Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 559, 23.12.2019г.,
гр.Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД
На двадесет и първи Ноември през две хиляди и деветнадесета година,
в публично заседание, в състав:
Председател: Н. Борисов
Секретар: Пенка Тоцева,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 505 по описа за 2019
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивно
административнонаказателно производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Г.Л.Б.
ЕГН ********** ***, против Наказателно
постановление № 17-012/04.06.2019г. на Началник Отдел „ Рибарство и контрол -
Централен Дунав „ гр. Русе към ГД „ РК” в ИАРА - Бургас, с което за нарушение на чл.39а,
ал.1 от ЗРА е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1000.00 лева на основание чл.73,
ал.1 от ЗРА. Недоволен, жалбоподателят моли съда да отмени НП, като
незаконосъобразно, издадено при нарушение на материалния закон. По същество оспорва
фактическите обстоятелства, отразени в АУАН, респективно в НП.
За въззиваемата страна – ИАРА-гр.Разград
се явява процесуален представител. Заявява
становище, с което счита жалбата
за неоснователна и се моли НП да бъде потвърдено.
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят Г.Л.Б. на 16.04.2019г.,
около 19,00ч., извършвал риболов във водите на язовир „**“в землището на с. К.,
общ. Р., на опашката на язовира с мрежен уред – сетка и надуваема лодка, в
нарушение на чл. 39а, ал.1 от ЗРА, както и извън хипотезите на чл. 17 и чл. 25
от ЗРА. Жалбоподателят бил забелязан и наблюдаван от контролни органи –
свидетелите Н. И. и Д.Д. и двамата служители в Отдел „ Рибарство и контрол -
Централен Дунав „ гр. Русе към ГД „ РК” в
ИАРА – Бургас. След като забелязали жалбоподателя и проследили
действията му, св. Н. И. го повикал от брега, но Г. Б. загребал с лодката към
отсрещният бряг, на където със служебният автомобил се отправил св. Д. Д..
Жалбоподателят успял да избяга от водоема и да се укрие в близката овощна
градина, но св. Н. И. междувременно позвънил на тел. 112, откъдето предали
сигнала на дежурен в РУМВР – Лозница и на место пристигнал полицейският
служител Ст. С., на когото св. Д. Д. показал мястото, където се криел
жалбоподателят. Приближавайки до мястото, Г. Б. излязъл от укритието си –
дървета в близост до пътя, бил бос по чорапи и на въпрос на св. Ст. С. какво
прави на това място, отговорил, че се разхожда. Жалбоподателят лъхал на
алкохол. Понеже работната смяна на св. Ст. С. свършвала, на място били
изпратени полицейските служители -
свидетелите Пл. С. и М. К.. Направили опит да установят самоличността на
жалбоподателя, когото познавали във връзка със службата си, но същият заявил,
че не носи документ за самоличност. За извършване на проверка жалбоподателят
бил отведен в РУМВР – Разград, където в негово присъствие, му бил съставен АУАН
№ 00011982/16.04.2019г., в който св. Н. И. описал нарушението, квалифицирал го
като такова по чл. 39а, ал.1 от ЗРА и връчил екземпляр на жалбоподателя срещу
подпис. В графа възражения, жалбоподателят вписал собственоръчно „ … аз
спортувах по пътя бос и ми написаха глоба…“.
На 04.06.2019г. Началник Отдел „ Рибарство и контрол -
Централен Дунав „ гр. Русе към ГД „ РК” в
ИАРА – Бургас, издал обжалваното НП, в което по идентичен с АУАН начин
описал нарушението, също го квалифицирал като такова по чл.39а, ал.1 от ЗРА и
на основание чл.73, ал.1 от ЗРА, наложил административна санкция „ глоба „ в размер – 1000,00лв. НП било редовно връчено редовно
на жалбоподателя по пощата с обратна разписка от 24.06.2019г. Жалбата срещу
него постъпила при адм. наказващия орган на 01.07.2019г.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в
законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против
подлежащ на обжалване адм. акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
Наказателното постановление, както и Актът за
установяване на извършеното от жалбоподателя административно нарушение, са
съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на
изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание. Констатираното от
проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на
нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби,
нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на това,
съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна
страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи,
които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във
вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на
изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна. В този смисъл съдът намира за неоснователни възражениеята на жалбоподателя,
за процесуални нарушения при провеждане на адм. наказателното производство. От
събраните пред административно-наказващия орган и пред съда
доказателства е видно, че е извършено нарушение – улов на риба с хрилна мрежа тип „ сетка „ и надуваема ПВЦ
лодка извън случаите на чл. 17 и чл. 25 от ЗРА.
Изложената фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите Н. И., Д. Д., Ст. С., Пл. С. и М. К.. Същите ценени
в съвкупност и с писмените обяснения снети от служители на РУМВР – Шумен от
лицата Л. Н., Г. Г., Хр. Х., М. З., Д. Р. и Пл. А. – служители в казина „** „ и
„** „ в гр. Ш.. Показанията на св. З. А., съдът не цени, тъй като същите
противоречат на останалия доказателствен материал и остават неподкрепени и
изолирани. Съдът намира и обясненията на жалбоподателя за нелогични и
противоречащи на съвкупността от доказателства по делото. От една страна се
установява, че него и св. З. А. не ги познават в споменатите от тях казина в
гр. Ш., където твърдят, че са били през деня на 16.04.2019г., въпреки
твърдението им в обратното. От друга страна нелогично е твърдяното поведение от
страна на жалбоподателя, на 16.04.2019г. около 17,00ч. да си е тръгнал пеш от
гр. Ш. за гр. Л., бос по чорапи или дори и на авто, а пред свидетелите да
твърди, че спортува.
С оглед определената от законодателя санкция за това
нарушение, както и фактът, че извършването му не води до съставомерни вреди,
незначителното усилие, което е следвало да положи жалбоподателят, за да изпълни
едно административно задължение, съдът намира, че не са налице предпоставките
на чл.28 от ЗАНН, за да е налице маловажност на случая. Санкцията е определена
в минимален посочен в ЗРА размер, поради, което се явява справедлива и
съответна на извършеното адм. нарушение.
Воден от изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-012/04.06.2019г. на Началник Отдел „ Рибарство и контрол -
Централен Дунав „ гр. Русе към ГД „ РК” в
ИАРА - Бургас, с което за нарушение на чл.39а, ал.1 от ЗРА на Г.Л.Б. ЕГН
********** *** е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1000.00 лева на основание чл.73,
ал.1 от ЗРА, като правилно и
законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: