищеца, което е
уважено. Ищецът моли да се уважат предявените искове и да се присъдят разноски за
производството.
Ответниците не са подали отговори на исковата молба. В първото по делото
съдебно заседание ответникът Л. Ц. е заявила, че е заплатила изцяло процесните
задължения, тъй като само тя обитава имота. Заявила е и възражения, че процесните
вземания на ищеца е погасила още преди предявяването на исковете в хода на
изпълнителното производство по изпълнително дело № [*****] по описа на ЧСИ
[*****]. В тази връзка е заявено искане за отхвърляне на предявените срещу всички
ответници искове.
Ищецът е признал, че всички процесни вземания са погасени чрез плащане
1
след завеждане на настоящото производство, в т.ч. че ответниците са заплатили и
държавната такса по делото. Иска се съдът да присъди единствено юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни претенции с правна
квалификация по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава.
В подкрепа на твърденията си относно правнорелевантните за настоящия случай
факти ищецът е представил писмени документи, които са приети като доказателства по
делото.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора
между страните по същия/, така и презюмиран /сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор
за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/,
преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с
друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период,
е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за
доставка на топлинна енергия.
С оглед действащата нормативна уредба и установените със съдебната практика
разрешения, договорно правоотношение между страните за продажба на топлинна
енергия за битови нужди може да възникне или по силата на законовата норма на чл.
2
153, ал. 1 ЗЕ, в случай че ответникът притежава право на собственост или вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, или при постигнато съгласие между страните
по основните елементи на договора, като в последния случай доказването на
облигационната връзка в исковото производство се осъществява по общия ред на ГПК,
например с представяне на доказателства за откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество.
След горните разяснения и въз основа на събраните по делото доказателства
съдът приема, че Л. M. Ц. е придобила правото на собственост върху процесния имот
през 2003 г. Установено е също така, че с договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 29.03.2021 г. (след края на исковия период) Л. M. Ц. и И. Н. Ц. са продали на
съсобственика си Е. Н. Ц. собствените си ¾ идеални части от имота.
Установено е на следващо място, че И. Н. Ц. е починал на 02.08.2022 г. и е
оставил за свои наследници по закон Л. И. Ц. и Н. И. Ц..
Установено е също, че на 06.08.2004 г. ответникът Л. M. Ц. е подала до ищеца
заявление-декларация за откриване на партидата за имота на нейно име.
Процесният период, за който ищецът претендира главница за топлинна енергия
за имота е от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. Задълженията се претендират от ответниците
при квоти, както следва: 8/12 части от Л. Ц., 2/12 за Е. Ц. и по 1/12 част от Л. Ц. и Н. Ц..
При така събраните по делото доказателства, съдът приема, че е установена
легитимацията на Л. Ц. като собственик на имота и лице, подало до ищеца декларация
партидата да бъде открита на нейно име, на купувач на топлинна енергия през
периода. По отношение на Е. Ц. и И. Ц., като наследодател на останалите ответници,
не е ясно кога е придобито право на собственост, на какво основание и в какви
размери. Видно е, че към 29.03.2021 г. И. Ц. и Е. Ц. са притежавали идеални части от
правото на собственост върху имота (с оглед констатациите на нотариуса в приетия
като доказателство нотариален акт), но ищецът не е установил кога тези лица са
придобили право на собственост, в какви размери и на какво правно основание.
Следователно не е доказано, че към процесния период (м.05.2019 г. – м.04.2020
г.) ответниците Е. Ц. и И. Ц., като наследодател на Л. Ц. и Н. Ц., се явяват страни по
продажбеното отношение, с оглед което и исковете спрямо тях подлежат на
отхвърляне.
От друга страна, съдът приема, че ищецът е установил, че през процесния
период купувач по договора за продажба на топлинна енергия е била ответникът Л. Ц.,
която в хода на процеса е погасила чрез плащане цялото задължение, предмет на
спора, в т.ч. е заплатила и претендираните от нея вземания (8/12 части от целия размер
на претенциите). Ето защо и предявените срещу Л. Ц. искове на основание чл. 235, ал.
3 ГПК следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане.
Възражението на ответника Л. Ц., че процесните задължения са платени преди
исковия период по изпълнително дело № [*****] по описа на ЧСИ [*****], е
неоснователно. Видно е от приетите по делото като доказателства молба за образуване
на изпълнително дело и изпълнителен лист, че производството е образувано въз основа
на изпълнителен титул, издаден на 08.11.2021 г. по гр.д. № 61843/2020 г. по описа на
СРС, 41 състав, за вземания на ищеца за друг процесен период, а именно – по иска за
главница е присъдено вземане за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., а в настоящото
производство се претендира вземане за следващ период, чието начало е от м.05.2019 г.
Следователно и процесните задължения не са били погасени чрез плащане преди
образуване на производството, но се явяват погасени в хода на същото, който факт
следва да бъде съобразен от съда по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.
По разноските:
3
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски за исковото
производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК възниква за ищеца и за
ответниците Л. Ц., Н. Ц. и Е. Ц. (последните не претендират разноски). Ищецът
признава, че му е заплатена държавната такса за образуване на делото, съгласно
изявлението, направено от процесуалните му представители пред съда в откритите
съдебни заседания. Доколкото основателни към момента на предявяването им са били
исковете само срещу Л. Ц., следващото се на ищеца юрисконсултско възнаграждение
би възлизало на сумата 66,72 лева (предвид, че исковете срещу останалите ответници
се отхвърлят). Същевременно този ответник е заплатил на ищеца сума, надвищаваща
търсената от него, с оглед което и това вземане на ищеца (за юрисконсултско
възнараждение в размер на сумата 66,67 лева, като 8/12 части от сумата 100 лева) също
се явява погасено със заплатената от Л. М. Ц. сума, надвишаваща претенцията на
ищеца към този ответник и възлизаща на сумата 87,39 лева. Ето защо и разноски със
съдебното решение не следва да се присъждат в полза на никоя страна.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [*****] ЕИК [*****], със седалище и адрес на
управление: [*****] искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, срещу Е. Н. Ц., ЕГН **********, за сумата 27,42 лева, представляваща
2/12 части от цената на топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г.,
доставена до топлоснабден имот, находящ се на адрес: [*****], аб. № [*****], както и
сумата 7,94 лева – лихва за забава за периода 15.09.2020 г. – 21.06.2023 г.; срещу Л. И.
Ц., ЕГН **********, за сумата 13,71 лева, представляваща 1/12 част от цената на
топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г., доставена до топлоснабден
имот, находящ се на адрес: [*****], аб. № [*****], както и за сумата 3,97 лева – лихва
за забава за периода 15.09.2020 г. – 21.06.2023 г.; срещу Н. И. Ц., ЕГН **********, за
сумата 13,71 лева, представляваща 1/12 част от цената на топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. – м.04.2020 г., доставена до топлоснабден имот, находящ се на адрес:
[*****], аб. № [*****], както и за сумата 3,97 лева – лихва за забава за периода
15.09.2020 г. – 21.06.2023 г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [*****] ЕИК [*****], със седалище и адрес на
управление: [*****] искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, срещу Л. М. Ц., ЕГН **********, за сумата 109,69 лева, представляваща
8/12 части от цената на топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г.,
доставена до топлоснабден имот, находящ се на адрес: [*****], аб. № [*****], ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска (17.07.2023 г.) до плащането,
както и сумата 31,73 лева – лихва за забава за периода 15.09.2020 г. – 21.06.2023 г.,
поради погасяването им чрез плащане в хода на производството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [*****] за присъждане на разноски за
държавна такса за производството и на юрисконсултско възнаграждение за
основателната част от исковете в размер на сумата 66,72 лева, поради погасяване на
тези вземания чрез плащане в хода на производството.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач [*****] на
страната на ищеца [*****].
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5